№ 599
гр. Плевен, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
2021***30105394 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД
Производството по делото е образувано по ИМ от “***” ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, *** № ***, представлявана от *** ***, чрез юрк.***, против ИВ. П.
СТ., ЕГН **********, от гр.Плевен, бул.*** №*** ап.*** за признаване за установено
спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от
845,24 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
01,11,2018 г. – 28,02,2021 г., и 85,54 лева лихва за забава за периода 03,01,2019 г. –
05,04,2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 13,04,2021 г., до окончателното изплащане на
сумите. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е
образувано ч.гр.д. №2329/2021 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за
изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди се, че имотът,
находящ се в гр.Плевен, бул.*** №*** ап.*** е с абонатен №***. В с.з. ищецът се
представлява от юрк.*** и юрк.***, които молят съда да постанови решение, с което да
уважи иска.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения му особен
представител – адв.Л.П. от ПАК, в който са наведени доводи, че ответницата има учредено
право на ползване на топлоснабдения имот заедно с друго лице, а претенцията е насочена
само срещу нея. Твърди се, че приложените към ИМ доказателства не установяват размера
на дължимите суми за топлоенергия, като се оспорва представеното извлечение от сметка. В
1
с.з. особеният представител на ответника не се явява, депозира писмена молба, с който моли
съда да отхвърли иска.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след
връчване на дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д.№2329/2021 г. по описа на
ПлРС, поради което се явява допустим и следва да се разгледа по същество.
От представеното от ищеца още с ИМ извлечение по пера се установява, че от
претендираната сума за главница, 268,00 лева са начислени за отопление без ИРУ, 461,84
лева са начислени за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, 13,00 лева са
начислени за ползвано БГВ, 102,06 лева са за услуга дялово разпределение и 3,41 лева са
начислени корекции.
Видно е от представеното препис-извлечение от сметка на потребител №*** с титуляр
ответника, че през процесния период е била начислена сума в общ размер на 845,24 лева
главница и 85,54 лева лихва за забава.
От представените копия от фактури за процесния период се установяват и начисленията за
отделните месеци.
От представеното копие на нот.акт №*** от *** г., том *** дело №6752/1997 г. на нотариус
***, за дарение на недвижим имот, се установява, че ответника ИВ. П. СТ. и *** са дарили
на сина си процесното жилище – апартамент №*** находящ се в гр.Плевен, бул.*** №***,
бл.***, като са запазили правото да обитават имота несмущавани докато са живи.
От представеното копие на Споразумителен протокол №*** от *** г. се установява
сключването на споразумение между ищеца и дружество-***.
От представеното копие от Договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“
чрез система за индивидуално отчитане и разпределяне на топлинната енергия №*** г. се
установява сключването на договор между топлинния счетоводител „***“ *** и
собствениците на етажната собственост на адрес гр.Плевен, бул.*** №***.
От заключението на ВЛ по изготвената СТЕ се установява, че до сградата, в която се намира
процесния имот, е доставяна ТЕ, като абонатната станция е работила, а отопляемия обем на
процесния имот е 90,51 куб.м. Посочено е, че извършеното разпределение на ТЕ в сградата е
направено в съответствие с Методиката за разпределение на ТЕ в сгради-ЕС, Приложение
към чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването. Посочено е, че начислените суми са в
съответствие с Наредбата за топлоснабядването. ВЛ по СТЕ не е установило разминаване в
изчисленията на фирмата за дялово разпределение. ВЛ изрично сочи в заключението си, че в
абонатната станция е монтиран топломер съгласно техн.изисквания на производителя, който
е преминал съответните държавни проверки – видно от свидетелствата за проверка от
специализирани фирми, които са му предоставени. В с.з. ВЛ сочи, че за периода е отчетен
само един кубик топла вода, в жилището има две отоплителни тела с топлоразпределители,
а в банята – отоплително тяло без топлоразпределител.
2
От представената справка от третото, неучастващо по делото лице – „***“ ***, се
установяват начисленията за топлоенергия за процесния период по пера, като са приложени
и копия от карнетите за отчитане на ТЕ за процесния имот и период.
От заключението на ВЛ по назначената по делото съдебно - икономическа експертиза е
видно, че при ищеца адреса на ответницата е регистриран с абонатен №***, като от
дружеството-ищец са издавали съответните данъчни фактури. Сочи се, че за процесния
период стойността на консумираната и незаплатена топлинна енергия е в размер на 845,24
лева, а лихвата за забава от изискуемостта на отделното плащане е в размер на 85,54 лева.
Съдът кредитира заключението на ВЛ като вярно, обективно и компетентно.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът счита, че клаузата за запазено пожизнено право на ползване, посочена в нот.акт, на
практика учредява вещно право на ползване на ответницата ИВ. П. СТ. да ползва
недвижимия имот до смъртта си – тоест същата се явява ползвател на недвижимия имот.
Според чл.153, ал.1 от ЗЕ, потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят
на вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. Доколкото
ответницата не е възразила, че е ползвала имота, то следва да се приеме, с оглед учреденото
й право на ползване, че същата се явява клиент на топлинна енергия по силата на
горепосочената норма от ЗЕ.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага категоричен извод за
наличие на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между
ищеца и етажните собственици, в това число и ответницата. Безспорно е между страните, а и
следва от доказателствата по делото, че през исковия период процесната сграда е била
топлофицирана. Ответницата е с учредено право на ползване на апартамент №*** в сградата
и поради това има качество на потребител по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на
основание на чл.153, ал.1 от ЗЕ, където е разписано, че потребител на топлинна енергия за
битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на
топлоснабдявания имот – тоест по нормативен ред императивно е установено кой е страна
по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване. Обстоятелството дали ответницата реално е ползвала топлинна енергия е
ирелевантно, доколкото по законодателен ред е предвидено, че е достатъчно да е собственик
или титуляр на вещно право на ползване на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се
счита за потребител. Предвид наличието на отоплителна система в блока, нормата на закона
и в частност чл.153, ал.6 от ЗЕ вменява като задължение на собственика/носителя на ВП на
ползване на жилище в топлоснабдена сграда, да заплаща суми за топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация.
Съдът приема, че искът е доказан по основание и размер, тъй като ответницата е потребител
на топлинна енергия на основание чл.150, ал.1 от ЗЕ и като такава дължи заплащане на
потребената топлоенергия, ползвала е топлоенергия в качеството си на потребител на такава
3
в размер на предявената претенция по чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1
ЗЗД в размер на 845,24 лева съгласно приложените справки от третото лице-помагач и
заключението на ВЛ по СИЕ. При осъществяването на дейността си по централизирано
подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на
чл.150, ал.1 от ЗЕ /ДВ,бр.107/09,12,2003 г./, преповтаряща чл.106а, ал.1 от ЗЕЕЕ
/отм./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребители за битови
нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от
момента, в който за определено лице възникне качеството потребител. Това качество е
определено в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, според която потребители на топлинна
енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен
договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива
с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и
потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване,
прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления. Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.86
ЗЗД се явява акцесорен по отношение на предходния и с оглед основателността на същия,
следва да бъде уважен като доказан по основание и в предявения размер от 85,54 лева.
По отношение възражението на особения представител на ответника, че има и друг
ползвател на имота – същото е неоснователно. На първо място, настоящото установително
производство е продължение на проведено заповедно такова и следва да е налице
идентичност между страните в двете производства. Ето защо, доколкото длъжник в
заповедното производство е била само И.С., ответник в настоящото производство може да
бъде само същото лице. От друга страна, за съда е ирелевантно обстоятелството, че
евентуално има и друг ползвател, тъй като ищецът е този, който избира срещу кого да
насочи претенцията си – срещу собственика, срещу ползвателите или срещу някои от тях.
На основание гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло основателен и доказан
и следва да бъде уважен като такъв.
Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответницата
следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски за ДТ в размер на
75,00 лева за държавна такса, 200,00 лева за депозит за особен представител, 80,00 лева
депозит за ВЛ по СТЕ и 100,00 лева депозит по СИЕ, и 100,00 лева за юрк.възнаграждение.
4
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил
разноски в размер на 25,00 лева за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лева, които, с оглед изхода на спора, ответникът следва да му заплати.
Следва на особения представител на ответника да се изплати възнаграждение за особено
представителство в размер на 200,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че ИВ. П. СТ., ЕГН **********, от гр.Плевен, бул.*** №***
ап.*** ДЪЛЖИ на “***” ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, *** № ***,
представлявана от *** ***, сумата от 845,24 лева главница, съставляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода 01,11,2018 г. – 28,02,2021 г., и 85,54 лева лихва за
забава за периода 03,01,2019 г. – 05,04,2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 13,04,2021 г., до
окончателното изплащане на сумите, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№2329/2021 г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ИВ. П. СТ., ЕГН **********, от гр.Плевен,
бул.*** №*** ап.*** ДА ЗАПЛАТИ на “***” ***, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, *** № ***, представлявана от *** ***, направените разноски в исковото
производство в размер на 75,00 лева за държавна такса, 200,00 лева за депозит за особен
представител, 80,00 лева депозит за ВЛ по СТЕ и 100,00 лева депозит по СИЕ, и 100,00 лева
за юрк.възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ИВ. П. СТ., ЕГН **********, от гр.Плевен,
бул.*** №*** ап.*** ДА ЗАПЛАТИ на “***” ***, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, *** № ***, представлявана от *** ***, направените разноски в заповедното
производство /за ДТ и юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 75,00 лева.
Да се изплати на особения представител адв.Л.П. от ПАК възнаграждение за особено
представителство в размер на внесения за това депозит от 200,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5