№ 20943
гр. София, 09.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско
дело № 20221110109406 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ФИРМА,
срещу ФИРМА за дължими суми за месечни таски и потребление за използвани услуги по
договор ********* за периода от 09.01.2021 г. до 08.06.2021 г., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва от подаване на заявлението, за неустойка за
предоставено, но невърнато след прекратяване на договора ********* оборудване, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на заявлението и мораторни
лихва върху главницата и неустойката за периода на забава за плащане на всяка фактура до
датата, предхождаща подаване на заявлението, който договор е прекратен едностранно
считано от 17.06.2021 г. поради неизпълнение на задълженията на абоната за плащане на
използваните мобилни услуги по т. 54.12 от приложимите ОУ.
Съдията-докладчик, след като се запозна със заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК установи, че с него на са предствени приложимите ОУ, на
които заявителят основава претенцията си за неустойка, поради което по отношение на това
вземане не може да се извърши проверката, дължима съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК (така и Определение № 974 от 7.12.2011
г. по ч. т. д. № 797/2010 г. на II ТО на ВКС ). При тази преценка съдът съпоставя
твърденията за обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на
заявлението, както и уговорките в договора, които обуславят тяхното действие, без значение
от формалния характер на заповедното производство и факта, че длъжникът е търговец по
см. на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ (по аргумент от т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. №
1/2009 г. ОСТК на ВКС).
С оглед изложеното, заявлението следва да се остави без движение, като на заявителя се
дадат указания да представи в срок договора и общите условия, в които е обективирана
1
клаузата за претендираната неустойка, от която черпи права.
Така мотивиран и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК в сх. № 34453 от 22.02.2022 г., подадено от ФИРМА, срещу ФИРМА.
УКАЗВА на заявителя в тридневен срок от получаване на разпореждането да представи
договора, на който основава претенцията си и общите условия към него, в които е
обективирана клаузата за претендираната неустойка, от която черпи права.
УКАЗВА на заявителя, че при неизпълнение на указанията изцяло и в срок, на основание
чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, заявлението за издаване на заповед за изпълнение в частта за
неустойката ще бъде отхвърлено.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото разпореждане да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2