Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 12.06.2019г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 16783 по описа за
2018г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 19.07.2017г., гр.д.21817/15г., СРС, 120 с-в,
поправено с влезли в сила като необжалвани решение от 28.03.2018г. и решение от
29.06.2018г., отхвърля предявените от Б.В.А., Ю.В.Д., А.И.П., Г.И.П. и С.А.В. срещу
„А.П.“ ООД иск по чл.109 ЗС за осъждане ответника да прекрати неоснователните
действия, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост по
отношение на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.1503.502
по КККР на гр.София, одобрени със заповед № РД-18-27/03.04.2012г. на изпълнителния
директор на АГКК, с площ от 417 кв.м., находящ се в гр.София, район „Искър“,
ж.к. „Дружба“, като бъде осъден ответника да освободи завзетата площ от имота
им, представляваща реална част около 110 кв.м. от източната част на имота, с
лице към ул. „Неделчо Бончев“, заедно с пространството пред УПИ ХIХ-31, кв.7а, с идентификатор 68134.1503.1076,
собственост на ответното дружество, с който има обща граница, която реална част
съвпада с уличната регулационна линия в новопроектирана улица „Неделчо Бончев“
и обхваща пространството между наличната масивна ограда в имота на ответника и
асфалтираната улица, съгласно заключението на тройната СТЕ и приложение № 4 към
същото, да им предаде владението върху нея и да им заплати обезщетение на
основание чл.59, ал.1 ЗЗД за ползването на процесната площ през периода
16.01.2011г. - 21.04.2015г., в размер на 90 лв. месечно – по 15 лв. за първите
двама и по 30 лв. за вторите две (като се вземе предвид, че Л.П. е починала и
на нейно място са конституирани двама души наследници), или общо за периода
сумата 3 600 лв., в това число по 600 лв. за първите двама ищци, за
наследниците на Л.П. общо и за ищцата С.В. – по 1 200 лв., като осъжда ищците
да заплатят на ответника сумата 1 905 лв. - разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищците Б.В.А.,
Ю.В.Д., А.И.П. (на чието място на основание
чл.227 ГПК са конституирани неговите наследници Н.А.П., И.А.П. и Л.А.П.), Г.И.П. и С.А.В.. Считат за безспорно доказана
собствеността си върху имота. Същият попада в улична регулация, която не е
осъществена и не е проведена процедура по отчуждаване. Затова собствеността не
е променена и остава в патримониума на ищците. Безспорно е, че ответникът
ползва процесната част от имота за преминаване на излизащите от имота му
автомобили към ул. „Недялко Бончев“. Странно е становището на съда, че
преминаването не е ползване. Заявяват, че без обсъждане оставят свързаните с
това становище разсъждения за неприлагане на чл.59, ал.1 ЗЗД. Иска се отмяна на
решението и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.
Въззиваемият – ответникът по исковете „А.П.“
ООД оспорва жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, частично допустимо
и частично правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.108 ЗС и
чл.59, ал.1 ЗЗД.
Ищците Б.В.А., Ю.В.Д., Н.А.П., И.А.П., Л.А.П., Г.И.П.
и С.А.В. се легитимират като възстановени собственици на имот, в който попада и
процесната площ около 110 кв.м., въз основа на приключена административна
процедура за земеделска реституция.
С влезли в сила решение № 17/09.01.1993г., решение №
18/22.01.1998г. и решение № 17/10.06.2002г., постановени от Поземлена комисия „Слатина“,
преписка вх. № 17/27.11.1991г., на наследниците на В.С.Т.се възстановява
правото на собственост в стари реални граници съответно върху два пъти по 2.
324 дка, 0.530 дка и 1.803 дка от ливада в местност „Крайното“, землище Слатина.
Не се спори и от единичната и повторна съдебно-техническа
експертизи се установява, че във възстановения имот попада имотът на ищците с
идентификатор 68134.1503.502 по КККР на гр.София, находящ се в гр.София, район
„Искър“, ж.к. „Дружба“, включително и процесната площ около 110 кв.м.
Обстоятелството, че бившият собственик В.С.Т.е
наследодател на ищците се установява от УН № 2910/28.05.2011г., УН изх. №
5670/01.10.2015г. и УН от 05.07.2018г., издадени от СО район „Слатина“.
Налице са валидни влезли в сила решения, постановени в
законен състав от председател и нечетен брой членове, съгласно чл.60, ал.4
ППЗСПЗЗ, ведно със скица към делото, която достатъчно ясно индивидуализира
имота. Решенията произвеждат конститутивно действие относно възстановеното правото
на собственост по ЗСПЗЗ.
Няма
пречки за възстановяване на собствеността и по реда на чл.10, ал.7 или чл.10б ЗСПЗЗ.
Според единичната СТЕ, по време на възстановяване на собствеността с решенията
на ПК, северната част от имота, която обхваща и процесната част, попада в
регулацията по плана от 1958г. Извънпроцесната южна част е извън регулация към
същия момент, но впоследствие е продадена през 2002г. Не се установява към
момента на възстановяването, имотът да е зает от сгради за частни нужди от
частни лица, построени при спазване на всички нормативни изисквания, нито да е
отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж да е започнал към
01.03.1991г. по смисъла на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ. Не се доказва към момента на
възстановяването, имотът да е застроен или върху него да са проведени
мероприятия за обществени цели, съобразно чл.10б ЗСПЗЗ. Според приложеното по
двете СТЕ извлечение от регулационният план от 1958г., имотът на ищците,
включително спорната част, попадат в терен, отреден за озеленяване. Подобно
мероприятие няма данни да е реализирано по време на възстановяването, нито има
данни тогава на място да е изпълнена улица. Съобразно двете СТЕ, едва по
действащия регулационнен план, одобрен с решение № 387/10.07.2008г. на СОС, имотът,
включително процесната част около 110 кв.м., попадат в съществуваща улица
„Неделчо Бончев“, записана като „общинска публична собственост – второстепенна
улица“.
По сега действащата уредба на ЗУТ, подробните
устройствени планове представляват установени с влязъл в сила индивидуален
административен акт (заповед за одобряването му)
предвиждания за бъдещото развитие и застрояване на съответната територия. С ПУП
в урбанизирана територия се урегулират улици, квартали, както и поземлени имоти
за застрояване и за други нужди без застрояване – чл.14, ал.1 ЗУТ. Когато с ПУП
се предвижда новопроектирана улица или се отразява улица по предходен план,
която не е осъществена, имотите или площите от поземлени имоти, необходими за
реализирането й, се отчуждават на основание чл.205, т.1 ЗУТ. Държавата, респ.
общината придобива собствеността върху тези имоти или части от тях, след
реализиране на административната отчуждителна процедура по глава X ЗУТ.
При режима на ЗПИНМ/отм./, след изменението на чл.39
ЗПИНМ/отм./ от ДВ бр.54/06.07.1956г., предвижданията на улично-регулационния
план също нямат отчуждително действие. При този режим отчуждаването на имотите
или частите от имоти, засегнати от новопроектирана улица, настъпва с изплащане
на дължимото обезщетение. Улично регулационния план, с който се предвиждат
мероприятия на народните съвети, другите държавни учреждения и предприятия,
кооперациите и политическите и обществени организации има отчуждително действие
до изменението на чл.39 ЗПИНМ/отм./ от ДВ бр.54/06.07.1956 г., като след тази
дата запазването на отчуждителното действие на плана става само при условията
на приетия с това изменение на закона нов чл.74а ПР ЗПИНМ/отм./.
От посочената нормативна уредба следва, че с уличнорегулационен
план или регулационния план за обществени мероприятия (според терминологията на отмененото законодателство), сега подробен устройствен план, предвиждането за
новопроектирана улица, респ. отразяването на проектирана по предходен план, но
нереализирана улица, не рефлектира пряко върху притежанието на правото на
собственост, а е предпоставка само за осъществяване на отчуждителна процедура с
обезщетяване на собственика за имотите или частите от тях, необходими за осъществяване
на предвиденото в плана бъдещо мероприятие. С ПУП не се заснемат границите на
имотите. Несъвпадането на лицето от урегулиран поземлен имот с имотната
граница, когато се касае до новопроектирана улица или отразена улица по
предходен план, която обаче не е реализирана, установява възможността за бъдещо
отчуждаване на съответната площ при осъществяване на предвиденото в плана
мероприятие „улица“, като до реализиране на отчуждителната процедура собствеността
на тази площ е запазена (решение №
39/10.04.2019г., гр.д.2252/18г., ВКС, II г.о.).
Щом като в случая, след възстановяване на
собствеността, върху процесната част е реализирана улица, за която има
регулационно предвиждане от 2008г., но не е проведена отчуждителна процедура по
чл.205, т.1 ЗУТ, ищците запазват реституционните си права върху имота.
Ответникът „А.П.“ ООД без правно основание използва
процесната площ за преминаване и изход на негови автомобили от съседния му имот
в посока към улицата. Преминаването през този терен за осигуряване на достъп до
изхода се признава в отговора на исковата молба. В подкрепа са показанията на
свидетеля М.М., основани на непосредствените му наблюдения като съсед от друга
страна. Свидетелят изяснява, че имотът на ищците се използва за изход на
автомобили към асфалтираната улица. СТЕ потвърждават този начин на използване на
имота за непосредствено обслужване на съседния имот чрез осигуряване на достъп
и изход към улицата за автомобили на ответника. Предвид установеното и
поддържано без правно основание непосредствено служене с процесната част, ответникът обективно пречи на ищеца и го
ограничава да упражнява в пълен обем правомощието ползване на своето абсолютно вещно право. Искът по
чл.108 ЗС за освобождаване на имота и предаване на владението е основателен.
Въпреки неправилната правна
квалификация на иска като такъв по чл.109 ЗС, първоинстанционния съд обсъжда
правнорелевантните факти за ревандикационния иск и съответно се произнася с
адекватен диспозитив, поради което решението в тази част е процесуално
допустимо.
В
исковата молба по отношение на иска за собственост липсва формулиран петитум за осъждане ответника да прекрати неоснователните
действия, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост по
отношение на имота. Предвид произнасянето на първоинстанционния съд по
непредявен иск с правно основание чл.109 ЗС с посочения петитум, решението в
тази част следва да се обезсили на основание чл.270, ал.3, изр.1 ГПК, а
производството съответно се прекрати.
В жалбата липсват каквито и да било конкретни
оплаквания срещу формираните в решението фактически и доказателствени изводи
относно иска по чл.59, ал.1 ЗЗД и свързаните с него правнорелевантни факти за
обогатяване, обедняване, размер на обезщетението за всеки от ищците и период.
При съобразяване на чл.269, изр.2 ГПК, съдът при условията на ограничен въззив
не дължи служебна проверка за правилност на решението в тази част.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
частично съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.270, ал.3, изр.1 ГПК следва да се обезсили в частта, с която се отхвърля иск по чл.109 ЗС за
преустановяване на неоснователни действия по пречене, а производството
съответно се прекрати. Решението на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.3 ГПК следва да се отмени в частта, с която се отхвърля
искът за освобождаване на заетата площ и предаване на владението и тази за
разноските, като вместо него се постанови друго, с което искът по чл.108 ЗС се
уважи. Решението в останалата част, с която се отхвърля искът по чл.59, ал.1 ЗЗД следва да се потвърди.
Ищецът Б.А. пред първа инстанция
реализира разноски от 337.20 лв. + 175.20 лв. - д.т., 175 + 250 лв. - депозит
на единична СТЕ и 50 лв. – платено в брой възнаграждение за един адвокат, като
за разликата до уговорените общо 500 лв. за възнаграждението няма данни за
плащане, а пред въззивна инстанция – 256.20 лв. – д.т. От тях на основание
чл.78, ал.1 ГПК съразмерно цената от 2 742 лв. на уважения иск по чл.108
ЗС за 110 кв.м. от имота, има право на 298.46 лв. – разноски за двете
инстанции.
Останалите ищци не установяват реализирани разноски и
пред двете инстанции, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение от 19.07.2017г., гр.д.21817/15г., СРС, 120 с-в,
поправено с влезли в сила като необжалвани решение от 28.03.2018г. и решение от
29.06.2018г. в частта, с която се
отхвърля предявеният от Б.В.А., Ю.В.Д., А.И.П., Г.И.П. и С.А.В. срещу „А.П.“
ООД иск по чл.109 ЗС за осъждане ответника да прекрати неоснователните
действия, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.21817/15г., СРС, 120 с-в и по гр.д.16783/18г.,
СГС, IV-А с-в в същата част.
ОТМЕНЯ решение от 19.07.2017г., гр.д.21817/15г.,
СРС, 120 с-в, поправено с влезли в сила като необжалвани решение от
28.03.2018г. и решение от 29.06.2018г. в частта, с която се отхвърля предявеният
от Б.В.А., Ю.В.Д., А.И.П. (на чието място
на основание чл.227 ГПК са конституирани неговите наследници Н.А.П., И.А.П. и Л.А.П.), Г.И.П. и С.А.В. срещу „А.П.“ ООД иск за предаване
владението и освобождаване на завзетата площ от недвижим имот, представляващ поземлен
имот с идентификатор 68134.1503.502 по КККР на гр.София, одобрени със заповед №
РД-18-27/03.04.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 417 кв.м.,
находящ се в гр.София, район „Искър“, ж.к. „Дружба“, а именно реална част около
110 кв.м. от източната част на имота, с лице към ул. „Неделчо Бончев“, заедно с
пространството пред УПИ ХIХ-31, кв.7а, с
идентификатор 68134.1503.1076, собственост на ответното дружество, с който има
обща граница, която реална част съвпада с уличната регулационна линия в
новопроектирана улица „Неделчо Бончев“ и обхваща пространството между наличната
масивна ограда в имота на ответника и асфалтираната улица, съгласно
заключението на тройната СТЕ и приложение № 4 към същото, като осъжда ищците да
заплатят на ответника сумата 1 905 лв. – разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Б.В.А., Ю.В.Д.,
Н.А.П., И.А.П., Л.А.П., Г.И.П., С.А.В. и „А.П.“ ООД, че Б.В.А., Ю.В.Д., Н.А.П.,
И.А.П., Л.А.П., Г.И.П. и С.А.В. са собственици по земеделска реституция на реална
част около 110 кв.м. в източната част на имот с идентификатор 68134.1503.502 по
КККР, находящ се в гр.София, район „Искър“, ж.к. „Дружба“, която реална част е
разположена в пространство между УПИ ХIХ-31,
кв.7а, с идентификатор 68134.1503.1076, масивна ограда и ул. „Неделчо Бончев“,
съобразно скица по приложение № 4 към повторната съдебно-техническа експертиза,
която скица да се счита неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА на основание чл.108 ЗС „А.П.“ ООД, ***-а да освободи и
предаде владението на Б.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***, Ю.В.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, Н.А.П., ЕГН **********, И.А.П., ЕГН ********** и Л.А.П., ЕГН **********,
последните трима с адрес: ***, Г.И.П., ЕГН **********, с адрес: *** и С.А.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** относно реална част около 110 кв.м. в източната
част на имот с идентификатор 68134.1503.502 по КККР, находящ се в гр.София,
район „Искър“, ж.к. „Дружба“, която реална част е разположена в пространство
между УПИ ХIХ-31, кв.7а, с идентификатор
68134.1503.1076, масивна ограда и ул. „Неделчо Бончев“, съобразно скица по
приложение № 4 към повторната съдебно-техническа експертиза, която скица да се
счита неразделна част от настоящото решение.
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 19.07.2017г., гр.д.21817/15г., СРС, 120 с-в в останалата част.
ОСЪЖДА „А.П.“ ООД, ***-а да заплати на Б.В.А., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата 298.46 лв. – разноски за първа и въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните в
частта за иска по чл.108 ЗС, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.