Решение по дело №66/2021 на Апелативен съд - Пловдив

 

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 260126

 

гр. Пловдив, 28.04.2021 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІI търговски състав, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

                                                     ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

                                                                        РАДКА ЧОЛАКОВА

                                            

при секретаря КАТЯ МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева въззивно търг. дело N 66 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Т.“ ЕООД ***, ЕИК ********* – чрез пълномощниците на дружеството адв. М. Г. и адв. И.Б.,*** против решение №260079 от 19.10.2020 г., постановено по търг. д. 188/2019 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е осъдено Т.“ ЕООД ***, ЕИК ********* да заплати на „В.с.*.“ ЕООД ***, ЕИК ********* сумата 33 000 лева, представляваща сбор от предоставени парични заеми, както следва: паричен заем от 15 000 лева, преведен по банков път на 18.01.2017г., паричен заем от 15 000 лева, преведен по банков път на 19.01.2017г. и паричен заем от 3000 лева, преведен по банков път на 13.03.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска - 19.06.2019г. до окончателното плащане и с което е отхвърлено възражението за прихващане на „Т.“ ЕООД *** против „В.с.1.“ ЕООД *** на задължение на „В.с.*.“ ЕООД *** към „Т.“ ЕООД *** в размер на 203 000 лева, представляващи остатък от задължение за плащане на цена по предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен на 10.08.2017г. и с което е осъдено „Т.“ ЕООД *** да заплати на „В.с.*.“ ЕООД *** разноски по делото – 1320 лева – ДТ и 760 лева – депозит за експертиза. Моли съда да постанови решение, с което да обезсили постановеното решение като недопустимо и да спре производството по делото до приключване на производството по т.д. №429/2019г. по описа на ОС – Бургас с влязъл в сила акт, а в случай че намери това искане за неоснователно - да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените осъдителни искове, а ако намери същите за основателни – да извърши прихващане до размер на исковата сума с вземането в размер на 203 000 лева, представляващи остатък от задължение за плащане на цена по предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен на 10.08.2017г.  Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „В.с.1.“ ЕООД ***, ЕИК *********. С него се изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на разноски за въззивното производство.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

По допустимостта на обжалвания съдебен акт:

Изложените от жалбоподателя съображения за недопустимост на решението са свързани с отказа на първоинстанционния съд да спре производството по делото до приключване на производството по т.д. №429/2019г. по описа на ОС – Бургас с влязъл в сила акт. Твърди се, че пред БОС е висящ преюдициален спор, който е от значение за настоящото дело, тъй като част от спорния предмет и по двете дела е наличието на вземане на „Т.“ ЕООД против „В.с.1.“ ЕООД в размер на 203 000 лева, основаващо се на сключен между страните предварителен договор за продажба на недвижими имоти. Пред БОС това вземане е предявено изцяло чрез осъдителен иск, а пред ОС – Стара Загора – чрез възражение за прихващане до размера на исковата сума, претендирана за заплащане от ищеца. Предвид идентичността на част от спорния предмет по двете цитирани дела, счита, че произнасянето на ОС – Стара Загора по възражението за прихващане, вместо да спре производството по делото, заради идентичния спор в ОС – Бургас, е довело да постановяване на недопустим съдебен акт, който се иска да бъде обезсилен.

Това оплакване е неоснователно. По настоящото дело от страна на ответника „Т.“ ЕООД *** е предявено възражение за прихващане на задължение на „В.с.*.“ ЕООД *** към „Т.“ ЕООД *** в размер на 203 500 лева, представляващи остатък от задължение за плащане на цена по предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен на 10.08.2017г. до размера на исковата сума -  33 000 лева.  Осъдителна претенция за осъждане на „В.с.1.“ ЕООД *** да заплати на „Т.“ ЕООД *** сумата 203 000 лева, основаващо се на сключен между страните предварителен договор за продажба на недвижими имоти е предмет на образуваното пред ОС – Бургас т.д. №429/2019г. В случая не са налице предпоставките за спиране на производството по т.д. №188/2019г. на ОС – Стара Загора до приключване на производството по т.д. №429/2019г. по описа на ОС – Бургас с влязъл в сила акт, тъй като липсва преюдициалност. Касае за са една и съща претенция, която в първия случай е предявена чрез възражение за прихващане до размера от 33 000 лева, а във втория случай – чрез осъдителен иск за цялото вземане общо в размер на 203 500 лева. Исковата молба е предявена пред ОС – Бургас на 15.08.2019г. – видно от представеното заверено нейно копие. Възражението за прихващане е предявено пред ОС – Стара Загора един ден по-рано – на 14.08.2019г. В случая евентуално би била налице хипотезата на чл.126 от ГПК, регламентираща прекратяване на по-късно заведеното дело в хипотеза на идентичен правен спор, но само в частта до 33 000 лева за вземането – предявена чрез възражение за прихващане. Не може да се приеме твърдението на жалбоподателя, че искът е предявен още на 04.07.2019г., когато е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. Заявлението от посочената дата се основава на запис на заповед и с Разпореждане № 14026 от 05.07.2019г. по ч.гр.д. №5396/2019г. на РС – Бургас е отхвърлено /стр.119 от делото на ОС/. Предявеният на 15.08.2019г. осъдителен иск е за вземане по каузално правоотношение общо в размер на 203 500 лева представляващи остатък от задължение за плащане на цена по предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен на 10.08.2017г. Следователно не е налице идентичност в предмета на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, което заоявление е отхвърлено и този по осъдителната претенция. Но каквото и да е развитието на делото по осъдителния иск – не се касае за преюдициален спор, до решаването на който настоящото дело да бъде спряно. В този смисъл и оплакването за недопустимост на постановеното решение е неоснователно.   

Обективно съединени искове с правна квалификация чл.240 от ЗЗД.

Ищецът „В.с.1.“ ЕООД ***, ЕИК ********* твърди, че на три пъти е предоставил три парични заема на ответника „Т.“ ЕООД. Твърди, че заетите суми са били преведени по банков път, както следва: 15 000 лева, преведени по банков път на 18.01.2017г., 15 000 лева, преведени по банков път на 19.01.2017г. и 3000 лева, преведени по банков път на 13.03.2017г. Тъй като не е бил определен срок за връщане, на 20.03.2019г. е поканил ответника да му върне заетите суми. Въпреки това, връщане на заетата сума не е извършено. Претендира осъждане на ответното дружество да върне дадената му в заем сума от 33 000 лева, представляваща сбор от предоставени три парични заеми, както следва: паричен заем от 15 000 лева, преведен по банков път на 18.01.2017г., паричен заем от 15 000 лева, преведен по банков път на 19.01.2017г. и паричен заем от 3000 лева, преведен по банков път на 13.03.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска - 19.06.2019г. до окончателното плащане, както и разноските по делото. Евентуално – в случай че съдът намери, че не е налице договор за заем, претендира осъждане на ответника за връщане а сумата 33 000 лева като платена без основание.

Ответникът „Т.“ ЕООД ***, ЕИК ********* не признава предявените искове. Твърди, че не е имало предаване на сумите – предмет на иска и затова не може да се приеме, че между него и ищеца е сключен договор за заем, предвид реалния му характер. Евентуално – в случай, че съдът намери претенцията на ищеца за основателна, прави възражение за прихващане със задължение на „В.с.*.“ ЕООД *** към „Т.“ ЕООД *** общо в размер на 203 000 лева, представляващи остатък от задължение за плащане на цена по предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен на 10.08.2017г., до размер на исковата сума - 33 000 лева. Твърди, че на 30.02.2014г. между страните е бил сключен договор за строителство на многофамилна вилна сграда за сезонно ползване в УПИ **** в местността „Б.“ в ****. По този договор „В.с.*.“ ЕООД се е задължил да изпълни строителните работи, а „Т.“ ЕООД се е задължил да изплати възнаграждение в размер на 320 956.15 лева без ДДС.  Твърди, че на 10.08.2017г. между страните е сключен предварителен договор за продажба на недвижими имоти, притежавани от „Т.“ ЕООД в новостроящата се сграда – апартаменти №6, №7 и №8 и студио С-3. Твърди, че в предварителния договор е договорено, че собствеността върху общо четирите недвижими имота ще бъде прехвърлена за сумата 349 000 лева. За обезпечаване на вземането за заплащане на цена по предварителния договор „В.с.*.“ ЕООД издал запис на заповед в полза на „Т.“ ЕООД. Твърди, че на 21.08.2017г. е сключен договор за продажба на студио С-3, ведно със съответната идеална част от правото на строеж за сумата 65 000 лева като е посочено, че задължението за плащане на цената е погасено чрез прихващане на вземане на купувача за извършени СМР по договора за строителство. Твърди, че на 07.09.2017г. е сключен договор за продажба на апартаменти №6, №7 и №8, ведно със съответната идеална част от правото на строеж за сумата 57 000 лева общо за трите имота, като е посочено, че задължението за плащане на цената е погасено чрез прихващане на вземане на купувача за извършени СМР по договора за строителство. Твърди, че на 20.09.2017г. е сключен договор за продажба на 376.91/1742 кв.м. идеални части от правото на собственост върху терена, които са съответни на прилежащите части на вече закупените обекти в сградата за сумата 10 500 лева, като отново е посочено, че задължението за плащане на цената е погасено чрез прихващане на вземане на купувача за извършени СМР по договора за строителство. Твърди, че клаузите относно цената в посочените нотариални актове, с които са сключени окончателните договори за прехвърляне на недвижимите имоти, са симулативни и прикриват действително уговорената и желана от страните цена в общ размер от 348 000 лева с ДДС. Тъй като общия размер на извършеното прихващане на вземания на купувача за извършени СМР по договора за строителство възлиза на 145 500 лева, счита че „В.с.1.“ ЕООД му дължи още 203 500 лева, представляващи остатък от задължение за плащане на цена по предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 10.08.2017г. С част от тази сума – до размер от 33 000 лева желае да се извърши прихващане с претендираното от ищеца вземане по трите договора за заем.

С допълнителната искова молба „В.с.*.“ ЕООД *** твърди, че твърдяното вземане на „Т.“ ЕООД, на което се основава възражението за прихващане, не съществува. Оспорва твърдението за наличие на симулация относно уговорките за цена по нотариалните договори. Не се оспорва, че на 20.02.2014г. между страните е бил сключен договор за строителство. Твърди, че в изпълнение на същия е реализирал СМР на обща стойност 1 155 915.43 лева с ДДС. Твърди, че към 21.08.2017г. и съответно – 07.09.2017г. /датите на нотариалните договори/ между страните са подписани актове за установяване на СМР на стойност 723 466.15 лева с ДДС. Признава, че от тази дължима като възнаграждение по договора за строителство сума по банков път са им преведени 486 073.85 лева. Твърди, че поради невъзможността на ответника да погаси изцяло паричните си задължения, на 15.06.2017г. е сключен анекс към договора за строителство, с който са уговорили възможност ответникът да заплати вече осъщественото строителство чрез прехвърляне на правото на собственост върху недвижими имоти в строящата се сграда. Частично погасяване на задължението е постигнато чрез прехвърляне на правото на собственост върху студио С-3 и апартаменти №6, №7 и №8 като цената на имотите е равна на насрещната престация, получена от продавача и това е стойността на СМР, погасяващи се чрез прихващане. Твърди, че с окончателните договори страните имат право да изменят уговорки от предварителния договор.

С допълнителния отговор „Т.“ ЕООД твърди, че действителната воля на страните относно цената на имотите е изразена в предварителния договор и тя е, че чрез прехвърляне на четирите имота ще се погаси задължение за плащане на СМР в размер на 348 000 лева. Твърди, че такава и волята, изразена и от ищеца в предварителния договор и в издадения като обезпечение запис на заповед.

По главния иск:                 

В писмения отговор е наведено само едно възражение - че не е имало предаване на сумите – предмет на иска и затова не може да се приеме, че между него и ищеца е сключен договор за заем, предвид реалния му характер. От представените по делото писмени доказателства – платежно нареждане за сумата 15 000 лева, преведена по банков път на 18.01.2017г., платежно нареждане за сумата 15 000 лева, преведена по банков път на 19.01.2017г. и платежно нареждане за сумата 3000 лева, преведена по банков път на 13.03.2017г. се установява, че „В.С.**“ ООД – гр. С. в качеството си на наредител е превел на получателя „Т.“ ЕООД посочените в платежните нареждания суми. Като основание за извършване на преводите и в трите нареждания се сочи „паричен заем“. Същите обстоятелства се установяват и от приложеното подробно извлечение от сметка / стр.79 – 88 от делото на ОС/ . От него е видно осъществяването на преводите по сметка на ответника. Ето защо твърдението, че не е имало предаване на сумите – предмет на заема, е неоснователно. Ето защо може да се направи извод за наличие на сключен между страните договор за заем. Основанието за плащането, което е посочено в нарежданията, не се оспорва от ответника. Ето защо може да се приеме, че плащането на процесните суми от ищеца по сметка на ответника е станало въз основа на сключени между тях три договора за заем – от 18.01.2017г., от 19.01.2017г. и от 13.03.2017г. Тъй като липсва конкретно уговорен срок за връщане на заетите суми, то е дължимо след покана от кредитора. Такава е отправена и получена от ответника на 22.03.2019г. Не са представени доказателства, от които да се установява връщане на заетите суми общо в размер на 33 000 лева. Ето защо съдът намира предявените искове за основателни. Следва да бъде осъдено Т.“ ЕООД ***, ЕИК ********* да заплати на „В.с.1.“ ЕООД ***, ЕИК ********* сумата 33 000 лева, представляваща сбор от предоставени парични заеми, както следва: паричен заем от 15 000 лева, преведен по банков път на 18.01.2017г., паричен заем от 15 000 лева, преведен по банков път на 19.01.2017г. и паричен заем от 3000 лева, преведен по банков път на 13.03.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска - 19.06.2019г. до окончателното плащане. До същите правни изводи като подробно е обсъдил събраните по делото доказателства е достигнал и първоинстанционния съд, поради което решението му в частта, уважаваща главната претенция, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

По възражението за прихващане:

Не се спори, че между страните е налице договорно правоотношение по сключен на 20.02.2014г. договор за строителство на обект „Многофамилна вилна сграда за сезонно ползване в УПИ ****, в местността „Б.“ – С.“. Ответникът „Т.“ ЕООД като възложител е възложил, а ищецът „В.**“ ООД като изпълнител е приел да изпълни СМР по строителство на посочения обект съгласно количествено – стойностна сметка – приложение към договора срещу заплащане на възнаграждение в размер на 320 956.15 лева без ДДС. Уговорено е 30 % от стойността на договора или 96 286.85 лева да бъдат заплатени авансово при подписване на договора, а останалата част – да бъде заплащана поетапно – до 3 дни от подписване на всеки акт обр. 19. В този смисъл е т.3 от Приложение №2 към договора. От страна на изпълнителя по делото са представени 11 броя актове обр.19 за извършени СМР на обща стойност 723 466.15 лева с ДДС, от които се признава да са платени 486 073.85 лева. Не се оспорва нито съдържанието, нито авторството на цитираните документи. Всички те са подписани от представители на двете страни и установяват изпълнение на СМР на обекта – предмет на договора на стойност 723 466.15 лева. Възложителят не ангажира доказателства  за заплащане на пълната стойност на тези СМР съобразно срока, уговорен в т.3 от Приложение №2 към договора. Очевидно това неизпълнение на възложителя е причина за сключване на Анекс от 15.06.2017г. към договора /стр.61 от делото на ОС/. С него е уговорено, че възложителят ще плати останалите СМР за завършване на сградата чрез продажба на изпълнителя на обекти от строящата се сграда. Видно от представения Констативен протокол от 28.07.2017г. на Община С. относно степента на завършеност обектът – предмет на договора между страните към посочената дата на проверката е в завършен груб строеж – 63 %.

Видно от представения предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 10.08.2017г. /стр.29 – 33 от делото на ОС/сключен между страните, продавачът „Т.“ ЕООД се задължава да продаде, а „В.С.**“ ООД да купи имоти, притежавани от „Т.“ ЕООД в новостроящата се сграда, а именно: апартаменти №6, №7 и №8 и студио С-3, находящи се на втория етаж от сградата. В предварителния договор е посочено, че собствеността върху общо четирите недвижими имота ще бъде прехвърлена за сумата 348 000 лева /с ДДС/. Предвидено е окончателният договор да бъзе сключен до 30.05.2018г. Съгласно чл.4.2 от предварителния договор цената на имотите се заплаща от купувача чрез СМР. Съгласно чл.7.1 от предварителния договор частта от цената по чл.4.2 се заплаща от купувача като СМР за довършване на сградата до деня на сключване на окончателния договор.

Видно от представения н.а. №154 от 21.08.2017г. между страните е сключен договор за продажба на студио С-3, ведно със съответната идеална част от правото на строеж за сумата 65 000 лева като е посочено, че задължението за плащане на цената е погасено чрез прихващане на вземане на купувача за извършени СМР по договора за строителство. Представен е и протокол за прихващане на взаимни задължения и фактури. Видно от представения н.а. №14 от 07.09.2017г. между страните е сключен договор за продажба на апартаменти /студиа/ №6, №7 и №8, ведно със съответната идеална част от правото на строеж за сумата 57 000 лева общо за трите имота, като е посочено, че задължението за плащане на цената е погасено чрез прихващане на вземане на купувача за извършени СМР по договора за строителство. Представен е подписан между страните протокол за прихващане и два броя фактури. Видно от представения н.а. №51 от 20.09.2017г. между страните е сключен договор за продажба на 376.91/1742 кв.м. идеални части от правото на собственост върху терена, които са съответни на прилежащите части на вече закупените обекти в сградата за сумата 10 500 лева, като отново е посочено, че задължението за плащане на цената е погасено чрез прихващане на вземане на купувача за извършени СМР по договора за строителство. Представен е подписан между страните протокол за прихващане и два броя фактури.

Твърденията на ответника са, че клаузите относно цената в посочените нотариални актове, с които са сключени окончателните договори за прехвърляне на недвижимите имоти, са симулативни и прикриват действително уговорената и желана от страните цена в общ размер от 348 000 лева с ДДС /тази по предварителния договор/. При привидни (симулативни) договори страните нямат намерение да бъдат обвързани така, както външно са изразили воля. Те обективират волеизявления в правната действителност, които стават известни на трети лица, но в действителност те съзнателно изобщо не желаят настъпването на правните последици (абсолютна симулация) или желаят настъпването на други последици, различни от тези, които биха се породили от външно изразената им воля (относителна симулация). Според настоящата инстанция предварителният договор не може да се разглежда като начало на писмено доказателство за доказване на твърдяната симулация. Той представлява едно обещание за сключване на окончателен договор като с оглед развилите се отношения между страните по договора за строителство и извършените СМР, както и анекса към него за прихващане на задължението за заплащане на СМР с цена на имоти, притежавани от възложителя  в строящата се сграда, се касае за динамични отношения, които биха могли да претърпят изменение в уговорките и относно прехвърляното имущество, и относно цената до сключване на окончателния договор. Трудно би могло да се твърди изобщо симулация в уговорката относно цената, след като договорът предвижда да не се заплаща реална такава, а тя да се прихване срещу задълженията на продавача към купувача по договора за строителство, при това многократно надхвърлящи стойността на прехвърлените имоти. Според заключението на вещите лица по допуснатата съдебно – оценителска експертиза действителната обща стойност на имотите, които са прехвърлени, е 183 900 лева. В нотариалните актове е посочена цена общо 145 500 лева, но тя е много по-близка до действителната от тази, посочена в предварителния договор – 348 000 лева. За действителна воля на страните относно цената следва да се приеме тази, изразена в нотариалните актове. Няма никакви доказателства за това страните да са искали да бъдат обвързани с уговорки относно цената на имотите и начина на нейното погасяване, различни от тези, изразени от тях при нотариалното изповядване на сделките.

Ето защо твърдението, че ищецът „В.с.*.“ ЕООД дължи на ответника „Т.“ ЕООД още 203 500 лева, представляващи остатък от задължение за плащане на цена по предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 10.08.2017г., е неоснователно. С оглед на това неоснователно е и възражението за прихващане на задълженията по трите договора за заем с част от тази сума – до размер от 33 000 лева.

По тези съображения решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлено възражението за прихващане на „Т.“ ЕООД *** против „В.с.*.“ ЕООД *** на задължение на „В.с.*.“ ЕООД *** към „Т.“ ЕООД *** в размер на 203 000 лева, представляващи остатък от задължение за плащане на цена по предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен на 10.08.2017г., се явява законосъобразно и следва да се потвърди.

На основание чл.78 ал.1 и 3 от ГПК следва ответникът „Т.“ ЕООД ***, ЕИК ********* да бъде осъдено да заплати на ищеца „В.с.*.“ ЕООД ***, ЕИК *********  сумата 1800 лева – разноски по делото пред въззивния съд за адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащане на което са представени в съдебно заседание на 09.04.2021г.

Мотивиран от горното, съдът

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №260079 от 19.10.2020 г., постановено по търг. д. 188/2019 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е осъдено Т.“ ЕООД ***, ЕИК ********* да заплати на „В.с.*.“ ЕООД ***, ЕИК ********* сумата 33 000 лева, представляваща сбор от предоставени парични заеми, както следва: паричен заем от 15 000 лева, преведен по банков път на 18.01.2017г., паричен заем от 15 000 лева, преведен по банков път на 19.01.2017г. и паричен заем от 3000 лева, преведен по банков път на 13.03.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска - 19.06.2019г. до окончателното плащане и с което е отхвърлено възражението за прихващане на „Т.“ ЕООД *** против „В.с.*.“ ЕООД *** на задължение на „В.с.*“ ЕООД *** към „Т.“ ЕООД *** в размер на 203 000 лева, представляващи остатък от задължение за плащане на цена по предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен на 10.08.2017г. и с което е осъдено „Т.“ ЕООД *** да заплати на „В.с.*.“ ЕООД *** разноски по делото – 1320 лева – ДТ и 760 лева – депозит за експертиза.

ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД ***, ЕИК ********* да заплати на „В.с.*.“ ЕООД ***, ЕИК *********  сумата 1800 лева – разноски по делото пред въззивния съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

 

               Председател:

 

 

 

                   Членове:  1.

 

 

 

                                    2.