М О Т И В И
към присъда по НОХД № 1292/2018 г. на Пловдивски окръжен съд наказателно
отделение
Пловдивска
окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт, с който е повдигнала обвинение
срещу Н.П.М. за престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 3 пр.2
във вр. с чл. 198 ал. 1 от НК, за това че на ***г. в гр. С., обл. П., е отнел чужди
движими вещи - 1 бр. мобилен телефон - марка „Samsung", модел „Galaxy
J3 Luna Pro /SM- J320FN/“, c IMEI N° ****, на стойност 165лв. и 1 бр. СИМ карта на мобилен оператор „Виваком" на
стойност 9,90лв., или, всичко на обща стойност 174,90лв. /сто седемдесет и
четири лева и деветдесет стотинки/ от владението на Л.П.Н. *** с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и грабежът на
вещите е придружен с причиняването на средна телесна повреда на пострадалия,
изразяваща се в избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и
говоренето, а именно: счупване на зъб N° 25 в областта на корена, наложило последващото изваждане на корена, както и
разстройство на здравето,
временно опасно за живота, изразяващо се в черепно-мозъчна травма - мозъчно
сътресение с пълна загуба на съзнание за повече от минута.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура гр. Пловдив поддържа така повдигнатото обвинение срещу подсъдимия М..
Счита, че в хода на съдебното производство са събрани доказателства, които подкрепят
изцяло обвинителната теза и които сочели, че подсъдимият е извършил инкриминираното
деяние. Според прокурора въз основа на детайлен анализ на инкорпорираните
доказателства, следва Н.М. да бъде признат за виновен, като му се определи
наказание лишаване от свобода при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, което да се изтърпи при първоначален строг режим.
Защитникът на подс. М. – адв. В. от своя
страна застъпва тезата, че следва при постановяване на присъдата си съдът да
вземе предвид обстоятелството, че подзащитният му единствено участвал в скандал
с пострадалия, като няма доказателства, че вещта, която се вижда на приложения
по делото запис е именно инкриминирания мобилен телефон.
Подс. Н.М. моли за по-малко наказание.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Обвиняемият Н.П.М. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с
начално образование, неженен, неработещ, осъждан, ЕГН **********.
Пострадалият Л.Н. ***. На ***г.,
вечерта, той бил на гости на свой приятел в гр. С., където употребил алкохол.
Около полунощ тръгнал да се прибира пеша към дома си. Така, около 00.03 часа,
на ***г., св. Н. *** в посока изток - запад, когато по същата улица срещу него
се задал подс. Н.М., чийто прякор бил „***“.
Двамата не се познавали. Вървейки един срещу друг, пред № 20 на посочената
улица те се пресрещнали. В този момент подс. М. безпричинно препречил пътя на
пострадалия, който се опитал да го заобиколи, но не успял, тъй като подсъдимият
отново застанал пред него, след което го хванал за реверите на якето му и,
държейки го по този начин, го завъртял. Пострадалият се опитал да се отскубне
от подс. М., казал му да го остави да си ходи и дори го заплашил, че щял да
извика „Полиция“. В един момент подсъдимият пуснал св. Н., след което обаче,
неочаквано за последния, с дясната ръка му нанесъл удар с юмрук в лицето, при
което му счупил зъб № 25 /пети горен ляв зъб/. От удара пострадалият паднал по
гръб на земята, като ударил главата си в дясната тилна област, вследствие на
което загубил съзнание. Като използвал това му състояние, подс. М. се навел над
пострадалия, който продължавал да лежи неподвижно на улицата, и пребъркал
джобовете на дрехите му, намерил в левия джоб на анцуга му собствения му
мобилен телефон - марка „Samsung", модел „Galaxy J3 Luna Pro /SM-J320FN/“, с IMEI № ***, и го взел със себе си. След това, влачейки го по земята, подсъдимият
подпрял пострадалия до намираща се в близост ограда. Малко по-късно св. Н. се
свестил и, придържан от подсъдимия, се изправил, след което М. си тръгнал, а
пострадалият се отправил към дома си. Там последният установил липсата на
мобилния си телефон.
По-късно същия ден, на ***г., св. Н.
потърсил медицинска помощ предвид причинените му от обвиняемия травматични
увреждания. При извършените му прегледи било установено, че зъб № 25 /пети
горен ляв зъб/ му бил счупен в областта на корена, което наложило незабавното
изваждане на корена. След като се снабдил с медицинската документация относно
така нанесените му увреждания, на ***г. св. Н. подал сигнал за случилото се в
УП - гр. Сопот при РУ на МВР - гр. Карлово.
Вследствие на проведените при
разследването по делото оперативно- издирвателни мероприятия, на ***. подс. Н.М.
бил установен като извършител на инкриминираното деяние. Пред св. Д.Л., св. П.П.
и св. И.Т. - полицейски служители при УП - Сопот при РУ на МВР - Карлово, подсъдимият
признал за извършеното от него и описано по-горе престъпно деяние и доброволно
предал процесния мобилен телефон /л. 73/, който бил приобщен като веществено
доказателство по делото /л. 70/. На ***. на въпросния телефон бил извършен
оглед /л. 13 - 15/, след което той бил върнат на пострадалия /л. 6/. В хода на
разследването на ****г. е било извършено освидетелстване на пострадалия Л.Н.
/л. 9 - 12/, при което по главата на същия, в дясната тилна част, е била
установена рана с неправилна форма, прясна, с шевове по нея. По лицето на
пострадалия са били установени още синина с неправилна форма в областта на
дясното око, както и оток и подуване на същото място. Констатирано е било, че в
устната кухина липсвал пети ляв зъб на горната челюст, като при венеца било
налице прясно кръвонасядане. След събличане на дрехите на св. Н. по трупа,
горните крайници, шията и гърба не били установени рани, одрасквания, синини
или други травматични увреждания.
Като веществено доказателство по
досъдебното производство е бил приобщен 1бр. компактдиск с надпис: „DVR AVI FILES **** ул. „Г. ***“ /л. 75/, съдържащ видеозаписи от
охранителни камери, монтирани на къща, находяща се в гр. С., ул. „Г. ***“ № ***
/л. 71, 72/. На ***г. на посочения компактдиск е бил извършен оглед /л. 16 -
18/, при който са били установени релевантни факти относно времето, мястото и
начина на извършване на инкриминираното деяние, описани по-горе.
По досъдебното производство е била
изготвена съдебно-техническа експертиза с предмет на изследване: видеозаписите,
съдържащи се в приобщения като веществено доказателство по делото 1 бр.
компактдиск с надпис: „DVR AVI FILES *** ул. „Г. ***““, с фабр. № ***.
Видно от заключението на експертизата, въпросният компактдиск съдържал общо 3
бр. видеофайла със следните наименования: „l_02_R_***.avi“,
„2_03_R_***.avi“ и „3_05_R_***avi“,
които били с общ размер
495 MB, в „ avi“ формат, цветни, без звук и с резолюция 1268x712 пиксела за първия видеофайл и 928x576
пиксела - за втория и
третия видеофайл. Според експерта видеофайловете били цифров презапис от
оригинален файл на записан върху твърдия диск на видеоохранителна система
видеозапис. В рамките на записания интервал от време били налични вкопирани
данни - за дата, време и номер на камера. Върху същите не са били установени
следи от манипулация/намеса при записаната информация. При направената от
вещото лице оценка на експортираните от записите снимкови кадри е било
установено, че съдържанието и качеството им не позволявали разграничаване на
частни и общи признаци, характеризиращи заснетите лица /силуети на лица/, както
и че не било възможно да се установят образите на заснетите лица. Като основни
причини за това експертът е изтъкнал следните такива: отдалечеността на
записващото устройство от заснетите лица, недостатъчна запълненост на кадрите
от заснетите лица, ракурсът на заснемане, недостатъчна разделителна способност.
Според заключението на същата експертиза извлечените изображения били с
недостатъчно съдържание и качество и негодни за извършване на
лицево-идентификационно изследване, поради което не било възможно да се
установи дали някое от заснетите лица е именно подс. Н.М..
Била е назначена и изготвена стоково-оценъчна
експертиза , съгласно чието заключение стойността на процесния мобилен телефон
- марка „Samsung", модел „Galaxy J3 Luna Pro /SM-J320FN/“, с IMEI № ***, към инкриминираната дата възлиза на 165лв., а на 1 бр. СИМ карта на
мобилен оператор „Виваком" - на 9,90лв., или, общо възлизат на 174, 90лв.
По делото е била изготвена
съдебномедицинска експертиза на пострадалия Н., видно от чието заключение
вследствие на извършването на инкриминираното деяние на същия са били
причинени: разкъсно-контузна рана на главата в дясната тилна област над нивото
на тилната върга, кръвонасядане в областта на дясната очница, счупване на
коронката на зъб № 25 с наложило се изваждане на корена, кръвонасядане на
венечната лигавица в областта на същия зъб, запазен антагонист - зъб 35 (пети
долен ляв), мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание. Според вещото лице
описаните травматични увреждания са били причинени от действието на твърди тъпи
предмети и било възможно по начин и време да са били причинени съобразно изложеното
по делото. Според експерта на предоставения му видеозапис се виждал един силен
юмручен удар в областта на лицето на пострадалия, който можел да обясни
счупването на зъб № 25. Раната на главата на същия била получена по механизма
на падане върху 
терена след
предварително ускорение - юмручен удар. Признак за това било разположението й
над нивото на тилната върга. Морфологията на раната съответствала на действието
на широка удряща повърхност, каквато била настилката на терена. И двата удара
по мнение на вещото лице били с достатъчна кинетична енергия, за да причинят
черепно-мозъчна травма. При удара с юмрук в лицето пострадалият паднал без опит
да се предпази, което можело да се обясни с разстройство на съзнанието му в
момента на удара. Според заключението на експертизата било невъзможно да се
изключи и факторът алкохолно повлияване, за което говорел самият пострадал,
като обаче не било известно в каква степен последният е бил повлиян, но
обичайно в това състояние съгласно становището на вещото лице се наблюдавала
забавена реакция. Изводът на експерта е, че падането върху терена без опит за
предпазване, както в анализирания случай, било свързано със значителна
кинетична енергия на удара, като по този механизъм били причинявани опасни за
живота черепно-мозъчни травми, понякога - със смъртен изход. Съгласно
експертното заключение в този случай пострадалият е документиран чрез
видеозапис в състояние, отговарящо на състоянието на пострадал с
черепно-мозъчна травма - мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание за
повече от минута. След преглед на наличния по делото видеозапис вещото лице е
установило, че пострадалият е паднал върху терена и е останал в безпомощно
състояние в позата, в която е паднал, без никакви реакции, без да извършва
никакви активни движения, не реагирал на влаченето, които били признаци на
пострадал в кома. Това според експерта е осъществило медико-биологичния признак
разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Наред с
горното, видно от заключението на същата експертиза, счупването на коронката на
зъб № 25 е наложило изваждането на корена му по необходимост, като зъб № 35 -
срещуположният, бил налице, което означавало, че избитият зъб бил имал функция
към момента на извършване на инкриминираното деяние. Последното е било
потвърдено вследствие на проведено допълнително експертно изследване по делото.
В
същата експертиза вещото лице
изрично е разяснило, че резците имат функция да режат храната, кучешките зъби
служат за захапване, предкътниците раздробяват храната, а кътниците я смилат. Зъб
№ 35 е предкътник и освен за раздробяване на храната участва в оформянето и на
някои звуци в състава на съгласните букви. Счупването му в областта на корена,
което е наложило последвалото изваждане на корена, е осъществило съгласно
заключението медико-биологичния признак избиване на зъб, без който се
затруднява дъвченето и говоренето. Останалите травматични увреждания според
вещото лице били причинили на пострадалия разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.
За
да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така
описаната фактическа обстановка.
Гореописаната
фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от следните, събрани по
делото доказателствени материали – от обясненията на подсъдимия – в
кредитираната им от съда част и от показанията на
свидетелите Л.Н., К.М., П.П., Д.Н., И.Т. и Д.Л., както и от писмените
доказателства, събрани на предварителното производство, прочетени на основание
чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал – протоколи за
извършени огледи на веществени доказателства, протоколи за освидетелстване на
пострадалия, протоколи за доброволно предаване, приобщените веществени
доказателства, заключение на техническата експертиза, съдебно – медицинска
експертиза, стоково – оценъчна експертиза, справка съдимост, характеристична
справка.
От наличните по
делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата,
предвидени в НПК, по безсъмнен начин се установи осъществяването на деянието,
предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място,
механизъм и начин на извършване, както и авторството.
Противоречието,
които се очерта между доказателствата е единствено
относно това, дали подс. М. е ударил
пострадалия на инкриминираната дата с намерение да отнеме вещи от същия или
така както твърди той в обясненията си пред съда, просто го ударил, а в последствие
вдигнал падналия от Н. телефон от земята, прибрал го в джоба си и след като си
тръгнал се сетил за него.
На първо място - за
това, че подсъдимият М. е именно извършител на вмененото му престъпление, Съдът
взе предвид кредитираните гласни и писмени доказателства – а именно
свидетелските показания на Л.Н., К.М., П.П., Д.Н., И.Т.
и Д.Л. – прочетени на основание чл. 281 от НПК, които бяха точни,
подробни, непротиворечиви и безпристрастни, напълно подкрепени от писмените
доказателства по делото.
При анализа на тези многобройни доказателства
съдът установи авторството, механизма и мотива на извършеното, същите подробно
изясниха развоя на изследваните събития и последиците за пострадалото лице.
Наистина, пряк очевидец
на побоя е единствено св. Л.Н., като той ясно и категорично изясни какво се е
случило на улицата при случайната му среща с подсъдимия и посоченото от него бе
в пълен синхрон с всяко едно доказателство по делото, включително и с медицинските
документи.
Подс.
М. се опита да отрече намерението си да
отнеме телефона от пострадалия и порди тази причина да го е ударил, но от
показанията на св. Н. става пределно ясно как точно са се развили събитията на
инкриминираната дата. Пострадалият заявява изрично : „….Опитах се да го отблъсна, но той беше по-здрав от мен и в този момент
усетих удар в лявата страна на лицето. Ударът, който ми нанесе, беше с юмрук.
Паднах на земята и бях в несвят. ….. Усетих, че се отваря ципът на един от
предните джобове, на предния ми ляв джоб, в който си държа телефона…. Първата
ми работа беше да си проверя джобовете.
Видях, че телефонът ми го няма.“ Независимо, че според приетата и кредитирана
техническа експертиза на диска със запис от камера извлечените изображения са с недостатъчно съдържание и
качество и негодни за извършване на лицево-идентификационно изследване, поради
което не било възможно да се установи дали някое от заснетите лица е именно
подс. Н.М., съдът не може да не вземе предивд обстоятелството, че заснетото е
именно на процесната дата и време, че се развива на инкриминираното място, че
напълно съвпада с разказите на пострадалия и подсъдимия. Единственото
разминаване е относно твърдението на М., че не е бъркал в джоба на Н. и така да
е отнел мобилния му телефон, което действие обаче е категорично видимо на
предоставения запис, изследван от експерта.
Разбира се не това са единствените
доказателства, въз основа на които съдебният състав направи горния си извод. За
него се взеха предвид показанията на св. М. – полицейски инспектор, работил по
случая и наблюдавал гореописания запис. Същият изключително подробно изясни
какво му е станало достояние, като изрично подчерта : „…На записа се вижда как пострадалият пада на
земята като талпа, по гръб. Подсъдимият се надвесва над него и му изважда
телефона. След това се вижда, че като му изважда телефона от джоба, телефонът
светва. След това на записа се видя, че подсъдимият хваща пострадалия и го
премества. Пострадалият беше в безпомощно
състояние, така изглеждаше, че е в безсъзнание.“.
Св. П. – отново служител на полицията, уточни
как се е стигнало до разкриване на извършителя на престъплението, след като
лично пред него св. Н. се е оплакал за стореното. П. посочи, че на другия ден
след грабежа подсъдимият е предлагал за продажба скъп телефон, чието описание
напълно съвпадало с отнетия от Н.. Първоначално подсъдимият заявил, че намерил
вещта на улицата, но в последствие признал, че „.. са се скарали нещо с пострадалия, че имали съприкосновение и той е
бръкнал в джоба му и му е взел телефона.
В това време дойдоха записите от видеокамерите на същата улица.“
„…Вижда се, че Н. търси съприкосновение с Л. и
му нанася удари, след което Л. пада на земята по гръб. След това Н. се навежда
над него и започва да го опипва и пребърква и се вижда, че взима телефона му в ръката…“.
Свидетелят П.
разказа, че подсъдимият е признал, че е бръкнал и е взел телефона, както и това, което се вижда на записа от камерата.
Св. Т. от своя страна посочи, че лично със св. Н. са
били изпратени да разговарят с подс.М. относно това, какъв телефон предлага за
продажба, къде е била укрита вещта – с извадена батерия и какво е заявил в
полицията подсъдимият. Т. разказа, че е разбрал от подс. М., че същият е
срещнал на улицата пострадалия, че го ударил и Н. паднал. Пред органите на реда
подсъдимият също опитал да изложи версията, че мобилният телефон е бил паднал
на земята и той просто го вдигнал, но след получаването на записите и
преглеждането им пред подсъдимия, на които
ясно се вижда как М. се навежда, бърка в джоба на свидетеля и вади
телефона му, подсъдимият се признал
всичко.
В същата насока са и изложените обстоятелства
по случая от страна на св. Л., чиито показания бяха инкорпорирани към
доказателствения материал на основание чл. 281 от НПК.
Съдът напълно се
довери на изложеното от тези свидетели, като ги прие за напълно достоверни,
логични и подкрепени от останалите доказателства по делото.
Въз основа на този
анализ съдебният състав не повярва напълно на обясненията на подсъдимото лице,
в частта им, с която заяви, че едва когато е вдигнал от земята пострадалия е
забелязал, че е паднал и мобилния му телефон, поради което го прибрал в джоба
си. Изложеното в тази част не се подкрепи от кредитираните доказателства по
делото, а и фактите заявени от М. не бяха в логична връзка помежду си – защо,
при условие, че не е искал да отнеме телефона, веднага същата нощ изважда сим картата
му и я е изхвърлил, защо е скрил вещта, защо пострадалият ясно е усетил как го
пребърква и всичко това/като действие/ ясно се вижда на записа от камерата,
приложен по делото. Така заявеното от страна на подсъдимия М. съдът прие за
защитна позиция и н отхвърли като недостоверно и напълно изолирано от останалия
доказателствен материал по делото. В останалата им част обясненията на подсъдия
бяха напълно кредитирани.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
При така установената по категоричен и
несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът зае становище, че с деянието си
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението чл. 199
ал. 1 т. 3 пр.2 във вр. с чл. 198 ал. 1 от НК
На ***г. в гр. С., обл. П., подс. М. е отнел
чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон - марка „Samsung", модел „Galaxy
J3 Luna Pro /SM- J320FN/“, c IMEI N° ***, на стойност 165лв. и 1 бр. СИМ карта на мобилен оператор „Виваком" на
стойност 9,90лв., или, всичко на обща стойност 174,90лв. /сто седемдесет и
четири лева и деветдесет стотинки/ от владението на Л.П.Н. *** с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и грабежът на
вещите е придружен с причиняването на средна телесна повреда на пострадалия,
изразяваща се в избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и
говоренето, а именно: счупване на зъб N° 25 в областта на корена, наложило последващото изваждане на корена, както и
разстройство на здравето,
временно опасно за живота, изразяващо се в черепно-мозъчна травма - мозъчно
сътресение с пълна загуба на съзнание за повече от минута. За този си извод се
взеха предвид както напълно кредитираните свиделски показания, така и всички
приложени по делото писмени такива, експертните заключения, както и частично
обясненията на М..
От субективна
страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл. Същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването на тези последици - чл.
11, ал. 2 от НК. Прекият умисъл на дееца обхваща всички съставомерни
признаци от обективна страна- прилагането на насилие, конкретния начин за
физическо въздействие върху телесната неприкосновеност на пострадалия, сломяването
на съпротивата му, което е направило възможно отнемане на предмета на
престъплението /описан по-горе/.Също така – безспорно се доказа, че умисълът на
подсъдимият е бил такъв още от началото на престъпната му дейност, за което се
взе предвид не заявеното от него, а това какво е сторил – след упражняване на
сила над пострадалото лице, същият незабавно е преровил джоба му, отнел е
телефона със сим картата, която изхвърля и скрива вещта.
Подсъдимият умишлено е нанесъл удар с юмрук в лицето на Н.,
при което му счупил зъб № 25 /пети горен ляв зъб/. Именно от удара пострадалият
паднал по гръб на земята, като ударил главата си в дясната тилна област,
вследствие на което загубил съзнание, а сломил
по този начин свидетеля, подс. М. се навел над пострадалия, и пребъркал
джобовете на дрехите му с ясното съзнание, че в него сигурно има вещи, които да
отнеме.
С други думи -
подсъдимият М. е съзнавал, всички обективни характеристики от състава на
престъплението грабеж. Същият е съзнавал, че телефонът със сим картата се е
намирал във владението на техния собственик - св. Н., съзнавал е, че Н. като
техен владелец и собственик не е съгласен вещите да му бъдат отнети,и е
изпълнил своята роля в преодоляването на несъгласието на същия, като е упражнил
върху него физическа сила, причинил му е описаното телесно увреждане и е
прекъснал фактическата власт на Н. върху собствените му вещи.
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ
НА НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ
Безспорно – като
смекчаващи отговорността обстоятелства може да се възприемат частичните
самопризнания на подсъдимия и изразеното съжаление за сучая, фактът, че има
семейство – жена и две малки деца, за които полага грижи.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът взе предвид многобройните осъждания на дееца
– 12 на брой за тежки умишлени престъпления, които на се отразяват на правната
квалификация на деянието.
Видно от
изложеното по-горе съдебният състав прие, че е налице превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, поради което определи следното наказание, като
необходимо, и същевременно достатъчно за въздействие върху подсъдимия, а именно
ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. чл. 57, ал.1, т.2, б.“а“
от ЗИНЗС подсъдимият М. да изтърпи
при първоначален строг режим. Според преценката на Съда именно това наказание
се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и
изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК,
поради което и е справедливо.
На основание чл.
59 ал. 2, вр. ал. 1 от НК съдът приспадна от така наложеното на подсъдимия М.
наказание шест години лишаване от свобода времето, през което е бил задържан
под стража, считано от 16.03.2018г. до
влизане на присъдата в законна сила.
Съдът постанови вещественото
доказателство - 1 брой компактдиск с надпис DVR AVI FILES ****г. ул. „Г. ***“ - да остане приложен по делото, като на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди
подсъдимия да заплати по сметка на ОД на МВР Пловдив в полза на Държавата,
направените разноски на досъдебното производство в размер на 342 лв. /триста
четиридесет и два лева/, а по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата от 145
лева /сто четиридесет и пет лева/, представляваща направени разноски в хода на
съдебното производство.
Мотивиран от изложеното по- горе съдът
постанови присъдата.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: