П Р О Т О К О Л
гр.
София, 24.06.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД - първи състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
юни през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ УШЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СТОЯН ТОНЕВ
НИКОЛАЙ
ДИМИТРОВ
Секретар:
Ваня КОСТАДИНОВА
Прокурор:
Андрей АНДРЕЕВ
сложи
за разглеждане ВНЧД № 260 описа за 2020 г., на доклад на съдия Тонев.
На поименното
повикване в 15:20 часа се явяват:
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ след съвещание, обяви на
страните следното:
Производството е по реда на Глава
ХХІ вр. с чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от НПК.
Образувано е по жалба на
осъденото лице Д.Д. с ЛНЧ **********, чрез защитника му - адв. И.В. от САК, срещу
протоколно определение от 08.05.2020 г. по
описа на СНС - 4 състав, с което на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от
НК са групирани наказания измежду наложените на осъдения с две присъди такива. С
обжалвания съдебен акт е определено единно и най-тежко наказание измежду тези по
НОХД № 1362/2013 г. и НОХД № 1423/2015 г. и двете по описа на СНС в размер на 2 г.
и 6 м. (две години и шест месеца)
лишаване от свобода, което по реда на чл. 24 от НК е увеличено с 8
м. (осем месеца),
определен е общ режим за изтърпяване на така увеличеното наказание в размер на 3 г. и 2 м. (три
години и два месеца) лишаване от свобода. По реда на чл. 25,
ал. 2 и чл. 59, ал.1 от НК от така увеличеното единно най-тежко наказание в
размер на 3 г. и 2 м. (три години и два месеца)
лишаване от свобода, са приспаднати изтърпените части от
наказанията и времето на предварителното задържане на осъдения Д..
С жалбата се изразява недоволство
от съдебния акт, единствено в частта за увеличаване на наказанието по реда на чл.
24 от НК. Като аргумент в подкрепа на жалбата на защитника, е наведен довод за
неправилност на изводите на първостепенния съд за завишена степен на обществена
опасност на осъдения и на престъпленията, за които е санкциониран с влезлите в
сила присъди. Също така, в жалбата се акцентира върху това, че предходната
инстанция не е съобразила и времето на извършване на деянията и изтеклият
продължителен срок от тях до момента. От въззивния съд се иска да отмени
определението на СНС, в частта за приложението на чл. 24 от НК.
След като прецени изложените във
въззивната жалба доводи, становищата на страните и провери изцяло правилността на
обжалвания съдебен акт, настоящият състав на АСНС прие следното:
Допустимата въззивна жалба е неоснователна, тъй
като определението на първостепенния съд е правилно. Извършеното групиране съответства
напълно на материалния закон, а приложението на чл. 24 от НК освен съобразено
със закона, не се явява несправедливо разрешение с оглед спецификите на
конкретния случай.
Установените по делото факти не са предмет на
спор от страните и в жалбата не се излагат аргументи и не са наведени доводи,
че групирането на наказанието е извършено неправилно. Понеже въззивният съд е
длъжен да извърши пълна служебна проверка, независимо от наведените в жалбата
основания, то намира за необходимо да отбележи, че първата инстанция е приела
преимуществено вярно релевантната за предмета на делото фактология, основавайки
се на събраните писмени доказателства, установяващи по несъмнен начин данните за
осъжданията на Д., които са отразени и в приложената справка за съдимост. От
същата е видно всъщност, че спрямо осъденият Д. са били постановени общо четири
съдебни акта.
От приложената справка на ГД “Изпълнение
на наказанията“ е видно, че осъденият Д.Д. *** за изтърпяване на наложеното му,
с влязла в сила присъда по НОХД № 923/2001 г. на СГС, за престъпление по чл. 354а,
ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК, наказание в размер на 16 г. (шестнадесет
години) лишаване от свобода. Поради разпоредбата
на чл. 3 т. 2 от Закона за амнистията от 2009 г., Д. е освободен от изтърпяване
на остатъка на наложеното му наказание над 12 (дванадесет)
години. Осъденият Д. видно от коментираната справка на ГД
“Изпълнение на наказанията“ е бил освободен на 06.04.2011 г. поради изтърпяване
на наказанието 12 (дванадесет) години
лишаване от свобода (редуцирано със ЗА
от 2009 г.)
От значение, видно от справката
за съдимост и останалите изискани от въззивния съд писмени доказателства, са
последните две осъждания на Д., които всъщност са за две престъпления по чл.
321, ал.3 т.1 вр. ал.1 НК, а именно осъжданията по НОХД № 1362/2013 г. на СНС и
НОХД № 1423/2015 г. на СНС. Понеже деянията по тях са извършени в условията на
реална съвкупност по смисъла на чл. 23, ал. 1 от НК и преди да е влязла в сила
присъдата (споразумението) за всяко едно
от тях, поради което правилно предходната инстанция е приложила материалния
закон и конкретно разпоредбите на чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал.1 от НК,
налагайки единно най-тежко наказание измежду тези по цитираните по-горе две дела
на СНС, а именно наказание лишаване от свобода в размер на 2 г. и 6 м. (две
години и шест месеца) лишаване от свобода.
Оттук насетне, на преценка
подлежи дали увеличението на общото наказание не се явява несправедливо
разрешение. По убеждение на настоящия състав на въззивния съд, предходната
станция е изложила релевантни за казуса и убедителни съображения защо счита, че
целите на наказанието по смисъла на чл.36 от НК, определят като наложителен
подобен подход за увеличаване на наказанието и АСНС се солидаризира напълно с
тези мотиви.
Доводите по жалбата в обратна насока
се преценяват като неоснователни. Понеже съдебното минало на осъдения Д.,
фактът, че е търпял наказание лишаване от свобода, обстоятелството, че последните
две престъпления визират ОПГ за наркотици, че те са предшествани от осъждането
по НОХД № 923/2001 г. на СГС, което също е във връзка с наркотични вещества, са
конкретни данни определящи личността на престъпния деец, като такава със
завишена степен на обществена опасност. В този контекст, се налага изводът, че
наложеното с присъдата по НОХД № 923/2001 г. на СГС ефективно наказание лишаване
от свобода, не е оказало нужното поправително въздействие, нито пък възпиращ
ефект спрямо осъденият Д., който е повторил престъпната си дейност, градирайки
я като ръководител на ОПГ за извършване на престъпление по чл. 354а от НК, т.е.
свързани с наркотични вещества.
Винаги при решаването на въпроса
за кумулиране на наказания по отделни присъди, съдът е длъжен да съобрази данните
за всички осъждания, да прецени не само броя, но и вида на престъпленията, за
които са постановени, размерът на отделните наказания включени в групата, да отчете съвкупно данните за степента на
обществена опасност на цялостната престъпна деятелност и на личността на
осъдения. С това принципно положение, според настоящия състав на въззивния съд,
предходната инстанция се е съобразила.Значимите в коментираната насока обстоятелства
обуславят извод за необходимост от една по-интензивна държавна принуда спрямо
осъденият Д., за да могат да бъдат успешно постигнати целите на генералната и
специалната превенция.
Поради изложените съображения, според
въззивния съд не са налице основания за уважаване на жалбата, тъй като не се
намери за основателен доводът, че приложението на чл. 24 от НК е несправедливо,
при извършената по-горе преценка на цялостната престъпна дейност на осъденото
лице.
От определеното за изтърпяване
увеличено единно най-тежко наказание,
правилно са приспаднати изтърпените наказания и задържания.
Ето защо, Апелативният
специализиран наказателен съд на основание чл. 306, ал. 3, т.1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.05.2020
г. по НЧД № 1001/2020 г. на СНС - 4 състав.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
Протоколът е изготвен в съдебно
заседание, което приключи в 15:30 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: