Решение по дело №216/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 113
Дата: 6 юли 2022 г.
Съдия: Галина Грозева Арнаудова
Дело: 20225000500216
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Пловдив, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20225000500216 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от МЛ. Ж. Ш. чрез процесуалния му
представител адвокат С.Ч. против решение № 260015/28.01.2022 г. /погрешно
посочено в жалбата като № 260016/28.01.2022 г., което съдът приема за
техническа грешка/, постановено по гр.д. № 82/2021 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд – І гр.с. Жалбоподателят твърди, че решението е
неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон по изложените в жалбата съображения, поради което
моли съда да го отмени изцяло и да постанови друго решение, с което да
уважи предявените от него искове. Претендира разноски за двете инстанции,
в т.ч. възнаграждение на процесуалния му представител адвокат С.Ч. по реда
на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Въззиваемият „К.“ ЕООД – Пловдив чрез процесуалния му
представител адвокат А.В. намира жалбата за неоснователна и недоказана и
моли същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски за двете инстанции, в
т.ч. адвокатско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
1
адвокатското възнаграждение на другата страна.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като
ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявения от МЛ. Ж. Ш.
чрез процесуалния му представител адвокат С.Ч. против „К.“ ЕООД -
Пловдив иск по чл. 49 от ЗЗД. Ищецът твърди, че работил на длъжност „С.“ в
ответното дружество въз основа на трудов договор от 11.05.2015 г., на
28.06.2016 г. той и колегите му Н. Н. и И. К. извършвали дейност по
сметосъбиране в гр. А., около 05,40 ч., по време на движението на камиона за
смет забелязали, че под камиона пада боклук, а задната му секция, заедно със
степенките, на които стояли ищецът и колегата му Н., започнала да се вдига
нагоре, той загубил равновесие и паднал в близост до бордюра на тротоара,
изпитал силни болки, бил извикан екип на „Спешна помощ“ и пострадалият
бил откаран в УМБАЛ „С. Г.“ - Пловдив, където били установени
мултифрагментна фрактура на дясната тибия и фибула и фрактура на трето
ребро вляво, била извършена операция за наместване на счупването на
костите на подбедрицата чрез поставяне на метална пластина за фиксиране.
Няколкочасовата операция била тежка, а счупеното ребро причинявало силна
болка на ищеца при всяко вдишване и ограничавало движенията му, в
болницата и впоследствие при домашното лечение Ш. бил напълно зависим
от чужда помощ, за повечето дейности трябвало да бъде обслужван като
малко дете, не можел да стои на краката си, не можел да се изправя дори в
седнало положение, което му причинило физически и психологически стрес,
възникнало усложнение, изразяващо се във възпаление – остеомиелит, което
удължило възстановителния процес и наложило повторното му
хоспитализиране в УМБАЛ „С. Г.“ пет месеца след инцидента за извършване
на повторна операция за почистване на засегнатото място, а в началото на
2017 г. отново бил приет в болница и извършена трета операция по
отстраняване на поставените метални тела от подбедрицата. Обездвижването
и хирургическите интервенции се отразили на психическото и физическото
2
състояние на Ш., който преди инцидента бил работлив и деен млад мъж, а се
наложило да стои затворен в дома си, непрекъснатите болки влошили съня
му, той изживял стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност,
ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане
за „разрив“ в отношенията му с другите и живота като цяло, тъй като не
можел упражнява пълноценно обичайните си дейности - да работи, да
спортува и да излиза свободно навън, като към момента на подаване на
исковата молба въпреки проведеното и стриктно следвано лечение ищецът
все още не е напълно възстановен от травмата, има затруднения и накуцване в
походката, болки и зачервяване в областта на оперативния разрез и му е
призната 50 % трайно намалена работоспособност с решение на ТЕЛК от
30.08.2017 г. В исковата молба се твърди, че задействането на задния
механизъм за разтоварване на боклука при движение на камиона било
неправомерно и опасно действие, управлението на механизма на отваряне
задната част на С.а било достъпно от два пулта – в лявата част на корпуса на
камиона, до който С.ите имат достъп само в спряло положение, и в
шофьорската кабина, който трябва да се намира на специално място, за да се
предотвратява случайното му притискане, но в случая в нарушение на
правилата се намирал на седалката до водача на камиона И. К., както и че бил
допуснат до работа, без да са изготвени писмени инструкции за С.ите и
инструкция за безопасност при движение и товаро-разтоварни работи на
превозните средства, като до работа е допуснато и лице, назначено на трудов
договор при ответника, допуснало нарушение на правилата за безопасно
боравене със системата за управление и поверения му камион-сметовоз,
вследствие на което е задействан по време на движение механизмът за
повдигане на задната секция на камиона, ведно със степенката, на която се е
намирал ищецът, като от тези действия и бездействия е настъпила опасност за
неговото здраве и живот. По повод инцидента била образувана пр.пр. №
1293/2016 г. по описа на Районна прокуратура – А. и ДП № 656/2016 г. по
описа на РУ- А., приключило с влязло в сила постановление за прекратяване.
Доколкото между непозволеното увреждане и извършените от служителите
ответника множество нарушения на законодателството и правилата за
безопасност на труда е налице пряка причинна връзка, ищецът моли съда да
постанови решение, с което да се осъди ответника да му заплати 26 000 лв.,
представляваща частичен иск от претенция в общ размер от 100 000 лв.,
3
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
причинено телесно увреждане при злополука от 28.06.2016 г., настъпила
вследствие виновно поведение на служителите на ответното дружество, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането
/28.06.2016 г./ до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът „К.“ ЕООД – Пловдив счита, че искът по чл. 49 от ЗЗД е
недопустим, доколкото имуществената отговорност на работодателя при
увреждане здравето на работника се реализира само по реда на чл. 200 от КТ,
на която не е осъществен фактическият състав, а ако съдът го приеме за
допустим, счита, че той е неоснователен и недоказан и моли съда да го
отхвърли, тъй като при учредяване на трудовото правоотношение на Ш. му
била връчена срещу подпис длъжностна характеристика, според която той
следва да знае нормативните изисквания за безопасност на труда, бил му
проведен встъпителен инструктаж за действащата интегрирана система в
дружеството, като ответникът оспорва и механизма на инцидента, за който
шофьорът няма вина, а вероятно е настъпил поради техническа неизправност
на системата за отваряне на задния механизъм за разтоварване на боклук,
както и оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
вредоносното събитие и настъпването на твърдените вреди. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
Претендира разноски.
С обжалваното решение е отхвърлен искът и М.Ш. е осъден да заплати
на „К.“ ЕООД – Пловдив 271,25 лв. разноски.
Решението е обжалвано от ищеца изцяло и то е предмет на въззивното
производство в своята цялост.
При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не
се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.
По отношение на правилността на обжалваното решение съдът
съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване
проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в
жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата
процесуални нарушения от първоинстанционния съд.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни
4
действия, като тя настъпва при наличие на няколко кумулативно действащи
предпоставки: вреди, причинени на пострадалия /ищеца/, вредите да са
причинени от действието на лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е
възложил работа, това действие да е противоправно, вредите да са причинени
при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника,
работникът да има вина за причинените вреди и да е налице пряка причинна
връзка между действието и настъпилата вреда. В този смисъл са ППВС №
7/1958 г., ППВС № 9/1966 г. и ППВС № 4/1975 г., които са задължителни за
органите на съдебната власт.
По отношение на претърпените от ищеца вреди:
Не се спори между страните, а това се установява и от трудов договор
от 11.05.2015 г., приложен по ДП № 656/2016 г. по описа на РУ - А., че М.Ш.
е работил по трудов договор в „К.“ ЕООД на длъжност „Сметосъбирач“,
считано от 12.05.2015 г., като в деня на сключване на трудовия договор той е
подписал длъжностна характеристика за заеманата длъжност, в която като
специални знания и умения е записано: „Трябва да познава правилата за
безопасност по охрана на труда и противопожарна охрана и начина за ръчно
преместване на съдовете за разделно събиране и ТБО“, както и му е проведен
на същия ден начален инструктаж по безопасност и здраве.
От приетите по делото писмени доказателства /епикризи-КОТ от
04.07.2016 г., 12.12.2016 г. и 17.02.2017 г., първите две издадени от УМБАЛ
„С. Г.” ЕАД, а третата – от УМБАЛ „Е.“/, се установява, че ищецът е приет за
лечение на 28.06.2016 г., поставена му е диагноза: „Множествени счупвания
на подбедрицата, закрито - фрактура крурис декстра аперта“, извършена е
операция по открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, тибия и
фибула, изписан е на 04.07.2016 г. с препоръки за превръзки, да не стъпва три
месеца на оперирания крак и да ходи с помощни средства, на 29.11.2016 г. е
приет повторно в болница с диагноза: „Хроничен остеомиелит с фистула.
Глезенна става – тарзални кости глезенна става. Остеомиелитис крурис
декстра. Фистула“, със спинална анестезия е извършена секвестректомия на
тибия и фибула, изписан е на 12.12.2016 г. с препоръки за стерилни превръзки
през ден, а на 14.02.2017 г. е постъпил в болница за трети път и под обща
анестезия са отстранени от костта имплантираните уреди от тибия и фибула и
са му дадени указания за медикаментозно лечение.
5
С експертно решение на ТЕЛК № ***/30.08.2017 г. на ищеца е
призната 50 % трайно намалена работоспособност при водеща диагноза:
„Счупване на горния край на тибията /голям пищял/“ и общо заболяване:
„Състояние след фрактура на дясна подбедрица, наложена метална
остеосинтеза, хр. фистулозен остеомиелит“.
По делото е приложено ДП № 656/2016 г. по описа на РУ - А.,
образувано на 28.06.2016 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК за това, че на 28.06.2016 г. в гр. А. е причинил на
М.Ш. средна телесна повреда поради незнание или немарливо изпълнение на
занятие или на друга правнорегламентирана дейност, представляващи
източник на повишена опасност, като с влязло в сила постановление от
18.12.2017 г. на Районна прокуратура - А. досъдебното производство е
прекратено на основание чл. 199 от НПК и чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с
чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК.
Нанесените на ищеца травматични увреждания се потвърждават и от
приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-
медицинска експертиза с вещо лице д-р Д. М., което съдът като компетентно
изготвено възприема, от което се установява, че при инцидента на 28.06.2016
г. М.Ш. е получил открито счупване на костите на подбедрицата на десния
крак, бил е трикратно опериран - на 28.06.2016 г. е извършено открито
наместване и поставяне на метални тела, на 29.11.2016 г. - секвестректомия
поради възпаление на оперативната рана със засягане на костта по предната
част на голямопищялната кост и неповлияване от консервативната терапия и
на 14.02.2017г. са били отстранени металните тела; на пострадалия е била
причинена болка със силно изразен характер, травмата е довела до болеви
усещания, намалявали бавно с времето; страданията на ищеца са били силно
изразени поради продължителността на лечението, получените усложнения,
оперативните намеси, затрудненото придвижване и обслужване по време на
лечението, а към момента на извършения от експерта преглед Ш. е напълно
възстановен с изключение на болките в крака при промяна на времето, но те
са субективен фактор в зависимост от вегетативната нервна система на
човека, като е останал белег в долния край по предновътрешната част на
дясната подбедрица с диаметър 4 см.
В първоинстанционното производство са събрани гласни
6
доказателства за установяване на претърпените от ищеца неимуществени
вреди, които съдът кредитира.
От показанията на свидетеля Р. Ш., брат на ищеца, се установява, че
М.Ш. е пострадал преди около пет години при инцидент по време на работа,
за което свидетелят научил от негови колеги и отишъл да го види в
болницата, в която бил на лечение, ищецът се оплакал от силни болки в левия
крак, не можел да става, бил опериран, престоял в болницата около месец, а
после отново постъпил в болница и претърпял още една операция, след
изписването цялото семейство го гледало около година и два-три месеца,
защото той бил инвалид – половин човек, куцал повече от година, имал
болки, бил в невъзможност да работи, като и понастоящем се оплаква от
болки в крака, когато го натовари, но от няколко месеца работи в Г. нетежка
работа.
Според свидетелка Н. Ю., живееща на семейни начала със сина на
ищеца, тя знае за претърпения от Ш. инцидент преди пет години, въпреки че
не е видяла как той е паднал, разбрала, че кракът му е в много тежко
състояние и го видяла след изписването му от болницата, бил в лошо
състояние, не можел да става и да се обслужва, да ходи до тоалетна и да яде,
съпругата му се грижила за него доста време, след това се наложило да влезе
втори път в болница и там стоял около месец, после пак не можел да се
обслужва и да става, кракът му се подувал и имало гной, като и досега като
ходи, М. трябва да си почива, защото има болки, а той работи в Г. лека
работа.
По отношение на механизма на настъпване на увреждането,
противоправното и виновно поведение на длъжностно лице на ответника и
причинната връзка между това поведение и претърпяната вреда:
В първоинстанционното производство е прието заключение на
съдебно-автотехническа експертиза с вещо инж. В. С., което съдът като
компетентно възприема, според което в товарния автомобил-С. има
механизъм за повдигане на задната секция, който се задейства чрез пултове,
намиращи се в кабината на товарния автомобил и в задната му част - в зоната
на работниците-С.и, които могат да се задействат чрез прилежащите им
бутони - или от водача, респ. човек, намиращ се в кабината на автомобила,
или от лица в зоната на С.ите, но също така е възможно задействането на
7
системата за повдигане на задната секция да е в резултат на техническа
неизправност, въпреки че по делото такива данни няма. При движение на
сметовоза технически правилно е задният кош да не се повдига, но до такова
се е стигнало в конкретната ситуация, тъй като по неизвестни причини е бил
задействан механизмът на отваряне задната секция на товарния автомобил,
през която се разтоварва боклука, като експертът е разгледал няколко
варианта за предотвратяване на произшествието, но не е могъл да определи
точната причина за възникването му, респ. от кое място е задействан пултът
и/или от кое лице, както и времето на възникване и дали това е станало,
когато сметовозът е спрял или се е движил. В заключението се посочва, че по
принцип Ш. е имал възможност да избегне травмата, като задейства
аварийния бутон и остане върху автомобила, което е било технически
правилното.
В първоинстанционното производство е прието и заключение на
съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. В. К., което съдът
възприема, като от него се установява какви са вменените по длъжностна
характеристика задължения на работниците-С.и, какви са изискванията за
безопасност при такава работа, посочено е, че работодателят „К.” ЕООД има
утвърдена Инструкция за безопасна работа на С.ите, но същата не съдържа
необходимата информация и в нея не са предвидени ненормални ситуации
при използване на работното оборудване, което е нарушение на изискванията
на чл. 166, ал. 3, т. 2 и т. 4 от Наредба № 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване
на работно оборудване, като липсва и представена от работодателя карта за
оценка на риска за работно място „С.“, което е нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1
от ЗЗБУТ. В заключението е посочено, че на датата на инцидента /28.06.2016
г./ товарният автомобил-сметовоз е преминал сутрешен технически преглед
без забележки, след което е започнал работа в гр. А., като са описани
механизмът на инцидента и допуснатите нарушения на правилата за
безопасност на труда от страна на пострадалото лице, което е трябвало да
натисне бутона „стоп“ на товарния автомобил, с който да спре действието на
хидравличната система на сметосъбиращата уредба, а вместо това е скочило
от степенката на автомобила на земята от височина около 1,5 м.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства съдът приема за
установено, че ищецът е работил по трудов договор с ответника на длъжност
8
„С.“, в изпълнение на служебните му задължения е трябвало да обработва
кофите за смет тип „кука“ и тип „бобър“, да стопанисва дадените му
инструменти за работа, да изпълнява конкретни задачи, свързани с тази
дейност, познавайки правилата за безопасност по охрана на труда и
противопожарна охрана, като на 28.06.2016 г. е претърпял инцидент, падайки
от товарния автомобил, и е получил открито счупване на костите на
подбедрицата на десния крак, от което са му били причинени описаните в
исковата молба неимуществени вреди – силни физически и психически болки
и страдания, претърпени три оперативни интервенции, затруднения при
придвижването и обслужването, наложило постоянна помощ от близките си,
всичко това довело до промяна в начина му на живот за продължителен
период от време.
При доказателствена тежест, лежаща върху ищеца, той не е провел
пълно и главно доказване, че вредата му е била нанесена от виновното
противоправно поведение на служител на ответното дружество поради
задействане съзнателно или несъзнателно на пулта на механизма за повдигане
на задната секция.
По делото не са събрани доказателства, че инцидентът е бил
предизвикан от поведението на лице, работещо при ответника, чрез
въздействие върху механизма на отваряне на задната секция на товарния
автомобил, през която се разтоварва боклука, че вследствие на повдигане на
степенката ищецът е загубил равновесие и паднал от нея, както и въобще че
задната секция на камиона е започнала да се отваря, евентуално кога е
станало това /по време на движение или при спрял автомобил/, къде се е
намирал ищецът в този момент, бил ли е близо до пулта за управление на
механизма в задната част на камиона вляво от коша или до стоп-бутона,
падането му дължало ли се е на вдигане на степенката на камиона, ако тя
въобще се е вдигнала, или е било в резултат на скачане, загуба на равновесие
или друга причина, защо не е натиснал аварийния стоп-бутон, чрез който е
можел да предотврати произшествието.
Що се отнася до твърденията в исковата молба за допуснати от
ответника нарушения на правилата за безопасни условия на труд, установени
в заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът намира, че тези
нарушения /липса на писмена инструкция с информация за предвидимите
9
ненормални ситуации и извлечените от опит заключения при използване на
работно оборудване и липса на карта за оценка на риска за работно място
„С.“/ не са се отразили пряко на инцидента, поради което нанесените на
ищеца вреди не са непосредствена последица от допуснатите от ответника
нарушения на нормативно установените правила за безопасни условия на
труд.
Предвид изложеното съдът приема, че по делото не е установено
наличие на виновно противоправно поведение на служител на ответното
дружество /действие или бездействие/, описано в исковата молба, както и
причинно-следствена връзка между това поведение и нанесената на ищеца
вреда.
Доколкото не са доказани всички елементи от фактическия състав на
иска по чл. 49 от ЗЗД, той е неоснователен и недоказан и като такъв следва да
бъде отхвърлен, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
Предвид отхвърляне на жалбата следва да бъде осъден жалбоподателят
да заплати на въззиваемия разноски за въззивното производство в размер на
2 600 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на
процесуалния му представител адвокат А.В..
С оглед на гореизложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260015/28.01.2022 г., постановено по
гр.д. № 82/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – І гр.с.
ОСЪЖДА МЛ. Ж. Ш. от гр. А., П. о., ул. „Л. б.“ № 11, ЕГН
********** да заплати на „К.“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.
П., бул. М. № ** ЕИК ****** сумата 2 600,00 лв. /две хиляди и шестстотин
лева/ разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11