№ 39
гр. Шумен , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на трети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора Енч. Димитрова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Гражданско дело №
20203600100326 по описа за 2020 година
Делото е образувано по искова молба на ЕВГ. Т. Т., ЕГН **********, против КР. М.
К., ЕГН ********** и „ Елит „ ООД, ЕИК *********.
С определение № 6/21.01.2021 г. като трето лице помагач на страната на
ответниците е коституирано „ Дженерали застраховане „ АД, ЕИК *********.
Ищецът твърди, че на 31.08.2015 г., през деня се движел с велосипеда си по ул. .... в
гр. Шумен, в района от автоспирката за кв. Тракия към жп-моста. Видимостта била добра,
движението не било много натоварено и той се движел със съобразена скорост. Когато
навлязъл в кръстовището на ул. .... с ул. Стационна, насрещно движещ се автомобил „
Фолксваген – Кади „, рег. № .... направил неправилна маневра – завой на ляво, отнел му
предимството и го блъснал. От удара паднал на земята и дори за известно време загубил
съзнание, а колелото му било непоправимо счупено. Автомобилът бил управляван от
ответника КР. М. К.. По случая било образувано НОХД № 3092/2016 г. по описа на ШРС,
наказателното производство по което приключило със споразумение от 09.12.2016 г.,
одобрено от съда. Съгласно споразумението ответникът е признат за виновен за това, че на
посочената дата, нарушавайки правилата за движение е причинил ПТП, вследствие на което
на ищеца са нанесени телесни повреди. Вследствие катастрофата се наложило оперативно
отстраняване на далака му и претърпял дълго лечение, множество болки и страдания, като
медицинските последици върху здравето му продължавали и щели да останат до края на
живота му, поради голямата важност на телесния орган, който му бил отстранен. И до днес
имал ограничение в движението / не му били разрешени никакви средни и тежки физически
усилия /, спазвал много тежък и строг режим на хранене, появили се проблеми с психиката
му, които не са отшумели и до сега. Съставомерното поведение на първия ответник се
квалифицира като непозволено увреждане и дава основание на ищеца да търси обезщетение
1
за нанесените му неимуществени вреди, чиито справедлив размер възлиза на 50 000.00 лева.
Към момента на ПТП ответникът К.К. е работел като служител при втория ответник „ Елит „
ООД, като вредите на ищеца са били причинени по време на изпълнение служебните
задължения на първия. Ето защо е налице основание за солидарна отговорност на втория
ответник, в качеството му на работодател на прекия причинител на вредите, при изпълнение
на възложената му функция. Позовавайки се на изложеното, ищецът моли съдът да
постанови решение, с което да осъди двамата ответници да му заплатят солидарно исковата
сума от 50 000.00 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
увреждането – 31.08.2015 г. до окончателното й събиране и направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от ответниците КР. М. К., ЕГН
********** и „ Елит „ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя М.К.К., двамата
чрез пълномощника адв. Г. Г. от ШАК, в който заявяват, че лекият автомобил, управляван от
първия от тях при настъпване на процесния деликт е бил надлежно застрахован по
задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ с полица № 015115000133025 от
втория ответник в ЗАД „ Виктория „, ЕИК *********. На 18.12.2015 г. ЗАД „ Виктория „ се
е вляло в „ Дженерали застраховане „ АД, ЕИК *********, като последното дружество,
съгласно чл.262 от ТЗ е станало правоприемник на ЗАД „ Виктория „, включително на
правата и задълженията по посочената застрахователна полица. Застрахователят е изплатил
обезщетение на ищеца за претърпените от него вреди, като пострадал от застрахователно
събитие по полицата, въз основа на постигнато между тях споразумение. Впоследствие
ищецът е предявил срещу застрахователя и втора, този път съдебна претенция,
производството по която е приключило с осъдително решение. Предвид горното и
постановеното в ТР № 1/30.01.2017 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС,
пострадалият няма право да получи обезщетение от деликвента над заплатеното от
застрахователя въз основа на постигнатото помежду им споразумение, в което увреденият е
заявил, че е обезщетен напълно за съответната вреда. Ето защо, деликтната претенция е
изцяло неоснователна. Невъзможността да бъде ангажирана отговорността за вреди спрямо
прекия причинител на деликта прави неоснователна и акцесорната претенция по чл.49 от
ЗЗД спрямо втория ответник като работодател на първия и възложител на работата, по
време на която е причинен деликта. В условията на евентуалност, ако изложените по-горе
възражения не бъдат приети от съда, ответниците оспорват предявените искове по размер
като считат претенцията за вреди в размер на 50 000.00 лева за силно завишена и
несъответна на претърпените от ищеца болки и страдания в резултат на извършения деликт.
В предоставения му едномесечен срок третото лице помагач „ Дженерали
застраховане „ АД, ЕИК *********, представлявано от Д.Х.Д. и Ж.М.Д., чрез юрисконсулт
Г.И.Р. депозира отговор, в който оспорва исковете като неоснователни. Заявява, че не
оспорва настъпването на процесното ПТП и, че в резултат от него ищецът е претърпял
описаната в исковата молба травма – отстраняване на далака. Твърди обаче, че в изпълнение
2
на договор за застраховка „ Гражданска отговорност „ – полица № 015115000133025,
сключен с ответника, дружеството е заплатило на ищеца дължимото застрахователно
обезщетение за всички претърпени от процесното ПТП неимуществени вреди, в т.ч. и
такива, претърпени като усложнение в здравословното му състояние, описани в исковата
молба, както следва: на 13.06.2016 г. – 40 000.00 лева – за претърпяна коремна травма с
оперативно отстраняване на далака / съгласно постигнато с ищеца споразумение / и на
27.04.2020 г. – 5 000.00 лева / ведно със законна лихва върху нея и съдебни разноски / – за
настъпилите след постигане на споразумението между страните усложнения в
здравословното състояние на ищеца – заболявания на зъби и влошаване на зрението, както и
разстройство на адаптацията / съгласно решение от 21.11.2018 г. по гр.д. № 78711/2017 г. на
СРС, потвърдено с решение от 09.03.2020 г. по в.гр.д. № 1541/2019 г. на СГС /. Видно от
обстоятелствената част и петитума на исковата молба, ищецът описва и претендира
обезщетение за същите травматични увреждания, за които вече е бил обезщетен от
застрахователя и които са обхванати от предмета на постигнатото между застрахователя и
увреденото лице споразумение. Поради изложеното, ищцовата претенция за заплащане на
обезщетение за вече репарираните от застрахователя вреди се явява изцяло неоснователна.
При условията на евентуалност, счита иска за неимуществени вреди за силно завишен и
неотговарящ на претърпените от ищеца душевни болки и страдания, както и на утвърдената
съдебна практика. Неоснователността на главния иск предпоставя неоснователност и на
акцесорната претенция за законна лихва. В тази връзка, заявява, че оспорва и началния
момент, от който ищецът претендира лихва и прави възражение за изтекла тригодишна
давност по отношение на вземането за такава.
Предмет на разглеждане са обективно и субективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.45, ал.1 и чл.49 от ЗЗД, вр. чл.52 от ЗЗД и чл. 86, ал.1, вр. чл.84, ал.3 от
ЗЗД.
Исковете са предявени с редовна искова молба, допустими и подсъдни като първа
инстанция на ШОС.
По същество, съобразно изявленията на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, преценени по отделно и в съвкупност се установи следното:
На 31.08.2015 г., около 16.40 часа, в гр. Шумен, на кръстовището между бул. .... и ул.
Стационна е настъпило ПТП между л.а. „ Фолксваген Кади „, ДК № ...., собственост на „
ответника Елит „ ООД, гр. Шумен, управляван от ответника КР. М. К., в качеството му на
служител на посоченото дружество и велосипед „ Easy Time „, управляван от ищеца.
Със споразумение, одобрено с определение № 296/15.12.2016 г. по НОХД №
3092/2016 г. по описа на ШРС е прието за безспорно установено, че на 31.08.2015 г., в гр.
Шумен, при управление на лек автомобил „ Фолксваген Кади „, ДК № ...., собственост на „
ответника Елит „ ООД, гр. Шумен, ответникът КР. М. К. е нарушил правилата за движение
по пътищата – чл.5, ал.1, т.1, чл.20, ал.2, чл.25, ал.1, чл.37, ал.1 и чл.47 от ЗДвП и по
3
непредпазливост причинил на ищеца ЕВГ. Т. Т. тежка телесна повреда, изразяваща се в
загуба на слезката, като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ
на пострадалия – престъпление по чл.343а, б.“а“, предл. І, вр. чл. 343, ал.1, б.“б“, предл. І,
вр. чл.342, ал.1 от НК, извършено виновно, по непредпазливост под формата на небрежност,
за което му е наложено наказание „пробация“ и е лишен от правото да управлява МПС за
срок от осем месеца.
На 01.06.2016 г. между третото лице помагач „ Дженерали застраховане „ АД, в
качеството на застраховател по застрахователна полица № 015115000133025, в сила от
08.01.2015 г. до 07.01.2016 г., за застраховка „ Гражданска отговорност „ на КР. М. К.,
свързана с ползването на лек автомобил
„ Фолксваген Кади „, ДК № ...., от една страна и ЕВГ. Т. Т., от друга страна е сключено
споразумение, чиято действителност не се оспорва, по силата на което застрахователят се е
задължил да заплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 40 000.00 лева за,
причинените му в резултат от описаното по-горе ПТП, неимуществени вреди и свързаните с
тях имуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, преживян стрес и неудобства,
разходи за лечение на увредите, както и за бъдещи болки и страдания, допълнително и
последващо лечение, вследствие описаните в т.2 от споразумението увреждания, получени
при ПТП. В т.6 от споразумението е записано изрично, че увреденото лице декларира, че с
получаване на определеното застрахователно обезщетение ще счита отношенията си със
застрахователя и застрахования при него водач на лекия автомобил за напълно уредени и
няма да има в бъдеще други претенции за имуществени и неимуществени вреди, за лихви и
разноски, както и за всякакви други плащания, свързани със събитието, предмет на преписка
№ 269364/2016 г. и споразумението.
От приложеното на л.13 от делото преводно нареждане се установява и не се спори от
ищеца, че определеното му със споразумението от 01.06.2016 г. застрахователно
обезщетение от 40 000.00 лева му е било изплатено от застрахователя по банков път на
13.06.2016 г..
С решение № 542238/22.11.2018 г. по гр.д. № 78711/2017 г. по описа на СРС,
потвърдено с решение от 09.03.2020 г. по в.гр.д. № 1541/2019 г. по описа на СГС, влязло в
законна сила на 09.03.2020 г., третото лице помагач „ Дженерали застраховане „ АД, е
осъдено да заплати на ищеца ЕВГ. Т. Т., на основание чл.226, ал.1 от КЗ / отм. / сумата от 5
000.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на влошаване на здравословното му състояние вследствие настъпилото на
31.08.2015 г., в гр. Шумен ПТП, ведно със законната лихва, считано от 31.10.2016 г. до
окончателното й плащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер
от 15 000.00 лева.
От приложеното на л.68 от делото преводно нареждане се установява и не се спори
4
от ищеца, че присъденото му от съда обезщетение от 5 000.00 лева, ведно с разноските по
гр.д. № 78711/2017 г. на СРС му е било изплатено от застрахователя по банков път на
27.04.2020 г..
От заключението на вещото лице по допуснатата СМЕ, възприето като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че вследствие станалото на
31.08.2015 г. ПТП на ищеца са били причинени контузия на корема, травматично разкъсване
на далака, кръвоизлив в коремната кухина, множество кожни охлузвания в лявата половина
на гръдния кош и на двата горни крайника. В резултат на животоспасяваща операция му е
причинена загуба на слезката. На поставения му въпрос налице ли са трайни увреждания на
здравето на пострадалия вследствие описаните по-горе увреди, експертът отговаря, че след
спленектомия функциите на далака се поемат от другите органи на лимфоидната система в
организма в рамките на около две години. Общо прието е становището, че такива пациенти
остават с реактивно отслабен имунитет и са по-податливи на инфекции, както и, че е
възможно да ги преболедуват по-тежко в сравнение с други хора, които не са с отстранен
далак и нямат придружаващи заболявания, без това да означава, че всяка инфекция е
животозастрашаваща за пациента без далак. На зададени му в съдебно заседание въпроси
вещото лице дава отговор, че след определени години физическото натоварване не
представлява проблем за човек с отстранен далак.
От заключението на вещото лице по допуснатата СПЕ се установява, че ищецът няма
фамилна обремененост с психични разстройства и патология в развитието и
интелектуалното съзряване. Има добро ниво на фамилно и социално функциониране.
Понастоящем живее с приятелката си. Не е активен в осъществяване на контакти, с добър
емоционален резонанс към събития и хора, с леко изразена социална импотентност и
адекватна самооценка. Личностновата структура се характеризира с интровертна
насоченост, практичност, оптимистични нагласи към другите, доверчивост към околните.
Житейската нагласа визира задоволяване на базисни потребности. В ценностната система
доминират работа, реализация, семейство. Има оттносително ниско равнище на изградени
стратегии за решаване на обичайни житейски ситуации, но в сложни ситуации, с повишени
изисквания към него, липсват адекватни копингстратегии и освидетелстваният често разчита
друг да разреши проблема. Не се отчитат високи нива на депресивитет, личностова
тревожност, психотизъм или невротизъм. Поведението му при фрустрация е преобладаващо
импунитивно / омаловажава събитието /. Преживява сензитивно поведението на другия и
очаква ситуацията да се разреши от страна на фрустратора. С оглед възрастта му и по-
ниската му стресоустойчивост, преживеният инцидент е бил възприет от ищеца като висок
стресор. Това е наложило да посещава психолог, който го е насочил към психиатрична
помощ. При извършено през 2016 г. освидетелстване, психиатърът е преценил състоянието
му като разстройство на адаптацията, което не изисква медикаментозно лечение. Две години
по-късно, във връзка с изготвянето на назначена по гр.д. № 78711/2017 г. по описа на СРС
експертиза, състоянието на пострадалия е оценено от вещото лице д-р Арсова като
протрахирана тревожно-депресивна реакция, израз на разстройство на адаптацията, в
5
резултат на преживяна остра стресова реакция. Оттогава / 2018 г. / ищецът не е посещавал
психиатър и не приема медикаментозно лечение. Като правило, протрахираната
адаптационна реакция е състояние, което може да продължи до две години. Към настоящия
момент функционирането на ищеца в социума е относително пълноценно, носещо
удовлетворение и без признаци за адаптационни нарушения, макар, че субективно все още
не отговаря на личностовите потребности на лицето. В тестовите методики не се откриват
тестови феномени, които да говорят за клинични признаци на психично разстройство. По-
бледи и не толкова интензивно емоционално обагрени са промените свързани със
съпреживяванията около събитието, съня е възстановен. Освидетелстваният все още изпитва
притеснения и напрежение от подобни инциденти. Психологичните му преживявания и
процеси са се редуцирали в голяма степен, но не са отзвучали напълно. Симптомите на
протрахираната адаптационна реакция са в процес на редуциране. Социалното
функциониране е относително възстановено в обичайни рамки. На зададени му в съдебно
заседание въпроси, експертът отговаря, че непълното възстановяване социалното
функциониране на ответника се дължи до известна степен на семейството му, което
продължава да преживява инцидента и да изпитва притеснения, като по този начин
поддържа у него мисълта, че няма един орган.
От показанията на свидетеля В.М. / очевидец на ПТП / се установява, че след ПТП
ищецът е бил в съзнание и казал, че се чувства добре, но изпитвал силни болки в гръдната
област и корема.
От показанията на свидетеля Т.Т. / баща на ищеца / се установява, че непосредствено
след инцидента ищецът е претърпял животоспасяваща операция, при която му бил отстранен
далака. Следоперативният период бил тежък, тъй като се наложило да остане в болничното
заведение 15 дни, през които бил на легло и не можел да се движи. Първия месец и
половина, докато се възстанови нормалната функция на червата, приемал само пюрета и се
чувствал много отпаднал. Не можел да става от леглото сам и имал нужда от помощ за да
отиде до тоалетна. През този период изпитвал силна болка, бил много изплашен, потял се
постоянно, не бил на себе си. И досега изпитвал затруднения да говори за инцидента и
отказвал да посещава мястото, където се е случил инцидента. Понастоящем продължавал да
изпива известна болка, често уринирал, имал проблеми със зрението и зъбни кариеси. Бил
неспокоен. Не можел да яде пикантни храни и да употребява алкохол, поради което се
чувствал некомфортно на събирания със свои приятели и връстници. Преди инцидента
тренирал волейбол, но след него приключил със спортните занимания. Не можел да
извършва тежък физически труд.
При така установената обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Съгласно изложеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба,
ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане – ПТП,
състояло се на 31.08.2015 г., в гр. Шумен, които е търпял от датата на инцидента до
6
завеждане на иска – 28.08.2020 г., което обезщетение да му бъде заплатено солидарно от
прекия причинител на увреждането – ответника КР. М. К. и от неговия работодател –
ответника „ Елит „ ООД, тъй като вредите са причинени по време на изпълнение
служебните задължения на първия в качеството му на служител на втория.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД, всеки дължи да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД е сложен
фактически състав, който изисква кумулативно наличие на няколко юридически факта –
деяние / действие или бездействие /, деянието да е противоправно и да е извършено виновно
от дееца, в резултат от деянието да е настъпила конкретна вреда и между деянието и вредата
да е налице причинно следствена връзка. Визираните предпоставки следва да бъдат
доказани от ищеца по иск за непозволено увреждане при условията на пълно и главно
доказване. До доказване на противното, законът презюмира единствено вината на дееца.
Съгласно чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите причинени от него при или по повод изпълнение на тази работа.
Отговорността на възложителя е безвиновна. За да бъде ангажирана, пострадалият следва да
проведе главно и пълно доказване относно наличието на противоправно деяние от страна на
лицето, което е било натоварено от възложителя с извършване на определена работа, връзка
между деянието и изпълнението на възложената работа, причинена от това деяние вреда,
причинна връзка между него и настъпилата вредата, и вина на извършителя.
В чл.51, ал.2 от ЗЗД е посочено, че обезщетение при непозволено увреждане се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от същото.
Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Според приетото с ППВС № 4/23.12.1968 г. и трайната и непротиворечива
съдебна практика, справедливостта, като критерии за определяне паричния еквивалент на
неимуществените вреди от непозволено увреждане не е абстрактно понятие, а се извежда от
преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер
и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет на увреждането, възраст на увредения. Като база
за определяне паричния еквивалент на обезщетението следва да служи още икономическият
растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на увреждането, без размерът му да бъде
източник за обогатяване на пострадалия.
В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се установи, че на
31.08.2015 г., в гр. Шумен, управлявайки лек автомобил, собственост на втория ответник –
негов работодател, при и по повод изпълнение на служебните си задължения, първият
ответникът е предизвикал виновно ПТП, при което на ищеца са били причинени телесни
увреждания, изразяващи се в контузия на корема, травматично разкъсване на далака,
кръвоизлив в коремната кухина, множество кожни охлузвания в лявата половина на гръдния
7
кош и на двата горни крайника, вследствие на което му е била извършена по спешност
животоспасяваща операция – спленектомия на далака. След операцията пострадалият е бил
15 дни на легло, в болнично заведение и не е бил в състояние да се движи. След това в
продължение на месец и половина се хранел само с пюрета и не можел да се придвижва и
обслужва без чужда помощ, като през цялото време изпитвал силни болки, чувствал се
отпаднал, бил уплашен и непрекъснато се потял. Вследствие на преживения след инцидента
стрес, получил разстройство на адаптацията, което не изисква медикаментозно лечение.
През 2018 г., състоянието му било оценено от психиатър като протрахирана тревожно-
депресивна реакция, израз на разстройство на адаптацията, в резултат на преживяна остра
стресова реакция. Според заключенията по изслушаните СМЕ и СПЕ, две години след
отстраняването на далака на пострадалия функциите на този орган са били поети от другите
органи на лимфоидната система и той може да издържа на физическо натоварване, като
остава предразположен към инфекции. Понастоящем функционирането му в социума е
относително пълноценно, носещо удовлетворение и без признаци за адаптационни
нарушения, макар, че субективно все още не отговаря на личностовите потребности на
лицето. Не са налице клинични признаци на психично разстройство. По-бледи и не толкова
интензивно емоционално обагрени са промените свързани със съпреживяванията около
събитието, съня е възстановен. Все още изпитва притеснения и напрежение от подобни
инциденти. Психологичните му преживявания и процеси са се редуцирали в голяма степен,
но не са отзвучали напълно. Симптомите на протрахираната адаптационна реакция са в
процес на редуциране. Социалното функциониране е относително възстановено в обичайни
рамки. По данни на свидетеля Т., ищецът все още изпитва от време на време болка, уринира
често и има проблеми със зрението и зъбите.
Установи се също, че към момента на ПТП водачът на процесния автомобил е имал
сключена валидна застраховка „ Гражданска отговорност „ към ЗАД „ Виктория „, чиито
правоприемник е „ Дженерали застраховане „ АД, във връзка с което, на 01.06.2016 г. между
застрахователя и пострадалия ищец е било сключено споразумение, по силата на което
първият е изплатил на втория застрахователно обезщетение за причинените му в резултат от
ПТП вреди в размер на 40 000.00 лева. В т. 6 от споразумението пострадалият е декларирал
изрично, че с получаване на определеното застрахователно обезщетение ще счита
отношенията си със застрахователя и застрахования при него водач на лекия автомобил за
напълно уредени и няма да има в бъдеще други претенции за имуществени и
неимуществени вреди, за лихви и разноски, както и за всякакви други плащания, свързани
със събитието. С влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 78711/2017 г. по описа на СРС,
застрахователят е бил осъден да заплати на ищеца, на основание чл.226, ал.1 от КЗ / отм. /
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ексцес, настъпил във връзка със същото
ПТП през периода след 01.06.2016 г. / датата на сключване на споразумението /, равняващо
се на 5 000.00 лева, която сума е била изплатена изцяло на пострадалия.
Съгласно ТР № 1/30.01.2016 г. по тълк.д. № 1/2016 г., ОСТК на ВКС, притезателното
8
имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя на деликвента по прекия иск
по чл.432, ал.1 от КЗ, респ. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), е уредено в съотношение на
алтернативност с деликтното право на пострадалия по чл.45 от ЗЗД срещу носителя на
гражданската отговорност. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от тълкувателно решение
№ 2/6.06.2012 г., по тълкувателно дело № 1/2010 г. на ВКС, ОСТК, прякото и деликтното
право на пострадалия възникват едновременно с общи елементи в пораждащия ги
фактически състав, съществуват успоредно като конкуриращи се права и се погасяват в един
и същи момент, но след окончателното удовлетворяване на увреденото лице. Въпрос на
преценка на носителя на тези права е от кого да потърси репариране на претърпените вреди.
Когато застрахователят удовлетвори пострадалия, последният няма основание да търси
повторно обезщетение и от причинителя на вредата, защото задължението за обезщетяване
на вредите от осъществения застрахователен риск е еднакво по своето съдържание и за
застрахования деликвент, и за неговия застраховател. Както е посочено в мотивите към т. 1
на тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ВКС,
ОСТК, когато обхватът и размерът на вредите са едни и същи, те имат обвързващо действие
в материалноправно отношение. Въпреки че отговорността на застрахователя и тази на
деликвента произтичат от различни правоотношения, същите са функционално свързани,
тъй като непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното
събитие. При сключено извънсъдебно споразумение между пострадалия и застрахователя по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, с което те са
постигнали съгласие за изплащане на обезщетение за вредите от застрахователното събитие,
изрично заявявайки, че платената сума ги покрива изцяло, увреденото лице няма основание
да търси репариране на същите вреди отново по съдебен ред както от застрахователя по
чл.432, ал.1 от КЗ, респ. чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), така и от деликвента по чл.45 и сл. от ЗЗД.
Валидно сключеното споразумение е израз на волята на страните за уреждане на
възникналото правоотношение относно обезщетението за претърпени вреди от
непозволеното увреждане. Функционалната връзка на деликта с основанието за плащане на
застрахователното обезщетение обуславя извода, че с изплащането от застрахователя на
обезщетението, предмет на сключеното споразумение, се погасява както прякото право на
увредения срещу застрахователя, така и деликтното му право срещу причинителя на
вредата. За погасяване на материалното право на пострадалия да получи допълнително
обезщетение от деликвента е без значение обстоятелството, че последният не е участвал в
споразумението и че спогодбата има действие само между страните, които са я сключили.
Меродавно в случая е, че увреденото лице като страна по спогодбата е обвързано от
даденото от него извънсъдебно съгласие да бъде обезщетено напълно с изплащането на
уговорения в споразумението размер на обезщетението. С получаването на уговореното
обезщетение е изпълнена социалната функция и предназначението на предоставеното на
пострадалия с чл.432, ал. 1 от КЗ, респ. чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), пряко право на иск срещу
застрахователя на деликвента. Същевременно невъзможността да се търси допълнително
обезщетение от деликвента за същите вреди ограничава сключването на споразумения
между увреденото лице и застрахователя при занижен размер на обезщетението,
9
освобождаващо последния от отговорността му по застрахователния договор за
обезщетяване на претърпените вреди в пълен размер (до лимита на застрахователната сума).
При удовлетворяване на увреденото лице с изплащане от страна на застрахователя на
уговореното в споразумението обезщетение в пълен размер претенцията на пострадалия
против деликвента по чл.45 и сл. от ЗЗД се явява неоснователна, но не и недопустима, тъй
като основателността на иска не е процесуална предпоставка за надлежното му
упражняване. Увреденото лице може да получи обезщетение само за вредите, които са
останали неудовлетворени, а това са вредите, които не са били предмет на споразумението -
други по вид и/или новонастъпили вреди, както и когато споразумението е ограничено от
лимита на застрахователната сума по сключената застраховка. В тези случаи, както и когато
споразумението е недействително, отговорността на деликвента може да бъде ангажирана за
разликата между полученото обезщетение до размера на действително претърпените вреди.
Съгласно ППВС № 4/30.10.1975 г. от принципа за пълно обезщетяване за понесените
при непозволено увреждане вреди (чл. 51, ал. 1 ЗЗД) следва, че ако здравословното
състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е
присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само
ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и
причини. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките
и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното
страдание. Ново обезщетение не се дължи също така, когато при присъждането на
първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено
и съобразено от съда. Вземането за обезщетението за влошаване на здравословното
състояние е изискуемо от момента на влошаването. Това следва от разпоредбата на чл. 114
ЗЗД . От този момент се дължат и лихвите върху новото обезщетение - чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Според практиката на ВКС, обективирана в решение № 317/01.07.2011 г. по гр.д. №
1553/2010 г., ІV г.о., решение № 1/27.03.2012 г. по гр.д. № 1106/2010 г., ІV г.о., решение №
153/02.06.2015 г. по гр.д. № 6753/2014 г., ІV г.о., решение № 553/27.06.2013 г. по гр.д. №
196/2012 г., І. г.о., обезщетението за вредите, причинени от непозволено увреждане, може да
обхваща и всички бъдещи вреди, включително пропуснатата полза доколкото е сигурно, че
такива действително ще настъпят. Периодично обезщетение за следващ влизане в сила
решението период се дължи до настъпване на предвидените в закона основания за
прекратяването или изменението му. Вредите, макар и за бъдеще време, не се предполагат, а
следва да бъдат установени и няма пречка това да бъде сторено, когато се касае и за
увреждания, които със сигурност ще настъпят в имуществената сфера на пострадалия.
Възможно е във времето, с оглед промяна в обстоятелствата, някои от тях да отпаднат или да
се прибавят нови, както и да се промени размера на имуществената вреда. Тези нови
обстоятелства могат да послужат като основание за изменение размера на вече присъденото
обезщетение. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя към различен
момент в зависимост от вида и характера на вредите и от това, как е предявен искът.
Първият момент, към който размерът на обезщетението може да бъде определен е моментът
10
на извършване на увреждащото въздействие, тъй като от него се отключват всички
причинно-следствени процеси. Уврежданията, които са в пряка причинна връзка с
осъщественото въздействие възникват по-късно във времето, но деецът дължи обезщетение
за всички вреди, които ще настъпят. Ако той плати веднага съответно обезщетение, друго
обезщетение от него може да се претендира само при ексцес. Ако той плати обезщетението
по-късно, дължи и обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение. Когато
пострадалият предяви иск за пълно обезщетение за всички вреди (в т.ч. бъдещите), съдът
взема предвид вече настъпилите вреди и медицинската прогноза относно съществуващите
страдания. Според обстоятелствата по делото съдът може да определи размера на
обезщетението към момента на извършването на увреждащото въздействие, но може да го
определи и към по-късен момент, когато уврежданията вече са се проявили. Най-късния
момент, към който съдът може да определи обезщетението е моментът на преодоляването на
страданията или окончателното стабилизиране на състоянието на пострадалия. Когато се
претендира пълно обезщетение за всички вреди (в т.ч. бъдещите), съдът взема предвид и
новонастъпилите факти в хода на производството по делото и може да определи размера на
обезщетението към по-късен момент до приключването на устните състезания. На
обезщетяване подлежат както вредите, които са настъпили, така и вредите, които ще
настъпят, стига те да са пряка и непосредствена последица от деликта. По отношение на
неимуществените вреди, последващото обезщетяване би било неоснователно, само ако
настъпването им е било взето предвид в предходното производство и е формирало размера
на присъденото обезщетение. Ексцес е налице, ако здравословното състояние на
пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено
обезщетението. В този случай нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но
само, ако се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и
причини. При ексцес възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално
предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на
ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което (ново състояние)
се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение.
Обезщетението е за новите вреди,
които се добавят към вече обезщетените. При определяне размера на обезщетението за
причинени неимуществени вреди от ексцес на състоянието съдът преценява дали самото то
е предизвикало нови емоционални, психически, психологически терзания на личността,
болки и страдания върху целостта на организма и здравето на увредения или е увеличило
интензитета на болка и страдание от старото състояние. При ексцес, обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от
влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание. Отказът от
право на обезщетение за неимуществени вреди от ексцес би бил валиден само тогава, когато
е извършен след проявлението на ексцеса и настъпването на вреди от него.
Предварителният отказ от обезщетение, направен преди да са настъпили вредите е
недействителен и няма погасителен ефект спрямо бъдещото право на обезщетение.
11
Като съобрази изложеното, съдът достига до извод, че са налице визираните в чл.45
и чл.49 от ЗЗД основания за ангажиране деликтната отговорност на ответника КР. М. К. и
безвиновната отговорност на „ Елит „ ООД, гр. Шумен, като негов работодател към датата
на инцидента, по възлагане на когото първият е осъществявал служебни задължения при
настъпване на произшествието, която отговорност включва репариране на всички,
причинени на ищеца неимуществени вреди, които е претърпял в резултат от увреждането
му.
По отношение на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане, настъпило в резултат на процесното ПТП, приема, че ищецът не е материално
правно легитимиран да получи такова за вредите, които са настъпили в периода от датата на
деликта - 31.08.2015 г. до приключване на съдебното дирене по в.гр.д. № 1541/2019 г. по
описа на СГС - 05.12.2019 г., тъй като за първоначално претърпените от него физически,
психични и емоционални болки и страдания, описани в исковата молба, му е било изплатено
съответстващото им обезщетение от застрахователя на деликвента, по силата на сключено
помежду им споразумение, в което пострадалият се е съгласил изрично, че няма да
предявява други имуществени претенции срещу застрахователното дружество или прекия
причинител на непозволеното увреждане за същите вреди, с оглед на което и няма право да
претендира по-голямо обезщетение за такива, настъпили до датата на подписване на
споразумението – 01.06.2016 г., както от първия ответник, така и от втория ответник, чиято
отговорност е безвиновна и би могла да бъде ангажирана само доколкото е налице такава за
прекия извършител. За неимуществените вреди, настъпили в резултат от влошаване на
състоянието му за времето от 01.06.2016 г. до 05.12.2019 г. ищецът е получил изцяло
присъденото му със съдебно решение обезщетение, от което следва, че би могъл да
претендира такива от ексцес след 05.12.2019 г. и то само, ако докаже при условията на
пълно и главно доказване, че след тази дата е настъпила промяна в състоянието му, свързана
с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, която е в
причинна връзка с увреждането и не е била предвидена и съобразена при определяне на
изплатените досега.
За времето от 05.12.2019 г. до завеждане на разглежданата искова молба 28.08.2020
г., съдът приема, че от доказателствата по делото не се установява влошаване
здравословното състояние на ищеца или появата на нови болки и страдания, които да
изпитва и да са в пряка и непосредствена причинна връзка с причиненото му на 31.08.2015
г. непозволено увреждане. Напротив, от изслушаните по делото експертизи се установи, че,
както физическото, така и психичното и емоционално функциониране на пострадалия се
подобряват, същият води пълноценен начин на живот – работи, живее самостоятелно и има
приятелка, няма пречки да понася физическо натоварване и да бъде активен. От друга
страна, по делото не се събраха доказателства, че през посочения период същият е
боледувал поради отслабен имунитет, вследствие отстраняване на далака, или, че честото
уриниране, нарушеното зрение и увредените зъби, от които продължава да страда според
12
показанията на свид. Т., са свързани пряко или са следствие от причинените му от
непозволеното увреждане травми, респ. че ищецът не е предприел необходимото за
установяване причината за оплакванията му, съответно за адекватното им лечение. От
заключението на вещото лице по допуснатата СПЕ се установява, че ищецът все още
преживява емоционално спомена за инцидента и изпитва известен дисонанс, което обаче се
дължи на личностовия му профил и на отношението на най-близките му към случилото се,
без да са налице други обективни причини за наличие и поддържане на подобен род
психичен дискомфорт. Също така от 2018 г. той не е търсил квалифицирана помощ във
връзка с тези оплаквания и не е провеждал терапия. Предвид горното, намира за недоказано,
че за времето от 05.12.2019 г. до 28.08.2020 г. ищецът е търпял нови болки и страдания,
които да се намират в причинно-следствена връзка с ПТП на 31.08.2015 г., поради което
претенцията му за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за този период се
явява неоснователна.
Като съобрази изложеното, съдът намира, че предявените искове са изцяло
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответниците
извършените по делото разноски в размер на 2 030.00 лева – платен адвокатски хонорар.
Водим от горното,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕВГ. Т. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Шумен, ул. .... № 2, бл.5, вх.2, ет. 4, срещу КР. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен,
ул. .... № 46, вх.2, ап.32 и „ Елит „ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, ул. Цар Иван Александър № 49, представлявано от управителя
М.К.К. искове за осъждане на ответниците да му заплатят солидарно, на основание чл.45,
ал.1 и чл.49 от ЗЗД, сумата от 50 000.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди / болки
и страдания /, претърпени в резултат от ПТП на 31.08.2015 г., в гр. Шумен, които ищецът е
претърпял от датата на непозволеното увреждане до датата на завеждане на исковата молба,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 31.08.2015 г. до
окончателното й плащане, като изцяло неоснователни.
ОСЪЖДА ЕВГ. Т. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. .... № 2,
бл.5, вх.2, ет. 4 да заплати на КР. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул. .... № 46,
вх.2, ап.32 и „ Елит „ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, ул. Цар Иван Александър № 49, представлявано от управителя М.К.К. деловодни
разноски в размер на 2 030.00 лева – платен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок
13
от връчването му на страните.
Делото е разгледано и решението е постановено с участието на третото лице помагач
„ Дженерали Застраховане „ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Княз Ал. Дондуков № 68.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
14