№ 16812
гр. София, 14.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:****
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20221110143401 по
описа за 2022 година
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 411 КЗ за
признаване за установено, че ЗАД „***“ АД дължи на ЗК „***“ АД сумата от 249.60 лева,
представляваща регресно суброгационно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
(в т. ч. ликвидационни разноски от 15.00 лева) за възстановяване на имуществени вреди по
лек автомобил „*** 308“ с рег. № СВ *** РК от ПТП, настъпило на 09.02.2021г в гр. София,
на кръстовището на ул. "***" с бул. "***", по вина на Н. Р. А., чиято гражданска отговорност
в качеството му на водач на лек автомобил „***“ с рег. № СА **** МТ била обезпечена по
силата на сключен със ЗАД „***“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
12.08.2021г. до окончателно изплащане на задължението, за което парично притезание по ч.
гр. дело № ***/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „***“ на МПС- на 09.02.2021г., в гр. София, на кръстовището на ул. „***“ и бул.
„***“, настъпил пътен инцидент между застрахования при него по силата на договор за
имуществено застраховане „***“ лек автомобил „*** 308“ с рег. № СВ *** РК и лек
автомобил „***“ с рег. № СА **** МТ, гражданската (деликтната) отговорност на водача на
който била обезпечена от ответника по силата на договор за имуществено застраховане
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Изяснява, че водачът на лек автомобил
„***“, който се движил по ул. „***“, предприел маневра завой надясно по бул. „***“, при
което ударил паркирания на булеварда лек автомобил „*** 308“, в резултат на което му
причинил увреждания на обща стойност 234.60 лева, която сума била изплатена от ищеца в
полза на правоимащото лице, като във връзка с определяне на обезщетението извършил
разходи в размер на 15.00 лева. Ответникът в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на лек автомобил „***“ бил поканен да
заплати регресната претенция на ищеца, както и свързаните с определяне на обезщетението
разноски, което отказал да стори. По изложените съображения в настоящото производство
ищецът претендира процесното регресно вземане, законна лихва, както и разноски.
1
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск, поддържайки, че от
доказателствата по делото не се установява причина за ПТП да е виновно и противоправно
поведение на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответното дружество,
като оспорва в тази връзка доказателствената стойност на представените с исковата молба
копия на протокол за ПТП от 09.02.2021г., както и на адресираното до ищеца от водача на
увредения лек автомобил уведомление за щета в частта им, в която съдържат описание на
механизма на ПТП. Поддържа, че единствена причина за настъпване на процесния пътен
инцидент е поведението на водача на лек автомобил „*** 308“, който бил паркирал
автомобила на разстояние по- малко от 5 метра от процесното кръстовище и в самото
кръстовище, на забранено за паркиране място и без да се убеди, че няма да създаде опасност
за минаващите покрай него участници в движението, като в условията на евентуалност това
поведение се сочи като съпричиняващо вредоносния резултат. Оспорва всички обезщетени
от ищеца увреждания по МПС да се намират в причинна връзка с ПТП, както и размера на
изплатеното обезщетение като завишен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ предполага установяване от
ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК,
че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни
предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „***“ между ищеца и собственика на
увреденото МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на
застрахователното покритие в резултат от виновното и противоправно поведение на водача
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество (на
основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда
вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между
ПТП и вредата; 5/ размер на вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по
застраховка „***“ в полза на правоимащото лице в размер на действителните вреди.
Не са спорни между страните, поради което с доклада по делото на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се
от доказване са отделени следните правнорелевантни обстоятелства: че към датата на ПТП
между ищеца и собственика на увредения лек автомобил е имало сключен договор за
застраховка „***“ с предмет този автомобил, че гражданската (деликтната) отговорност на
водача на лек автомобил „***“ е била обезпечена по силата на сключен с ответника договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че ищецът е
заплатил в полза на правоимащото лице по застраховка „***“ застрахователно обезщетение
в размер на 234.60 лева, като е сторил и ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева.
Независимо от това, за установяване на посочените обстоятелства с правно значение по
делото са надлежно приобщени писмени доказателства, както следва: застрахователна
полица за застраховка „***“ № 93002110000263, справка от електронния регистър, воден от
Информационния център към Гаранционния фонд, за наличие на застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на лек автомобил „***“, фактура № 11916 от 17.02.2021г.
за стойността на ремонта на лек автомобил „*** 308“, преводно нареждание от 11.03.2021г.
за плащане в полза на автосервиза, извършил ремонта на процесния лек автомобил „***“.
Спорните по делото въпроси се свеждат до действителния механизъм на ПТП, в
частност до конкретно осъщественото от всеки от водачите поведение и степента, в която то
е допринесло за настъпване на пътния инцидент, както и до действителния размер на
обезщетението, дължимо за репариране на настъпилите в причинна връзка с ПТП
2
увреждания по лек автомобил „*** 308“.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на надлежно приобщените писмени
доказателства- протокол за ПТП рег. № 1286 от 09.02.2021г., както и документите,
приложени по административнонаказателната преписка, образувана във връзка с процесния
пътен инцидент, в частност скица на ПТП, безпротиворечиво се установява, че на
09.02.2021г., управлявайки лек автомобил „***“ с рег. № СА **** МТ по ул. „***“ в гр.
София, на кръстовището на тази улица с бул. „***“ водачът Н. А. е предприел маневра
заявой надясно по булеварда, при което е ударил пракирания вдясно на пътното платно на
булеварда лек автомобил „*** 308“. Същевремнно, от скицата в протокола за ПТП, носещ
подписите и на двамата водачи, вкл. на паркирания лек автомобил „*** 308“, както и
изготвената в хода на образуваното административнонказателно производство, се налага
извод, че към момента на произшествието лек автомобил „*** 308“ е бил паркиран вдясно
от ул. „***“, на бул. „***“, на кръстовището, образувано от двете улици. Нещо повече,
съгласно показанията на свидетеля Н. Р. А. към момента на ПТП лек автомобил „*** 308“ е
бил паркиран на бул. „***“, отдясно на ул. „***“, като задната част на автомобила заемала
част от пътя, от пресечката, от която свидетелят излизал с автомобила си. Преценени по реда
на чл. 172 ГПК, съдът намира, показанията на свидетеля, вкл. относно местоположението на
лек автомобил „*** 308“ на пътното платно към момента на ПТП, за правдоподобни,
доколкото същите са ясни, вътрешно непротиворечиви, както и съответни на обсъдените
писмени доказателства, вкл. на отразеното местоположение на участниците в ПТП в
съставения за него протокол, носещ подписите и на двамата водачи. Същевременно, по
делото не са приобщени доказателства, които да опровергават или разколебават истинността
на твърденията на свидетеля А..
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че в случая при формиране на
правосъдната воля на настоящия съдебен състав не бе възприето изложеното от водача на
сочения за увреден лек автомобил в уведомлението до ищеца за настъпило застрахователно
събитие, че водачът е бил паркирал на ул. „***“, доколкото по делото няма спор, че
увреденият лек автомобил се е намирал на бул. „***“, като в този смисъл е и останалата,
вече обсъдена доказателствена съвкупност.
С оглед на така установената фактическа обстановка следва да се приеме, че
извършвайки маневра завой надясно от ул. „***“ по бул. „***“, водачът на лек автомобил
„***“ не е упражил достатъчен контрол по отношение на управлявания от него автомобил, с
което е нарушил правилата за движение по пътищата, в частност нормата на чл. 20, ал. 1
ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват, и с това е станал причина за настъпване на процесния пътен
инцидент.
Същевременно, доколкото в случая от приобщената доказателствена съвкупност се
установи, че водачът на лек автомобил „*** 308“ е бил паркирал същия на процесното
кръстовище, следва да се приеме, че с това си поведение същият обективно е създал
предпоставки за настъпване на пътния инцидент.
В тази връзка следва да се изясни, че според практиката на съдилищата не всяко
поведение на пострадалия, дори ако не съответства на предписаното от закона, може да бъде
определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.
Такова е становището на ВКС и в ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСГТК на
ВКС и последователната практика на съдилищата. Следователно съобразно трайно
установената практика съпричиняването има обективен характер. Такова ще е налице само
когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните
последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо
3
дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на ЗДвП и
виновно. (Решение № 78 от 10.07.2014 г. по т. д. № 1982/2013 г., т. к., І ТО на ВКС).
При съобразяване на конкретно установеното поведение на водача на лек автомобил
„*** 308“, за когото съдът прие за установено, да е бил паркирал на процесното кръстовище,
т. е в нарушение на нормата на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, и на изложените правни разяснения
относно релевантното за редуциране отговорността на делинквента поведение на
пострадалото лице, съдът намира, че в случая паркирането на кръстовището на ул. „***“ и
бул. „***“ от страна на водача на лек автомобил „*** 308“, при това в нарушение на правно
дължимото, обективно е създало риск за настъпване на произшествие, поради което
поведението на водача му в този смисъл следва да бъде възприето като конкретно
съпричинило вредоносния резултат, като настоящият съдебен състав намира, че размерът на
съпричиняване следва да бъде определен на 20 %. В тази връзка съдът съобрази, че макар и
в случая и двамата водачи да са действали противоправно- в нарушение на правилата за
движение по пътищата, преобладаващият принос за настъпване на пътния инцидент е на
водача на движещия се лек автомобил, който, въпреки че е възприел пътната обстановка
съгласно собствените му показания пред съда, не е съобразил поведението си с нея, като
изчака подходящ момент за извършване на маневрата си по начин, че да обезпечи
безопасността на останалите участници в движението, вкл. на увредения лек автомобил,
доколкото не се установява, а не се и твърди безопасното извършване на маневрата по завой
надясно да е била обективно невъзможна при конкретната пътна обстановка.
Съгласно неоспореното заключение на съдебно- автотехническата експертиза, което,
преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено,
даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, установените при
огледа на лек автомобил „*** 308“ увреждания се намират в пряка причинно- следствена
връзка с пътния инцидент.
Изрично в писменото си заключение експертът е отбелязал, че към датата на ПТП лек
автомобил „*** 308“ е бил в експлоатация приблизително две години, считано от датата на
първоначална регистрация, а в проведеното на 06.03.2024г. открито съдебно заседание е
разяснил, че в случая ремонтът на автомобила не е извършен в официален сервиз на марката
„***“.
При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди
не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката /официален
фирмен сервиз/ дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран
автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения
сервиз и изплатени във връзка с ремонта фактури. При липса на което и да е от посочените
две условия, т. е. ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от три години
или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата
застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, т. е. изхожда се от
възстановителната стойност на имуществото. В този смисъл са както установената практика
на въззивната инстанция- Решение № 5712 от 26.07.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 2867/2019
г., Решение № 442 от 18.01.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 1053/2018 г., ІІ-Д с-в, Решение №
469 от 22.01.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 11675/2017 г., IV-Г с-в, Решение № 3145 от
18.04.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 11658/2015 г. IV-Г с-в, Решение № 1308 от 12.02.2016 г. на
СГС по в. гр. д. № 9781/2015 г. ІІ-г с-в и др., така и нормите на чл. 17 и чл. 19 от Методиката
към Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане по отношение на
задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно които
стойността по издадената и изплатена фактура е от значение за размера на обезщетението в
случаите, в които тази фактура е издадена от официален вносител и се касае за МПС със
срок на експлоатация до три години.
4
Следователно, макар увреденият лек автомобил да е бил в експлоатация по- малко от
три години към датата на ПТП, доколкото в случая същият не е бил отремонтиран в
официалния сервиз на марката „***“, стойността на процесното застрахователно
обезщетение следва да бъде определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, която
съгласно доказателствените (фактическите) изводи на експерта възлиза на сумата от 313.20
лева.
С оглед на това и доколкото по извършването и размера- 15.00 лева, на обичайните
разноски за определяне на обезщетението не се спори, при съобразяване на размера на
конкретно изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение, чийто размер е под
установената въз основа на заключението на САТЕ възстановителна стойност на
имуществото по средни пазарни цени към датата на ПТП, и при съобразяване на
възприетата степен на съпричиняване на вредоносния резултат от водача на увредения лек
автомобил, предявеният иск с правно основание чл. 411 КЗ следва да бъде уважен до сумата
от 199.68 лева, а за разликата до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват и на двете
страни.
На основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 60.00 лева- част от разноските за заповедното производство, както и сумата от
340.00 лева- част от разноските за исковото производство, включващи заплатени държавни
такси, депозит за възнаграждение на вещото лице, както и определени от съда на основание
нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. съответно с чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултски възнаграждения в минимален
размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото, които части са
съответни на уважената част от иска.
Съобразно отхвърлената част от претенцията и на основание нормата на чл. 78, ал. 3
ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 10.00 лева- част от
определеното от съда при съобразяване на изложените критерии юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство, както и сумата от 90.00 лева- част от
разноските за исковото производство, включващи заплатени депозити за възнаграждения на
вещото лице и на свидетеля, както и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
също в минимален размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 411 КЗ, че ЗАД „***“ АД, ЕИК ***, дължи на ЗК „***“ АД, ЕИК ***,
сумата от 199.68 лева, представляваща регресно суброгационно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение (в т. ч. ликвидационни разноски от 15.00 лева) за
възстановяване на имуществени вреди по лек автомобил „*** 308“ с рег. № СВ *** РК от
ПТП, настъпило на 09.02.2021г в гр. София, на кръстовището на ул. "***" с бул. "***",
отговорен за което е и Н. Р. А., чиято гражданска отговорност в качеството му на водач на
лек автомобил „***“ с рег. № СА **** МТ била обезпечена по силата на сключен със ЗАД
„***“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.08.2021г. до
5
окончателно изплащане на задължението, за което парично притезание по ч. гр. дело №
***/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над установената като
дължима сума до пълния предявен размер от 249.60 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „***“ АД, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ЗК
„***“ АД, ЕИК ***, сумата от 60.00 лева- разноски за заповедното производство, както и
сумата от 340.00 лева- разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА ЗК „***“ АД, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ЗАД
„***“ АД, ЕИК ***, сумата от 10.00 лева- разноски за заповедното производство, както и
сумата от 90.00 лева- разноски за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6