№ 19238
гр. София, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110117847 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на З.“, с която е предявен срещу З. осъдителен иск за
заплащане на сумата от 349,76 лв., представляваща неплатена част от регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение за причинените вреди на влекач „В., в резултат на
ПТП от 31.10.2021г., настъпило в гр. М. по вина на водача на „Д., чиято гражданска
отговорност към датата на ПТП е била застрахована при ответника, ведно със законната
лихва от предявяване на иска – 04.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 31.10.2021 г. на в гр. М., на паркинг „Л.“, е настъпило ПТП по
вина на водача на влекач „Д. с прикачено ремарке с рег. № ., собственост на „П.,
застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в
З. № ., валидна към датата на ПТП. Водачът на посочения автомобил при извършване на
маневра на паркинга ударил друг паркиран влекач „В. и му е причинил следните
увреждания: мигач преден десен - за подмяна; преден капак - за подмяна; лайстна преден
капак - за подмяна; корпус странично огледало дясно - за подмяна и др. Посочва, че
увреденият влекач „В. е застрахован в З.“ с полица за застраховка „К., валидна от 30.08.2021
г. до 29.08.2022г. Ищцовото дружество З.“ е образувало щета № ., извършило е оглед на
увредения влекач „В. и изплатило на застрахования „С. обезщетение в размер на 2040,96
лв., съгласно представена фактура за ремонта № 8098/19.04.2022г., с което е изпълнило
задълженията си, произтичащи от застрахователния договор. Посочва, че във връзка с
извършените огледи и определянето на размера обезщетението по преписката били
направени обичайни ликвидационни разходи в размер на 25 лв. Общият размер на щетата
1
бил 2065,96 лв. Твърди, че ответното дружество било поканено да възстанови изплатеното
обезщетение в размер на 2065,96 лв. с покана, получена на 13.06.2022г., като са му
предоставени всички документи по щетата, но същият е възстановил само сумата 1715,80
лв., като останала дължима разликата от 349,76 лв. С оглед гореизложеното моли съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на З.“ АД сумата от 349,76 лв. -
изплатено обезщетение и ликвидационни разноски по щета № ., ведно със законната лихва
от предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира разноски за
производството.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който
оспорва предявения иск по размер. Не оспорва настъпването на процесното ПТП на
посочените в исковата молба дата, място и начин, не оспорва че увреденият влекач „В.“ е
бил застрахован по имуществената застраховка при ищеца, както и че ответникът е
застраховател на „Гражданската отговорност на виновния за ПТП водач на влекач „Д. с
прикачено ремарке с рег. № ., както и че е получил покана за доброволно изпълнение.
Оспорва предявения иск по размер, като счита, че с изплащането на сумата в размер на
1715,80 лв. е погасил регресното вземане в размер на действителните вреди. Счита, че
ищецът е заплатил необосновано завишен размер на застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка поради завишаване на цените на труд за бояджийски операции, на
цената на камера за ускорено сушене. Намира, че обезщетението за възстановителни и
бояджийски операции за боя, материали и нови части не са в съответствие с разписаните
правила в Методиката към Наредба № 24. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на
предявения иск и присъждане на разноски за производството.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ.
В тежест на ищеца е да докаже, че в срока на застрахователното покритие на
договора за имуществено застраховане вследствие виновно и противоправно поведение на
лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника към датата на ПТП,
е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение в размер на действителните вреди.
При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
вземането на ищеца чрез плащане.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът е отделил като
безспорни и неподлежащи на доказване между страните обстоятелствата, че на 31.10.2021 г.
на в гр. М., на паркинг „Л.“, е настъпило ПТП по вина на водача на влекач „Д. с прикачено
ремарке с pег. № ., собственост на „П., застрахован със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите в З. № ., валидна към датата на ПТП, че
увреденият влекач „В.“ с per № . е бил застрахован към датата на ПТП в З.“ с полица за
2
застраховка „К., валидна от 30.08.2021 г. до 29.08.2022г., че при ищцовото дружество З.“ е
образувана щета № ., извършен е оглед на увредения влекач и е платено застрахователно
обезщетение в размер на 2040,96 лв., съответно са направени ликвидационни разноски в
размер на 25 лв., както и че ищецът е отправил регресна покана до ответното дружество, във
връзка с която ответното дружество е заплатило сумата в размер на 1715,80 лева.
Предвид извършеното от ответника частично погасяване на регресното вземане съдът
приема, че е налице извънсъдебно признание на всички елементи от фактическия състав на
съдебно предявеното вземане за главница с изключение на действителния размер на щетите,
надхвърлящи размера на частичното погасяване. Ето защо, по така предявения иск в тежест
на ищеца е да докаже каква е действителната стойност на вредите, настъпили в причинна
връзка с процесното ПТП.
С оглед установяването на размера на уврежданията по делото е приета съдебно-
автотехническа експертиза, която не е оспорена от страните и съдът кредитира. Вещото лице
посочва, че от сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за
ПТП видими увреждания, се налага извода, че щетите по влекач „В. ., се намират в пряка и
причинно - следствена връзка с настъпилото на 31.10.2021 г. произшествие в гр. М..
Претърпените увреждания са: преден капак, дясно огледало, мигач и др. Вещото лице
посочва, че стойността необходима за възстановяване на влекач „В. ., изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП е 2093,62 лв. Вещото лице е изчислило, че
стойността необходима за възстановяване на влекач „В. ., изчислена на база средни пазарни
цени, с приложен коефициент на оригиналните резервни части К = 0,5, към датата на ПТП е
1479,44 лв.
По отношение на размера на дължимо от ответника застрахователно обезщетение
следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика
дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна
увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество,
а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност към деня на настъпване на събитието. Разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ сочи за
действителна стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната
застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
3
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ.
възстановителната стойност на увреденото имущество, определена по пазарната му
стойност.
При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. При
застраховка "Гражданска отговорност" размерът на застрахователното обезщетение е
ограничен и от максималната застрахователна сума (вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т.
д. № 156/2009 г., I Т. О., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., I Т. О.,
ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г., I Т. О., ВКС). Съдът, като
съобрази цитираната по-горе съдебна практика намира, че изчислената от вещото лице
стойност за възстановяване на щетите по средни пазарни цени представлява
възстановителната стойност на увреденото имущество, до който размер следва да бъде
определено застрахователното обезщетение, дължимо от ответното дружество.
Стойността, изчислена на база на средни пазарни цени, е стойността, която съдът
преценява като обективен критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е
определена след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд,
на който оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и други
доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на
цените на двата вида икономически субекти (официален сервиз и алтернативни вносители).
С оглед на това съдът счита, че за действителната необходима за възстановяване на
влекач „В. . към датата на ПТП е 2093,62 лв. Между страните не се спори, че ответникът е
погасил преди процеса по щетата сумата в размер на 1715,80 лева, с оглед оставащата
дължима сума от ответното дружество е в размер на 377,82 лв. Ищецът претендира сумата в
размер на 349,76 лв., която е в по-нисък размер, с оглед на което предявеният иск следва да
бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
04.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането.
По разноските
При този изход на спора правно на разноски има ищецът, който е претендирал и
доказал извършването на разноски в общ размер на 830 лв., от които 50 лв. за държавна
такса, 300 лв. депозит за съдебно-автотехническа експертиза и 480 лв. адвокатско
възнаграждение с включено ДДС, които следва да му се присъдят на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З., със седалище и адрес на управление: гр. С. да заплати на З.“, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. С. на основание чл. 411 КЗ сумата от 349,76 лв.,
4
представляваща неплатена част от регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение за причинените вреди на влекач „В., в резултат на ПТП от 31.10.2021г.,
настъпило в гр. М. по вина на водача на „Д., чиято гражданска отговорност към датата на
ПТП е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от предявяване на иска –
04.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 830 лв., представляваща разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5