№ 2
гр. гр.Монтана , 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Ц. МИЛАНОВА
при участието на секретаря ГИНКА А. МИТОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Ц. МИЛАНОВА
Административно наказателно дело № 20201630201224 по описа за 2020
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 20-0996-001606/ 06.06.2020г. на Н.С.
„ПП” към ОД на МВР-Монтана на М. П. Д. от град София е наложено
административно наказание глоба в размер на 100.00 лева на основание
чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП, както и са отнети 8 к.т. на основание Наредба Iз-2539
на МВР.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал М.
П. Д., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага
конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което
да се отмени атакуваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно. В хода на въззивното производство защитникът му
доразвива доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не
взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, доводите на защитника на жалбоподателя и посочените
1
в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
С АУАН е констатирано, че жалбоподателя М. П. Д. на 29.04.2020 в
18.20 часа в град Монтана по бул.”Ал.Стамболийски” е управлявал лек
автомобил „Т.” с ДКХХХХХ, като на кръстовището с ул.”Никола Вапцаров”
към град Враца /КПП Враца/ при наличие на трисекционна светофарна уредба
работеща в нормален режим и след ясно възприет забранителен /жълт/
светлинен сигнал, приближава, навлиза и преминава през кръстовището, като
продължава движението си към град Враца.
Счели, че деянието му съставлявали административно нарушение и му
съставили АУАН за това, че е нарушил чл.6 т.1 от ЗДвП. При съставянето на
акта жалбоподателят не е вписал възражения, но в срока на чл.44 от ЗАНН е
депозирал писмени възражения, като оспорва констатациите. АНО извършил
проверка по чл.52 ал.4 от ЗАНН и счел възраженията за неоснователни.
Въз основа на акта за установяване на административното нарушение,
било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което
административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите
констатации в акта и наложил съответното наказание.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа
на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното
производство. Свидетелските показания на В. Б. В. съдът кредитира изцяло,
като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства
по делото. Съдът не кредитира показанията на свидетеля хххххх. Този
свидетел се е возел на задната седалка на автомобила управляван от
жалбоподателя и не е имал достатъчна видимост. Налице е индиция за
2
занитересованост. Показанията на този свидетел са напълно изолирани от
събрания в хода на производството доказателствен материал, както и в
противоречие с показанията на свидетеля ххххх.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
От събраните по делото доказателства, в този смисъл и свидетелските
показания на В. Б. В. по несъмнен начин се доказва в процеса, че
жалбоподателят е управлявал МПС, като не е съобразил поведението си със
светлинните сигнали подавани от светофарната уредба.
Свидетелят В. е категоричен в показанията си /л.60 от делото/, че в
момента на навлизане в зоната на кръстовището жалбоподателят е навлязъл
при жълт сигнал на светофарната уредба.
Съдът, в настоящия случай счита, че административнонаказващия
орган правилно е подвел установените от него факти под хипотезата на чл.6,
т.1 ЗДвП.
Жалбоподателят е имал качеството на водач на превозно средство към
момента на извършване на проверката. Разпоредбата на чл.183 ал.5 т.1 от
ЗДвП визира наказание за водач, който преминава при сигнал на светофара,
който не разрешава преминаването.
В настоящият случай, в хода на административнонаказателното
производство е установено по безспорен начин, че М.Д., в качеството си на
водач на МПС не е съобразил поведението си със светлинните сигнали, в
нарушение на чл.6, т. 1 ЗДвП. В обстоятелствената част на АУАН и на
наказателното постановление се съдържат констатации относно такива факти,
релевантни за квалифициране на нарушението по чл.6, т.1 ЗДвП.
Предвид на гореизложено съдът намира, че жалбоподателя е извършил
това нарушение, поради което правилно му е вменена и административна
отговорност.
Нещо повече, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно
3
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до установяване
на противното. В конкретния случай жалбоподателя по никакъв начин не
доказа твърденията си.
По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства
свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28
от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид
административно нарушение.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал
жалбоподателя. При определяне размера на наказанието
административнонаказващият е взел предвид целите на наказанието
определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да
отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото
извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното
състояние на нарушителя, а също и обществената опастност на този вид
административно нарушение, като е наложил съответното наказание, точно
фиксирано в правната норма.
Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна, а
атакуваното наказателно постановление – законосъобразно и като такова
следва да се потвърди.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Районен съд - Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0996-001606/
06.06.2020г. на Н.С. „ПП” към ОД на МВР-Монтана на М. П. Д. от град
София е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева
на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП, както и са отнети 8 к.т. на основание
Наредба Iз-2539 на МВР, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в
14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4
5