гр.Варна,
.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на юни през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН
ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ
ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА
ДАМЯНОВА
като разгледа
докладваното от съдия Георги Йовчев в.ч.т.д. №265 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „БУЛТРЕЙДИНГ БГ“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище гр.Варна
срещу определение №50 от 18.02.2020 г. по търг.дело №6/2020 г.
по описа на Oкръжен съд Търговище,
в частта с която жалбоподателят е осъден да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт сумата от 20822.35 лева, представляваща дължимата държавна
такса в производството на основание чл.694, ал.7 от ТЗ.
В
частната жалба се навеждат твърдения за незаконосъобразност на постановения
съдебен акт. Поддържа се, че към момента на предявяване на иска по чл.694 от ТЗ, производството по исковата молба на длъжника срещу същото оспорено вземане
все още не е било образувано, а и съдът е
следвало преди да предприеме действия по размяна на книжа да изпълни законоустановеното си
задължение и да провери за образувано в съда друго дело със същия предмет, с
оглед разпоредбата на чл.694, ал.5 от ТЗ.
Моли съда да отмени определението в обжалваната част.
Частната
жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в
преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. На посоченото основание, същата е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество частната жалба е основателна.
За да
осъди ищеца да плати държавна такса при прекратяване на производството по
делото, съдът е приел, че предвид липсата на специална уредба в ТЗ на въпроса
за отговорността за разноски при прекратяване на производството по
установителния иск по чл.694 от ТЗ поради недопустимост на претенцията, на
основание чл.621 от ГПК субсидиарно приложение намира правилото на чл.78, ал.4
от ГПК, според което при прекратяване на делото разноските се възлагат в тежест
на ищеца, което е приложимо и по отношение на държавната такса.
В
случая, производството пред първоинстанционния съд по т.д.N6/20 г. е образувано по искова молба на „БУЛТРЕЙДИНГ
БГ“ ЕООД, със седалище гр.Варна срещу “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК *********, със
седалище гр.София,
/правоприемник на „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ“ АД/ и „БУЛТРЕЙД-2002“
ООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище гр.Търговище, с правно
основание чл.694, ал.З, т.1 от ТЗ, за установяване на несъществуването на
предявено и прието вземане на “ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, /правоприемник на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД/, произтичащо от договори за банков кредит, в общ размер на 2 082 235.95 лева.
Не е
спорно че във ТОС е висящо търговско дело №3/20 г., образувано в деня на
постъпване на исковата
молба на жалбоподателя, по иск на длъжника „БУЛТРЕЙД-2002“ ООД - в несъстоятелност срещу
“ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД,
ЕИК *********, със седалище гр.София,
/правоприемник на „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ“ АД/, с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ за установяване на несъществуването на същото предявено и прието вземане на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, в общ размер на 2 082 235.95 лева.
Съобразно
разпоредбата на чл.694, ал.5 от ТЗ, при предявен от длъжника иск по ал.1 или по
предявен от кредитор иск по ал.3, друг кредитор не може да предяви същия иск,
но може да встъпи в производството по предявения иск като съищец до първото
заседание по делото. С оглед горната разпоредба с определението на съда от
18.02.2020 г., производството по търг.дело
№6/2020 г.
образувано по иск на кредитора „БУЛТРЕЙДИНГ БГ“ ЕООД, със седалище гр.Варна за
установяване на несъществуване на вземане на банката е прекратено поради
предявен иск от длъжника за установяване на несъществуване на същото вземане.
Няма спор, а и от извършената
от първоинстанционния съд служебна справка се установява, че
жалбоподателят е конституиран като съищец в производството по т.дело №3/2020
година по описа на ТОС на основание чл. 694, ал. 5 от ТЗ.
Съставът
на въззивния съд намира, че при прекратяване на основание чл.694 ал.5 от ТЗ на
образувано производство по предявен от кредитор иск за установяване на
несъществуване на вземане на друг кредитор, поради предявен иск от длъжника за
установяване на несъществуване на същото вземане, държавна такса не следва да
бъде събирана в прекратеното по реда на чл.694 ал.5 от ГПК дело, тъй като
такава ще се дължи в оставащото висящо производство, по което ищецът по
прекратеното производство има качеството на съищец.
Независимо
по чия инициатива
съдът извършва
проверка за предявен друг иск, констатацията за образувани две дела по искови
молби на длъжник/кредитор или кредитор/кредитор за установяване на
несъществуване на едно и също прието вземане на кредитор, води до недопустимост
на второто образувано дело по искова
молба на кредитор. Но доколкото легитимацията на двамата ищци е очертана от
закона и е свързана с направено в срока по чл.690 ал.1 от ГПК и оставено от
съда по несъстоятелност без уважение възражение срещу прието от синдика
вземане, прекратяването на производството по едно от делата на основание чл.694
ал.5 от ТЗ, не може да ангажира отговорността на ищеца по прекратеното
производство, тъй като същият е встъпил като съищец в останалото висящо
производство, според изхода на което държавната такса ще се възложи по
правилата на чл.694, ал.7 от ТЗ.
Действително
исковата молба по реда на чл.694 ал.3 от ТЗ, подадена от легитимиран кредитор,
при предявен иск и от длъжник, е недопустимо да бъде разгледана в самостоятелно
производство, но сезирането на съда с искова молба, може са бъде прието и като
молба на кредитора за присъединяване към вече образуваното дело по иск на
длъжника или на друг легитимиран кредитор.
С
оглед на това съдът намира, че отговорността за заплащане на държавна такса, ще
възникне съобразно изхода на спора и в зависимост от основателността на
предявения и иск за установяване на несъществуване на вземането по търг.дело
№3/2020 г., по описа на ТОС, в което производство „БУЛТРЕЙДИНГ
БГ“ ЕООД, със седалище гр.Варна е конституирано като съищец.
Предвид
изложеното,
обжалваното определение следва да бъде отменено.
Воден
от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №50 от 18.02.2020 г. по търг.дело №6/2020 г.
по описа на Oкръжен съд Търговище,
в частта с която „БУЛТРЕЙДИНГ БГ“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище гр.Варна е осъдено да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт сумата от 20822.35 лева, представляваща дължимата държавна
такса в производството на основание чл.694, ал.7 от ТЗ.
Определението
подлежи на касационно обжалване на основание чл.274 ал.3 т.2 от ГПК при
предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК с частна жалба в едноседмичен срок
от връчване на препис от настоящето определение на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: