РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Троян, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Десислава Г. Ютерова
при участието на секретаря Ценка Т. Банчева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело №
20214340101028 по описа за 2021 година
М. Н. ГР. от гр. Троян е предявила против „Вива кредит“ ООД – гр.
София, ****, представител *** два обективно съединени иска с правно
основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че с ответното дружество са сключили договор за
паричен заем на 13.08.2021 г., по силата на който й е предоставена сумата от 3
000 лева. Г. счита, че клаузата съдържаща се в чл. 1 ал. 3 от процесния
договор, която предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на
документите в размер на 1 649,78 лева и клаузата съдържаща се в чл. 4 ал. 2,
която предвижда заплащането на неустойка в размер на 1 100 лева, са
нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че са сключени при
неспазване на нормите на чл. 10 а, чл. 11, чл. 19 от ЗПК във вр. с чл. 22, както
и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
В подкрепа на твърденията си ищцата е ангажирала писмени
доказателства, представляван е в процеса от адвокат Д.М. от АК – гр.
Пловдив, изразено е писмено становище по същество, че иска е основателен и
доказан и моли съда изцяло да го уважи.
На основание чл. 131 от ГПК на ответното дружество е изпратено копие
от ИМ и доказателства, в едномесечния срок е представен писмен отговор, с
който изцяло се оспорва исковата претенция. Твърди, че изложените
1
обстоятелства в исковата молба относно прекомерния размер на неустойката,
както и заплащането на услугата за експресно разглеждане на документите са
в противоречие с житейската и бизнес логика. Не се оспорва сключването на
процесния договор между страните, като се излагат подробни съображения по
всяко от въведените твърдения на ищцовата страна за противоречие на клаузи
от договора с разпоредбите на ЗПК и ЗЗД. Излага, че за кредитора не
съществува забрана да изисква обезпечаване на предоставяните кредити.
Сочи се, че непредоставянето на обезпечение поставя кредитора в риск от
неизпълнение от страна на длъжника, който вече е получил заемната сума и
този риск е изцяло за кредитора. Освен това ищцата се е запознала с
условията на договора и ги е приела, нещо повече ищцата е имала право в 14
– дневен срок да се откаже от договора и по този начин да избегне
неблагоприятните последици за себе си. В с. з. не се явява представител,
изразено е писмено становище по същество.
От приложените към делото писмени доказателства: Договор за паричен
заем № 5724204 от 13.08.2021 г., съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от представените писмени доказателства се установява, че
ищцата е сключила с ответното дружество Договор за паричен заем на
13.08.2021 г. Съгласно чл. 1 от договора ответника се е задължил да
предостави на Г. кредит в размер на 3 000 лева, а съответно тя се е задължила
да върне сумата от 5 213,56 лева, съгласно условията на договора. Съгласно
договорните клаузи, ГПР /годишен процент на разходите/ по кредита е в
размер на 49,36 %, а ГЛП /годишен лихвен процент/ в размер на 40,32 % и
лихвен процент на ден 0,11 при срок на кредита от 22 вноски. Наред с това в
чл. 4 ал. 2 от договора е предвидено и заплащането на неустойка в размер на 1
100 лева, като по този начин дължимата сума, ако възникнат условията за
заплащане на неустойката възлиза на 6 313,56 лева. Г. счита, че клаузата
съдържаща се в чл. 1 ал. 3 от процесния договор, която предвижда
заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 1
649,78 лева и клаузата съдържаща се в чл. 4 ал. 2, която предвижда
заплащането на неустойка в размер на 1 100 лева, са нищожни на основание
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите
на чл. 10 а, чл. 11, чл. 19 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от
ЗЗП. Ищцата твърди, че при това положение е налице накърняването на
2
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като е налице
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В
конкретния казус се достига до значителна нееквивалентност на насрещните
престации по договора с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
Съгласно договора Г. дължи сумите в размер на 1 649,78 лева /такса за
разглеждане на документите/ и 1 100 лева /неустойка/ или общо 2 749,78 лева,
която сума се явява прекомерна и в размер почти равен на сумата на
отпуснатия кредит. С предвиждането за заплащане на „такса за експресно
разглеждане на документи" и „неустойка" се заобикаля и разпоредбата на чл.
19, ал. 4 от ЗПК. Г. намира, че посочените клаузи от процесния договор са
нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като противоречащи на
добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.
22, вр. чл. 10а, чл. 11, чл. 19 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
С оглед на така изложената фактическа обстановка от правна страна
съда извежда следното:
Съдът намира така предявните искове изцяло за основателни и
доказани. Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер,
поради което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, като следва да се
вземе предвид. Съгласно законодателството и политиката на европейския
съюз, националния съд е длъжен и служебно да преценява неравноправния
характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по
този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и
доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в редица решения. За
договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно чл. 24 от
ЗПК се прилагат правилата на чл. 143-148 от ЗЗП. Макар и поместени в
индивидуалния договор с ищцата, а не в общи условия към него, липсват
данни, а и твърдения от ответната страна клаузите на същия да са
индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП. В тази връзка
съдът намира, че уговорената между страните такса за експресно обслужване
на документи и неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение, са неравноправни, респективно нищожни, поради следното:
Претендираната такса за експресно разглеждане на документите, чрез които
длъжникът кандидатства за отпускане на кредита противоречи пряко на
чл.10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява на кредитора да иска от потребителя
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване на
кредита, а експресното разглеждане на документи, е част от процедурата по
усвояване на кредита. Съдът намира, че с тази такса кредиторът цели да си
набави допълнителни плащания извън предвидените в закона. Изводът на
съда за нищожността на тази уговорка се подкрепя и от това, че липсва
предоставяне на допълнителна услуга от страна на кредитора, която да
3
обоснове начисляването на претендираната от него такса - не е ясно каква е
разликата между експресното и обичайното преглеждане на документите и
дали въобще има друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора
„експресно разглеждане на документи". Отделно от това уговореният размер
на тази такса от 1 649,78 лева, т. е. възлиза малко над половината от размера
на самия кредит от 3 000 лева, като не е ясно въз основа на какви критерии е
формиран този необосновано висок размер, което е допълнително основание
да се приеме, че по същество тази уговорена „такса" оскъпява по скрит начин
кредита. С оглед на тези доводи и предвид прякото противоречие на
уговорената такса с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ГПК, съдът приема, че
същата е нищожна поради противоречие със закона, на осн. чл. 26, ал. 1, пр.
трето от ЗЗД. На следващо място, предвидената в договора неустойка, следва
да се квалифицира като уговорена отнапред компенсация (обезщетителна
неустойка) за вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника,
които кредиторът би понесъл поради неполучено обезпечение, а не за
неполучена договорена престация. Ето защо вредите, компенсирани с тази
неустойка не са съизмерими нито с положителен, нито с конкретен
отрицателен кредиторов интерес, а с риска от необосновано кредитиране на
неплатежоспособно лице. Такова договаряне противоречи и на изискването
към търговеца, доставчик на финансовата услуга, да оцени сам
платежоспособността на потребителя (чл. 16 от ЗПК) и да предложи
добросъвестно цена за ползване (възнаградителна лихва), съответна на
получените гаранции. Тя поражда значително фактическо оскъпяване на
ползвания кредит, тъй като по естеството си позволява на кредитодателя да
получи сигурно завишено плащане и то в размер, малко под половината от
размера на отпуснатия кредит от 3 000 лева, без това оскъпяване да е
надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на
специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при
потребителско кредитиране (чл. 19 от ЗПК). Представянето като неустойка за
неизпълнение на действителната цена за ползване на необезпечен кредит явно
цели отклоняване на кредитора от задължението да посочи това плащане като
основен критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от
сключената сделка. На следващо място, съгласно чл. 143, т. 5 от ЗЗП,
неравноправна е клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на
негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка, като съгласно ЗЗП „неравноправността се преценява към момента
на сключването на договора при вземане предвид видът на стоката или
услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото
сключване, както и всички останали клаузи на договора или друг договор, от
който той зависи". В случая основната цел на така уговорената неустоечна
клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, създаваща значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя на услугата, обуславящо нейната
нищожност, на осн. чл. 26, ал. 1, пр. първо от ЗЗД, вр. чл. 143, т. 5 от ЗЗП.
4
Горните изводи не могат да се променят от възраженията на ответника,
че кредиторът е бил добросъвестна страна по сделката, тъй като
предварително е информирал клиента за всички условия по кредита, както и
че потребителят е имал свободата да реши дали договорът го устройва.
Фактът, че ищцата е подписала договора не може да санира
недействителността на посочените клаузи по чл. 1, ал. 3 и по чл. 4, ал. 2, като
противоречащи на ЗПК и ЗЗП.
При тези изводи съда счита, че предявените искове следва изцяло да
бъдат уважени като основателни и доказани и следва процесните клаузи от
договора за кредит, да бъде обявена за нищожна по смисъла на чл. 26 ал. 1 пр.
3 от ЗЗД.
Относно разноските – при хипотезата на чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищцата
следва да бъдат присъдени сторените разноски. Представен е списък по чл. 80
от ГПК. Ще следва ответника да бъде осъден да заплати на ищцата сумата
109,99 лева – заплатена държавна такса, а при хипотезата на чл. 38 ал. 1 т. 3
пр. 2 от ЗА на пълномощника на ищцата – адв. Д.М. да заплати адв.
възнаграждение общо в размер на 652,49 лева. Съгласно чл. 38 от ЗА -
адвокатът може да предостави безплатна правна помощ в изрично посочените
в разпоредбата хипотези, под която влиза и настоящия случай, която хипотеза
с оглед приетите по делото доказателства не е опровергана от ответника.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, че
клаузата на чл. 1, ал. 3 и клаузата на чл. 4 ал. 2 от Договор за паричен заем №
5724204, сключен на 13.08.2021 г. между М. Н. ГР., ЕГН **********, адрес:
**** /пълн. адв. Д.М. от АК – Пловдив, адрес: гр. Пловдив, ** и „Вива
кредит“ ООД, ****, седалище и адрес: ***** „*****представител *** са
НИЩОЖНИ, като противоречащи на добрите нрави, сключена при
неспазване на нормите на нормите на чл. 22, вр. чл. 10 а, чл. 11 и чл. 19 от
ЗПК, както и чл. 143 ал. 1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „Вива кредит“ ООД, *** седалище и адрес: ***, бл. А*****
представител *** ДА ЗАПЛАТИ на М. Н. ГР., ЕГН **********, адрес: ****
/пълн. Адв. Д.М. от АК – Пловдив, адрес: гр. Пловдив, ** сумата 109,99 – сто
и девет лева и 99 стотинки, сторени съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Вива кредит“ ООД, *** седалище и адрес: ***, ****,
5
представител *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д.М. от АК – Пловдив, адрес:
******** сумата 652,49 – шестстотин петдесет и два лева и 49 стотинки – адв.
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
6