МОТИВИ към присъда
№ 95 по НОХД №636 по описа на Видински районен
съд за две хиляди и петнадесета година
----------------------------------------------------------------------------------------
Делото е образувано по внесен от Районна прокуратура – Видин обвинителен
акт, с който е повдигнато обвинение срещу: Л.С.Г., роден на 10 03.1972 г. в гр Видин, живущ ***, българин, български гражданин, със средно
образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН: **********,
ЗА Т О В А, Ч
Е :
Една
вечер на неустановена дата в периода от 17-ти до 21-ви юни включително 2013 г.
в с. Сланотрън, обл. Видин,
в стая в дома му, находящ се на ул."Първа"
№89, като употребил сила - хванал я за гушата и я ударил по лявата буза и
заплашване - казал й, че ако не спре да вика ще я убие, извършил действия с цел
да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на ненавършилата 14-годишна възраст своя дъщеря Л.Л.Г. с ЕГН: **********, а именно
свалил й роклята, скъсал й гащичките, целувал я по цялото тяло, включително
между краката, легнал гол върху нея и й казал да му целуне члена - престъпление
по чл.149, ал.2, предл. 1-во, във вр. с ал.1 от НК.
Представителят на РП-Видин заяви в съдебно заседание, че подържа
обвинението така,
както е внесено за разглеждане с обвинителния акт. Пледира се за налагането на
наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, което да бъде изтърпяно
при първоначален „строг” режим.
Подсъдимият Г. заяви, че разбира в какво е
обвинен, но не се признава за виновен и моли за оправдателна присъда. Дава
показания според които, случаят е иницииран от бившата му съпруга-
свид. Р. и нейните роднини, за до го изнудват
за пари. Подс. Г. твърди пред съда, че никога не е
посягал на дъщеря си, че я обича много и се грижи за нея.
Защитникът на подс. Людимл Г.-адв. Д.М. също пледира за
оправдателна присъда, като поддържа теза, че не са събраните достатъчно д-ва в подкрепа на обвинението.
Съдът, като взе предвид приложените към делото
доказателства и
след като прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното от фактическа страна:
През 2013г. детето Л.Л.Г. живеела с по- малкия си брат
при баща си- подс. Л.Г. в
къщата му в с. Сланотрън , обл. Видинска. Майката на децата- свид. Р.Р.
често напускала мъжът си, като след това обикновено се връщала. Подс. Г. се занимава със сондажна дейност.
В началото на м. Юни 2013г.,
след като се върнал една вечер у дома си, подс. Г.
установил, че съпругата му и двете му деца ги няма. Попитал тъща си – свид. И.Д.М., какво се е случило,
при което последната му казала, че дъщеря й и двете деца са заминали и повече
нямало да ги види. Силно притеснен, подс. Г. потърсил
съпругата си по телефона, за да разбере какво се случва. Свид.
Р. започнала да му иска различни парични суми, като казвала на подсъдимия, че
ще се върне с децата в с. Сланотрън.
В началото на м. Юли 2013г.
при един от разговорите, сивд. Радистина
Р. поискала от подс. Г. да й прати сумата от
50.00лв., за да може да се прибере с децата. Подсъдимият й пратил исканите
пари, като след няколко дни децата били доведени от баба си – свид. М. ***.
Установено е по безспорен
начин по делото, че преди децата да бъдат върнати в с.Сланотрън, свид. Р. *** при друг мъж . Вероятно в този период от време у Р.,
както и у лицето с което същата е живяла на съпружески
начала е възникнала идеята да набедят подс. Г. в
извършване на престъплението- предмет на настоящето
дело, с намерението подсъдимият да бъде изнудван за пари.
С протоколно определение от
11.03.2015г., съдебен състав при РС-Видин е одобрил сключено между свид. Р.Р. *** споразумение,
според което, последната се е признала за виновна в извършване на престъпление
по чл. 214, ал.1, във
вр. с чл. 18, ал.1 от НК, а именно, че на 22.02.2015г. в с. Гомотарци,
обл.Видинска,
с цел да набави за себе си имотна облага-сумата от 50 000лв., направила опит да
принуди подс. Гергиев да
извърши нещо противно на волята си- да й предаде
сумата от 50 000лв., като го заплашила, че в
противен случай няма да оттегли показанията си по образуваното пред РС-Видин
НДОХ № 12/2014г. срещу подс. Г. за извършено
престъпление по чл. 149, ал.1 от
НК.
В хода на съдебното
следствие на настоящето дело бяха разпитани редица свидетели, част от които роднини на свид. Р.Р., други близки и познати на подс.
Л. Г..
Първата група от свидетели,
в която влизат лицата И.Д.М.- баба на детето Л., С.К.Н.- снаха на свид. Р., Т.В.Р. и И.В.Р.- братя
на свид. Р.Р. дават показния
пред съда, от които става ясно, че по един или друг начин са възприели
обстоятелства, изложени и от свид. Р.Р.,
а именно, че през лятото на 2013г. подс. Г. е
извършил блудствени действия спрямо дъщеря си.
В тази насока да и
показанията на свид. Р., която поддържа пред съда, че
през. Юни 2013г. и се обадила свид. М., която й
съобщила, че една вечер, когато подс. Г. бил
останал сам с децата си изчакал малкият си син да заспи, след което бил
посегнал на дъщеря си Л..
Съдът не счита за нужно за
обсъжда и анализира изцяло показанията на описаните по- горе
свидетели, тъй като те съдържат факти и обстоятелства, част от които са в
страни от предмета на доказване по делото, но следва да се отбележи, че
изложеното от тези свидетели се противопоставя изцяло от показанията на детето Л.Г.. Същата бе разпитана от психолог в така наречената
„защитена синя стая” в гр.Видин, където детето даде
едни спонтанни и достоверни според съда обяснения във вр.
със случая.
Според въпросните показания
Л. отрича баща й- подс. Г.
да е извършвал блудствени действия с нея, като детето заяви, че майка й и мъжът с когото е
живеела по онова време я карали да
говори срещу баща си. Л. разкрива пред психолога, че докато е била в Плевен, непознатият
за нея мъж често я е биел, като веднъж дори й допрял нож до гърлото. Детето
поддържа още, че майка й я е карала да казва „че баща
й и е правел глупости”, като от страх тя била казала подобно нещо в полицията. Л.
категорично разкрива в продължение на обясненията си, че изложеното от нея в
полицията не е вярно, като е дала онези си показанията под въздействието на
страх. Л. твърди още, че когато е била с майка си винаги я е било страх, докато
с баща си се чувствала щастлива. Видно от показанията на детето баща й често я
посещавал в дома, купувал й подаръци и се интересувал за състоянието й.
Освен показанията на Л., от
съществено значение за разкриване на обективната истина по делото съдът намери
и показанията на свид. М.П.К.-
екипен ръководител в дома за деца без увреждания в с. Ново село, обл.Видинска,
където е настанена Л.Г.. Същата разкрива пред съда по
един недвусмислен начин, че е една от първите служителки в дома, осъществили контакт с детето
при настаняването му. Според К. детето е
споделило, че е било малтретирано от мъжът с кого е живяла майка й, както и че
обича много братчето и баща си. Поддържа се още от същата свидетелка, че бащата-подс. Г. посещавал детето всяка седмица, като при раздялата
им, детето тъгувало дълго. Според К., майката не
поддържа никакъв контакт с Л., като веднъж се случило да се обади по телефона,
който разговор навредил много на детето.
К. сочи
още в показанията си, че е чувала детето да й споделя, че ако не каже онова,
което се иска от нея, ще заколят майка й, като по- късно детето е споделило на К.,
че става въпрос за мъжът с който майка й е живяла.
В подкрепа на твърдяното от
подс. Г. са и показанията на свид. П.Г., който разкрива пред съда, че
познава отдавна подсъдимия и дъщеря му Л., както и че между двамата изпитват
силни чувства един към друг. Г. поддържа още, че често ходели заедно на разходка
с неговото дете, споменава се случай, когато заедно били на разходка в „Божурица”, че е закарал с неговата кола подс. Г. и Л. до гарата, от където детето е
тръгнало за „зелено училище”, като е бил убеден в обичта на Л. към баща й.
Съдът счета, че показанията
на детето Л.Г., на екипният
ръководител в дома в с. Ново село- свид.
М.К., на кмета на с. Сланотрън- свид.
В. Петков, който твърди пред съда, че свид. Р. е
напуснала селото в началото на м. Юни 2013г. заедно с децата, след което не се
е връщаща, са от изключителна важност за разкриване на обективната истина по
делото, поради и което съдът дава вяра на тези свидетели.
Въпреки показанията на значителният брой разпитаните свидетели по делото, не
можаха да бъдат изяснени в цялост всички онези факти и обстоятелства по делото,
касаещи поведението на детето Л. при завръщането му от „Зеленото училище”.
Установено бе по един безспорен начин, че след като е пристигнала на гарата във
Видин, Л. не е изчакала баща си- подс.Г.
да я посрещне, а е избягала в посока „Общински пазар”-Видин,
където вечерта е била видяна от свид. И.П. и С.А., на които казала, че бяга от баща си, защото я
биел. След като свидетелите завели детето в полицията видели там и подсъдимия,
който също бил отишъл там за да я търси.
В сградата на ОДМВР-Видин,
пред психоложката- свид. А.С., Л. споделила обстоятелства, част от който за залегнали
в обвинителния акт на РП-Видин.
Съдът приема, че честата промяна
в показанията на детето се дължат на крехката му детска възраст, което води до
способността за бързо избледняване на спомените, както и лесна манипулативна
намеса върху детските представи от страна на възрастните.
Именно в тази вр. по делото е изготвена съдебна психолого-психиатрична експертиза, като е обсъдено
поведението на детето при репрезентацията на случилото се, като експертите са
дали заключение, че поведението на детето е напълно естествено за условията на
отглеждането му, а именно, в условията на флустрация. Въпреки от изпълненото с
медицинска терминология заключение, се откроява извода на медицинските
експерти, че у тях не е имало съмнение, че на детето е внушено как да разкаже
за това, което му се е случило, или пък не му се случило, тъй като в изказа му
са употребени описателни изрази, без детето да е разбирало поне част от тях.
Видно е още от заключението
на същата експертиза, че към м. Юни 2013г. малолетната Л.Л.Г.
е била в състояние правилно да възприема, да запаметява и да възпроизвежда
факти от значение за разкриване на обективната истина при разследването по
делото. Но предвид недиференцираната представа при
детето за полово общуване изобщо, недостатъчното му осмисляне въпреки
емоционалния пълнеж на спомена му за преживяното, във времето са възможни
трансформации при манипулативни въздействия от страна на възрастни, както и по-бързо избледняване на
спомена и забравяне на детайли от случилото се.
Съдът даде вяра на тази
експертиза, тъй като я намери за обективна и компетентно изготвена, както и
относима към предмета на доказване по делото.
Така установените по безспорен начин
фактически положения по делото се потвърждават от свид.
показания на детето Л.Г., дадени пред настоящият съд, от
показанията на психоложката А.С., от свид. показания на И.П. и С.А., от
свид. показания на М.П.К., В.П. и П.Г., както и от заключението на изготвената съдебно- психиатрична експертиза.
Съдът кредитира показанията описаните по- горе
свидетели, тъй като ги намери за непротиворечиви, взаимно-подкрепящи и
допълващи се, поради и което настоящият съдебен състав ги възприе като
доказателства, от които бе установена фактическата обстановка по делото.
Поради същата причина, съдът не даде вяра на покаянията на лицата И.Д.М.-
баба на детето Л., С.К.Н.- снаха на свид.
Р., Т.В.Р. и И.В.Р.- братя на свид.
Р.Р. тъй като същите дадоха показния пред съда, от
които става ясно, че по един или друг начин са възприели обстоятелства,
изложени и от свид. Р.Р., а
именно, че през лятото на 2013г. подс. Г. е извършил
блудствени действия спрямо дъщеря си, освен това техните показания бяха
изпълнени с противоречия и липса на логическа обоснованост относно голяма част
от изложените факти и
обстоятелства.
При така установената
фактическа обстановка и въз основа на представените доказателства по делото,
съдът намира, че подс. Л.С.Г.
не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението в
което е обвинен, поради което и на основание чл.304 НПК ще следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Представителят на РП-Видин не можа да
посочи достатъчно убедителни
доказателства, от които да се стигне до обоснованият извод, че подс. Г. е участвал в извършването на инкриминираното
деяние. Напротив, от приложените и преценени в дълбочина доказателства се налага
обоснования извод, че същият не е осъществил изпълнителното деяние на престъпния състав в който е обвинен.
Не се събраха достатъчно нито писмени, нито гласни доказателства, които да
сочат по един безспорен и несъмнен начин, както изисква чл.303,
ал.2 НПК, че подс. Г. е извършил инкриминираното деяние в което е
обвинен.
Нормата на чл.303 ал.1 от НПК изрично
забранява съдът да постановява присъдата си на предположения, а в конкретния
казус освен предположения относно участието на подсъдимия в извършеното
престъпление по чл. 149, ал.2 от НК друго не може да
се направи, т.е, въз основа на
приложените и анализирани от съда доказателства да се стигне до един несъмнен и
безспорен извод, че именно подсъдимият Г., на неустановена дата в периода от 17-ти
до 21-ви юни включително 2013г. в с. Сланотрън, обл. Видин, в стая в дома му, находящ се на ул."Първа" №89, като употребил сила - хванал я за
гушата и я ударил по лявата буза и заплашване - казал й, че ако не спре да вика
ще я убие, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на ненавършилата 14-годишна
възраст своя дъщеря Л.Л.Г. с ЕГН: **********,
а именно свалил й роклята, скъсал й гащичките, целувал я по цялото тяло,
включително между краката, легнал гол върху нея и й казал да му целуне члена
Подсъдимият отрича изцяло вината си и тези
негови обяснения не бяха опровергани от обвинението по никакъв начин.
Така, съобразно представените по делото
доказателства събрани в хода на съдебното следствие, подсъдимият Л.С.Г.
ще следва да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Водим от горното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: