РЕШЕНИЕ
№
08.11.2018 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на двадесет
и осми септември през две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в
състав:
Председател:
Секретар Росица
Караджова,
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова АНД №1171 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „МЕЛКО“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя А. П. Д. – Ц., със седалище и адрес на управление: с.М. К., обл.П., ул."…" №…, съд.адрес:*** - Т. против Наказателно постановление №332315-F372885 от 12.04.2018 г. на Директора на офис /Дирекция/ за обслужване гр.Пазарджик към ТД на НАП гр.Пловдив, с което на дружеството за нарушение на чл.125, ал.3 и ал.5 от ЗДДС на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лв.
Поддържа се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, както и за приложение на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.Ссочи доказателства.
Ответникът по жалбата ТД на НАП гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли НП като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е допустима, но по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.
На дружеството жалбоподател е съставен акт за установяване на административно нарушение затова, че като регистрирано по ЗДДС лице не е осигурило подаването на информация от отчетните регистри „Дневник за покупките“ и „Дневник за продажбите“ на технически носител и копия от тях в законоустановения срок - до 14.11.2017 г. за данъчния период 01.10.2017 г. – 31.10.2017 г. Информация от отчетните регистри за посочения период е подадена по интернет с КЕП в офис за обслужване гр.Пазарджик при ТД на НАП гр.Пловдив на 30.03.2018 г. с вх. №13001536083/30.03.2018 г. Налице е закъснение от 4 месеца и 16 дни.
Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.
Същото било връчено лично на пълномощник на дружеството на 06.07.2015 г., а жалбата против него е подадена чрез АНО с куриер на 13.07.2018 г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като подадена в срок от активнолегитимирано лице да инициира съдебен контрол за законосъобразност.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелката В.К. – актсъставител и писмените доказателства приложени по делото.
Разпоредбата на чл.125, ал.3 от ЗДДС установява задължение на всяко регистрираното по този закон лице да подава отчетните регистри по чл.124 за съответния данъчен период, заедно със справка-декларация, като в ал.5 е конкретизиран и срока за подаване - до 14-о число включително на месеца следващ данъчния период, за който се отнася.
Не е спорно, че дружеството жалбоподател към периода 01.10.2017 г. – 31.10.2017 г. е било регистрирано по ЗДДС, с оглед на което е имало статут на данъчно задължено лице по този закон.
Констатациите, че дружеството е подало информация от отчетните регистри за този отчетен период 4 м. и 16 дни след изтичане на законови срок, не се оспорват.
При тези данни
съдът прие, че е осъществен състава на административно нарушение на чл.125, ал.3 и 5 от ЗДДС.
Съзът намира, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на
съществените, които да са
основание за отмяна на атакуваното НП.
Както АУАН така и НП са съставени
в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Нарушението е било довършено на
15.11.2017 г., т.к. законоустановения срок по чл.125 ал.5 от ЗДДС е изтекъл
предишния ден. АУАН е съставен на 13.02.2018 г., т.е. в тримесечния срок от
откриване на нарушението и нарушителя. Актът е съставен на горепосочената дата
в отсъствие на нарушителя, т.е. при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН.
Съставянето му в тази хипотеза е абсолютно законосъобразно, т.к. преди това до
дружеството е била изпратена покана изх. №32726/20.11.2017 г. /лист 20 от
делото/ за явяване в ТД на НАП, Офис Пазарджик с цел съставяне на акт. Същата е
изпратена с препоръчана поща, но видно от оформената разписка /лист 21 от
делото/ поканата не е била връчена, т.к. адресът на адресата е бил сменен,
респ. адресатът не е бил открит. Доказателство, че адресатът не е пребивавал на
посочения от него адрес се съдържа в двата протокола №108/01.03.2018 г. и
№87/22.02.2018 г. От същите е видно, че служители на администрацията са
посещавали два пъти – 22.02.2018 г. и 01.03.2018 г. адресът по седалището на
дружеството с цел връчване на съставените против него множество АУАН, но са се
натъквали на обезлюдена къща. В крайна сметка процесният АУАН е бил връчен на
пълномощник на дружеството на 03.04.2018 година.
Поради
това възражението във въззивната жалба, поддържано и в съдебно заседание от
процесуалния представител на дружеството, че е налице съществено процесуално
нарушение, накърняващо правото на защита, тъй като актът неправилно е бил
съставен в отсъствие на нарушителя е неоснователно. Неоснователно е и
възражението за наличие на съществено процесуално нарушение, поради това че в АУАН
не било посочено при която от хипотезите на чл.40, ал.2 от ЗАНН се съставя. Вярно
е, че в акта липсва словесно изписване на конкретната хипотеза, при която се е
пристъпило към неговото съставяне в отсъствие на нарушителя, но това по никакъв
начин не засяга правото на защита на санкционираното лице, тъй същото е
абсолютно наясно, че не е получавало покана за съставяне на АУАН, следователно
логичният извод е, че не е било намерено, поради което актът против него е
съставен в отсъствие.
Дори да се приеме, че е било допуснато
нарушение при съставянето на акта в отсъствие на нарушителя, то нарушението не
е съществено и не е накърнило правото на защита на наказания. Съставеният в
отсъствие акт несъменно е бил предявен и връчен на дружеството посредством
пълномощник, а след това подадено възражение против съставения акт, с което е
реализирано правото на защита.
Съдът
намира за неоснователно и възражението за допуснато съществено процесуално
нарушение тъй като от цифровата квалификация на нарушението в акта и НП –
чл.125, ал.3 и ал.5 от ЗДДС, дружеството не можело адекватно да организира
защитата си, доколкото не можело да разбере кои точно от документите посочени в
алинея пета на цитираната норма е следвало да подаде в посочения срок. От
изписването на цифровата квалификация на нарушението по чл.125, ал.3 и ал.5 от ЗДДС става категорично ясно, че дружеството на е подало в срока по алинея пета
документите посочени в алинея трета – отчетните регистри по чл.124 от закона за съответния данъчен период. Освен това в обстоятелствената
част на НП изрично е посочено текстово, че дружеството не е подало в
законоустановения срок информация от отчетните регистри – „Дневник за
покупките“ и „Дневник за продажбите“. В тази връзка е несериозно да се твърди,
че дружеството не е съзнавало какви документи/информация не е подало в срок.
Същите доводи са валидни и за
възражението, че дружеството не можело да разбере защо е санкционирано на
основание чл.179, ал.1 от ЗДДС.
Възражението на дружеството жалбоподател, че формално извършеното
нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като дружеството не е развивало
дейност през 2017 г. и поради това липсвала обществена опасност на нарушението В разпоредбата на чл.125, ал.4 от ЗДДС изрично е предвидено, че задължението
за подаване на справка декларация, респективно информация от отчетните регистри не отпада и когато не следва да се внася
или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е
извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за
този данъчен период, т.е. регистрираното лице не е осъществявало дейност.
Отделно от това с неподаването на
въпросната информация от отчетните регистри за процесния данъчен период, данъчно
задълженото лице практически лишава приходната администрация от възможността на
установи дали то наистина развива или не дейност, както дали коректно се
разчита с държавния бюджет и фиска. Напротив става ясно от описа на издадените
НП и справка в деловодната програма на съда, че ЗДЛ системно не е изпълнявало
задълженията си, както за подаване на информация от отчетните регистри, така и справки-декрарации
за различни отчетни периода на 2017 г.. Няма съмнение, че иформацията от
отчетните регистри е била подадена на 30.03.2018 г., т.е след откриване на
нарушението и съставянето на АУАН.
Всичко това не дава основание да
се направи извода за наличието на очевидна и несъмнена маловажност на конкретно
извършеното нарушение.
Напротив с основание може да се да се заключи, че нарушението е със завишена степен на
обществена опасност, още повече, че закъснението не е незначително, а за един
сравнително дълъг период от време.
При определяне размера на санкцията
наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за
индивидуализацията на административните наказания като е отчел тежестта на нарушението, която е
висока тъй като засяга обществени отношения от бюджетната сфера. Определил е
законосъобразна санкция, равняваща се на минималния размер на предвидената за
съответното нарушение.
По изложените съображения
обжалваното постановление е обосновано и незаконосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Воден от горното
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №332315-F372885 от 12.04.2018 г. на Директора на офис
/Дирекция/ за обслужване гр.Пазарджик към ТД на НАП гр.Пловдив, с което на „МЕЛКО“ ООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя А. П. Д. – Ц., със седалище и адрес на управление: с.М. К., обл.П., ул.".." №..,
съд.адрес:*** - Т. за нарушение на чл.125, ал.3 и ал.5 от ЗДДС на основание
чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: