Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 24.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Мл.съдия: Десислава Йорданова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№1405 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №448593 от 11.07.2018год.,
поправено и изменено в частта за разноските с решение №524267 от 02.11.2018г., постановено
по гр.дело №26708/2017год. по описа на СРС, ГО, 25 с-в, ответникът „А."АД е
осъден да заплати на ищеца С.Н.И. на основание чл. 226 ал. 1 КЗ (отм.) вр.чл.45 ЗЗД сумата от 1000лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и
страдания във връзка с настъпило на 13.07.2016г. в с.Долни Богров ПТП,
причинено от застраховано при ответника лице като водач на автобус „Мерцедес
Спринтер 318 ЦДИ" с ДК№*******, ведно със законната лихва от 20.07.2017г.
до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за горницата до 12000лв.,
предявен като частичен иск от 30000 лева. Ответникът е осъден да заплати на
ищеца 74,17 лева разноски, а ищецът е осъден да заплати на ответника 765,42 лв.
разноски, съразмерно на уважената, съответно- отхвърлената част от иска.
Срещу така
постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца С.Н.И.. Жалбоподателят
поддържа, че първоинстанционният съд необосновано е занижил размера на определеното
обезщетение за претърпени
неимуществени вреди. Моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част,
а искът– уважен изцяло. Претендира разноски.
В подадения
в срок отговор на въззивната жалба ответникът оспорва същата като неоснователна
и излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение във
въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ(отм.) вр.чл.45 ЗЗД за обезщетяване на
неимуществени вреди претърпени вследствие процесното ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Основният спорен между страните
въпрос е за вида и характера на претърпените от ищеца вреди, съответно- размера
на дължимото от ответника обезщетение.
В обжалваното решение
първоинстанционният съд е обсъдил всички релевантни към размера на
обезщетението факти и обстоятелства, съгласно изискванията на чл.52 от ЗЗД- вида
и характера на уврежданията, начина на настъпването му и обстоятелствата, при
които е настъпило, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др. (съгласно ППВС 4/1968г.). Свидетелят Д.
заявява в показанията си, че ищцата непосредствено след катастрофата е била със
синини около носа и с тампони, а лечението продължило 14 дни. Ищцата се
оплаквала от световъртеж, трудно дишала, била под стрес и не спяла много. От
заключението на СМЕ се установява, че възстановяването на носното дишане е
станало за срок от две- три седмици, болките са имали по-висок интензитет в
първите дни и постепенно са затихнали, не е извършвано оперативно лечение, няма
открита рана, счупването е в края на носните кости и не се очаква да има
деформация на носната пирамида. Въз основа на тези събрани в
първоинстанционното производство доказателства настоящият състав намира, че определеното
от СРС обезщетение в размер на 1000 лева действително е занижено. Отчитайки
характера на уврежданията, продължителността на възстановителния период и
претърпените болки и страдания, както и изпитваните от ищцата страх от пътуване
с автомобил и стрес след преживяната травма, настоящият състав намира, че в
съответствие с изискванията на чл.52 от ЗЗД следва да се определи обезщетение в
размер на 2000 лева. Ето защо въззивната жалба следва да бъде частично уважена,
като на ищцата се присъдят още 1000 лева обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди от процесното ПТП. В останалата обжалвана част решението на
СРС следва да бъде потвърдено като правилно.
По отношение на разноските:
Страните имат право на разноски
съразмерно на уважената, респективно- на отхвърлената част от иска. Ищцата е
сторила разноски в размер на 535 лева в първата инстанция и 1250 лева във
въззивната инстанция, от които 1030 лева за възнаграждение на един адвокат като
възражение по размера на това възнаграждение не е направено от ответника. С
обжалваното решение на ищцата са присъдени 44,58 лева разноски, а предвид
уважената част на иска с настоящото решение същата има право на 89,16 лева,
поради което следва да и се присъдят още
44,58 лева. По същите съображения на „А.Д.Г.И П.“ следва да се присъдят още 74,17 лева за процесуално
представителство на ищцата в първата инстанция по чл.38, ал.2 от ЗАдв, а
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта с която на ответника са присъдени разноски над
сумата от 695,83 лева. Предвид уважената част от претенцията по въззивната
жалба ищцата има право и на разноски в размер на 113,63 лева във въззивното производство. Въззиваемият ответник
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, което настоящият състав
намира че следва да се определи в размер на 100 лева, предвид ниската
фактическа и правна сложност на делото, разглеждането в едно открито съдебно
заседание и неявяването на процесуален представител на ответника по жалбата. От
така определеното възнаграждение на ответника следва да се присъди сумата от 90,90 лева съразмерно на отхвърлената
част от въззивната жалба.
По така изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №448593 от
11.07.2018год., поправено и изменено в частта за разноските с решение №524267
от 02.11.2018г., постановено по гр.дело №26708/2017год. по описа на СРС, ГО, 25
с-в В ЧАСТТА с която предявеният иск по чл.226 ал.1 КЗ(отм.) вр.чл.45 ЗЗД за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания във връзка с
настъпило на 13.07.2016г. в с.Долни Богров ПТП, причинено от застраховано при
ответника лице като водач на автобус „Мерцедес Спринтер 318 ЦДИ" с ДК№*******
е отхвърлен за сумата над 1000 лева до
2000 лева, КАКТО И В ЧАСТТА с която ищцата С.Н.И. е осъдена да заплати на
ответника „З.А."АД разноски по делото над
сумата от 695,83 лева, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „З.А."АД с ЕИК*******
да заплати на С.Н.И. с ЕГН********** сумата от още 1000 лв. (хиляда лева)- обезщетение за претърпени неимуществени
вреди- болки и страдания във връзка с настъпило на 13.07.2016г. в с.Долни
Богров ПТП, причинено от застраховано при ответника лице като водач на автобус
„Мерцедес Спринтер 318 ЦДИ" с ДК№*******, ведно със законната лихва от 20.07.2017г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №448593 от 11.07.2018год., поправено
и изменено в частта за разноските с решение №524267 от 02.11.2018г.,
постановено по гр.дело №26708/2017год. по описа на СРС, ГО, 25 с-в в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА С.Н.И. с ЕГН**********
да заплати на „З.А."АД с ЕИК******* сумата от 90,90 лв. (деветдесет лева и 90 стотинки)- възнаграждение за защита
от юрисконсулт във въззивното производство, съразмерно на отхвърлената част от
въззивната жалба.
ОСЪЖДА „З.А."АД с ЕИК*******
да заплати на С.Н.И. с ЕГН********** сумата от още 44,58 лева (четиридесет и четири лева и 58 стотинки)- разноски
в първоинстанционното производство, както
и сумата от 113,63 лева (сто и тринадесет лева и 63 стотинки)- разноски във
въззивното производство, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „З.А."АД с ЕИК*******
да заплати на „А.Д.Г.И П.“ с ЕИК********сумата от още 74,17 лева (седемдесет и четири лева и 17 стотинки)
възнаграждение за процесуално представителство на ищцата в първата инстанция по
чл.38, ал.2 от ЗАдв, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/