Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1375
20.10.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
XIX-ти административен състав,
на осми октомври две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. ЯНА К.А
при секретаря И. Л.
с участието на прокурора Х.К.като разгледа
докладваното от съдията К.а касационно наказателно административен характер дело
№ 1663 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на адв.Г.Н., в качеството на процесуален представител на К.К.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** против Решение № 97/06.07.2020г. постановено по
НАХД № 159/2020г. на Районен съд -Царево, с което е потвърдено наказателно
постановление № 97/05.05.2020г., издадено от директора на Регионална инспекция
по околната среда и водите - Бургас, с което за нарушение на чл.31, т.9 от ЗЗТ и
Заповед № РД-30/24.01.1995г., на основание чл.81, ал.1, т.1 от ЗЗТ, на касатора
е наложена глоба в размер на 1 000 лв.
Съдебното решение
се обжалва като незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на
закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на
наложеното наказание. Жалбоподателят сочи аргументи, че наказателното
постановление е издадено от материално некомпетентен орган, не е посочена дата
на извършване на нарушението и обстоятелствата, свързани с него, не е доказано
авторството на деянието, неправилно е приложен материалния закон, както по
отношение на нарушената норма, така и по отношение на аддминистративно-наказателната.
Иска да се отмени решението и потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по
касация – Регионална дирекция по околната среда и водите гр.Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се
представлява. Депозира писмено становище, в което излага аргументи, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган, счита в акта за
нарушение и наказателното постановление изчерпателно са посочени относимите от
обективна страна на нарушението обстоятелства. Авторството на деянието е
безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
включително Договор за наем от 29.08.2019г. за срок от 10 години с наемател на
процесния имот –жалбоподателя. Счита, че решението на първоинстанционния съд е
законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.
Представителят на
Окръжна прокуратура – гр. Бургас дава заключение за основателност на обжалването.
Счита, че наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган, тъй
като Директорът на РИОСВ няма правомощия да определя сам да определя кой да го
замества, счита че съгласувателната процедура при определяне на заместващ
директора следва да приключи с акт, с който предложението за заместващ е
одобрено. В заключение счита, че наказателното постановление като нищожно
следва да бъде отменено.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество е основателна.
С обжалваното решение Районен съд Царево е
потвърдил наказателно постановление №97/05.05.2020г., издадено от директора на
Регионална инспекция по околната среда и водите - Бургас, с което за нарушение
на за нарушение на чл.31, т.9 от ЗЗТ и Заповед № РД-30/24.01.1995г., на
основание чл.81, ал.1, т.1 от ЗЗТ, на касатора е наложена глоба в размер на 1 000 лв. Районният съд в
решението си е приел, че в административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения и административното нарушение е
безспорно установено, като санкционираното лице е извършило вмененото му
нарушение. Обосновал е извод за съставомерност на констатираното нарушение и
правилно определена санкция, с оглед на което е потвърдил наказателното
постановление.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния
съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в
НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Предмет на касационна проверка съгласно чл.
218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като
за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с
материалния закон съдът следи служебно.
В
наказателното постановление е описана следната фактическа обстановка на 06.11.2019г., на територията на природен парк
„Странджа”, в поземлени имоти с идентификатори 66528.32.13 и 66528.32.10 по
КККР на с. Синеморец, било установено, че жалбоподателят е насипал земни маси,
с което склонът, оформен вследствие на насипаните земни маси, спрямо терена на
поземлените имоти е с височина
За
констатираното нарушение срещу К.К. бил съставен на 08.11.2020г. акт за
установяване на административно нарушение № 97/08.11.2020г. за нарушение на чл.31,т.9 от ЗЗТ. На 05.05.2020 г. е
издадено обжалваното наказателно постановление, с което за
нарушение на чл.31, т.9 от ЗЗТ и Заповед № РД-30/24.01.1995г., на основание
чл.81, ал.1, т.1 от ЗЗТ, на касатора е наложена глоба в размер на 1 000 лв.
Касационният
съдебен състав приема, че АУАН е съставен от компетентен орган /Заповед № РД-339
от 24.04.2019г. на министъра
на околната среда и водите/. Спорът по делото е по отношение на компетентността, на подписалия наказателното
постановление „за директор”, да издава наказателно постановления. Съгласно
разпоредбата на чл.85, ал.1 от ЗЗТ наказателните постановления
се издават съответно от министъра на околната среда и водите, от министъра на
земеделието, храните и горите, или от упълномощени от тях лица. Видно от Заповед № РД-196
от 28.02.2020г. министърът на околната среда и водите на основание чл.85, ал.1
и 2 от ЗЗТ е упълномощил директорите на РИОСВ в рамките на своите компетенции
да издават наказателни постановления за налагане на административни наказания
за установени нарушения по ЗЗТ. На 03.02.2020г. директорът на РИОСВ-Бургас е
издал Заповед № РД-12 от 03.02.2020г., с която е оправомощил К.М.К.началник
отдел „Управление на отпадъците и опазване на почвите“, съвместяваща длъжността
Директор на Дирекция „Контрол и превантивна дейност“ в случаите на отсъствието
й по обективни причини, сред които е посочен и платен годишен отпуск да
изпълнява правомощията й в пълен обем, включително и да издава наказателни
постановления. В основанията за издаване на заповедта са посочени чл.14, ал.2
от ЗОСВ, чл.4, ал.1 и чл.6, ал.2 от Правилника за устройството
и дейността на РИОСВ, доклад на зам. Министъра на околната среда и водите с
изх.№ 95-00-6627 от 12.11.2018г., утвърден от Министъра на околната среда и
водите. От представения доклад с изх.№ 95-00-6627 от 12.11.2018г. от зам.
Министъра на околната среда и водите до Министъра на околната среда и водите
относно оправомощаване на служители от РИОСВ-Русе, Пазарджик, Варна, Перник,
Стара Загора, Пловдив, Бургас, София и Враца при отсъствие на Директора се
установява, че Кети Милева Кукушкова е включена в предложения списък за
РИОСВ-Бургас на лицата, оправомощени да изпълняват длъжността за Директор
РИОСВ, както и че докладът е съгласуван с неговия адресат Министъра на околната
среда и водите, който е поставил резолюция „ДА“. На 05.05.2020г. титулярът
на длъжността –Директор РИОСВ-Бургас е бил в платен годишен отпуск, съгласно
представената Заповед № 508 от 16.04.2020г., като в заявлението
е посочено, че ще се замества от Кети Милева, което обстоятелство е съгласувано
с ресорен зам. министър. Процесуалният представител на жалбоподателя се
позовава на разпоредбата на чл.6, ал.2 от Правилника за устройството и
дейността на РИОСВ, която според него изисква нарочен акт на Министъра на
околната среда и водите за оправомощаване на лицето, различно от титуляра на
длъжността, да изпълнява функциите на директор. Настоящият касационен състав не
споделя изложеното становище, като счита че е осъществен фактическия състав на
визираната разпоредба, тъй като
функциите на директор на РИОСВ, в негово отсъствие, са възложени със Заповед № РД-12 от
03.02.2020г. да се изпълняват от оправомощено от него
длъжностно лице-издателя на наказателното постановление, след проведена
процедура по съгласуване с министъра на околната среда и водите, изрично
посочена в мотивите на оправомощаващата Заповед. Представени са доказателства
за отсъствието на титуляра на длъжността по обективни причини, поради което наказателното
постановление е издадено от компетентен орган. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Настоящият
касационен състав намира, че при издаването на обжалваното наказателно
постановление и актът, въз основа на който същото е било издадено, са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Допуснатите нарушения са на
разпоредбите на чл.
42, т.3 и чл.
57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които изискват точно и ясно описание на нарушението,
датата на извършването му, както и на обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават. Нарушаването на тези правила се отразява съществено на законосъобразността
на административно-наказателното производство, тъй като прави невъзможно
жалбоподателят да разбере най-важните елементи на вмененото му нарушение.
На първо място
посочената дата е датата на установяване на твърдяното нарушение, а не датата
на неговото извършване, следователно не е спазена разпоредбата на чл.
57, ал.1, т.5 от ЗАНН .
На второ място не е
доказано по несъмнен начин авторството на деянието. По делото се съдържа сигнал
от жители на с.Синеморец, в който се посочва, че жалбоподателят –собственик на
хотел „Анкор“ в продължение на 10 дни засипва с тонове скална и земна маса. По
делото не са установени и разпитани свидетели, които да установяват, че жалбоподателят
е автор на деянието, а именно да е насипвал земна маса в посочения имот.
Действително в писмен документ озаглавен „опровержение“ против акта за
нарушение, същият сочи, че е облагородил предоставената му под наем земя, която
преди това е представлявала нерегламентирано сметище, но тези изложени
обстоятелства не са разгледани от административно-наказващият орган, не е
извършена допълнителна проверка, а е направен извод, че жалбоподателят е
признал за извършеното нарушение. Този извод е в нарушение на закона, тъй като възражението
против акта за нарушение не представлява доказателствено средство, а съгласно
разпоредбата на чл.116 ал.1 и 2 от НПК обвинението не може да се основава само
на самопризнанието, както и че самопризнанието не освобождава органите от
задължението за събиране на доказателства по делото. Представения по делото Договор за наем от 29.08.2019г. за срок от 10
години с наемател на поземлени имот с идентификатор 66528.32.13 по КККР на с. Синеморец–жалбоподателя
също не обосновава авторство на нарушението, а би могло да послужи за косвено
доказателства, ако обаче са събрани и други, от които може да се направи
единствения извод, че жалбоподателят е автор на деянието.
По отношение на административно-наказателната
разпоредба на чл. 81, ал.1, т.1 от ЗЗТ „ Наказва се с глоба от 500 до 5000 лв. физическо лице, което: 1.
осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с
този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава
четвърта;“ следва да се посочи, че нормата е бланкетна и изисква попълването й
с относимата нарушена правна норма. Наказващият орган е посочил нормата на
чл.31, т.9 от ЗЗТ, съгласно която в
природните паркове се забраняват
дейности и строителство, които не са
разрешени със заповедта за обявяване на парка, плана за управление на парка
и устройствените и технически планове и проекти. Нормата е бланкетна и се
изисква попълването й с конкретно дължимо поведение, указано в заповедта за
обявяване на парка, плана за управление на парка и устройствените и технически
планове и проекти. По делото е представена Заповед № РД-30/24.01.1995г., с
която е обявен Народен парк Странджа на площ от 116 136,2 ха. В заповедта
са посочени забранените дейности и режима на ползване на земеделските земи, относим
доколкото в наказателното постановление е посочено, че поземлени имоти с
идентификатори 66528.32.13 и 66528.32.10 по КККР на с. Синеморец
са предназначени за земеделско ползване, в т.4 „Стопанисването и ползването на земеделските земи се извършва
с оглед: запазване на предназначението и характера на стопанисване на земите,
опазването на земите от увреждане и замърсяване, трайното запазване и
подобряване на почвеното плодородие, опазването на биологическото разнообразие
в ливадите и пасищата, запазването на местните раси домашни и културни сортове
растения, производството на екологически чиста продукция.“, т.е. не са
определени конкретни дейности, които са разрешени. В представената допълнително
и непосочена в обжалваното наказателно постановление Заповед № РД-350 от
14.07.2000г., с която се прекатегоризира народен парк „Странджа“ в природен
парк със същото име са добавени отново забранени дейности извън посочените в
чл.31 от ЗЗТ, но не и разрешените. План за управление на парка и устройствените
и технически планове и проекти не са представени по делото и не са посочени в
акта за нарушение и наказателното постановление. Следователно в обжалваното
наказателно постановление не е посочено нарушеното правило за поведение, което
изисква изпълнението на конкретно формулирано задължение от посочените административни
актове в чл.31, т.9 от ЗЗТ - заповедта за обявяване на парка, плана за
управление на парка и устройствените и технически планове и проекти.
С оглед санкционния характер на производството
по ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган е да проведе
законосъобразна процедура, която да завърши с издаване на законосъобразен акт. Доколкото
изпълнителното деяние „насипал земни маси“ не е ясно кое правило за поведение
нарушава, поради непопълване на посочените бланкетни правни норми, настоящата
касационна инстанция счита, че правната квалификация е непълна и неясна. Изложеното съществено възпрепятства възможността на
жалбоподателя да се защити против предявеното обвинение и не дава възможност и
на Съда да разбере волята на наказващия орган относно посочените обстоятелства.
Предвид изложените съображения наказателното постановление
е издадено в нарушение на материалния закон, при неясна правна квалификация,
поради което следва да бъде отменено.
Като е достигнал до изводи, различни от
изложените, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да се
отмени.
С оглед изхода от настоящия спор и на
основание ал.143, ал.1 от АПК вр. с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, право на разноски в
настоящото производство има жалбоподателя, който е направил своевременно
искане, поради което наказващият орган следва да бъде осъден да заплати 200лв.
–разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с
чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХIX
състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение Решение № 97/06.07.2020г. постановено
по НАХД № 159/2020г. на Районен съд -Царево.
и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №97/05.05.2020г.,
издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите –
Бургас.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и
водите – Бургас да заплати на К.К.Д., ЕГН ********** разноски по делото в
размер на 200лв.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.