В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Гражданско I инстанция дело |
Предявен е иск с правно основание чл. 242, ал.1 КТ, чл. 220 КТ, чл. 222, ал.1 и чл. 224 ал.1 КТ. Ищецът твърди в исковата си молба, че работил в ответното дружество като *. Твърди, че с Решение № 85/06.04.2007 г., по гр. дело № 135/2006 г. по описа на ЗРС, бил възстановен на заеманата от него преди това работа, от където преди това бил незаконно уволнен. След постъпването му на работа, с негово предложение и съгласие на ответното дружество, му бил разрешен полагащ му се платен годишен отпуск за периода 1999 г.- 2010 г. , като съответно му било начислено и съответното възнаграждение (в това число обезщетение за неползвани 10 дни платен годишен отпуск по реда на чл. 224 ал. 1 от КТ при прекратяване отново на трудовия му договор и обезщетение при условията на чл. 222, ал. 1 от КТ). За целта му била издадена справка за неизплатено възнаграждение общо в размер на 2550, 83 лв., от които за периода на ползване на отпуска - 03.12.2008 г. - 31.12.2009 г., в размер на 2040 13 лв. и за периода от 01.01. 2010 г. - 29.07.2010 г., 510,70 лв. Твърди, че ответното дружество не оспорва задължението си към него, но отказва да го заплати, сочейки влошеното си икономическо положение. Дружеството е изпаднало в забава заради неизплащането му – ежемесечно, за което му дължи мораторна лихва, за просрочен всеки месец. В резултат на това бил принуден да сигнализира Инспекцията по труда гр. С., която дала напътствие за изплащане на възнаграждението, но останала безсилна относно изпълнението. Моли, да се постанови съдебен акт, с който да бъде осъден ответника, да му заплати сумата от 3050.83 лв. (в това число главница - 2550,83 лв., дължима за ползван платен годишен отпуск за периода 1999 г. – 2010 г., обезщетение за неползвани 10 дни платен годишен отпуск по реда на чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване отново на трудовия му договор и обезщетение при условията на чл. 222, ал. 1 от КТ. Претендира и мораторна лихва в размер на 500 лв. за просрочено всеки месец плащане, считано от 03.01.2009 г. до предявяване на настоящия иск, както и законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на същата. Допуснато е увеличение на иска с 99.35 лева, като главницата се смята предявена за 2650.18 лева. Ответникът не е представил отговор в законно установения срок. В съдебно заседание * В. оспорва предявените искове по основание и размер, с изключение обезщетенията свързани с прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното: По делото са приложени ксерокопия от Заповеди, издадени от ответника, за ползване от ищеца на основен платен годишен отпуск:1. без номер, от 03.12.2008 г. за 20 дни отпуск за 2008 г.; 2. №3/05.01.2009 г. за 20 дни за 2007 г.; 3. № 4/03.02.2009 г. за 20 дни за 2006 г.; 4. № 8/04.03.2009 г. - за 20 дни за 2005 г.; 5. № 10/01.04.2009 г. – 20 дни за 2004 г.; 6. № 13/30.04.2009 г. – 20 дни за 2003 г.; 7. № 16/06.06.2009 г. – 20 дни за 2002 г.; 8. № 20/01.07.2009 г. – 20 дни за 2001 г.; 9. № 29/18.08.2009 г. – 20 дни за 2000 г.; 10. №32/14.10.2009 г. – 22 дни за 1999 г. и 11. №38/17.11.2009 г. – 20 дни за 2009 г. От приложеното гр.д. 135/2006 г. на ЗРС се установява, че ищецът е бил уволнен със Заповед №15/03.07.2000 г.(л.32), като тази заповед е била предмет на гр.д.350/2000 г. на ЗРС. С Решение № 131/06.04.2001 г., окончателно потвърдено с Решение 357/09.03.2006 г. по гр.д.2173/03 г. на ВКС, като на осн. чл.345, ал.1 КТ на 18.04.2006 г., ищецът е бил уведомен, че заповедта е отменена и е възстановен на заеманата длъжност(л.7). По гр.д. 135/2006 г. на ЗРС е обжалвана Заповед № 7/21.04.2006 г., връчена на 25.04.2006 г., с която отново е прекратено трудовото правоотношение. Заповедта е отменена и Ришение № 85/06.04.2007 г. на ЗРС е в сила от 28.05.2008 г. Ищецът лично е уведомен на 02.12.2008 г. В съдебно заседание на 04.04.2011 г., ищецът обясни, че на 03.12.2008 г. се явил при работодателя, като лично г-н В. му казал да си пусне молба за отпуск и така е постъпил и със следващите молби и ползвал отпуски до 2010 г. Това не бе оспорено от ответника, който заяви, че не е изплащано на ищеца обезщетение за неспазено предизвестие. На ищеца е отправено Предизвестие №80/25.06.2010 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, връчено на 25.06.2010 г. Със Заповед №5/28.06.2010 г. на осн. чл.328, ал.1, т.2 КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, като заповедта му е връчена на 28.06.2010 г. В същата е отбелязано, че на ищеца се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 10 работни дни – чл.224 КТ и обезщетение по чл. 220 КТ. Представено е УП-2, издадено от ответника на 20.01.2011 г., в което е посочен периода, от който ще се изчислява размера на пенсията на ищеца. В Справка, издадена от ответника, същият удостоверява, че към 31.07.2010 г. дължи на ищеца 2 550.83 лева, като не е отбелязано за какво се дължи тази сума. Сумата е начислена на ищеца, но не е изплатена. По делото е изготвена Съдебно-икономическа експертиза, видно от която общото задължение на ответника към ищеца е в размер на 2 696.45 лева. Начисленото помесечно възнаграждение за ползван отпуск съобразно приложените заповеди и за ползван отпуск в размер на 7 дни през 2010 г., е в размер на 2132.15 лева, от които изплатени 220.45 лв. и остатък – 1911.70 лева. Начисленото обезщетение по чл.222, ал.1 КТ е в размер на 319.80 лева, от която е удържан данък и чистата сума е 287.82 лева. Обезщетението по чл. 224, ал.1 КТ е 130.86 лева. Дължимите суми представляват чисти суми за получаване, след удържани данъци и лични осигуроÔки, т.к. са начислени по ведомост. Размерът на изтеклата лихва до завеждане на делото е 366.07 лева. Брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния работен месец е 319.80 лева. Съдът прие представеното заключение, като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните по делото. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Няма спор, че между страните е съществувало трудово правоотношение и че ищецът е ползвал платен годишен отпуск (за 1999 г.-2009 г. вкл.) общо в размер на 224 дни, както и 7 дни за 2010 г., след подаване на писмена молба и разрешение от работодателя, обективирано в приложените писмени заповеди. Ответникът е начислил трудово възнаграждение за ползвания отпуск, но не го е изплатил, както повелява нормата на чл. 177 КТ, за което е издал писмена справка за дължимите суми. Тази справка и представените заповеди за разрешаване ползването на платен годишен отпуск представляват частни свидетелстващи документи на осн. чл.180 ГПК за съдържащите се в тях изявления. Тези писмени доказателства не бяха оспорени по съответния ред и в срок от ответника. Същият излага становище, че за периодите от незаконното уволнение до възстановяването на работа на ищеца, не се е породило правото на платен годишен отпуск и не му се следва възнаграждение, тъй като отпуск се полага за реално положен труд. Действително за периода от 03.07.2000 г. до 02.12.2008 г. ищецът не е полагал труд поради двете уволнения и продължилите съдебни процеси. От фактите по делото, съдът приема, че ищецът е бил добросъвестен, явил се е на работа на 03.12.2008 г., след възстановяването му от съда, като по настояване на работодателя подал молба и започнал ползването на платен отпуск за предходни години. Щом като работодателят е знаел, че на ищеца не се полага платен годишен отпуск, то не е следвало да го разрешава. Съгласно чл.8, ал.1 КТ трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а ответникът не доказа че ищецът е бил недобросъвестен и се е възползвал преднамерено от право, което не му се следва. Тъй като се претендира трудово възнаграждение, то фактът че ищецът е бил добросъвестен следва да се съобрази и с разпоредбата на чл.245 КТ, гарантираща изплащането на трудовото възнаграждение. Тъй като трудовото правоотношение е прекратено, с оглед изложеното и съобразно експертното заключение, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца възнаграждение за времето на платения годишен отпуск, в размер на 1911.70 лева( вр. с чл. 177 КТ). В тази сума е включено и възнаграждението за ползвания от ищеца платен годишен отпуск от 7 дни за 2010 г. , видно от заключението по ССчЕ. Поначало страната, която прекратява трудовото правоотношение с предизвестие, трябва да го спази. Безспорно в случая е, че ответника не е спазил отправеното едномесечно предизвестие на 25.06.2008 г. и е прекратил трудовото правоотношение със Заповед № 5/28.06.2010 г. Това обуславя задължението да заплати на ищеца обезщетение на осн. чл.220, ал.1 КТ в размер на 319.80 лв, какъвто е брутният размер на работната заплата на ищеца и не е начислено по ведомост при ответника. В Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е отбелязал, че на ищеца се следва обезщетение по чл.224 КТ за неизползван отпуск в размер на 10 дни, което е пропорционално на времето признаващо се за трудов стаж за 2010 год. като обезщетението не е изплатено. Този отпуск не е ползван от ищеца, поради което са налице законовите предпоставки за присъждане на това обезщетение, което съобразно заключението на вещото лице е в размер на 130.86 лева. По чл.222 КТ , при уволнение на осн. чл. 328 КТ, работникът има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не по-вече от един месец Задължението за изплащане на процесното обезщетение не е безусловно и не настъпва автоматично с факта на прекратяване на трудово правната връзка между страните. За изискуемостта на това задължение законодателят изисква настъпването на две обстоятелства: работникът да не е започвал работа по друг трудов договор или ако е започнал такава, да е с по-ниско трудово възнаграждение, както и работникът да установи тези обстоятелства пред работодателя. По делото няма доказателства ищецът да е представил пред бившия си работодател данни за оставането си без работа през процесния период. По изложените съображения този иск за сумата 287.82 лева се явява неоснователен и недоказан и ще следва да се отхвърли, както и да се отхвърли акцесорният иск за законна лихва в размер на 15.00 лева. Ще следва да се уважи и искът за обезщетение в размер на законната лихва за забава, изчислена до подаване на исковата молба, съобразно заключението на вещото лице, която е в размер на 351.07 лева( без лихвата върху обезщетението по чл. 222 КТ), както и да се присъди законната лихва върху уважения размер на общата главница в размер на 2362.36 лева, считано от 02.02.1011 г. до окончателно изплащане на сумата. Ответникът следва да заплати в полза на ЗРС държавна такса в размер на 108 лева и разноски за експертиза в размер на 140 лева. На ищецът следва да заплати, съобразно уважената част от претенциите, разноски в размер на 344 лева. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И : ОСЪЖДА „З. – А.” , БУЛСТАТ *, представлявано от П.Т.В., с адрес на управление: гр. З., Б.Б№* да заплати на А. З. П., ЕГН *, гр. Н., ул.И. В.”№* сумата 2362.36 лева, от която: 1911.70 лева - неизплатено възнаграждение за ползван разрешен платен годишен отпуск през периода от 03.12.2008 г. до прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № 5/28.06.2010 г.(полагащ се отпуск за периода 1999 г.-2010 г..); 130.86 лева – обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск от 10 дни за 2010 г. и 319.80 лева -обезщетение по чл.220, ал.1 КТ, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 2362.36 лева, считано от 02.02.2011 г. до окончателното й изплащане, както и изтеклата лихва за забава до 02.02.2011 год. в размер на 351.07 лева. ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. З. П., ЕГН *, гр. Н., ул.И. В. №* с р е щ у „З. – А.” , БУЛСТАТ *, представлявано от П.Т.В., с адрес на управление: гр. З., Б.Б. №* иск по чл. 222 КТ в размер на 287.82 лева и акцесорният иск за законна лихва до 02.02.2010 год. в размер на 15.00 лева и за законната лихва след 02.02.2010 год. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА „З. – А.” , БУЛСТАТ *, представлявано от П.Т.В., с адрес на управление: гр. З., Б.Б.№* да заплати на А. З. П., ЕГН *, гр. Н., ул.И. В. №* разноски по делото в размер на 344 лева. ОСЪЖДА „З. – А.” , БУЛСТАТ *, представлявано от П.Т.В., с адрес на управление: гр. З., Б.Б.№* да заплати на ЗРС по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 108 лева и разноски за експертиза в размер на 140 лева. На осн. чл. 242, ал.1 ГПК постановява предварително изпълнение на решението относно присъденото възнаграждение и обезщетение за работа. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му, а в частта относно допуснатото предварително изпълнение, имащо характер на определение, може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването. СЪДИЯ:И.К. |