Р Е
Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 27,07,2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№2779 по описа на съда за 2018 г., на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, във
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***,
чрез юрк.Н.С., против В.Г.Т., ЕГН **********,***, за
признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че същият дължи на ищеца сумата от 174,80 лева главница, 39,27 лева договорна лихва за периода
11,11,2016 г. – 06,06,2017 г., 99,86 лева неустойка за неизпълнение
на задължение за периода 06,12,2016 г. –
06,06,2017 г., 215,00 лева разходи
и такси за извънсъдебно събиране, 10,67 лева лихва за
забава за периода 07,06,2017 г. – 31,01,2018 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 07,02,2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №922/2018 г. по описа на ПлРС,
по което има издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил.
Сочи се, че на 04,11,2016 г. между ***и ответника е сключен договор за кредит ***,
по силата на който на ответника е предоставен револвиращ
кредит в максимален размер от 200,00 лева, под формата на разрешен кредитен
лимит, усвояващ се чрез МКК Виза. Сочи се, че ответникът е усвоил заемната
сума, като вследствие на извършените операции по картата дължимата главница е в
размер на 174,80 лева. Сочи се, че на 123,12,2017 г. е било подписано
Приложение №1 към договор за цесия от 11,11,2016 г.
между ***и ищеца, по силата на който вземането на ***към ответника е
прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Сочи се, че в договора страните са уговорили както
договорна лихва, така и неустойка при непредставяне на обезпечение, и такси за
извънсъдебно събиране на задължението и мораторна
лихва за забава. В заключение моли съда да признае за установено по отношение
на ответника, че същия дължи на ищеца сумата от 174,80 лева главница, 39,27 лева договорна лихва за периода
11,11,2016 г. – 06,06,2017 г., 99,86 лева неустойка за неизпълнение
на задължение за периода 06,12,2016 г. –
06,06,2017 г., 215,00 лева разходи
и такси за извънсъдебно събиране, 10,67 лева лихва за
забава за периода 07,06,2017 г. – 31,01,2018 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 07,02,2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Изрично се сочи, че в подаденото възражение по чл.414 от ГПК ответникът е
възразил само срещу разходите за извънсъдебно събиране на задължението. Претендират
се и разноските от заповедното и исковото производство. В писмена молба,
депозирана преди последното с.з., процесуалният представител на ищеца развива
доводи, че възраженията за нищожност на отделни клаузи от договора са
неоснователни, тъй като са уговорени при настъпване на определени предпоставки,
които са се осъществили.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен
отговор чрез адв.В.К. от ПАК, в който сочи, че искът
е неоснователен. Твърди се, че ответникът не е уведомяван за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, възразява се и срещу клаузата на чл.16 от
договора, която се явява нищожна. Твърди се, че начислените такси за
извънсъдебно събиране на кредита не са доказани по размер, както и че са реално
извършени от ищеца. Претендират се разноски. В с.з. процесуалният представител
на ответника развива подробни съображения както за нищожност на договора за
кредит поради противоречието му с чл.11, ал.2 от ЗПК, така и за нищожност на
отделни клаузи от договора.
Съдът като прецени събраните в хода на
производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено
следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. №922/2018 г. на
ПлРС се установява, че ищецът е депозирал пред ПлРС заявление срещу за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК за процесните вземания.
Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило писмено възражение от
длъжника и с разпореждане на съда е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането
си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК. Установителният
иск е предявен в законоустановения едномесечен срок, поради което е допустим.
От представения по делото препис на
Договор за кредит „Бяла карта“ от 04,11,2016 г., сключен между *** в качеството
на кредитодател и В.Г.Т. в качеството на кредитополучател
се установява, че по силата на това съглашение кредитодателя
е предоставил на ответника револвиращ кредит в
максимален размер на 200,00 лева, който се усвоява чрез МКК. Между страните не
е налице спор, че заемодателя е изпълнил произтичащото от договора задължение
да предостави заемната сума.
Според обективираното
в чл.4 от договора, срокът на кредита е шест години, като е уговорен фиксиран годишен лихвен процент по
заема в размер на 43,2 00%, а ГПР 45,9%. Страните са уговорили също така,
според обективираното в чл.16, ал.1, задължение в
тежест на кредитополучателя пре незаплащане на текущо
задължение на падежа, в срок до три дни, да предостави на кредитодателя
допълнително обезпечение – ФЛ над 21 години с минимален осиг.доход
от 1500,00 лева, което да работи от минимум 6 месеца по ТПО – безсрочно, да
няма кредитна история в ЦКР към БНБ, със служебна бележка от работодателя, да
не е получател или поръчител по друг активен договор за кредит. При
неизпълнение на това задължение е уговорена неустойка в размер на 10% от
усвоената и непогасена главница, която се начислява за всяко отделно
неизпълнение. В чл.22, ал.5 от Договора е предвидено начисляването на
еднократна такса в размер на 120,00 лева при настъпване на предсрочна
изискуемост.
По делото не се спори, че
ответникът, в качеството на кредитополучател, не е заплащал текущото си
задължение по кредитната карта до всяко второ число на месеца.
Установява се от приложения
препис на Рамков договор за цесия от 11,11,2016 г., че кредитодателя е прехвърлил на ищеца „***вземания,
произтичащи от договори за кредит,
описани в Приложение №1 /липсващо по делото/ към Договора.
От представения препис на
пълномощно, изходящо от ***, се установява, че дружеството е упълномощило цесионера ***да уведоми от името на цедента
всички длъжници по всички вземания, които са били цедирани по силата на сключения договор за цесия от 11,11,2016 г.
Видно е от приложеното към исковата
молба уведомление е, че Ответникът е
уведомен за извършената цесия с връчване на препис от исковата молба и
доказателствата. Същото съдържа уведомление от цедента,
чрез цесионера, като има позоваване на соченото
по-горе пълномощно от ***. В случая съдът приема, че ответникът е уведомен за цесията с получаване на препис от исковата молба и приложенията,
което се приема и в практиката на ВКС на РБ.
Въз основа на така приетата за установена
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Както
бе посочено и по-горе, за успешното провеждане на предявения иск, в тежест на
ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно отношение между ответника и
***,
предоставяне на дължимата по договора сума, услуги, валиден договор за
прехвърляне на вземането н. „А.з.к.н.п.з.” ООД, надлежно
уведомяване на ответника за настъпилото прехвърляне, както и че задължението по
договора е станало изцяло изискуемо.
Не
се спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 от ГПК
заповед за изпълнение за претендираните суми.
Установява се от приетите по делото доказателства, че срещу издадената заповед
в срок е постъпило възражение от длъжника и в изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е
предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за
ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Ищецът
основава претенцията си на придобито вземане от праводателя си по договор за цесия от 11,11,2016
г. Направеното
от ответника оспорване на вземането поражда
процесуално задължение на ищеца да докаже правата си,
които твърди че е придобил въз основа на договор за цесия от 11,11,2016 г. Цесията е договор, по силата на който носителят на
едно вземане отстъпва същото на трето лице и по
силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение -
кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Цесията трябва да
отговаря на всички условия за действителност на договорите. Цедентът
загубва правата си от момента на сключване на договора, а цесионерът
ги придобива от този момент. Не се спори в теорията и практиката,
че договорът за цесия е неформален договор. Тази неформалност на договора обаче не означава, че в същия не следва да бъде
индивидуализирано вземането, което се прехвърля. По настоящето дело
ищецът не е представил доказателства,
които да установят по безспорен и категоричен начин, че в негова полза е възникнало претендираното вземане към ответника в посочения размер. Видно е
от представения по делото договор за цесия от 11,11,2016 г., че с него *** е прехвърлила на ищеца - ***вземания,
произтичащи от определени договори. Тези
вземания и договорите, от които произтичат, са би следвало да са посочени и определени в Приложение №1 към Договора за цесия, което приложение обаче не е представено заедно с договора за цесия и не е налично в кориците по делото. Съдът изрично е указал на ищеца, че носи
доказателствена тежест да докаже наличието на валидно облигационно отношение
между ответника и *** и прехвърляне на вземането на ищеца. От представените към ИМ доказателства не се
установява какви вземания са прехвърлени с договора за цесия от 11,11,2016 г. между *** и
***и дали сред тях е вземането спрямо ответника по делото, доколкото въпреки указанията на съда,
дадени с определението по чл.140 от ГПК, ищецът не е представил Приложение №1
към договора за цесия от 11,11,2016 г. /или
поне извлечение от него/, поради което съдът
счита, че ищецът не е доказал по несъмнен
начин, че е придобил вземането срещу
ответника от ***. Въз основа на изложеното предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
При
този изход на делото в полза на ответника следва да се присъдят сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, против В.Г.Т., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, за признаване за установено
спрямо ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 174,80 лева главница, 39,27 лева договорна лихва за периода
11,11,2016 г. – 06,06,2017 г., 99,86 лева неустойка за неизпълнение
на задължение за периода 06,12,2016 г. –
06,06,2017 г., 215,00 лева разходи
и такси за извънсъдебно събиране, 10,67 лева лихва за
забава за периода 07,06,2017 г. – 31,01,2018 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 07,02,2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ
на В.Г.Т., ЕГН **********,***,
сторените деловодни разноски в размер на 300,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: