Решение по дело №462/2023 на Административен съд - Добрич

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от А. А. С., [ЕГН] с пост. адрес [населено място], община Добричка, [улица]срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-0255-000089/ 24.07.2023 г., издадена от Н. РУ 2 към ОДМВР – Добрич, упълномощен със Заповед №357з-924/ 07.04.2022 г. на Директора на ОДМВР – Добрич.

С жалбата се оспорва посочената заповед в частта за отговорността – „не повече от 18 месеца“, като се признават установените в административното производство факти – жалбоподателят е управлявал собственото му МПС, преди това е пил бира и при проверката е отказал алкохолна проба. Иска да се определи минимален срок на отнемане на свидетелството за управление на МПС.

В съдебно заседание процесуалният представител поддържа жалбата на основанията, наведени в нея. Моли да се отмени изцяло заповедта за налагане на ПАМ, защото в момента, когато е бил спрян жалбоподателят С., на него не му била обяснена причината за спирането. След отказа му да се тества с дрегер, не му бил издаден веднага талон за изследване. Възразява, че този талон не се съдържа в преписката.

Ответникът Началникът на 2 РУ към ОДМВР – Добрич, в писмено становище от процесуалния му представител, намира жалбата за неоснователна, недоказана и бланкетна. Посочва, че ЗППАМ е издадена от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 172, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), в кръга на предоставените му правомощия съгласно Заповед №357з-924/ 07.04.2022 г. на Директора на ОДМВР – Добрич. Твърди се, че оспореният акт съдържа относимите фактически и правни основания, в съответствие с материалния закон и непосредствената цел на закона, както и наложената мярка съответства на деянието. Пояснява, че административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Релевира довод, че справката за нарушител/водач на името на А. А. С. показва редица нарушения на ЗДвП. При тези доводи искаа да се потвърди обжалваната заповед като правилна и законосъобразна. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото, и направи проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима. Жалбоподателят е адресат на оспорения акт, засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което има правен интерес от оспорване. Обжалваният индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, а жалбата срещу него е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, при връчена на 27.07.2023 г. ЗППАМ и подадена на 31.07.2023 г. жалба срещу нея.

Атакуваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0255-000089/24.07.2023 г., е издадена от началника на РУ 2 към ОДМВР – Добрич. Компетентността на административния орган по материя се установява от представената Заповед № 357з-924/07.04.2022 г. на директора на ОДМВР – Добрич.

Производството по издаване на оспорената заповед е започнало служебно във връзка със съставен АУАН Серия GA № 984879 от 21.07.2023 г., с който е констатирано, че на 21.07.2023 г. в 11:45 ч. в [населено място], на [улица], в посока [населено място], в близост до изхода на селото, при управлението на собственото му МПС л.а. Ауди А4 АВАНТ с рег. № [рег. номер] А. С. не изпълнява указанията на длъжностно лице да бъде тестван за алкохол с техническо средства А. Д. 7510 с инвентарен №ARPL-0260, издаден талон за изследване №101302 (л.10). Лицето отказва кръвна проба на 21.07.2023 г. пред служители от МБАЛ Добрич, за което е съставен медицински протокол № 192 (л. 9, л. 55-56). Иззети са като доказателства: СУМПС [номер], контролен талон № 9883785 и 2 бр.регистрационни табели с №[рег. номер].

Според издадения талон за изследване № 101302/21.07.2023 г. (л. 10), лицето А. А. С. отказва проверка за алкохол в 02 РУ – Добрич, като същият е насочен в рамките на 120 минути да се яви в МБАЛ – Добрич. Жалбоподателят С. е отказал да подпише този талон, което е удостоверено с подписа на свидетел Я. Д.. Към талона няма издаден холографски стикер.

Видно от Протокол №192 за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (л.9, л.55-56) на 21.07.2023 г. в 13,07 ч. водачът е отказал проба и не се е съгласил да подпише протокола, което също е удостоверено с подписа на един свидетел – Я. Д., служител в 02 РУ.

Заповед № 23-0255-000089/24.07.2023 г. е издадена въз основа на АУАН Серия GA № 984879 от 21.07.2023 г. срещу лицето А. А. С., за това, че на 21.07.2023 г. около 11:45 ч. в [населено място] на [улица], като водач на л.а. Ауди с рег. № [рег. номер], негова собственост не изпълнява указанията на длъжностно лице да бъде тестван за алкохол с техническо средства А. Д. 7510 с инвентарен №ARPL-0260, издаден талон за изследване №101302. Лицето отказва кръвна проба на 21.07.2023 г. пред служители от МБАЛ Добрич. Изложеното обуславя виновно нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал.3, пр. 1 от ЗДвП, като отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълнява предписанията за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химично лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му (л.5). Наложена му е ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Въз основа на така изложените релевантни факти и обстоятелства съдът прави следните правни изводи:

Обжалваната заповед е издадена от компетентно по материя и място длъжностно лице съгласно заповед на директора на ОД на МВР – Добрич, в установената от закона форма и съдържание съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В заповедта е посочена законовата разпоредба, регламентираща условията за налагане на обжалваната принудителна административна мярка – чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП. Изложени са и фактическите основания, които са мотивирали административния орган да я издаде, включително чрез препращане към съдържанието на съставения срещу жалбоподателя АУАН, който е част от административната преписка. Твърденията на жалбоподателя, че не е целял да нарушава закона, са неоснователни. В производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на материалноправните разпоредби и целта на закона.

Нормата на чл. 171 от ЗДвП предвижда за осигуряване на безопасността на движението и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат принудителни административни мерки, сред които уредената в чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или откаже да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

ПАМ са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материално-правните предпоставки, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, тъй като имат самостоятелни правни последици, т.е. с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата. Чрез ПАМ се дава легален израз на държавна принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи, поради което те следва да бъдат прилагани от компетентен орган само в лимитативно изброени в закона хипотези. В случая, предвидената в закона ПАМ е под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача, но не повече от 18 месеца.

Следователно необходимата предпоставка за прилагането на мярката по чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП е лицето да управлява МПС и да откаже проверка за алкохол с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да откаже да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, като в случая са реализирани 2 отказа (л. 9 и л. 10). От съдържанието на АУАН е видно, че на посочените дата, час и място жалбоподателят А. С. е управлявал МПС и е отказал да бъде проверен за концентрацията на алкохол с техническо средство (л.10), както и отказва медицинско изследване (л.9). В този смисъл съдът намира възражението на жалбоподателя, че не му е обяснена причината за спирането му от контролните органи, за неоснователно и недоказано. Налице са предпоставките за прилагането на ПАМ по чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП.

Наложената ПАМ е обоснована и мотивирана, като мотивите се съдържат в административната преписка и са породени от отказите на лицето за тестване за алкохол. Органът е спазил административно-производствените правила при издаването на ЗППАМ.

Заповедта е съобразена с целта на закона и при определяне на срока на ПАМ. Действително в акта не са изложени конкретни мотиви за това, но продължителността на срока на мярката е определена съобразно данните по преписката, високата степен на обществена опасност на деянието и съответства на законовата норма.

При преценка на възражението в жалбата относно намаляване срока на наложената ПАМ, не се установи нарушение на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК. Настоящият съдебен състав намира, че незачитане на правилата за движение по пътищата, създава реална опасност за живота и здравето на участниците в движението и предпоставя настъпването на много по-тежки последици при едно евентуално нарушение и/или ПТП. При последващото произнасяне относно административнонаказателната отговорност на водача или след изтичането на законоустановения срок принудителната административна мярка следва да се счита за отпаднала с оглед настъпването на прекратителното условие, с което е обвързано нейното действие.

По изложените съображения обжалваната заповед е правилна и законосъобразна, постановена при изяснена фактическа обстановка и в съответствие с материалния закон, поради което не са налице основания за нейната отмяна по смисъла на чл. 146 от АПК и жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на спора, на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съобразно правната и фактическа сложност на делото и нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, се определят на 100 лева.

На основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, А. съд-Добрич, II състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. С., [ЕГН] с пост. адрес [улица], [населено място], община Добричка срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-0255-000089/ 24.07.2023 г., издадена от Н. РУ 2 към ОДМВР – Добрич.

ОСЪЖДА А. А. С., [ЕГН] от [населено място], община Добричка, с [улица]да заплати на ОДМВР – Добрич сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.