Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 531 ал. 3 във вр. чл. 436 ГПК. Образувано е по жалба на ВК „З.” гр. Б. Ч., подадена чрез пълномощника й адв. С. Я. от ВТАК срещу Постановление на частния съдебен изпълнител /ЧСИ/ С.К. от 17.12.2012г. по изпълнително дело № 478/2012г., с което е определена левовата равностойност на движими вещи по чл. 521 ал. 2 ГПК. Незаконосъобразността и неправилността на обжалваното постановление се обосновава от една страна с това, че ЧСИ не е изслушал страните, преди да определи равностойността на процесните вещи, а от друга, след като не е направил това и няма специални знания в тази насока, не е изслушал вещо лице респ. не е разпитал свидетели. Сочи се, че определената от ЧСИ цена е силно занижена в сравнение с предходна оценка на тези вещи. Прави се оплакване, че в атакуваното постановление не се съдържат мотиви относно начина за определяне на равностойността на движимите вещи към 17.12.2012г., което наруша правата на страните. Отправя се искане до ВТОС да отмени обжалваното постановление на ЧСИ С. К. Ответната страна по жалба В. П. Г. не заÕма становище по нея. В писмените си мотиви ЧСИ заявява, че страните са надлежно призовани за 05.12.2012г. в 15 :00 часа, за да бъдат изслушани, но не са се явили. Сочи се, че използването на вещо лице и разпит на свидетели е опция за съдебния изпълнител към която той следва да прибегне при необходимост, но не е задължен да стори това. Сочи се, че ЧСИ е достатъчно запознат с паричната и пазарната стойност на вещите, тъй като идентична процедура е проведена по изп. дело № 213/2008г. на ЧСИ Д. К. Иска се от съда да остави жалбата на взискателя без уважение. В. окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Жалбата против постановлението на ЧСИ С. К. от 17.02.2012г., е срочно подадена, от активно легитимирано лице и на основание чл. 521 ал. 3 вр. чл. 436 ГПК се явява процесуално допустима. Наличните по делото доказателства позволяват да се установи следната фактическа обстановка Изпълнителното производство е образувано от молба на ВК „З.: гр. Б. Ч., в качеството й на взискател по изискуемо парично и непарично вземане срещу В. П. Г. - длъжник по два броя изпълнителни листи приложени към молбата. Паричното вземане, представлява присъдени в полза на взискателя разноски по водените между страните съдебни дела, а непаричното вземане има за предмет предаване владението на движими вещи, на основание осъдително решение по чл. 108 ЗС, които подробно са изброени в петнадесет пункта на лист 4 от молбата за образуване. На 29.06.2012г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че е осъден да предаде владението на процесните вещи, както и че паричното му задължение по делото възлиза на 2776, 47 лв. Във връзка с последното са изпратени запорни съобщения до „Б. П. Б.” и „ОББ” . Получено е удостоверение от ТД на НАП, че длъжника Г. няма задължения към приходната агенция, както и справка по лице от Службата по вписванията към РС П.. След изтичане на срока за доброволно изпълнение ЧСИ е изпратил до длъжника Г. призовка за принудително изпълнение, получена на 29.10.2012г. от брат му Г. Г.. Извършено е отбелязване от страна на връчителя, че по сведения на Г. Г. брат му се намира в чужбина със семейството си. В призовката е посочено, че ЧСИ ще предприеме действия по принудително изпълнение като извърши опис, оценка и изземване на процесните движими вещи, включително пътни превозни средства /ППС/ на дата 16.11.2012г. между 10:00 – 12.30 часа. В материалите по делото липсва протокол, в който да са отразени въпросните изпълнителни действия и резултата от тях. Изискана е справка от ОДМВР за притежаваните от длъжника МПС-та върху които впоследствие е наложен запор. С нова призовка за принудително изпълнение, получена от брата на длъжника на 14.11.2012г. изпълнението е насочено и срещу собствените на Г. МПС-та с насрочване на опис, оценка и изземването им на дата 04.12.2012г. На 15.11.2012г. длъжника по изпълнението е внесъл по сметка на ЧСИ сумата от 1000 лв. В тази връзка с нарочна молба от 21.11.2012г. взискателя е уточнил разноските си в производството, поискал е процесните движими вещи да бъдат принудително предадени респ. ако последните не бъдат намерени в длъжника да се събере тяхната равностойност. Препис от тази молба не е връчен за становище на длъжника. На същата дата ЧСИ е превел по сметка на ВК „З.” сумата от 952 лв. и е разпоредил призоваването на страните в деловодството на ЧСИ за 05.12.2012г. в 15:00 часа. Призоваването е извършено на основание чл. 44 ал. 2 ГПК по телефона от служител при ЧСИ, за което са съставени два броя протоколи. С обжалваното постановление от 17.12.2012г. ЧСИ на основание чл. 521 ал. 2 ГПК е определил левовата равностойност на всяка една от процесните вещи като е взел предвид, че длъжника не се е явил в кантората и по данни на брат му се намира в чужбина. При така установените факти съдът счита, че подадена жалба е основателна по следните съображения: Съгласно нормата на чл. 521 ал. 2 ГПК, ако вещта не се намира у длъжника или е развалена, от него се събира равностойността й. Ако равностойността на вещта не е посочена в изпълнителния лист, тя се определя от съдебния изпълнител след изслушване на страните, а при необходимост – и след разпит на свидетели и вещо лице. С оглед на установените по делото обстоятелства настоящият състав намира, че обжалваното постановление е изготвено в нарушение на предвидената в чл. 521 ал. 2 ГПК процедура. На първо място изобщо не се установява наличието на основната предпоставка на цитираната разпоредба, а именно вещите да не се намират у длъжника или да са развалени. От доказателствата по делото е видно, че ЧСИ не е предприел необходимите действия, за да провери дали въпросните движими вещи липсват, поради това, че не се намират у длъжника или са развалени. Надлежното удостоверяване на тази липса изисква съставянето на нарочен протокол от ЧСИ за отразяване на това обстоятелство, а такъв по делото не е наличен. Неустановяването на тази предпоставка рефлектира върху самото правно основание за издаване на атакуваното постановление, тъй като не е ясно при коя от хипотезите се присъжда равностойността на вещите, защото не се намират у длъжника, защото са развалени или защото е намерена само част от тях. Обстоятелството, че длъжникът не се е явил в кантората на ЧСИ и че се намира със семейството си в чужбина не означава непременно, че вещите липсват. Най – малкото обективните им характеристики не позволяват същите да се намират в пряко държане на длъжника, докато той е извън страната. Напротив тези техни специфики индицират едно тяхно трайно местонахождение, при което ЧСИ лесно може да удостовери с нарочен протокол дали те са налични или липсват. На следващо място длъжникът изобщо не е бил уведомен за направеното от взискателя искане за продължаване на изпълнението по реда на чл. 521 ал. 2 ГПК. По този начин е препятствана възможността на длъжника да предложи реално изпълнение, чрез предаването на други такива вещи, ако процесните, които са заместими по своя характер, наистина не се намират у него или са развалени. На трето място не е спорно по делото, че ЧСИ не е изслушал страните преди да определи равностойността на движимите вещи. Това изслушване не е самоцел, а цели преди всичко ЧСИ да добие представа за конкретните характеристики на вещите, за тяхното състояние, както и за даде на страните реална възможност да вземат становище относно остойностяването им. Ето защо неизслушването на страните всякога представлява особено съществено нарушение. В случая ЧСИ е разпоредил страните да бъдат призовани в деловодството му без да е посочено за какви действия е необходимо присъствието им. От представените по делото два броя протоколи е видно, че призоваването е извършено по телефона от служител при ЧСИ. За да се призоват страните по телефона, съгласно чл. 42 ал. 3 ГПК трябва призоваването да не е извършено по друг начин и ЧСИ да разпореди по изключение връчването на призовката да стане от служител по телефона. Понастоящем тези условия не са налице, тъй като по делото липсват доказателства, че ЧСИ е правил опит да призове страните по друг начин, преди да прибегне до телефонното връчване на съобщението като законово изключение. Това означава, че такова призоваване не е извършено /Опр. №1080/04.12.2012г. по ч.т.д. 881/2012 г. на ВКС, II т.о./, поради което ЧСИ е нарушил законовата процедура за определяне равностойността на движими вещи по реда на чл. 521 ал. 3 ГПК. Според настоящият състав дори да се приеме, че страните по делото са редовно призовани, неявяването им за изслушване, поражда необходимостта ЧСИ да разпита свидетели и използва вещо лице, за да остойности правилно движимите вещи. От писмените мотиви на ЧСИ прозира, че при определяне на стойността на процесните вещи единствено е взел предвид предходното им остойностяване от друг ЧСИ, а процедиране по такъв начин процесуалния закон не допуска. Всичко това налага извода, че в процесния случаи ЧСИ К. не е спазила законовия ред по чл. 521 ал.2 ГПК при издаване на обжалваното постановление, което води до неговата незаконосъобразност. Законоустановената процедура изисква, в хода на нейното изпълнение да бъде установено, както наличието на предпоставките за продължаване на изпълнението по този ред, така и равностойността на движимите вещи. Понастоящем нито е установено, че са налице предпоставките на чл. 521 ал. 2 ГПК, нито че е спазена законовата регламентация за определяне равностойността на движимите вещи. С оглед на гореизложеното настоящият решаващ състав на окръжния съд намира, че жалбата на ВК „З.” гр. Б. Ч. се явява основателна, поради което атакуваното с нея постановление по чл. 521 ал. 2 ГПК следва да бъде отменено като незаконосъобразно. При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за деловодни разноски в настоящото производство, в общ размер на 100 лв. се явява основателна и доказана. Настоящият състав е длъжен да отбележи, че вън от конкретния проблем в изпълнителното производство се откриват и други съществени нарушения касаещи изпълнителния титул, които изначално опорочават цялото принудителното изпълнение. Водим от горното съдът Р Е Ш И : ОТНЕМЯ по жалба с вх. № 13729/21.12.12г. на ВК „З.”, със седалище и адрес на управление гр. Б. Ч., ЕИК: ....подадена чрез пълномощника й адв. С. Я. от ВТАК постановление на ЧСИ С. К. по изпълнително дело № 487/2012г. от 17.12.2012г. за определяне равностойността на процесните движими вещи, съгласно чл. 521 ал. 2 ГПК, като незаконосъобразно. ОСЪЖДА В. П. Г. от гр. Б. Ч., ул. „К. О.” 18 А, ЕГН: * да заплати на ВК „З.” гр. Б. Ч., общ. П., ЕИК: ....сумата от 100 лв., представляваща разноски за настоящото производство. Решението подлежи на обжалване пред В. апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |