МОТИВИ ПО НОХ ДЕЛО №127/20079г.  по описа на СтРС

 

Подсъдимият А.И.Д. е обвинен в това, че на 21.06.2003 година в гр. Стара Загора в съучастие като съизвършители с Н.И.Д. се съвкупил със З.И.П. без нейно съгласие, като я принудил към това със сила и заплашване, като деянието е извършено от две лица –престъпление по чл. 152 ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2 от НК.

 

Подсъдимият А.И.Д. е обвинен в това, че на 21.06.2003 година в гр. Стара Загора отнел чужда движима вещ – мобилен телефон м. „Алкател” на стойност 130 лева, от владението на З.И.П. с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила – престъпление по чл. 198, ал.1 от НК

 

Подсъдимият А.И.Д. е обвинен в това, че на 21.06.2003 година в гр. Стара Загора извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на З.И.П., като я принудил към това със сила и заплашване- престъпление по чл. 150, ал.1, вр. чл. 54 от НК.

 

Подсъдимият Н.И.Д. е обвинен в това, че на 21.06.2003 година в гр. Стара Загора в съучастие като съизвършители с А.И.Д. се съвкупил със З.И.П. без нейно съгласие, като я принудил към това със сила и заплашване, като деянието е извършено от две лица – престъпление по чл. 152 ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2 от НК.

 

Подсъдимият Н.И.Д. е обвинен в това, че на 21.06.2003 година в гр. Стара Загора с цел да набави за себе си имотна облага спомогнал да бъде отчуждена чужда движима вещ – мобилен телефон м. „Алкател” на стойност 130 лева, собственост на З.И.П., за която знаел, че е придобита от А.И.Д. чрез престъпление – престъпление по чл. 215, ал.1 от НК.

 

Представителят на Районна прокуратура поддържа предявените обвинения. Пледира на подсъдимите да бъдат наложени наказания при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.

 

Подсъдимите не се признават за виновни по предявените  обвинения. Не дават обяснения.

 

Защитата на подсъдимите  пледира за оправдателна присъда. Счита,че обвиненията не са  доказани по безспорен и несъмнен начин.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни  доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

 

На 20.06.2003г. вечерта свидетелката З.П. била в дома си, заедно със втория и съпруг- св. П.П., дъщеря и- И. и нейния приятел-св. П.Ж.. Четиримата се черпели, като П. ***.  Малко преди 23ч. дъщерята на П.  и св. Ж. си тръгнали, а последната отишла в заведение „Бакхус”, където имала уговорка със свои познати и със сина си. Св. П. отказал да я придружи, тъй като бил уморен.

 

Подсъдимите А.Д. и Н.Д. поддържали приятелски отношения. Вечерта на 20.06.2003г., същите посетили няколко питейни заведения, където консумирали алкохол. Около 02.00 часа на 21.06.2003г., подсъдимите отишли в заведение „Бакхус”. Там видели свой познат – Н.А., който ги запознал с майка си – пострадалата З.П.. Четиримата останали известно време в заведението в компанията на други неустановени в хода на разследването лица. Около 03.15 часа, свидетелката П. решила да си тръгва и излязла навън, за да извика такси. С нея  заведението напуснали и двамата подсъдими. Тъй като станало дума, че живеят в една посока, тримата се качили в едно такси. Слезли  до десето основно училище, което се намирало в близост до местоживеенето на пострадалата и това на подсъдимия Д., за да изчакат пристигането на сина на П., който се върнал за нещо в заведението. В този момент, двамата подсъдими започнали да дърпат пострадалата и да я водят към входа на жилищната сграда, където се намирал дома на подсъдимия Д.. Пострадалата се съпротивлявала, но не успяла да се противопостави на подсъдимите. Двамата заедно, я въвели насила първоначално в асансьора, а в последствие и в апартамента, като подсъдимият Д. се държал особено грубо. Същият я удрял и заплашвал, че ще я изхвърли от прозореца. Двамата подсъдими вкарали насила пострадалата в една от стаите, намираща се вляво от входната врата. Д. блъснал пострадалата на леглото и и заповядал да се съблича. В този момент, Д. стоял на вратата и се смеел. След това двамата заедно започнали да събличат дрехите на свидетелката П.. Последната се опитала да се прикрие с хавлия, но Д. я издърпал  от ръцете и. Веднага след това Д. осъществил насила с П. полов акт, като последната била легнала на гръб, а Д. върху нея. Пострадалата се опитала да го обеди, че се задушава, но Д. я нагрубил, като я обиждал с мръсни думи и я ударил по главата с юмруци. След като приключил половия акт, Д. станал от П. и запалил цигара. Веднага след него, въпреки нежеланието и съпротивата на пострадалата, стандартен полов акт с нея осъществил и подсъдимият Д.. След като приключил, последният излязъл от стаята и отишъл в кухнята. Пострадалата останала насаме с Д.. Същата се опитвала да вика, молила Д., а преди това и Д. да я пуснат. Гласа и не се чувал, тъй като преди да започнат осъществяване на намисленото, Д. бил увеличил силно музика в кухнята. Д. предприел втори насилствен полов акт с пострадалата. Същият стискал силно с ръце П., и не и позволявал да се освободи. П. отново казала, че се задушава и бръкнала в чантата си, под предлог че търси инхалатор. Извадила телефона си, за да се обади на някой за помощ. Д. забелязал действията и издърпал телефона от ръцете и. Същият продължил да осъществява насила полов акт с пострадалата. Междувременно, подсъдимият Д. излязъл навън, за да купи кафе и цигари. След като преустановил половия акт, Д. завел П. в кухнята. Същата се опитала да се прикрие с един чаршаф, но Д. и Д., който вече се бил завърнал, започнали да го дърпат и да се смеят. Дали на пострадалата да запали цигара. На последната и направило впечатление, че вече започва да се развиделява. В този момент, подсъдимият Д. отново завел насила П. в същата стая, където били преди това и осъществил с нея полов акт. След това излязъл от стаята, а П. се облякла незабавно. Като влязла в кухнята, подсъдимият Д. я попитал „къде отиваш, ма курво” и и заповядал да клекне на колене. Подсъдимият свалил панталоните си и заставил П. да му прави орален секс. Последната започнала да плаче и да го умолява да спре, но Д. я ударил отново. След като приключил, позволил на П. да стане и по предложение на подсъдимия Д., тримата заедно напуснали жилището. На излизане от входа, пострадалата видяла непознати хора да приближават, но се уплашила и не потърсила помощ. Веднага след това се прибрала у дома. На съпруга си не дала обяснение къде е била и защо не отговаря на телефонните повиквания, тъй като се чувствала унизена и се страхувала от по-тежки последствия за нея и семейството си. Взела децата- близнаци, родени от брака и със св. П., и отшила в дома на майка си. Там разказала на голямата си дъщеря И. какво се е случило. Последната уведомила съпруга на пострадалата. Незабавно св. П. посетила специалист по съдебна медицина.

 

Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена въз основа на първоначалното освидетелстване, пострадалата вследствие на инцидента е получила зачервяване на лигавицата на входа на влагалището. Три повърхности разкъсно- котузни рани на входа на влагалището. Наличие на човешки сперматозоиди във влагалищния секрет. Описаните травматични увреждания по входа на влагалището отговорят да са в резултат от извършване на полов акт по време и начин, съобщени от пострадалата. наличието на сперматозоиди във влагалищния секрет е категоричен признак за извършен полов акт със семеизпразване. При освидетелстването са установени и и следните травматични увреждания: кръвонасядания по лицето, двете мишници, лявото рамо, двете гърди, двете бедра и двете подбедрици. Тези травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и по своя вид отговорят да са получени по времето, съобщено по-горе. Те нямат специфичен характер и не позволяват преценка за релефа на действия травмиращ фактор, но отговорят да са получени при нанасяне на удари с юмрук, стискане и дърпане с ръце. Кръвонасяданията по предно- вътрешните повърхности на двете мишници и по гърдите са много често срещана находка при пострадали от полови престъпления. 

 

За изясняване на делото от фактическа и правна страна, в хода на досъдебното производство е назначена и съдебно психиатрична експертиза. Според заключението на вещото лице, св. П. е преживяла тежко сексуално насилие,  в резултат на което е отключила посттравматично стресово разстройство. последното възниква като реакция на стресогенно събитие в случая сексуалното насилие. Типичните симптоми включват епизоди на повтарящо се изживяване на психотравмата под формата внезапно оживяване на минали сцени, кошмарни сънища, избягване на ситуации и действия напомнящи травмата. Често се наблюдават депресия, тревожност, суицидни мисли. Не е била в състояние за противодействува на оказаното над нея физическо и психическо насилие, предвид обстоятелствата, при които е извършено деянието както и предвид психичния стрес, в който е изпаднала пострадалата. Освидетелстваната притежава психична годност да участвува в предварителното производство. същата може правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти, имащи значение да предварителното производство.

 

От заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза, изготвена по време на съдебното производство, което съдът възприема като добросъвестно и компетентно, е видно, че констатираното при св. П. психично заболяване /посттравматично стресово разстройство/ през годините се задълбочава и понастоящем персистира, като е довело до значимо нарушение на цялостното представяне на личността. П. не страда от друго психично разстройство, освен цитираното. същата е в състояние правилно да интерпретира фактите и да дава достоверни показания, свързани с инкриминираното деяние. Хипертоничната болест и Тиреодита на Хашимото /заболяването на щитовидната жлеза/ е възможно да бъдат отключени при преживения физически и психоемоционален стрес.

 

По делото бяха разпитани пострадалата и свидетелите П.П., П.Ж. и Невян Неделчев. Подсъдимите не дават обяснения.

 

Свидетелят П. твърди, че вечерта на 20.06.2003 г. съпругата му излязла, за да се черпи с приятели. Тъй като се забавила необичайно, през нощта на 20-ти срещу 21-ви юни той я потърсил по телефона, но последният бил изключен. Твърди още, че пострадалата се прибрала сутринта. Била мълчалива, неконтактна, с видими зачервявания по врата и лицето. Взела със себе си малките деца и излязла. Малко по-късно свидетелят отишъл в дома на майка и и заварил П. там, която стояла в една от стаите и плачела. От обясненията на дъщеря и узнал, че съпругата му била изнасилена от две непознати лица. Незабавно сигнализирали полицията, където в присъствие на служители на МВР и на свидетеля, пострадалата дала подробни показания за случилото се. П. сочи още, че след инцидента съпругата му станала затворена, плачлива, не желаела да излиза сама и да се вижда с близките си.

 

Съдът приема за достоверни и обективни показанията на този  свидетел, тъй като същият е видял състоянието на пострадалата непосредствено след инцидента. Наблюдавал я е и е чул обяснението и за случилото се – последователно и непротиворечиво във всеки момент.

 

В показанията си свидетелят Ж. /л.106 от делото/, сочи, че на 21.06.03 г. е видял пострадалата в дома на нейната майка. Същата пиела някакъв алкохол. Свидетелят забелязал, че има синина на ръката. Ж. не сочи други факти, които да опровергават или потвърждават обвинителната теза. Ето защо, съдът прие, че показанията на този свидетел не са от съществено значение за изясняване на делото от фактическа страна.

 

По отношение на доказването им, обстоятелствата, свързани с престъпленията против половата неприкосновеност, са едни от най – трудните за установяване. Обикновено деянието се осъществява само в присъствието на пострадалия и извършителя/те/. Ето защо, за изясняване на съществените факти по делото, показанията на пострадалия свидетел са от съществено значение. При преценка достоверността на изложеното от него, съдът е длъжен да съобрази, че показанията му са едновременно източник на доказателства и средство за защита на накърнените му от престъплението, права. Особеното му положение на пострадал, може да го мотивира да бъде тенденциозен, недобросъвестен и необективен. Ето защо, съдът подложи показанията на св. П. на подробен и задълбочен анализ. На първо място, съдът отчете последователността и безпротиворечивостта на пострадалата, при излагне на съществените факти пред съда. Същата, макар и видимо притеснена, пресъздаде логически последователно фактическата обстановка. Съдът взе предвид обстоятелството, че с оглед семейното положение и възрастта и, не е логично пострадалата да изнася факти от такъв интимен характер, без да са се случили, с които уронва личната си чест и достойнство. Свидетелката е последователна от начало до край по отношение на авторството на деянието. Същата е посочила извършителите и мястото на инцидента веднага след случилото се, като както в хода на разследването, така и пред съда диференцира безпротиворечиво ролята на всеки от подсъдимите в извършване на деянието.

 

Показанията на пострадалата кореспондират и с тези на св. П., заключенията на съдебномедицинската и психиатричната експертизи, както и със становището на комплексната медицинска експертиза. Ето защо, съдът ги кредитира с доверие.

 

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от показанията на разпитаните свидетели П.И.П., от приложените по делото веществени доказателства, заключението на комплексна съдебно медицинска –психиатрична експертиза, както и от събраните писмени доказателства в хода на ДП, а именно: протокол за доброволно предаване на лист 5; разписка от 21.06.2003г. на лист 6; протокол за оглед на лист 12 и 13; фотоалбум на лист 19 и 20; съдебно медицинско удостоверение от лист 21 до лист 23; заключение на съдебно психиатрична експертиза; заключение на съдебно икономическа експертиза; заключение на съдебно медицинска експертиза на лист 43 и 44; заключение на съдебно медицинска експертиза на лист 46 до лист 48; свидетелства за съдимост на подсъдимите от лист 62 до лист 64; протокол за доброволно предаване.

 

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО

 

Предвид установената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият А.И.Д. е  осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 152 ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2 от НК, тъй като на 21.06.2003 година в гр. Стара Загора в съучастие като съизвършители с Н.И.Д. се съвкупил със З.И.П. без нейно съгласие, като я принудил към това със сила и заплашване, като деянието е извършено от две лица.

 

Подсъдимият А.И.Д. е  осъществил от обективна и субективна страна и престъпния състав на чл. 150, ал.1 от НК, тъй като на 21.06.2003 година в гр. Стара Загора извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на З.И.П., като я принудил към това със сила и заплашване.

 

Съдът прие за установено също, че по същото време и място подсъдимият Н.И.Д. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 152 ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2 от НК, тъй като на 21.06.2003 година в гр. Стара Загора в съучастие като съизвършители с А.И.Д. се съвкупил със З.И.П. без нейно съгласие, като я принудил към това със сила и заплашване, като деянието е извършено от две лица.

 

Деянията са извършени от подсъдимите виновно, под формата на пряк умисъл. Същите са съзнавали, че осъществяват полов акт с пострадалата въпреки нейното нежелание и че заедно сломяват съпротивата и със сила и заплаха. Д. е съзнавал, че П. не желае извършването на блудствените действия. Въпреки това е осъществил действия с цел удовлетворяване на полово желание без съвкупление, като я принудил към това със сила и заплаха.

 

След съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира, че обвинението по чл.198 от НК по отношение на подсъдимия Д. е несъставомерно. Както бе посочено по-горе, Д. е взел мобилния телефон от пострадалата в момента, когато последната се е опитвала да осъществи разговор и да потърси помощ. Безспорно е също, че това е сторено без нейно съгласие, като подсъдимият е употребил сила. Съдът счита обаче, че състава на престъплението по чл.198 ал.1 от НК, предполага наличието на пряк умисъл у дееца. Същият следва да съзнава, не само че вещта се намира във владението на другиго, че тя е чужда, че лишава владелеца от фактическата власт на вещта, че последният не е съгласен тя  да му бъде отнета. Деецът следва да съзнава също, че преодолява това съгласие чрез упражняване на принуда. Наред с това обаче, за да е осъществен състава на престъплението , законът изисква деецът да действа с намерение противозаконно да присвои вещта. Такова намерение е налице, когато в момента на отнемането на вещта, същият съзнава и желае след деянието да се разпореди с предмета в свой или чужд интерес. Съдът счита, че именно този последен елемент от субективната страна на престъплението – своенето на вещта не е налице. В хода на съдебното производство не се установи, към момента на отнемане на вещта, подсъдимият Д. да е имал такова присвоително намерение. Обстоятелството, че по - късно подсъдимият е продал мобилния телефон в заложна къща, не обосновава наличие на умисъл за своене на вещта в момента на извършване на деянието. Съдът намира, че последният се е разпоредил с вещта по-скоро, за да не бъде заловен, а не за да осъществи намерението за своене /подобно реш. № 625/95г. на ВКС/.

 

Ето защо, съдът прие, че обвинението за грабеж на мобилен телефон м. „Алкател” на стойност 130 лева, против подсъдимия А.Д. е недоказано, поради което оправда същия по това обвинение.

 

В хода на съдебното следствие, не се установи подсъдимия Н.Д. да е подпомагал подсъдимия Д. да отчужди отнетия от пострадалата мобилен телефон. На първо място, както вече бе посочено, в момента на отнемане на вещта, Д. се е намирал извън помещението. Липсват каквито и да е доказателства, същият по-късно да е узнал, че Д. е взел мобилния телефон от пострадалата, както и че последният е сторил това без нейно съгласие, сломявайки съпротивата и, посредством принуда. Освен това, от показанията на разпитания свидетел Н. Неделчев – собственик на заложна къща, подсъдимият Д. е бил сам, когато е отишъл да продава вещта. Показанията на този свидетел не се опровергават от останалите доказателства, същият не е заинтерисован от изхода на делото. Ето защо, съдът кредитира посоченото от него с доверие.

 

Предвид изложеното, съдът прие, че обвинението против Н.Д. за осъществен състав за престъпление по чл. 215 ал.1 от НК е недоказано, поради което оправда Д. по така повдигнатото обвинение.

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимите Д. и Д., съдът се съобрази с двата принципа в наказателно - правната система – принципа на законоустановеност на наказанието и принципа на индивидуализация на наказанието.

 

Съгласно първия принцип, в специалния текст на закона за извършено престъпление по чл.152, ал.3, т.2 от НК, се предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години, а деянието по чл.150 , ал.1 от НК /към датата на извършване/- лишаване от свобода до шест години.

 

Съгласно втория принцип – за индивидуализация на наказанието, съдът обсъди обществената опасност на деянието и извършителите, личността на подсъдимите и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

 

Подсъдимият А.Д. е осъждан за престъпление по чл.343 ,ал.2 от НК с присъда по НОХД №135/97г. на Сливенски окръжен съд, влязла в сила на 22.04.98г. Същият е освободен условно предсрочно на 21.02.2001г.

 

Смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия Д. не са налице.

 

При преценка на обществената опасност на дееца, съдът взе предвид обстоятелството, че подсъдимият има предишно осъждане за непредпазливо престъпление, макар и с тежки последици. Съдът счита, че посочените обстоятелства дават основание да приеме,че подсъдимият Д. е деец със средна степен на обществена опасност. Новоизвършеното престъпление съдът намира, че се отличава с висока степен на обществена опасност, тъй като е свързано с грубо нарушаване на личната неприкосновеност. Освен това съдът отчете и това, че в резултат на деянието, пострадалата е отключила психично заболяване, което понастоящем персистира.  

 

За да определи размера на наказанието, което Д. следва да понесе съдът съобрази също и конкретната фактическа обстановка, при която е извършено деянието, както и предхождащите го събития. Съдът отчете това, че подсъдимите са прекарали известно време преди това в компания с пострадалата, като са се радвали на взаимно благоразположение. Тримата заедно са напуснали питейното заведение късно през нощта и са се отправили в една посока, без някой от тях да демонстрира нежелание или противопоставяне. Тези факти, съчетани със злоупотребата на алкохол, са дали основание на подсъдимите в началото да смятат за вероятно, че продължаването на нощта с правене на секс, е въпрос на общ избор.

 

Освен това, съдът съобрази и обстоятелството, че от датата на извършване на престъпните деяния, до произнасянето на съда, е изминал значителен период от време – почти осем години, което в значителна степен намалява  поправителното и възпиращото въздействие на наказателната репресия.

 

При преценка на изложените обстоятелства, съдът определи на подсъдимия А.Д. наказание за престъплението па чл.152, ал.3, вр.ал.1, т.2 от НК наказание лишаване от свобода  за срок от четири години, а за деянието по чл. 150, ал.1 от НК – две години лишаване от свобода.

 

Съдът приложи разпоредбата на чл.23 от НК и определи едно общо наказание - лишаване от свобода  за срок от четири години, което да се изтърпи при първоначален строг режим. Размерът на наказанието, при предпоставката, че същото бъде изтърпяно, ще даде възможност присъдата да осъществи освен поправителната и възпиращата си функции, но и ще окаже общо-предупредителното и възпитателното въздействие върху останалите членове на обществото. Приложението на института на условното осъждане в настоящия случай е не само неподходящо, с оглед специалната и генералната превенция, то е и недопустимо, предвид императивните предпоставки на чл.66, ал.1 от НК.

 

При определяне вида  и размера на наказанието на подсъдимия Н.Д., съдът съобрази, че същият е неосъждан и не са налице данни за извършени противообществени прояви. Съдът отчете също, значително по - слабата степен на упражнена принуда от страна на Д. спрямо пострадалата. Самата П. посочи, че Д. е бил значително по- малко груб към нея и като цяло, че е следвал инициативата на първия подсъдим.

 

Изложените съображения по отношение на конкретната фактическа обстановка, предхождаща извършване на деянието и досежно намаляване интензитета на специалната превенция на наказанието, предвид изминалия период от време, с пълна степен важат и спрямо подсъдимия Н.Д..

 

Предвид изложеното, съдът определи на този подсъдим наказание към минимума предвиден в закона, а именно „лишаване от свобода” за срок от три години.

 

Съдът счете, че за поправяне на подсъдимия Д. не е наложително същият да изтърпи ефективно наложеното наказание. Ето защо, отложи изпълнението на така определеното наказание тир години „лишаване от свобода” за изпитателен срок от четири години.

 

 

ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

 

Причините за извършване на престъплението са слаби морално - волеви задръжки и ниското правно съзнание на подсъдимите, както и злоупотребата с алкохол.

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

           

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: