Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 23.07.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на двадесет и девети май през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
Мл.Съдия АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретар Нина Светославова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 7244/2017 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Със съдебно решение от 15.03.2017 г., постановено
по гр.д. № 23602/2015 г. Софийски районен съд e отхвърлил предявените от „В.В.“ ООД, ЕИК ******срещу
"Ч.Р.Б." АД, ЕИК ******, иск с правно основание чл.82 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати сумата от 2969 лв., обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди поради прекъсване на електроподаването в периода 07- 09.01.2015
г., изразяващи се в стойността на бракувани хранителни продукти, и иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на 90.81 лв.
за периода от 10.01.2015 г. до 29.04.2015 г. Осъдил е „В.В.“ ООД, ЕИК ******да
заплати на "Ч.Р.Б." АД, ЕИК ******, сумата от 400 лв. разноски по
делото.
Недоволен от постановеното
съдебно решение е останал ищеца „В.В.“ ООД, който е подал настоящата въззивна
жалба, с която твърди неправилност на първоинстанционното решение.
Въззиваемата страна не е
представила отговор в законоустановения срок. В съдебно заседание въззиваемият
твърди неоснователност на подадената въззивна жалба и излага становище за
правилност на обжалваното съдебно решение.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, а по отношение на неговата правилност съдът намира следното:
Няма спор между страните по
делото, че „В.В.“ ООД, ЕИК ******е наемател на търговски обект № 2, от 220
кв.м., находящ се на територията на пазар Дружба – 1, град София, които обект е
нает с цел производство и търговия на сладкарски и тестени изделия.
От писмо от Ч.Р.Б. АД,
отправено до Държавна комисия за енергийно и водно регулиране и до управителя
на В.В.–ВК ООД се установява, че в посочения период са налице изключвания извод
„Тих труд“ от подстанция „ София Изток“, причинени от претоварване на мрежа
ниско напрежение поради превишена консумация и високи товари. Мерки за преустановяване на проблема са взети на
09.01.2015 г., когато е подменена част от мрежа ниско напрежение, подменени са
главните прекъсвачи в трафопоста, преразпределени и симетрирани са товарите по
мрежа ниско напрежение. В писмото е посочено, че след посочените дейности не са
регистрирани прекъсвания на тока.
Няма спор между страните за
това, че между тях са налице облигационни отношения, както и че обектът, който
се ползва от ищеца е бил с трета категория осигуреност на захранването
съобразно Наредба № 3 от 09.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби
и електропроводните линии.
От свидетелските показания на
свидетеля С.С., която работи при ищеца от 7 години, се установи, че са били
налице прекъсвания на тока в два последователни дни – на 7 и 8 януари 2015 г.
На 7 януари имало ток до 7,30 ч. и после за по 10-15 имало ток, после спирал за
по два – три часа. Това продължило и на 08.01.2015 г.
Свидетелят Е.П., който е
служител на ответника, установява с показанията си, че ищецът има осигуреност
ниво трето, поради което ако захранващия кабел аварира, той остава без ток.
Посочва също, че в началото на януари 2015 г. е аварирал кабел, който осигурява
захранването на имота, ползван от ищеца, като аварията е била поправена до 14
часа на същия ден. Освен това свидетелят е посочил, че при претоварване има
автоматичен предпазител, който се задейства и изключва тока на потребителите.
Това се е случилf и на
процесните дни, тъй като е било много студено и потреблението на ток е било
много високо, поради което се е получило претоварване, довело до включването на
предпазителя и спирането на тока. На 09.01.2018 г. отново е имало проблем със
снабдителен кабел, който отново е бил сменен.
Съгласно допусната СТЕ се
установи, че за производствения процес, осъществяван от ищеца – замесване,
ферментация, формоване, изпичане и съхранение на изделията, които ищецът твърди
да е бракувал в резултат от спирането на тока в обекта му, по технологични
изисквания е необходима употребата на ел.ток. Внезапната липса на такъв може да
доведе до изхвърляне на цялата продукция. В съдебно заседание вещото лице
конкретизира, че въпреки ниските температури навън не е възможно просто стоката
да бъде изнесена на студено като спре тока по аналогия с домашния хладилник.
Излага, че това са много продукти, които трябва да се съхраняват в точно
определени температурни граници, като качествата им се развалят при неспазване
на това изискване, особено ако се стигне до замръзване на някои от продуктите.
Освен това по отношение на печенето на продукцията, вещото лице посочва, че ако
токът спре при ферментационният процес на продукта, той става негоден и се
бракува.
От показанията на свидетелката С.се
установи, че в процесните два дни 07. и 08. Януари 2015 г. са изхвърлили цялата
продукция, тъй като ту имало, ту нямало ток. Те тъкмо започнели процеса по
изготвяне на продукта и внезапно токът спирал и целият процес се прекъсвал, а
продукцията ставала негодна за употреба и следвало да се бракува.
По делото е представен протокол
за бракуване на продукция, изготвен от комисия, назначена със заповед от
09.01.2015 г. от управителя на ищеца, в който е посочен вида и количеството на
продуктите, които са негодни за употреба.
Съгласно допусната по делото
СЧЕ се установява, че посочения горе протокол за брак е осчетоводен и
бракуваната готова продукция е отчетена като разход. Стойността на бракуваната
готова продукция е в размер на 2 969 лв.
като законната лихва върху тази сума за периода от 10.01.2015 г. до
29.04.2015 г. е в размер на 90,81 лв.
От изслушаната пред въззивната
инстанция СТЕ се установи следното: При правилно планиране, разширяване,
реконструиране, модернизиране, поддържане, управление на
електроразпределителната мрежа и спомагателните мрежи, което е в задълженията
на електроразпределителното дружество, съобразно чл. 89 от Закона за
енергетиката, не би настъпило претоварване на мрежата и може да се предотврати
аварията. Видът на аварията е установен от компетентен орган и причините за нея
са претоварване на мрежа ниско напрежение поради повишена консумация и високи
товари. Длъжностните лица при ответното дружество, които осъществяват
планомерното развитие и присъединяването на нови абонати към мрежата могат да
предвидят възникването на претоварване на мрежата. При правилно оразмеряване на
новоприсъединените абонати не е възможно да настъпи претоварване на мрежата,
тъй като абонатните предпазители ще изключат абоната. Останалите изводи на
експертизата не следва да се кредитират от съда, доколкото съставляват анализ
на правната уредба, което е единствено в правомощията на съда.
При така установеното, съдът
намира следното:
Съгласно Наредба № 3 от
09.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните
линии осигуреността на електроснабдяването на потребителите на електрическа
енергия се определя в проекта на основание на нормативните и технологичните
изисквания. По осигуреност на електроснабдяването потребителите на електрическа
енергия се разделят на четири категории - нулева, първа, втора и трета.
Безспорно по делото е установено, че ищецът е имал трета категория на
осигуреност, което означава, че се електроснабдява от един източник на
захранване при условие, че прекъсването на електроснабдяването, необходимо за
ремонт или подмяна на повреден елемент от системата на електроснабдяване, не
надвишава 24 часа (чл. 46).
Съгласно правилата, приети с
Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на
електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически
мрежи, искането за проучване на условията за присъединяване на обект към
електрическата мрежа се подава по образец, предоставен от съответния мрежови
оператор.
Съобразно чл. 89 от Закона за
енергетиката за лицензионната територия, обхваната от електроразпределителната
мрежа, операторът на електроразпределителната мрежа осигурява разпределение на
електрическата енергия, постъпваща в електроразпределителната мрежа;
непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната електрическа
енергия; управление на електроразпределителната мрежа; поддържане на
електроразпределителната мрежа, обектите и съоръженията и на спомагателните мрежи
в съответствие с техническите изисквания; разширяване, реконструкция и
модернизация на електроразпределителната мрежа и на спомагателните мрежи,
съобразено с изискванията за опазване на околната среда, енергийна ефективност
и ефективно използване на енергията; измерване на електрическата енергия в
електроразпределителната мрежа; други услуги, свързани с лицензионната дейност.
Съгласно чл. 5, ал.1 от Общите
условия, приложими към конкретните облигационни отношения категорията по
осигуреност, при която електроразпределителното предприятие пренася
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа до потребителите, е
трета, освен ако при присъединяването на обекта не е договорена друга, по
–висока категория на сигурност.
Предоставянето на по-висока категория става с подписването на
допълнително споразумение, след подадено заявление по реда на Наредба № 6 от
24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа
енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи.(ал.2 и
ал.3 на същия член). Съгласно ал.7 на същата разпоредба обектите от трета
категория на осигуреност се електроснабдяват от един източник на захранване при
условие, че прекъсването на електроснабдяването, необходимо за ремонт или
подмяна на повреден елемент от системата
на електроснабдяването, не надвишава 24 часа.
Съгласно чл. 17 от ОУ
потребителят има право да получава непрекъснато електрическа енергия в
зависимост от категорията на осигуреност с показатели за качество, одобрени от
ДКЕВР.
Разпоредбата на чл. 42 от ОУ предвижда,
че електроразпределителното дружество носи имуществена отговорност за вреди,
нанесени на потребителите по негова вина при неправомерно прекъсване на електроснабдяването
и при нарушаване на непрекъснатостта на
захранването на потребителите, определена от категорията на осигуреност на
захранването. Отговорността се изключва само при условията на чл. 34 и чл. 36
от ОУ. Съобразно чл. 34 от ОУ електроразпределителното предприятие може
временно да прекъсна снабдяването с електрическа енергия без предварително
уведомление на потребителите и без ограничение във времето в случай на:
непреодолима сила, терористични действия, при възникване или за предотвратяване
на аварии, с изключение на случаите, при
което авариите са настъпили по вина на електроразпределителното предприятие,
както и при повреди в електрическите врежи и съоръжения по независещи от същото
причини, при други причини, изрично посочени в тази разпоредба.
От така събраните по делото
доказателства се установи, че в рамките на периода от 07.01.2015 г. до
09.01.2015 г. електричеството в стопанисвания от ищец обект е било прекъсвано
многократно, след което е било възстановявано и пак е било прекъсвано. Установи
се също така, че прекъсването на тока в обекта се дължи на настъпила авария в
два кабела от снабдяването, както и в резултат от претоварване на мрежата,
поради високо потребление поради студеното време. Безспорно по делото е
установено, че съгласно сключения договор ищецът е имал трета категория на
осигуреност на електроснабдяване, което означава, че подаването на тока се
осъществява от един единствен източник, освен ако се налага спираните на
последния за ремонт за повече от 24 часа. Съответно при авария и/или
автоматично изключване на тока поради претоварване, ответникът няма
задължението да осигури второ захранване с ток на обекта, освен ако не е видно,
че за отстраняването на проблема ще са необходими повече от 24 часа. В
настоящия случай се установи, че ремонт ( подмяна на кабели) е правена в
рамките на 48 часа – два пъти, като всяка подмяна е направена в рамките на 24
часа след което подаването на ток временно е било възстановявано, съответно не
е налице основание да се осигури втори източник на захранване на процесния
обект.
Предмет на разглеждане в
настоящето дело са искове с правно основание чл. 82 вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Уважаването на иска по чл. 82 ЗЗД вр.чл. 79 ЗЗД изисква от ищеца да
установи наличието на валидно договорно отношение, по силата на което за
противната страна е възникнало задължение и че е претърпял вреди във пряка
причинно-следствена връзка с неизпълнението на това задължение. Ответникът
следва да установи своите възражения, а именно че е изпълнил задълженията си по
договора или че неизпълнението им се дължи на причина, за която съобразно
договора и/или закона той не носи отговорност при неизпълнение.
Настоящият съд намира, че
въззиваемия не е успял при условията на пълно и главно доказване да установи,
че прекъсването на тока се дължи на причина, за която не носи отговорност.
Съобразно нормативните изисквания, посочени горе, ответникът следва да направи
оразмеряване на мрежата си съобразно броя на потребителите и нивото на
потребление в различните сезони. Изслушаната пред тази инстанция експертиза
категорично е обосновала извода, че при правилно оразмеряване и изграждане на
мрежата не може да е налице претоварване на същата. Съответно, ответникът не е
изпълнил задължението си по правилно планирани и изграждане на мрежата. Този
извод би могъл да бъде опроверган единствено ако по делото се установи, че
авариите и претоварването се дължат на форсмажорни обстоятелства – т.е. такива,
които не биха могли да бъдат предвидени и взети предвид при изграждането на
мрежата и присъединяването на потребителите, посочени и в разпоредбата на чл.
34 от ОУ (непреодолима сила). В случая по делото се твърди от ответника, че
времето е било студено, което е наложило високо потребление на ток от
потребителите. Тези твърдения се потвърждават и от свидетелските показания
както на свидетелката на ищеца, така и от този на ответника. Дали обаче това
студено време, може да се разгледа като непреодолима сила или форсмажорно
обстоятелство, които да освободят ответника от отговорност, е обстоятелство,
доказването на което е в тежест на самия ответник. Именно той е следвало да
установи, че соченото студено време е било необичайно за този сезон в страната
и като такова не е могло да бъде предвидено при оразмеряването и изграждането
на мрежата. Доказателства в тази посока обаче не са събрани, поради което
следва да се приеме, че времето е било обичайно студено за зимния период и
ответникът е следвало да планира и изгради мрежата си така, че същата да може
да поеме потреблението на ток за зимния сезон без това да доведе до
претоварване на мрежата и прекъсване на подаването на ток.
С оглед на изложеното
настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд, че
по делото не е установено прекъсването на снабдяването с ток да не е по вина на
ответника. Съответно е налице неизпълнение на договорното задължение на
ответника да осигури непрекъсната подаване на ток към обекта на ищеца.
От представения по делото
протокол за бракуване на продукция и от изслушаната СЧЕ се установи, че в
резултат от прекъсването на тока на ищеца му се е наложило да изхвърли
продукция, чиято стойност е в размер на 2 969 лв. Бракуването на продукцията се потвърждава и
от свидетелските показания на свидетеля С.и които съдът намира, че следва да
кредитира, тъй като кореспондират с останалия събран доказателствен материал,
независимо от факта, че този свидетел работи при ищеца. Възражението на
въззивника, че вредите не са установени нито по вид, нито по размер, тъй като
не е бил подписан, предвидения в чл. 51 от ОУ двустранен констативен протокол е
неоснователно. Предвидения в тази разпоредба двустранен протокол би улеснил доказването на вредите, доколкото
би съставлявал частен документ, с който ответникът признава неизгодни за себе
си факти. Несъставянето на такъв обаче не е условие за доказване на вредите.
Приемането на обратното би довело до поставяне на интереса на ищеца изцяло във
волята на ответника, тъй като ако той не съдейства за установяването на
вредите, те не биха могли да бъдат установени и доказани. Този протокол би имал
решаващо значение при инициирането на процедурата за доброволно решаване на
спора между страните, която обаче също не е задължителна и не е била избрана
като способ за решаване на спора от страна на ищеца.
Като се има предвид изложеното,
въззивната инстанция намира, обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно,
поради което същото следва да бъде отменено и вместо него да се постанови
друго, с което исковете да бъдат уважени за претендирания размер от 2969 лв. на
основание чл. 82 вр. чл. 79 ЗЗД и за лихва на основание чл. 86 ЗЗД в размер на
90,81 лв. за периода от 10.01.2015 г. до 29.04.2015 г.
По разноските:
Въззивникът е реализирал
разноски в размер на 184,38 лв. без заплатеното адвокатско възнаграждение,
поради което тази сума следва да му се присъди на основание чл. 78, ал.1 ГПК за
въззивното производство. Въззивникът е претендирал да му се присъдят и разноски
за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 600
лв.,срещу която претенция е направено възражение за прекомерност. По
направеното възражение съдът намира следното:
Възражението е неоснователно.
Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения минималния размер на адвокатското възнаграждение
при интерес от 1000 до 5000 лв. се определя по формулата 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. В
случая това означава, че минималния размер е 437,83 лв. По делото пред
въззивната инстанция са проведени 4 о.з., на всяко от които е присъствал
адвоката на въззивника, предвид което на основание чл. 7, ал.8 от Наредбата на
адвоката се дължи адвокатско възнаграждение в размер на по 100 лв. за всяко
заседание след второто т.е. още 200 лв. към посочената горе сума като общия
размер на адвокатското възнаграждение следва да биде минимум 637,84 лв.
Договореното, изплатено и претендирано адвокатско възнаграждение от въззивника
е в размер на 600 лв. т.е. същото е под дължимия минимален размер, поради което
същото не се явява прекомерно.
На въззивника се следват
разноски и за първоинстанционното производство както следва: 588,76 лв. деловодни
разноски, включващи заплатена държавна такса и два депозита за ССЕ и СТЕ.
Претендирано е и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., срещу което
ответникът е направил възражение за прекомерност. Съдът намира и това
възражение за прекомерност за неоснователно като в тази връзка важи изложеното горе досежно
възражението за прекомерност във въззивното производство. Съответно на
въззивника следва да се присъдят и тези разноски в размер на 600 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-г състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ съдебно решение от 15.03.2017 г., постановено по гр.д. № 23602/2015 г. по
описа на Софийски районен съд и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "Ч.Р.Б." АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на „В.В.“ ООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, със
съдебен адрес:*** на основание чл. 82 вр. чл. 79 ЗЗД сумата от 2969 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от
неправомерно преустановяване на снабдяването с ток на търговски обект № 2, от
220 кв.м., находящ се на територията на пазар Дружба – 1, град София,
стопанисван от В.В.“ ООД, ЕИК ******за периода от 07.01.2015 г. до 09.01.2015
г., довело до бракуване на готова продукция, ведно със лихва за забава на
основание чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер на 90,81 лв. за периода от 10.01.2015 г. до
29.04.2015 г.
ОСЪЖДА "Ч.Р.Б." АД, ЕИК ****** да заплати на „В.В.“ ООД, ЕИК ******на
основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 184,38 лв. деловодни разноски за
въззивното производство и 600 лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА "Ч.Р.Б." АД, ЕИК ****** да заплати на „В.В.“ ООД, ЕИК ******на
основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 588,76 лв. деловодни разноски и 600 лв.
адвокатско възнаграждение пред първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1./
2./