Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260027
гр.Силистра, 17 март 2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Силистренският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ
БОРОВА
с участието на секретаря М. Л. като разгледа докладваното от
районния съдия гр.дело № 273 по описа за 2020 година на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът “Т. Б.” ЕАД, ЕИК , седалище и адрес на управление: гр. С,
район “М”, ж.к. “М 4”, Бизнес Парк С., сграда , представлявано от изпълнителния директор Д. К. К., чрез
пълномощника адв. В.Г. – САК моли съда да признае за установено, че ответникът
му дължи следните суми:
246.95 / двеста
четиридесет и шест лв. и 95 ст. / лева, представляваща неплатена цена за
предоставени далекосъобщителни услуги по договор от 01. 06. 2016 г. за периода
от 05. 10. 2016 г. – 04. 02. 2017 г. и сумата от 206.24 / двеста и шест лв. и 24 ст. / лева, представляваща
неплатена част от лизингова цена на мобилно устройство, ведно със законната
лихва върху главницата от 28. 10. 2019
г. до изплащане на вземането. В условията на евентуалност моли да бъде
осъден ответника да му заплати сумата от 206.24 лева, представляваща неплатена
част от лизингова цена на мобилно устройство.
Претендира и разноските си,
извършени както в заповедното, така и в исковото производство.
Ответникът К.К.К. с ЕГН **********,***, чрез назначения
ѝ от съда процесуален представител адв. Д.К. е подал писмен отговор, с
който счита иска за допустим, но неоснователен. Счита, че договорът между
страните не е прекратен, не е развален или обявен за предсрочно изискуем и
договора за лизинг, поради което не е дължима и претендираната от ищеца
неустойка. Оспорва размера на начислената неустойка, прави възражение за
нищожност на клаузата за неустойка поради нейната неравноправност, като освен
това прави и възражение за погасяване по давност на претенциите както за
неустойка, така и за неплатени месечни абонаментни такси.
Съдът, след
преценка на доводите и становищата на страните и проверка на представените по
делото доказателства, намира за установено следното:
Настоящото
производство е следствие на възражение по чл. 415 от ГПК от ответника срещу
издадена срещу него заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр.
д. № 1635 / 2019 г. по описа на СРС. С издадената заповед за изпълнение № 3610
/ 01. 11. 2019 г. ответникът е задължен да заплати на ищеца сумата от 246.95 / двеста четиридесет и шест лв.
и 95 ст. / лева, представляваща неплатена цена за предоставени
далекосъобщителни услуги по договор от 01. 06. 2016 г. за периода от 05. 10.
2016 г. – 04. 02. 2017 г. и сумата от 206.24
/ двеста и шест лв. и 24 ст. / лева, представляваща неплатена част от лизингова
цена на мобилно устройство, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28. 10. 2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът е
представил писмени доказателства, че ответникът е негов абонат по договор за
мобилни услуги от 01. 06. 2016 г. за мобилен номер **********. Представя както сключените договори със
съдържащите се в тях месечни такси за ползване на услугите и дължими лизингови
вноски, така и фактури за дължимата от ответника цена на ползвани услуги за
периода 05. 10. 2016 г. – 04. 02. 2017 г. Според тези документи дължимата и
неизплатена сума е: 246.95 лева незаплатени месечни такси за потребени услуги и
206.24 лева – остатък от цена на лизинговата вещ.
Съгласно
чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът
има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. В конкретния
случай ищецът - кредитор в облигационното отношение - се е възползвал от това
право и претендира заплащането на цената на предоставените от него услуги и
цената на закупените устройства на изплащане. Съгласно Общите условия /ОУ/ на
оператора за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги,
заплащането на услугата се извършва въз основа на фактура, която се издава
ежемесечно, като неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава
абоната от задължението му да заплати дължимите суми /т.23 и чл. 26 от
ОУ/.Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат в срока, указан на
фактурата, но не по – късно от 18 дни след датата на издаването й / т. 27 от
ОУ/. В случая фактурите са своевременно издадени за всеки отчетен период. Тъй
като деня на изпълнението е определен, длъжникът е изпаднал в забава като не е
изпълнил с изтичането на срока дължимото. Тук е мястото да се обсъди и
възражението на ответника за погасяване на задължението по давност – същото е
неоснователно, тъй като потребените услуги се отчитат след изтичане на периода,
за който са ползвани и предвид факта, че първият период е 05. 10. 2016 г. – 04.
11.2016 г., като фактурата е издадена на 05. 11. 2016 г., а заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е депозирано в СРС на 28. 10. 2019 г., то
задължението не е погасено по давност.
По тези
съображения и като преценява факта, че ответникът не отрича наличието на
неизпълнено задължение, съдът счита предявените искове за основателни и
доказани и ги уважава изцяло.
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
разноските за настоящото производство, които съобразно представените по делото
доказателства са в размер на 762.65 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, СРС
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.К.К. с ЕГН **********,*** дължи на “Т. Б.” ЕАД, ЕИК , седалище и адрес на управление: гр. С.,
район “М.”, ж.к. “М.”, Бизнес Парк С., сграда , представлявано от изпълнителния директор Д. К. К.сумата от 246.95 / двеста четиридесет и
шест лв. и 95 ст. / лева, представляваща неплатена цена за предоставени
далекосъобщителни услуги по договор от 01. 06. 2016 г. за периода от 05. 10.
2016 г. – 04. 02. 2017 г. и сумата от
206.24 / двеста и шест лв. и 24 ст. / лева, представляваща неплатена част от
лизингова цена на мобилно устройство, ведно със законната лихва, считано от 28.
10. 2019 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр. д. № 1635 / 2019 г. по описа на СРС до изплащане на
вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение № 3610 / 01. 11. 2019 г. по ч.гр. д. № 1635
/ 2019 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА К.К.К. с ЕГН **********,*** да заплати на “Т. Б.” ЕАД, ЕИК , седалище и адрес на управление: гр. С.,
район “М.”, ж.к. “М”, Бизнес Парк С., сграда , представлявано от изпълнителния директор Д. К. К. сумата от 762.65 / седемстотин шестдесет и два лв. и 65 ст. / лева,
представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 205.00 / двеста и пет / лева - разноски за заповедното
производство по ч. гр. д. № 1635 / 2019 г.
по описа на СРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: