№ 9
Силистра,
13.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд,
гражданско отделение, публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА
СТОЕВА
мл.с-я ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при секретаря Ели
Николова и в присъствието на
прокурора…….
като разгледа докладваното от
съдия Д. Стоева гр.д.
№ 302 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното
Производство
по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 309/ 20.09.19г., постановено по гр.д. № 763/19г., СРС е
отхвърлил като неоснователни предявените от Т.Г.П. срещу „Риволи Трейд“ ЕООД
гр. Силистра искове за признаване уволнението му за незаконосъобразно и за отмяна
на Заповед № 1267/04.04.19г. на управителя па „Риволи Трейд" ЕООД гр.
Силистра, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и изплащане
на обезщетение за незаконно уволнение в размер на месечното му брутно трудово
възнаграждение в размер на 560 лв. за времето, през което е останал без работа
поради уволнението и за допускане на поправка на основанието за уволнението в
трудовата книжка. Осъдил е Т.Г.П. да заплати на „Риволи Трейд“ ЕООД гр.
Силистра разноските по делото в размер на 600 лв.
Недоволен от решението, е останал Т.Г.П., който го обжалва в
законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно и моли съда да го отмени,
като вместо това постанови друго, с което да уважи предявените от него искове.
Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответната страна „Риволи Трейд“ ЕООД гр. Силистра изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на деловодни разноски
Съдът, като обсъди жалбата,
доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено
следното:
Жалбата е неоснователна.
Не се спори по делото, а и от представения трудов договор № 1491 /
02.07.18 г. е видно, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността
“портиер” в отдел „Дръстър“ на ответното дружество. С допълнително споразумение
от 31.12. 18 г. към трудов договор 1491/ 02. 07. 18 г., същият е преназначен от
длъжност "портиер", заемана по силата на трудовия договор на длъжност
"работник, зареждане на рафтове". Споразумението към трудовия договор
е сключено със срок за изпитване от шест месеца. С допълнително споразумение от
02.01.19г. са изменени размерите на трудовото възнаграждение и платения годишен
отпуск на работника. И двете допълнителни споразумения са сключени по време на
ползван от ищеца отпуск поради временна нетрудоспособност, но това
обстоятелство не влияе на тяхната валидност, тъй като няма спор, че са
двустранно подписани от страните. Със Заповед № 1267/04.04.19 г. на управителя
на „Риволи Трейд“ ЕООД гр. Силистра трудовите правоотношения между страните са
прекратени на основание чл. 71, ал. 1 от КТ. Заповедта е връчена редовно на
ищеца на 04.04.19 г. при отказ от негова страна, оформен надлежно.
Видно от допълнително споразумение от 31.12.18г., П. е преназначен на длъжност "работник,
зареждане на рафтове", като между страните е уговорен срок за изпитване, в
полза на работодателя, с продължителност 6 месеца. За да възникне валиден
договор с клауза "срок за изпитване", е необходимо работникът да е
назначен за първи път на работа при работодателя или при съществуващо вече
между страните правоотношение, същото да бъде изменено по реда на чл. 119 от КТ, като трудовата функция на работника следва да е променена, съществено. Правилно
СРС е приел, че в процесния случай, с оглед представените по делото писмени
доказателства, с допълнителното споразумение ищецът е преназначен на нова
длъжност, различна в сравнение с длъжността „портиер“, заемана до подписване на
допълнителното споразумение от 31. 12. 2018 г. Трудовите му функции на новата длъжност са съществено
различни и не се припокриват с тези, на заеманата преди длъжност, което се
установява и от представените по делото длъжностни характеристики. Следователно
допълнителното споразумение от 31.12.18 г. към основния трудов договор, е
сключено за нова длъжност, при което уговорката за срок на изпитване се явява
действителна.
Сключения при условията на чл. 70. ал.1 от КТ договор със срок на
изпитване дава възможност на страната, в полза на която е уговорен срокът за
изпитване, да прекрати правоотношението във всеки един момент до изтичане на уговорения
срока за изпитване, без да дължи предизвестие или обезщетение на другата страна
и без да мотивира други основания за прекратяването. В случая трудовото
правоотношение е прекратено от работодателя преди изтичането на изпитателния
срок, като неговата преценка дали да се възползва от правото си по чл.71, ал.1
от КТ не подлежи на съдебен контрол. В този смисъл записаното 30-дневно
предизвестие в споразумението противоречи на разпоредбата на чл. 71 КТ и
приложима е последната.
Предвид изложеното се налага
извод, че уволнението на ищеца е извършено законосъобразно и издадената заповед
е правилна и законосъобразна. Ето защо, като
е достигнал до същия краен извод, СРС е постановил правилно решение по
основния иск.
Съобразно изхода на процеса по този иск, правилно са отхвърлени исковете
за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за
заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение, както и иска за допускане
на поправка на основанието за уволнението в трудовата книжка. В съответствие с чл.
78. ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 78. ал. 8 от ГПК в полза на ответника са
присъдени направените от него разноски - адвокатско възнаграждение в размер на
600.00 лева.
Във връзка с възражението на жалбоподателя, че прекратяването на договора
е извършено по време, в което той се е намирал в отпуск поради временна
неработоспособност, следва да се има предвид, че според константната съдебна
практика /Р. № 620 от 18.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1716/2009 г., IV г. о.,
ГК, Р. № 155 от 27.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 418/2016 г., III г. о., ГК,/
договор със срок на изпитване може да бъде прекратен от работодателя и до
изтичане на срока, когато срокът е уговорен в негова полза, дори и в случаите
когато работникът е в отпуск поради временна нетрудоспособност.
Що се касае до довода в жалбата, че двете последни Споразумения, сключени
на 31.12.2018г. и на 01.01.2019г реално попадат в хипотезата на чл.70 т. КТ, а
именно забрана за една и съща работа между един и същ работник и работодател да
се сключи повече от веднъж договор за изпитване, то същият е несъстоятелен.
Второто трудово споразумение визира не само размера на трудовото
възнаграждение, както сочи жалбоподателят,
а и размера на платения годишен отпуск, който се променя от 20 работни
дни на 26 работни дни. В този смисъл соченето на разпоредбата на чл. 118, ал.З КТ
е неудачно в случая.
СОС не възприема и посочения в жалбата довод, че в случая е налице
заобикаляне на закона, тъй като с последващото споразумение работникът е
поставен на много по-тежка длъжност от тази със сключване на първоначлния
трудов договор, макар че още при започване на работа е запознал работодателя с
увреденото си здравословно състояние, представяйки ТЕЛК Решение със 75%
неработоспособност, както и че са били налице основанията на чл.314 и чл.31 КТ,
които обаче не са спазени от работодателя и той е заобиколил забраната по чл.
325т. КТ. В случая липсва предписание на здравните органи по см. на чл. 314 и
чл. 317 КТ за трудоустрояване на работника. Видно от представеното решение на
ТЕЛК, в графа 15 „Противопоказни условия на труд“ не е отбелязано за Т.П. да са налице такива.
Нещо повече, работникът лично и доброволно е подписал споразумението, по силата
на което се премества на другата длъжност. Тъй като по правната си природа
промяната на съдържанието на трудовото правоотношение представлява сключване на
нов договор между същите страни, промяната действа от момента на постигане на
съгласие за нея.
Доводът, че работодателят въобще е осъществил изпитване на работника ,
който от м.септември от 26.09.2018г до 13 април 2019г. е бил в непрекъснати
болнични, както и към момента на сключване на Допълнителното споразумение от
31.12.2018г и съответно това с дата 02.01.2019г., също е несъстоятелен. Както
бе посочено и по-горе, след като в трудовия договор е посочено, че същият е със
срок за изпитване в полза на работодателя, то неговата преценка относно
качествата на изпитвания не подлежи на съдебен контрол, вкл. и невъзможността
на изпитвания да реализира на практика трудовата функция по каквито и да е
причини е без значение в случая.
Съобразно изхода на процеса пред СОС, на ответника следва да се присъдят
направените от него деловодни разноски пред тази инстанция, възлизащи на 700
лв. – заплатен адвокатски хонорар.
Жалбоподателят прави възражение за прекомерност на така направените разноски.
С оглед представения договор за правна защита и съдействие /стр.11/, в който
е отразено, че уговореният адвокатски хонорар е заплатен изцяло в брой, което
има характер на разписка, съдът намира, че е доказано заплащането му, възлизащо
на 700 лв. Съгласно чл.7,ал.1,т.1 от Наредба № 1/9.07.04г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения/НМРАВ/, по исковете по чл. 344, ал. 1,
т. 1 и т. 2 КТ минималното адвокатско възнаграждение е в размер 560 лв. /минималната
работна заплата към датата на договора за правна защита и съдействие от 14.10.2019
г. е 560 лв.), а за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ
минималният размер на адвокатското възнаграждение съгл. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата е 465,20 лв. /6 месеца х 560 лв.= 3 360 лв. – 300 лв. за 1000лв.
+7 % за 2 360 лв.= 165,20лв. /, т.е. общият размер на минималното
адвокатско възнаграждение съгл. НМРАВ в случая е 1 025 лв. Ето защо и доколкото
претендираните разноски за адв. възнаграждение в размер на 700 лв. са под този минимум,
направеното от процесуалния представител на жалбоподателя възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК е неоснователно.
Мотивиран от гореизложените съображения, СОС
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 309 от 20.09.2019г., постановено по гр.д. №
763/19г., СРС.
ОСЪЖДА Т.Г.П., с ЕГН **********,***, да заплати на „Риволи Трейд“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Силистра, ул. Добрич № 49,
сумата от 700 /седемстотин лева/ лв. – направени от последното разноски по
делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: