Р Е Ш Е Н И Е
№ V-215
1.03.2021 г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, гражданска колегия, пети въззивен състав
На тридесет и първи
август през две хиляди и двадесета година
В открито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 1640 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
С
решение № 1070 от 29.04.2020г.
по гр.д.№ 5728/19г. на
РС- Бургас Ю.Д.Ф. е осъдена да заплати на „ВИП Мениджмънт“
ЕООД сумата от 444,40 лв., представляващи такси и разходи за консумативи,
дължими на основание чл.6 и чл.7 от Договор за управление и поддръжка на
жилищен комплекс „Съни Хил“, сключен на 17.03.2016г., за самостоятелен обект-
апартамент №5 в бл.6, ж.к.“Съни хил“, гр.Бургас, за периода от м.август 2018г.
до м.март 2-19г.- по 55,55 в. месечно, ведно със законната лихва, считано от
18.07.2019г. до окончателното плащане, както и сумите 49,98 лв.- разноски по
делото за държавна такса и 499,82 лв.- платено адвокатско възнаграждение.
Искът за главницата е отхвърлен за горницата над уважения размер до
претендирания- 444,56 лв., т.е. за 0,16 лв.
Против решението е постъпила въззивна жалба вх.№19929/5.06.2020г. по описа
на РС- Бургас, подадена от адв.Георги Стоянов, в качеството на пълномощник на Ю.Д.Ф..
След извършено уточнение от страна на въззивника съдът приема, че решението е
обжалвано в частта, с която исковете са уважени. Изложени са оплаквания, че
решението на БРС е неправилно и необосновано. Иска се решението да бъде
отменено в обжалваната част, а исковете да бъдат отхвърлени.
На първо място се сочи, че от приложените по делото доказателства е видно,
че процесния имот е закупен по време на брака между въззивницата и съпруга
ѝ Г. Ф.. Неправилни били разсъжденията на съда, че действието на договора
не било прекратено предсрочно едностранно от нея- чрез развалянето му, поради
неизпълнение задълженията на ищеца по делото. Неправилни били и изводите на
съда, че приложените доказателства не касаят договора за управление, че
/изявлението за прекратяване- бел. на докладчика/ не изхожда от Ф., както и че
нямало данни да е връчено на представител на дружеството. Счита, че
представените доказателства касаят процесния имот и целия комплекс. Видно било,
че голяма група собственици многократни изисквали изпълнение на договора от
ищеца, като накрая било изпратено изявление за развалянето му. Съпругът на
ответницата участвал в това си качество на събранията на етажната собственост и
като такъв се подписвал под документите. От тях се виждало, че изявлението за
разваляне било изпратено на 19.12.2016г. с посочени пощенски кодове.
Дори да се приемело обаче, че договорът не бил развален от ответницата,
изпълнение по него не се дължало от нея, поради неизпълнението му от ищеца. По
делото били приети безспорни, датиращи от 2016г. доказателства за това. Сочи,
че изпълнението на договора не се доказва само с гласни доказателства, но и с
писмени такива. Ищецът не бил представил нито един документ, установяващ
извършени от него плащания, свързани с поддръжката и управлението на комплекса.
Обратното- неизпълнението на договора се твърдяло от множество собственици на
обекти в сградата. Не следвало да се кредитират показанията на св.Т.Т., който
бил съпруг на адвоката на ищцовата страна и син на настоящия управител на
ищцовото дружеството, поради което бил заинтересован от изхода на делото.
Цитирани са мотивите на съдебно решение по друго дело на БРС с идентичен
предмет, по което страна било ищцовото дружество, по което съдът приел, че дори
при представени доказателства за заплащане на някакви разходи, съдът не може да
направи извод, че те са направени за услуги, свързани с общите части на
комплекса. Било видно още, че ищецът претендира от ответницата да му бъдат заплатени
разходи за собствени нужди, което въззивникът намира за несериозно и
несъстоятелно. В заключение е посочено, че районният съд не бил анализирал
поотделно и в съвкупност доказателствата по делото, не бил извършил и служебна
справка по гр.д.№6087/2019г. по описа на БРС, поради което постановил
неправилен и необоснован съдебен акт. Претендира разноски.
В
законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв.Венелина Фотева – пълномощник на въззиваемото „ВИП Мениджмънт“ ЕООД.
С
него въззивната жалба се оспорва като частично недопустима /в частта, с която
решението е било обжалвано и в частта, с която иска е бил отхвърлен,
каквото е било искането на въззивника преди уточнението на петитума на жалбата/,
а по същество- като неоснователна.
Намира за верни изводите на БРС относно липсата на доказателства,
установяващи наличието на сключен брак между ответницата и сочения като неин
съпруг, като същите се основавали на правилата на доказване в гражданския
процес. Справката от имотния регистър според въззивника може да е само индиция
за наличието на брак между страните, но не и безспорно да доказва това.
Заявява, че тежестта на доказване на това обстоятелство лежи върху страната,
която се позовава на него, а именно- ответницата. Правилен бил и извода на
съда, че дори да било доказано наличието на брак между ответницата и Ф., то
правното значение на този факт не било такова, каквото се претендира от
въззивницата. Сключването на договор по чл.2 от ЗУЕС от единия съпруг не
означавало, че за изпълнението на задълженията по този договор всеки от
съпрузите отговаря в режим на разделност. Отговорността им била солидарна,
поради което липсвало основание за частично отхвърляне на иска. Развити са
подробни съображения, основаващи се на разпоредбата на чл.32, ал.2 СК. Наред с
това се изтъква, че бидейки страна по сключения и вписан договор, ответницата
се задължила за цялата престация, поради което правилно районният съд уважил
иска срещу нея за всички дължими вноски по процесния договор. Неоснователно
било и оплакването за неправилна преценка на събраните по делото доказателства.
На първо място се сочи, че снимките на документите от друго дело не са годни
доказателства, понеже нямат характера на заверени по реда на чл.183 ГПК преписи
от документи. Дори обаче да било обратното, те не установявали твърденията на
ответницата.
Иска от съда атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендират се
разноски за платено адвокатско възнаграждение.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалните представители на
страните поддържат становищата, изложени в жалбата, съответно в отговора на
жалбата. Претендират разноски /въззивницата- държавна такса 25 лв., а
въззиваемото дружество- адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС/.
Въззивникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззиваемата страна над сумата от 300 лв. с ДДС.
Във въззивната инстанция са представени нови доказателства, които са
станали известни на страните след приключването на производството пред първата
инстанция, поради което са приети на основание чл.266, ал.2 ГПК /протокол от
с.з. на 18.11.2019г. по гр.д.№6087/2019г. на БРС и решение №407/29.01.2020г. по
същото дело, както и решение по гр.д.№6532/19г. на БРС.
По допустимостта на въззивната жалба Бургаският окръжен съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването на
решението. Жалбата /след уточнението на обжалваната част от решението/ отговоря
на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което следва да се
разгледа по същество.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „ВИП
МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД против Ю.Д.Ф.. В обстоятелствената част на исковата молба се
твърди, че ищцовото дружество е сключило договор за управление и поддръжка на
жилищен комплекс от затворен тип „Съни Хил” ЕАД, в сила от 9.09.2008г., по
силата на който „Съни Хил” ЕАД възложил на „ВИП МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД в качеството
на изпълнител цялостната поддръжка и управление на общите части на комплекса и
блоковете в него, включваща дейностите и услугите, описани в чл.1 от договора.
Възложителят поел задължение спрямо изпълнителя още при закупуването на имот-
апартамент или търговски обект в комплекса, да осигури подписването на отделен
договор за управление и поддръжка между „ВИП МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД и всеки
собственик на такъв имот.
На 17.03.2016г. между страните по делото бил сключен договор за управление
и поддръжка на жилищен комплекс „Съни Хил”, по силата на който ответницата в
качеството на собственик на самостоятелен обект в жилищния комплекс от затворен
тип следвало да заплаща ежемесечно сумата от 45 лв. на месец с ДДС за
предоставените от ищеца услуги, свързани с поддръжката на общите части на
комплекса и блока /почистване, напояване на зелени площи, видеонаблюдение/,
както и по 0,16 лв. на месец върху общата квадратура на самостоятелния обект
/10,57 лв. за процесния апартамент/, предназначени за заплащане на всички
сметки и разходи за електричество, вода и други консумативи, свързани с общите
части, т.е. общо по 55,57 лв. месечно. Сумите произтичали от една страна от
нормативно установените със ЗУЕС задължения на всеки собственик на имот /респективно-
ползвател или наемател/ да заплаща за съответния обект, а от друга страна- на
основание поетото задължение, съгласно сключения договор за управление и
поддръжка на жилищния комплекс. За периода от м.август 2018г. до м.март 2019г.
включително ответницата дължала 444,56 лв. на ответника, което задължение не
било погасено до подаването на исковата молба.
Моли, ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумите,
посочени в исковата молба, ведно със законната лихва от датата на подаването на
исковата молба. Представени са доказателства.
Ответницата, чрез пълномощника си адв.С., своевременно е представила
отговор на исковата молба, с който е оспорила исковете като неоснователни и
недоказани.
Оспорва твърдението, че е пълноправен собственик на недвижим имот към
датата на завеждането на исковата молба, като сочи, че заедно със своя съпруг,
са продали имота на 13.05.2019г. Понеже апартаментът бил закупен от ответницата
по време на брака й с Г. Ф., т.е. в режим на СИО, тя не била негов индивидуален
собственик, поради което искът бил
неоснователен за половината от претендираната сума. Сочи, че договорът за
управление от 17.03.2016г. не бил такъв по смисъла на чл.32, ал.2 от СК.
На следващо място ответницата заявява, че не дължи изпълнение по исковата
претенция, тъй като ищецът не изпълнявал задълженията си по договора и бил
неизправна страна по него, макар в първите месеци ответницата да изпълнявала
добросъвестно своите задължения. Нямало охрана, никой не следял кой влиза и
излиза в комплекса, в резултат на което в него се разхождали външни лица и били
паркирани коли на хора, които не били от живущите в комплекса. Бариерата на
паркинга била постоянно вдигната, за което ищецът бил многократно уведомяван, а
поправката на входната врата пред блока отнела няколко месеца. Комплексът не
бил почистван, тревните площи били занемарени, паркоместата били ползвани от
външни лица поради липсата на контрол, нямало охранителна фирма, нямало и
видеонаблюдение в комплекса. В един момент се налагало собствениците сами да
заплащат водата и електричеството в комплекса, а басейнът не работел през
лятото. Съседи от блока сменяли крушките
по етажите и асансьора, никога не били виждали фирма да следи за изправността
на асансьора. Предвид неизпълнението на задълженията от страна на ищеца
собствениците се организирали и прекратили договорите за управление с ищеца,
доказателства за което се съдържали в гр.д.№6087/2018г. по описа на БРС,
представени от друг собственик на имот в комплекса.
Оспорва ищецът да е извършвал каквато и да било поддръжка в комплекса за
процесния период, в резултат на което да е вложил някакви средства за
поддръжката на комплекса, поради което нямал право да претендира възнаграждение
за това от собствениците.
Моли, иска да бъде отхвърлен, като му се присъдят разноските по делото. Представя
писмени доказателства и сочи гласни такива.
В нарочно становище по повод отговора на исковата молба, процесуалният
представител на ищеца не е оспорил твърдението на ответницата, че имотът е
закупен в режим на СИО, но заявява, че възраженията на ответната страна касаещи
собствеността на имота са неотносими към предмета на делото, тъй като договорът
е облигационен и следва да се изпълнява от лицето, което го е сключило. В тази
връзка е направено уточнение на исковата молба в смисъл, че сумите се
претендират само на договорно основание.
В проведеното съдебно заседание пред Районния съд процесуалният
представител на ищеца е заявил, че поддържа исковата молба и оспорва изложеното
в отговора, както и приложените към него копия, които касаят друго дело и
според ищеца нямат отношение към настоящото.
Районният съд е приел писмените доказателства, представени от страните и е
разпитал водения от ищеца свидетел. Ответната страна не е участвала лично или
чрез представител в откритото съдебно заседание, не е ангажирала писмени
доказателства относно гражданския брак с Г. Ф. /макар в отговора да е посочила,
че ще представи такива в съдебното заседание, нито е осигурила свидетели, чието
допускане също е поискано с отговора на исковата молба/.
За да уважи исковете частично /отхвърлената част е за 0,16 лв./, районният
съд е приел, че по делото е безспорно установено възникването и съществуването
на твърдяното облигационно отношение между страните, основано на Договор за
поддръжка и управление на комплекс „Съни Хил” в гр.Бургас, по съществото си-
такъв за изработка, подвид- услуга, за исковия период, със сочените в исковата
молба съществени елементи. Не били доказани възраженията на ответницата, че
договора бил прекратен предсрочно едностранно от нея чрез развалянето му,
поради неизпълнение на ищеца. В тази връзка е счел приложените към отговора на
исковата молба писмени доказателства за ирелевантни към спора, тъй като не
касаели процесния договор, не изхождали от Ф., а и нямало данни да са били
връчени на представител на дружеството. Въз основа на свидетелските показания е
приел, че за процесния период ищецът е изпълнявал задълженията си по чл.2 от
договора, а ответната страна не е ангажирала доказателства в обратната насока.
Същевременно ответницата не ангажирала доказателства за изпълнение на
задълженията за заплащане на дължимите
такси и консумативи по чл.6 и чл.7 от договора, които съдът е определил на общо
444,40 лв. Затова е уважил иска в посочения
размер.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част. По останалите въпроси той
е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част- допустимо.
Постановено е от законен състав в предвидената от закона форма, съдържа
изискуемите реквизити по чл.236 ГПК, мотивите и диспозитива на решението са
ясни и разбираеми. Следователно решението не е нищожно.
Съдът се е произнесъл по редовна и допустима искова молба, в пределите на
търсената защита. Следователно, в обжалваната част решението е допустимо.
Ето защо спорът следва да бъде разгледан по същество.
След като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
следното.
Предявени са следните обективно съединени искове: за главница в размер на
444,56 лв. с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.287 ТЗ за
заплащане на възнаграждение и такса за консумативи по договор за управление и поддръжка
на жилищен комплекс „Съни Хил”, сключен между страните на 17.03.2016г., както и
акцесорен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД- за заплащане на обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва, считано от завеждането на делото.
Пред въззивната инстанция са безспорни обстоятелствата във връзка със
сключването на договора на 17.03.2016г. /л.16-19 от делото на РС/ между
страните по делото, както и съдържанието
на правата и задълженията по договора /задълженията на ищеца за осъществяването
на цялостна поддръжка и управление на общите части на комплекса и блока са
уговорени в чл.2, т.1-11, а тези на ответницата за заплащане на ежемесечно
възнаграждение в размер на 23 евро ДДС на изпълнителя, както и такса от 0,16
лв. с ДДС, умножени по квадратурата на апартамента за компенсация на разходите
за електричество и вода, необходими за общите части на блока са уговорени
съответно в чл.6 и чл.7/. В чл.22 е уговорен петгодишен срок на действие на
договора. В същата клауза е посочено, че в случай, че в срок до една седмица преди
изтичането на договора никоя от страните не уведоми другата за желанието си да
прекрати договора, последният се продължава многократно и автоматично за още 5
години.
Основателно е оплакването, че съдът неправилно е приел за недоказано
твърдението на ответницата, че е придобила имота в режим на СИО.
Договорът е сключен на същата дата, когато ответницата е закупила от „Съни Хил
2” ЕАД самостоятелен обект в жилищна сграда с пл.№65- жилище, апартамент,
парцел 5, площ 66,080 кв.м. в гр.Бургас, комплекс *** Действително, по делото
не е представено доказателство за сключен към този момент граждански брак на
ответницата с Г. Ф. /удостоверение за граждански брак/, но доколкото ищцовата
страна не е оспорила това обстоятелство /напротив- посочила е, че същото е
неотносимо към предмета на делото/, районният съд е следвало да го приеме за
безспорно и ненуждаещо се от доказване. Индиция в насока на това, че
ответницата е придобила процесния обект в комплекс „Съни хил” в режим на СИО с Г.
Ф., са останалите данни от цитираната по-горе справка от СВп при БРС /л.20/, че
двамата са продали апартамента на 15.05.2019г. Следователно, към датата на
сключване на процесния договор за поддръжка и управление на общи части с
ответницата, същата не е била „пълноправен” /т.е. изключителен/ собственик на
имота, а заедно със съпруга си Г. Ф. са били съсобственици на имота в режим на
СИО. Предвид особения режим на съпружеската имуществена общност /чл.20, чл.24,
ал.2 и ал.2 от СК/, следва да се приеме, че сключения от ответницата договор за
поддръжка и управление на общите части обвързва и двамата съпрузи. Неправилно е
обаче становището на въззивницата, че изпълнението на задълженията на
възложителя по договора /в случая сем.Ф.и/ следва да се търсят поотделно от
съпрузите, като всеки от тях дължи само половината от тях.
Съгласно
чл.32 от СК разходите за задоволяване на нуждите на семейството се поемат от
двамата съпрузи, като в ал.2 от същата разпоредба е посочено, че съпрузите
отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на
семейството. Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, че разходите за
доставена ел.енергия, ползвани ВиК- услуги, топлоснабдяване и др. подобни, към които настоящият съдебен състав намира, че се приравняват и
задълженията за такси по договорите за поддръжка и управление на общите части
на имот, придобит в режим на СИО, представляват разходи за нуждите на
семейството. На основание чл.122, ал.1 от ЗЗД кредиторът може по свой избор да
насочи иска си за изпълнение на цялото задължение срещу всеки от съпрузите,
които нямат качеството на необходими другари /т.е. не е необходимо да са
конституирани съвместно като ответници
по делото/. В този смисъл виж решение №439 от 19.11.2013г. по гр.д.№5304/13г., IVг.о. на ВКС и решение №53 от 17.04.2015г.
по гр.д.№523/15г. на IIг.о. на
ВКС. Видно от мотивите
на обжалвания акт, районният съд също възприема изложеното по-горе становище,
макар и да е счел възражението на ответницата за неоснователност на ½ от
иска за неоснователно поради това, че не е доказано ответницата да е била в
брак.
Основателно е оплакването в жалбата за допуснато съществено процесуално
нарушение от районния съд, който приел за неотносими приложените към отговора
на исковата молба писмени доказателства във връзка с твърденията за
прекратяване на договора. Това обаче не е основание за отмяна на решението, а с
оглед правомощията си въззивната инстанция следва сама да анализира тези
доказателства. Неоснователно е обаче оплакването, че районният съд е следвало
да извършва служебни справки по гр.д.№6087/19г. на БРС. Това дело не е
преюдициално за спора, предмет на настоящото производство, а решението на съда
по него, както и това по гр.д.№6532/19г. на БРС, на което се позовава
въззиваемата страна, нямат сила на пресъдено нещо- едната от страните по тези
дела не съвпада с ответника по настоящото дело, а мотивите на съдебните актове
не се ползват със СПН.
Въззивният съд констатира, че в чл.24 от процесния договор е предвидена
възможност възложителят да развали договора поради системно неизпълнение от
страна на изпълнителя, при условие, че представи писмено изявление за разваляне
на техните договори от собствениците на повече от половината от въведените в
експлоатация обекти в комплекса, с които изпълнителят също има договор за
поддръжка и управление, с което изявление се претендира същата вина на
изпълнителя. Изрично е посочено, че доказването на вината ще бъде обвързано с
посоченото изявление от страна на собствениците на повече от половината от
въведените в експлоатация обекти. С оглед изложеното, въззивната инстанция
намира за относими към предмета на делото приложените към отговора на исковата
молба писмени доказателства във връзка с твърденията за упражненото право на
разваляне на договора. Тези доказателства обаче не установяват твърдението на
ответницата, че е упражнила правото си да развали едностранно договора поради
неизпълнение на задълженията на ищцовото дружество.
Отвореното писмо до управителите на „ВИП Мениджмънт” ООД и на „Съни Хил 2”
ЕАД, както и списъкът на собствениците на жилища в бл.6 в комплекса не съдържат
дата. В същото е изразено недоволството на подписалите го собственици /сред
които е и Г. Ф., съпруг на ответницата/ от начина на управление и изпълнение на
поетите договорни ангажименти от изпълнителя „ВИП Мениджмънт” ООД. Поставени са
въпроси към изпълнителя и е отправено предложение към инвеститора „Съни Хил 2”
ЕАД за смяна на изпълнителя. Очевидно е, че това писмо не съдържа изявление за
разваляне на договора.
Изявлението за разваляне на договора за управление и поддръжка на жилищен
комплекс „Съни Хил” /л.56 с дата 28.07.2018г./ не е подписано и не става ясно
кой е неговия автор, както и за кой от договорите за поддръжка и управление на
общите части на отделните апартаменти се отнася. Към него няма списък на
подписалите го, а в коментирания в предходния абзац от настоящото изложения
липсва отбелязване, че списъкът касае и изявлението за разваляне на договора.
Като автор на второто отворено писмо /л.57-58/ съдържащо твърдения за неизпълнение
на договора за поддръжка и управление от страна на изпълнителя, е посочен инж.Димитър С., с дата 19.12.2016г.,
в което е отразено, че е изпратено с пощенски кодове на 19.12.2016г., изобщо не
е подписано, не съдържа изявление за разваляне на договора дори за обекта,
собственост на твърдяния негов автор. Липсват и каквито и да било
доказателства, което и да е от тези изявления да е достигнало до ищеца в
рамките на процесния период. Депозирането им по друго дело, образувано през
2019г. /на неизвестна дата, но очевидно след гр.д.№5728/2019г. при съпоставка
на номерата на делата/, при което може да се направи извод, че изявленията са
достигнали до „ВИП Мениджмънт” ООД
евентуално с отговора на исковата молба, се явява ирелевантно, тъй като
уведомяването е станало след изтичането на процесния период.
При съвкупната преценка на събраните доказателства не може да се направи
обоснован извод, че преди да се разпореди с апартамента в комплекс „Съни хил”
ответницата е упражнила правото си да развали едностранно процесния договор на
основание неизпълнение задълженията на ищеца, нито наличието на предпоставките
по чл.24 от договора за упражняването на това право.
Неоснователно е и възражението на ответницата, че не
дължи плащане на процесните суми поради неизпълнение задълженията на
изпълнителя по договора. Обсъдените по-горе документи, представляващи изявления
на страните по отделните договори за поддръжка и изпълнение сами по себе си не
съставляват доказателство за твърдяното неизпълнение /тъй като тези извънсъдебни
изявления съдържат единствено благоприятни за авторите им твърдения, а същите като
частни документи могат да удостоверят единствено тяхното авторство/.
Други доказателства за твърдяното пълно неизпълнение на
задълженията на ищеца ответната страна не е ангажирала. Същевременно ищцовата
страна установява твърденията си, че е изпълнявала задълженията си по договора
посредством показанията на св.Т.Т..
Действително, от приложения препис от протокол по
гр.д.№6087/19г. на БРС е видно, че свидетелят е бил пълномощник на управителя
на ищцовото дружество към процесния период, съпруг е на адв.Трифонова, която е
представлявала ищеца пред БРС по настоящото дело и е син на настоящия управител
на ищцовото дружество. Тези факти действително сочат на заинтересованост на
свидетеля по смисъла на чл.172 ГПК, но неоснователно е становището на
въззивника, че само на това основание неговите показания следва да бъдат
игнорирани. Видно от цитираната разпоредба, показанията на заинтересованите
свидетели следва да се ценят наред с всички останали доказателства по делото, а
в случая ответната страна не е ангажирала каквито и да било доказателства,
които да опровергават неговите показания.
Ето защо въззивната инстанция приема, че за процесния
период, в който ответницата е била собственик /в режим на СИО/ на апартамент в
комплекс „Съни хил”, страните са били обвързани от валиден договор, който
съдържа белезите на договор за изработка и извършване на услуги, по който
ищецът е изпълнил задължението си да престира договорените дейности, в резултат
на което за ответницата е възникнало задължението за тяхното заплащане.
Твърдения, както и доказателства, че ответницата е заплатила възнаграждението
по чл.6 и/ или таксата по чл.7 от договора, по делото няма.
От изложеното следва, че исковете са основателни и следва
да бъдат уважени /до размера, посочен в обжалваната част от решението на БРС/.
Тъй като фактическите и правни изводи на двете инстанции съвпадат,
решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на въззивната жалба неоснователна се явява
претенцията за разноски на въззивницата. Искането на въззиваемото дружество за
присъждане на разноски за въззивната инстанция е основателно. Предвид ниската
фактическа и правна сложност на делото, както и това, че същото е разгледано в
едно съдебно заседание, но най-вече с оглед обжалваемия интерес- 444,40 лв.,
съдът намира, че заплатеното от въззиваемото дружество възнаграждение в размер
на 480 лв. с ДДС се явява прекомерно, поради което същото следва да бъде намалено
по възражението на въззивницата до минималния размер по чл.7, ал.2, т.1 вр. §2а
от ДР на Наредба №1 от 2004г. за МРАВ, издадена от ВАдвС – 360 лв. с ДДС.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.271, ал.1, т.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1070 от 29.04.2020г.
по гр.д.№ 5728/19г. на
РС- Бургас.
ОСЪЖДА Ю.Д.Ф. ЕГН: ********** от гр.Ч.да заплати на „ВИП
Мениджмънт“ ЕООД с ЕИК ********* деловодни разноски
в размер на 360 лв. с ДДС за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.