О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ /27.03.2017 год., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти състав, в закрито заседание, проведено на 27.03.2017 година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АТАНАС СЛАВОВ
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 49 по описа за 2017 год. на ВОС,
съобрази следното:
Постъпила е искова молба от адв.П.М. ***
и съдебен адрес ***, област-Варна, ул."Дунав" №70, в качеството и на процесуален
представител по реда на чл.32 от ГПК на Р.А.Ш., ЕГН:**********,***, Г.М.М.,
ЕГН: **********,*** и М.М.Ш., с ЕГН: **********,***, против МБАЛ „СВЕТА
АННА-ВАРНА" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, бул."Цар Освободител" 100, представлявана от Изпълнителния директор
Гален Димитров Шиваров с цена на иска 190 000 лв. и правно основание чл.49
от ЗЗД в вр. чл.45 от ЗЗД в вр. чл. 52 от ЗЗД.
В исковата си молба ищцата въвежда
твърдения, относно следната фактическа обстановка:
На 30.04.2013 г. М.М.Ш. съпруг на
ищцата Р.А.Ш. и баща на ищците Г.М.М. и М.Ш.М. е хоспитализиран в Клиника по
неврохирургия на ответното медицинско заведение по повод оплаквания от силно
главоболие, не повлияващо се от болкоуспокояващи, с гадене и повръщане.
След проведени клинични изследвания,
ЕКГ и компютърна томография/КАТ /на мозъка е установено наличие на туморна
формация в мозъка, която наложила оперативна интервенция.
На 16.05.2013 г. Ш. е опериран от екип
в състав: доц. д-р Георги Недков Киряков, д-р Иван Киряков и д-р Радка Генова.
По време на операцията е направено микробиологично изследване на раневия
секрет, при което не е изолирана бактериална флора. Микробиологичния резултат е
регистриран под № 1088/16.05.2013г.
След операцията Ш. е приведен в
реанимация, а на следващия ден сутринта преместен в обща болнична стая. Ищцата Р.Ш.
останала в болницата за да се грижи за него. Ш. се чувствал добре, бил контактен,
пускал си телевизора, дори ходел сам до тоалетната.
Ищцата Ш. забелязала обаче, че от
раната изтича воднист секрет, както, и че два-три конеца от оперативния шев са
се скъсали. Притеснила се и се обадила на сестрата, която извика дежурния лекар
д-.р Цоков, който го намазал с някакъв мехлем, поставил марля и лепенка, без да
го шие, като я успокоил, че това е нормално.
Изтичането на ликвор продължило, Ш. се
разтревожила и съобщила на д-р Киряков за проблема. След прегледа той наредил
на д-р Цоков да зашие оперативната рана. Въпреки тази манипулация оперативната
рана продължила да секретира, дори се наложило да поставят найлон под главата
му, за да не се цапа болничното бельо. Доктор Киряков обаче непрекъснато
успокоявал близките, че това е нормално и няма за какво да се тревожат.
На 27.05.2013 г. М., въпреки
секретиращата оперативна рана е приведен в отделение "Гръдна
хирургия" на МБАЛ"Света Анна-Варна" АД за планова операция на
туморна формация на белия дроб.
По повод ликвореята от оперативната
рана на главата на 29.05.2013 г. е извършена консултация с неврохирург д-р
Митко Красимиров Шопов, който наложил вторичен шев. Същия ден на 29.05.2016 г. М.
е опериран от д-р Бабев в Отделение по гръдна хирургия, при която е направена „
торакотомия синистра, лобектомия L1, резекцио апико S6, син дренаж".
След престой в интензивното, той е бил
преместен в обща болнична стая. Постоперативния период след белодробната
операция протичал без усложнения, но поради персистиращата ликвория от раната
на главата и общото състояние на пациента имал фебрилитет. На 01.06.2013 г. е
извършена повторна консултация с неврохирург. Раната е отново обработена и е
назначена терапия с антибиотици.
На 04.06.2013 г. след нова консултация
с неврохирург д-р Радка Генова по повод висока температура, вратна ригидност и
свръхвъзбудимост на пациента е направена КАТ на главата и назначена допълваща
медикаментозна терапия.
Вечерта на същия ден М. получава
гърчове, изпада в безсъзнание и след консултация с реаниматор поради наличие на
данни за менингиално дразнене е интубиран и приведен в Отделение по анестезия и
интензивно лечение/ОАИЛ/. На следващия ден М. е екстурбиран, дишал
самостоятелно и бил контактен. В ОАИЛ пациента е отново консултиран от
неврохирург по повод на продължаващия излив на гъста, мътна и жълтеникава
течност от оперативната рана на главата.
На 06.06.2013 г. е извършено
микробиологично изследване на изтичащия ликвор, при което е установено наличие
на „Acinetobakter baumaimi".
През следващите дни М. е изпаднал
изключително тежко състояние: на 08.06.2013г. изпада в кома и на 14.06.2013 г.
с данни за мозъчен оток умира, като в издадената последваща медицинска
документация Епикриза, изх.№ 8558/14.06.2013г. е посочено настъпило след
черепно-мозъчната интервенция усложнение: „менингитис акута”.
По религиозни съображения ищците
отказват да бъде извършена аутопсия.
В ищцата се породило съмнение, че
спрямо съпруга и не е било проведено адекватно лечение на настъпилите
постоперативни усложнения след мозъчната операция и сезирала Министерство на
здравеопазването.
С писма изх.№ М 005-379-2/11.11.2013 г.
и МО 05-379-4/31.01.2014 г. на Изпълнителна агенция „Медицински одит" тя е
информирана, че назначената със Заповед № РД27-287/19.09.2013 г. на
Изпълнителния директор комисия е извършила проверка по нейния сигнал, при която
е било констатирано, че при лечението на съпруга й са налични индикатори за
вътреболнична инфекция/ВБИ/, касаеща инфекция на оперативното поле, възникнала
до 30 дни след операцията, висока температура, гнойна секреция, микробиологично
доказани причинители в рановия секрет /първата микробиологична проба не показва
патологични резултати, а втората- наличие на Acinetobakter baumannii/.
В рамките на проверката е изискана
справка за регистрирани пациенти с вътреболнични инфекции в отделенията на
ответното лечебно заведение за периода
от 30.04.2013 г.-27.05.2013 г.. От
справката е видно, че в Клиниката по неврохирургия за този период са
регистрирани 13 пациенти с вътреболнични инфекции, като пет от тях /вкл.М./ са
имали инфекции на оперативната рана, а при седем е изолиран „Acinetobakter
baumannii", доказан и при М..
При вършения лабораторен мониторинг на
болничната среда, е констатирано, че в Клиниката по неврохирургия от поставени
8 броя проби, 3 проби са с доказан растеж от замърсени повърхности, от
медицински инструменти и от ръцете на персонала.
След проверката на доц.д-р Георги
Недков Кючуков - Началник на Клиниката по неврохирургия в МБАЛ"Света
Анна-Варна" АД е наложено административно наказание за нарушение
разпоредбите на чл.71 т.2 във вр. с чл.72 от ЗЛЗ, т.к. не е упражнил контрол и
е допуснал на територията на поверената му структура да се развие ВБИ.
Междувременно по повод жалба на ищцата
ищцата е образувано ДП №1531/2014г. по описа на II РУ към ОД на МВР-Варна, приключило с
Постановление №2723/24.10.2014г., за прекратяване на наказателното
производство.
С уточнителна молба се твърди че
реките причинители на вредата са д-р Иван Йорданов Киряков и доц. д-р Георги
Недков Кючуков.
Д-р Киряков, който като хирург- главен
оператор при черепно-мозъчната операция и лекуващ лекар на пациента М.Ш.М. е
нарушил утвърдените с Наредба № 20/2010 г./ действаща към процесния период/
общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия,
кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично-възстановителна и
естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия и по-конкретно / 4.,1 и 4.2/ и не
е осъществил постоянно постоперативно наблюдение на пострадалия и на състоянието
на хирургичната рана, поради което не е констатирал своевременно възникналите
усложнения и заразяването му с Acinetobakter baumannii", и без да овладее
възпалителния процес е изписал пациента М., като го е насочил за извършване на
последваща оперативна интервенция в Отделението по гръдна хирургия при МБАЛ
„Света Анна"АД Варна
Доц. д-р Кючуков, като Началник на
Клиниката по неврохирургия в МБАЛ"Света Анна-Варна" АД в нарушение на
медицинския стандарт по профилактика и контрол на вътреболничните инфекции е
допуснал пропуски в спазването на противоепидемичния режим и не е предотвратил
възникването на вътреболнична инфекция, вследствие на която пациента Маншев е
получил постоперативни усложнения, вследствие на което е починал.
С тези свои противоправни действия и
бездействия двамата са лишили пострадалия от своевременна, достатъчна и
качествена медицинска помощ по смисъла на чл.81 ал.1 и ал.2 и чл.86 от 33.
Деянието са извършили виновно, поради
немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност-упражняване на медицинска
професия.
Ищците са понесли изключително
болезнено смъртта на своя съпруг и баща, с когото поддържали близки отношения и
изпитвали взаимни чувства на привързаност и обич, още повече, че той
първоначално понесъл добре оперативните интервенции и те били обнадеждени от
лекуващите лекари, които давали благоприятни прогнози относно цялостното му
възстановяване. Съпругата му-Р.Ш. понесла смъртта му особено тежко, тъй като
след безвъзвратната загуба на един от най-близките й хора и морална опора в
живота, тя изпаднала в депресия, чувствала се изоставена, обострили са и
нейните хронични заболявания.
С исковата молба е заявен петитум, с
който ищците молят съда да постановите решение, с което да осъди ответника, да
им заплати, обезщетение за причинените вреди:
на ищцата Р.А.Ш., сумата в размер на
70 000лв., представляващи претърпените от нето болки и страдания от смърта на
починалия й съпруг М.Ш.М. за претърпените неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането 14.06.2013 год. до
окончателното й изплащане.
на ищцата Г.М.М. сумата в размер на 60
000лв. представляващи претърпените от нея болки и страдания от смърта на
починалия й баща М.Ш.М. за претърпените неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането 14.06.2013 год. до
окончателното й изплащане.
на ищеца М.М.Ш. сумата в размер на 60
000лв. за претърпените неимуществени вреди, представляващи претърпените от него
болки и страдания от смърта на починалия му баща М.Ш.М., ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането 14.06.2013 год. до окончателното й
изплащане.
Претендира и направените по делото
разноски.
С исковата молба са представени
писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
На основание чл.131 ГПК и в месечния
срок, е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника по делото. С
отговора ответника оспорва искът като неоснователен и недоказан.
В отговора са въведени следните
фактически твърдения.
По отношение на проведеното лечение в
МБАЛ „Света Анна-Варна"АД.
Пациентът М.М.Ш. е постъпил в МБАЛ
„Света Анна-Варна"АД по повод на метастаза в малкия мозък и лимфните възли
от рак на белия дроб в напреднал стадий.
Операцията на мозъчната метастаза се е
наложила, тъй като последната е водила до запушване на пътищата на мозъчната
течност, повишаване на вътречерепното налягане и е имало реален риск от
вклиняване (разместване на мозъчни структури с внезапна смърт).
Болният е постъпил в увредено общо
състояние, със значително редуцирано телесно тегло и силно увреден имунитет.
След оперативната интервенция, при
която метастазата е отстранена тотално, липсата на достатъчно мускулатура
вследствие на кахексията е довела до неадекватно затваряне на оперативната
рана. Това не е могло да бъде постигнато и при повторния шев. От
неврохирургична гледна точка се счита, че ликворея при операции в задна черепна
ямка не е рядко явление.
Мозъчната течност е много добра среда
за развитие на микроорганизми. Обикновено те се премахват с адекватна
антибиотична терапия. При нарушен имунитет, както е в случая, това може да не
се отдаде.
Вътреболничните инфекции в
хирургичните отделения са налице в цял свят, по този повод се провеждат
световни симпозиуми и все още въпросът не е решен. Нещо повече - в Клиниката по
неврохирургия задължително се провежда предоперативна антибиотична
профилактика, с цел намаляване на броя на тези усложнения.
По отношение основателността на иска.
В отговора се твърди, че в процесния
случай липсва основната предпоставка, за отговорност, а именно- противоправно
деяние от страна на визираните в исковата молба медицински специалисти - д-р
Иван Киряков и доц.д-р Георги Кючуков, което се установявало от наличната
медицинска документация съобразно, която всички медицински специалисти напълно
адекватно и в изпълнение на всички нормативни и професионални изисквания са
провели диагностицирането и лечението на М.Ш..
Причината за един неблагоприятния
изход на лечение, довел до смърт, се дължи на неблагоприятната закономерност и
конкретната реакция на лекувания, на негови физиологични особености, обусловени
от тежката му диагноза.
Поради силно увреденото общо състояние
на пациента, съпротивителните сили на организма му са били недостатъчни да
компенсират тежкото състояние, дори и вследствие предприетите своевременни и
адекватни действия от страна на лекуващите го медицински специалисти.
По отношение на визираното в исковата
молба административно производство, вследствие на което на доц.д-р Георги
Кючуков е било наложено административно наказание, в отговора се твърди, че
същото е ирелевантно по настоящия спор, тъй като от една страна това, че
административната санкция не е била обжалвана, не означава автоматично
признаване на вина и от друга страна- към момента съществува богата и вече
утвърдена съдебна практика по подобни казуси, сочеща , че както е в случая
началниците на клиники/отделения не могат и не следва да отговарят за действията
на всичките си подчинени.
В заключение и вследствие
гореизложеното може да се направи извода, че М.М.Ш. е получил възможно най-адекватната
медицинска помощ, като са били спазени всички правила на добрата медицинска
практика, медицинските стандарти и българското законодателство.
По отношение цената на иска.
Посочената в исковата молба сума в
размер на 190 000 лв., представляваща претенция за причинени неимуществени
вреди е необоснована и крайно неоснователно завишена.
Молят съда, да се произнесете с
решение, с което да оставите без уважение предявения иск като неоснователен и
недоказан, като претендират да им бъдат присъдени направените по делото
съдебно-деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение съобразно
Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Съдът като съобрази твърденията на
страните, както и направените искания по доказателствата, намира за установено
следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл. 49 от ЗЗД.
Предявения иск е допустим.
Предявения иск е за обезщетение на
вреди, причинени на ищците вследствие лечение, което е в противоречие със
закона и добрите съдебни практики, с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
Ответника като държавно лечебно
заведение отговаря по чл. 49 ЗЗД от ЗЗД за вредите, причинени от негови работници и
служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е
установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. / Постановление № 7
от 1959 г., Пленум на ВС/.
Съдът указва на ищците, че е в тяхна тежест
е да докажат със всички допустими доказателствени средства: причинените им вреди,
техния размер, и тези вредите да са
причинени от лице, на което ответника като отговорен по чл. 49 ЗЗД е възложил работа.
С оглед характера на отговорността по чл. 49 ЗЗД , отговорност за чужди
виновни противоправни действия и тъй като тя има обезпечително-гаранционна
функция; възлага в тежест на ответника да установи със всички допустими
доказателствени средства, че лицата, на които е възложена работата в случая доц.д-р
Георги Недков Кючуков, д-р Иван Киряков и д-р Радка Генова не са причинили
вреда; техните действия не са виновни и противоправни или ако е причинена
вреда, то тя не е причинена при или по повод на възложената им работа.
Ищецът е представил писмени
доказателства и е направил доказателствени искания за установяване на посочените
факти и обстоятелства.
Представените с исковата молба и
отговора й писмени доказателства са съотносими и допустими и следва да се
допуснат като такива. В исковата молба и в отговора й е направено и
доказателствено искане за допускане на СМЕ.
Съдът намира направеното
доказателственото искане за допустимо, необходимо, съотносимо и следва да го
допусне.
По отношение на направените
доказателствени искания.
Съдът намира, че е основателно
направеното искане на ищцата, като на основание чл. 190 от ГПК, следва да
задължи ответника да представи цялостната медицинска документация относима към
лечението на пациента М.Ш.М. за периода от 30.04.2014 год. до 14.06.2014 год.
Съдът следва да изиска и приложи по
делото от ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ”МЕДИЦИНСКИ ОДИТ”, цялостната документация
касаеща извършената проверка в ответното лече3бно заведение МБАЛ”Света
Анна-Варна”със Заповед № РД27-287/19.09.2013 год. на Изпълнителния директор на
агенцията
Съдът следва да отложи произнасянето
си по направеното искане на ответника за допускане на гласни доказателства средства
режим на водене, с които ще доказа извършеното диагностициране и съответно
извършеното лечение, след становище от ищеца.
По отношение на искането за допускане
на съдебно медицинска експертиза, съдът намира искането за допустимо и
съотносимо.
Производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. На страните по
делото следва да бъде дадена възможност, в едноседмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение, да изразят писмено становище по доклада на
иска, като на ищеца се връчи препис от писмения отговор на ответниците.
С оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА на страните следния проект за
доклад:
Предявеният иск е с правно основание
чл.49 от ЗЗД.
Предявения иск е за обезщетение, за
причинените на ищците неимуществени вреди, за които ответника отговаря, като
причинени от лица, на които е възложило работа.
Предвид изразеното от страните
становище, направеното оспорване на иска, съдът приема, че не са налице обстоятелства, които се признават съобразно
разпоредбата на чл. 146, ал.1, т.3 ГПК.
На осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, УКАЗВА
на ищеца, че в негова тежест да докаже със всички допустими доказателствени
средства,: че са му причинени вреди, техния размер, че тези вредите да са
причинени от лице, на което ответника, като отговорен по чл. 49 ЗЗД е възложил работа,
претендираната вреда е причинена при или по повод изпълнението на работата,
възложена от ответника и е извършена виновно от конкретните изпълнители.
Ответникът е техен работодател, както и размера, характера и продължителността
на болките и страданията.
На осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, УКАЗВА
на ответника, че в негова тежест е да установи всички право-изключващи и
право-погасяващи факти и твърдения, от които черпи благоприятни за себе си
последици.
На осн. чл. 146, ал.4 ГПК:
ДОПУСКА като писмени доказателства
приложените исковата молба и отговора, като по тяхното приемане съдът ще се
произнесе в открито съдебно заседание след становище изразено от ищцата, по
отношение на писмените доказателства приложени към отговора на исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл.
190 от ГПК, да представи по делото намиращите се у него документи: Цялостната медицинска документация
относима към лечението на пациента М.Ш.М. за периода от 30.04.2014 год. до
14.06.2014 год.
ЗАДЪЛЖАВА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ”МЕДИЦИНСКИ
ОДИТ”, да представи по делото в оригинал или в препис със заверка”вярно с
оригинала”, цялостната документация касаеща извършената проверка в ответното
лечебно заведение МБАЛ”Света Анна-Варна”със Заповед № РД27-287/19.09.2013 год.
на Изпълнителния директор на агенцията.
ДОПУСКА да се извърши комплексна СМЕ, от
вещи лица по списъка на съда, специалисти в областта на епидиомология,
микробиология и инфекционист, които след като се запознае с цялостната
медицинска документация да дадат заключение по следния въпрос:
Спазен ли е утвърдения, съгласно
Наредба № 3/08.05.2013 г. медицински стандарт вкл. във времево отношение/ за диагностициране
на инфекцията?
Положени ли са в пълен обем
необходимите медицински грижи, съобразно съответните медицински стандарти, утвърдения
лечебен алгоритъм и правилата на добрата медицинска практика по отношение
пациента М. в следоперативния период за адекватно лечение на констатираната при
същия инфекция?
Налице ли е причинно-следствена връзка
между констатираната вътреболнична инфекция и смъртта на пациента М.Ш.М.?
Определя депозит в размер на 250 лева
вносими от ищците в седмичен срок от датата на връчване на настоящото
определение.
Съдът ще определи състава на
експертизата след внасяне на определение депозит.
НАСРОЧВА производството по делото за 10.05.2017
год. от 14.00ч., за която дата и час да се призоват страните. На същите да се
връчи препис от настоящото определение, което съдържа проекта за доклад, като
на ищеца се връчат и преписи от писмените отговори на ответниците.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да изразят
писмено становище по доклада на иска.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: