О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер.. . /...
град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ГАЙДАРОВ
СТОЯН ПОПОВ
като разгледа докладваното от съдия Асен
Попов
ВЧНД №347 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.
Образувано е въз основа на постъпила частна жалба от Л.Л.Д. чрез адв.Петрова от ВАК против определение на ВРС от
07.02.2020г., с което е потвърдено постановление на прокурор при ВРП от 16.12.2019год., за прекратяване на наказателното
производство по д.п. №154/2017год.
по описа на I РУП при ОД на МВР Варна, водено срещу Б.Б.Б.за престъпление по
чл.211, ал.1, вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1
от НК.
В жалбата, по същество се сочат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на първоинстанционния съдебен акт. Изтъква се, че както прокурора, така и ВРС
неправилно са възприели фактологията по делото и от там са достигнали до
незаконосъобразен извод за липса на осъществено престъпление. Според
жалбоподателката не са били изпълнени и указанията дадени от ВОС при
предходното произнасяне по делото. Въз основа на посочените основания се иска
да бъде отменено обжалваното пред настоящия съд Определение на ВРС и
потвърденото с него постановление на ВРП.
Настоящият въззивен
състав счита, че така подадената жалба е
процесуално допустима. Същата е депозирана в законоустановения срок и от
активно легитимирана страна, а разгледана по същество, след като се запозна с доводите изложени в нея, както и с всички
материалите по делото, ВОС намира за основателна по следните съображения:
Досъдебно производство №154/2017год. по описа на I
РУП при ОД на МВР Варна е водено срещу Б.Б.за престъпление по чл.211, вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК за това,
че в периода 27.07.2016г. - 27.01.2017г. в гр. Варна, при условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и
поддържал заблуждение у Л.Л.Д., че ще купува три апартамента собственост на Л.Л.Д.,
като за недвижимите имоти бил сключен НА за продажба на недвижими имот, но Б.не
заплатил уговорената цена и причинил на Л.Л.Д. имотна вреда в големи размери,
представляваща особено тежък случай. С постановление от 16.12.2019г. наблюдаващия прокурор
е прекратил наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК,
като е приел, че се касае за гражданско-правни отношения, споровете по които,
следва да се решават по реда на ГПК. По постъпила жалба се е произнесъл и
състав на ВРС, като в проверявания акт съдът е възприел становището на ВРП и е
потвърдил постановлението.
След проведено разследване, прокурорът, а впоследствие
и съда е приел за установена следната фактическа обстановка:
Обв. Б.и св. Д. се познавали от дълги години. Св. Д.
била близка на майката на обвиняемия и често се събирали и почти всички
празници прекарвали заедно. Св. Д. нямала други близки хора освен семейството
на обвиняемия. Св. Д. притежавала три апартамента находящи се в жилищна сграда
в гр.Варна на ул.„Кавала“ №3 като обитавала само един от тях. Д. притежавала и лозе
в КК „Чайка“, собствеността върху което през месец март 2016год. прехвърлила на
обвиняемия. През месец април 2016год. св. Д. предложила на обв. Б.да дойде със
семейството си да живее в един от апартаментите й на ул. „Кавала“ - този с №9 , за да са близо до
нея и да я наглеждат. Б.се съгласил като двамата с Д. се договорили последната
да му прехвърли собствеността върху апартамента, а той да й дава на месец по
400лв. и да и помага. Така обв.Б.и семейството му се пренесли да живеят в
посочения по-горе апартамент. На 15.07.2016год. св. Д. получила инсулт в дома си. Същата била
открита от обв.Б., които повикал линейка и Д. била отведена в болница където
останала няколко дни. Междувременно обв.Б.се консултирал със св.А.
- нотариус досежно възможността св. Д. да извършва
прехвърлителни сделки като обяснил, че Д. е възрастна и болна. Св.А. го
уведомил, че при това положение е необходимо да бъде установена вменяемостта на
Д., което става чрез психиатрично освидетелстване.
На 21.07.2016г. св.Д. била изписана от болницата. На същата дата
тя била освидетелствана от д-р Р.Б. - психиатър, която дала заключение, че Д.
може самостоятелно да разбира и ръководи действията си, да се грижи за себе си,
за своите имуществени интереси, да формира воля сама и да я изразява. Обв. Б.занесъл
психиатричното освидетелстване на св.А.. Изготвено било пълномощно с което св.Л.Д.
като собственик на апартаменти №9, 10, 11, находящи се в гр.Варна, ул. „Кавала“ №3 упълномощавала обв. Б.да
я представлява пред нотариус като се разпорежда с имотите както намери за
добре, със сделка изцяло по негова преценка /продажба, дарение и др./ по
отношение на трети лица каквито намери за добре, при условия каквито прецени за
необходимо, вкл. да дари сам на себе си описаните имоти като си запазвала
правото на ползване върху имотите, да я представлява пред различни институции,
вкл. банкови с права да оперира неограничено с всички сметки и т.н.
На 22.07.2016г., в дома си, в присъствието на св.А., св.Д.
подписала пълномощното като преди това потвърдила пред нотариуса, че е наясно
защо той е дошъл, а той от своя страна и разяснил детайлно съдържанието на
документа.
Междувременно обвиняемият наел рехабилитатор, както и
жена която да се грижи постоянно за св. Д..
На 27.07.2016г. обв.Борисов като пълномощник на св.Д.
прехвърлил на себе си собствеността на трите апартамента описани в пълномощното
като сделката била изповядана от св.А. и била обективирана в НА за продажба № 1, т. II, рег.№ 6200, дело №183/2016г. В НА
била вписана продажна цена за имотите в размер на 200 000лв. която следвало
да се плати по банков път в срок до 6 месеца от датата на изповядване на сделката, както
запазване на правото на ползване на св.Д. върху имотите докато е жива.
В деня на изповядване на сделката обв.Б.внесъл по
сметка на св.Д. сума в размер на 20 000лв., като посочил правно основание покупка на
недвижим имот. На следващия ден изтеглил сумата от сметката на св. Д. и отново
я внесъл по сметката на Д., но вече от свое име като наредител и с правно
основание покупка на недвижим имот. По същия начин Борисов процедирал до
средата на месец август 2016год. - внасял като наредител една сума по сметката
на Д., която сума след това теглел от сметката й и отново я внасял на следващия
ден.
От заключението на назначената в хода на д.п. по
указания на ВОС комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична
експертиза изготвена от вещите лица д-р В. психиатър и К.К.- психолог се
установява, че към момента на освидетелстването св. Д. не страда от психично
заболяване, както данни за такова в миналото също не са налични. Същата е
способна да възприема фактите които имат значение по делото и да дава
достоверни обяснения, ако желае. Към момента подписване на пълномощното няма
данни освидетелстваната да е страдала от умствена недоразвитост или
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, които да обуславян
нарушение на базисните психични годности. В същото време осв. е била в тежко
здравословно състояние. Нарушено е било нейното ежедневно функциониране, както
и възможностите сама да се справя с ежедневните дейности, да се предвижва и да
се самообслужва. Това състояние я е поставило в зависима роля, което я прави
по-податлива на манипулации и да понижи нейната критичност.
За
да възприемат горната фактическа обстановка предходните инстанции са сторили
следния анализ:
Наблюдаващият
прокурор е приел за достоверни обясненията на обвиняемия, св.Г. и св.А./нотариус/,
както и допълнително разпитаната св.И./пол.служител/. На тази група според
прокурора е в противовес единствено показанията дадени от пострадалата. ВРС
също е дал предпочитание на същата група свидетелски показания и
обяснения, като е коментирал и
показанията на св. Д-Р
Настоящия
състав на ВОС не приема за законосъобразен сторения анализ на доказателствата,
както от наблюдаващия прокурор, така и от ВРС, поради следното.
Следваше внимателно да се съобразят указанията
на ВОС в предходното произнасяне, които с изключение на сторената експертиза и
разпит на свидетел не са изпълнени. Анализа на доказателствата е повърхностен и
непълен.
С
оглед на конкретния казус и възведеното обвинение от решаващо значение е каква
е била реалната воля на пострадалата по отношение на разпореденото имущество.
Имала ли е тя представа за съдържанието на подписаното от нея пълномощно и за
правните последици. Била ли е въведена в заблуждение от страна на Б.за
предстоящите осъществени от него в качеството му вече на пълномощник сделки в
негова полза.
Липсва
подобен подробен анализ, особено в постановлението на прокурора. Налице е едно
фиксиране във вменяемостта на пострадалата и от там в липсата на осъществен
състав на престъпление. Вярно е, че според вещите лица Д. не страда и не е страдала от психично заболяване и е способна да
възприема фактите, които имат значение по делото и да дава достоверни обяснения.
От друга страна обаче, е заключено в експертизата, че състоянието и я е
поставило в зависима роля, което я прави по-податлива на манипулации и понижава
нейната критичност. Не на последно място липсва законова презумпция, че жертва
на измама може да е само лице с дефицити в мисловния процес или изпаднало в
състояние изключващо вменяемостта. За да се даде мотивиран отговор на основния
въпрос в това наказателно производство, този за наличието или липсата на
осъществен състав на престъпление, следва да се стори комплексен анализ на
всички доказателства. В конкретния случай липсват каквито и да е доказателства
извън обясненията на подсъдимия и неговата съпруга, че пострадалата е имала
намерение да продава имотите си. Нещо повече, липсват данни за желано
разпореждане с имот извън предоставения за ползване на обвиняемия. Действително
пред множество свидетели - двете жени, които са се грижили за нея, съседи/св. Добрева-Родригес/,
св.Г., същата е споделяла, че е имала желание и намерение да надари Б.с
жилището, което му е предоставила за ползване. Нито един свидетел обаче не е
заявил да му е споделено за намерение за продажба, или дори дарение на
останалите два жилищни имота. Преекспонирането в тази връзка на показанията на
св.И. е неправилно, доколкото същата многократно заявява, че няма ясен спомен,
поради изминалия дълъг период от време. От друга страна не става ясно защо са
неглижирани показанията на пострадалата, включително тези дадени пред съдия. На
практика следва да се приеме, че същата /доколкото е напълно здрава психически/
желае да набеди Б.в извършване на престъпление. Анализ на поведението и обаче
преди инкриминираните разпореждания не дава повод за подобни изводи. Същата
освен, че е дарила друг свои недвижим имот на Б., му е предоставила жилище и
заем/3000 лева/ за обзавеждане. Това въз основа на приятелски отношения с майка
му и желание Б.да полага грижи за нея. Подобно доказано, а и неоспорвано от
никого поведение в крайна сметка не се е отразило при преценката за
достоверност на показанията и. Напротив липсва достатъчен анализ на поведението
на Б.. Какви са фактите? Същия е дарен от пострадалата с недвижим имот,
предоставен му е апартамент, както и средства за обзавеждане. Насреща се полага
грижа. Установена такава е наетия рехабилитатор и домашна помощница. Незабавно
след изписване на пострадалата от болница се предприемат действия за нейното
освидетелстване и изготвяне на пълномощно за разпореждане с цялата и
собственост, защото тя била пожелала така. Това въз основа обясненията на Б.и
показанията на съпругата му. Впоследствие фиктивни внасяния/25 транзакции/ на
парични средства по банкова сметка *** на трите апартамента/установено със
съдебна експертиза/. Именно този анализ липсва в предходните актове. Същия се
дължи за да се стигне до законосъобразен краен извод. ВОС споделя част от
мотивите за липсата на осъществен състав на престъпление по чл.209 НК, но не
споделя мотивите на ВРС по отношение същината на настоящото производство, и в
частност липсата на необходимост по обсъждане на състави на престъпление
различни от работното обвинение. Наказателното производство се прекратява само
и единствено ако не е установено осъществено престъпление. В тази връзка се
дължат мотиви и в насока осъществен състав на престъпление по чл.217 и чл.206 НК ако има такива установености по делото. Сезирането на гражданския съд по
повод на сделката по никакъв начин не освобождава нито прокурора, нито съда от
задължението да сторят мотивиран анализ на доказателствата по делото.
След
запознаване с всички материали по делото, обжалвания пред настоящата инстанция
акт и аргументите на жалбоподателката, съставът на ВОС счита, че проверяваното определение и постановление за прекратяване на наказателното
производство се явяват преждевременни и изготвени при неизясняване на
обективната истина във връзка с предмета по чл.102 от НПК. В този смисъл и
настоящата контролна инстанция не споделя изложените от ВРС аргументи,
доколкото заключенията на прокурора за прекратяване на досъдебното производство
са изводими от неизчерпан анализ на доказателствата, което предпоставя не
прекратяване на наказателното производство, а предприемане на действия за
попълване на съществуващия дефицит.
С оглед на изложеното Определението на
ВРС и Постановлението на ВРП следва да бъдат отменени, доколкото са
незаконосъобразни. Постановлението поради липса на мотивиран извод по
приложение на закона, а определението на ВРС по същите съображения, доколкото
няма самостойно правно значение при констатираната липса на обсъждане на
наведените оплаквания и на правен анализ изискуем в производството по чл.243 от НПК.
По тези съображения, съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение на ВРС
постановено на 07.02.2020г. по ЧНД №84/2020г..
ОТМЕНЯ постановление на ВРП от 16.12.2019г., за прекратяване на наказателното
производство по д.п. №154/2017год.
по описа на I РУП при ОД на МВР Варна .
ВРЪЩА делото на ВРП за
изпълнение на дадените указания по приложение на закона.
Препис от определението да
се изпрати на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: