Р Е Ш Е Н И Е
№
град Добрич, 04.11.2019
година
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Добрички районен съд, гражданско
отделение, четвърти състав, на двадесет и четвърти ноември две хиляди и
деветнадесета година, в публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател: Татяна Лефтерова-Савова
Секретар: Диана Й.
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 3562
по описа за 2018 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано
въз основа на искова молба на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, с която
против С.К.И., ЕГН **********, с адрес: ***, са предявени искове по реда на
чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК и чл.86 ЗЗД, за установяване дължимостта на сумите,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК №513/02.03.2018 г. по ч.гр.д. №828/2018 г. на ДРС, а именно:
3536,96 лева, представляваща неизплатена главница по сключен между страните
договор за потребителски кредит № ********** от 25.07.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 01.03.2018 г., до окончателното плащане;
378,91 лева - възнаградителна лихва, начислена за периода от 25.08.2017 г. до
26.10.2017 г.; 83,72 лева - обезщетение за забава, начислено за периода от
25.08.2017 г. до 13.02.2018 г. В условията на евентуалност, ищецът предявява
искове за осъждане на ответника да му заплати сума в общ размер на 3915,87
лева, от която: 3536,96 лева - неизплатена главница по договор за потребителски
кредит № ********** от 25.07.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 01.03.2018 г., до окончателното плащане и 378,91 лева - възнаградителна
лихва за периода от 25.08.2017 г. до 26.10.2017 г. Претендират се сторените
разноски в заповедното и в исковото производство.
Обстоятелства, на които се основават
претендираните от ищеца права:
Твърди
се наличие на възникнало облигационно правоотношение между страните по делото,
въз основа на сключен между тях договор за потребителски кредит № ********** от
25.07.2017 г. Общият размер на кредита е 3158 лева, като освен предоставената в
заем сума, ответникът дължи възнаградителна лихва, както и еднократна такса за
оценка на риска в размер на 378,96 лева. Кредитът е усвоен, като сумата е
изплатена на продавач на стока по фактура № 43402/25.07.2017 г. Плащането на
дължимата от ответника сума в размер на 3915,87 лева е разсрочено на 24
погасителни месечни вноски, от които 23 в размер на 163,16 лева и последна
изравнителна, в размер на 163,19 лева. Длъжникът не е погасил три месечни
вноски с падежи: 25.08.2017 г., 25.09.2017 г. и 25.10.2017 г. На 26.10.2017 г.
е настъпила предсрочната изискуемост на кредита. Ищецът е изпълнил задължението
си да уведоми ответника за правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,
с уведомление изпратено до адреса на ответника, посочен в процесния договор.
Пратката е останала непотърсена от получателя.
Въз
основа на заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №828/2018 г. по описа на ДРС,
по което съдът е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Въз
основа на издадения изпълнителен лист е образувано и. д. №233/2017 г. по описа
на ЧСИ Н. Ников – рег. № 810 на КЧСИ. Заповедта е връчена на длъжника по реда
на чл.47, ал.5 ГПК, поради което с определение от 01.08.2018 г. заповедният съд
е спрял изпълнението по горепосоченото изпълнително дело.
В
изпълнение разпореждането на заповедния съд, ищецът е представил искова молба,
с която предявява претенцията си за установяване дължимостта на сумите по
издадената заповед за незабавно изпълнение, а в условията на евентуалност,
предявява осъдителни искове за осъждане на ответника да му заплати главното
задължение и начислената договорна лихва.
В
срока по чл.131 ГПК, ответникът оспорва допустимостта и основателността на
предявените искове. Възражението за недопустимост обосновава с предявяване на
установителни и осъдителни искове в едно производство. Сочи, че не е уведомен
за обявената предсрочна изискуемост, поради което вземането на ищеца на
посоченото основание не е възникнало. Ищецът неоснователно е добавял лихви към
главното задължение, поради което неговият размер се е увеличил и макар да са
изплатени погасителни вноски, претендираната сума надвишава значително първоначално
дължимата сума. Твърди, че е налице изменение на лихвения процент, поради което
намира, че в договора се съдържат неравноправни клаузи, като се позовава на
наличие на такава клауза.
Добричкият
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна, следното:
Въз
основа на заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е образувано ч.гр.д.№ 828/2018
г. по описа на ДРС, като по същото е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 513
от 02.03.2018 г. Със същата е разпоредено длъжникът
да заплати на кредитора, следните суми: 3536,96 лева, представляваща
неизплатена главница по договор за потребителски кредит № ********** от
25.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 01.03.2018 г., до
окончателното плащане; 378,91 лева - възнаградителна лихва за периода от
25.08.2017 г. до 26.10.2017 г.; 83,72 лева - обезщетение за забава за периода
от 25.08.2017 г. до 13.02.2018 г., както и сторените в заповедното
производство, разноски.
Въз
основа на издадения изпълнителен лист е образувано и. д. №233/2017 г. по описа
на ЧСИ Н. Ников – рег. № 810 на КЧСИ. Заповедта е връчена на длъжника по реда
на чл.47, ал.5 ГПК, поради което с определение от 01.08.2018 г. заповедният съд
е спрял изпълнението по горепосоченото изпълнително дело и е указал на
заявителя възможността, в едномесечен срок, да предяви иск за установяване на
вземанията си.
Разпореждането
е връчено на заявителя на 20.08.2018 г., а исковата молба е постъпила в съда на
31.08.2018 г., с дата на пощенското клеймо – 29.08.2018 г., поради което
предявените искове са допустими.
Видно
от представен по делото препис от договор за потребителски кредит
№4000612071537, сключен на 25.07.2017 г., се установява, че между страните по
делото е възникнало облигационно правоотношение, по силата, на което, ищецът е
предоставил на ответника кредит в размер на 3158 лева, за закупуване на 2 бр.
мобилни телефони, при цена за 1 бр. – 1579 лева. Ответникът е поел задължението
да изплати на ищеца сума в размер на 3915,87 лева, в срок до 25.07.2019 г., на
24 вноски, 23 от които – равни, всяка в размер на 163,16 лева и една - в размер
на 163,19 лева. Уговореният ГПР е 23.78%. В общия размер на дължимата сума,
която ответникът трябва да върне на кредитора, се включва главното задължение в
размер на 3158 лева, договорна възнаградителна лихва в размер на 9,97 %,
изчислявана ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на
главницата по кредита, на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, както и 378,96
лева, представляваща еднократна такса за оценка на риска - на основание чл.7.1
от договора. Таксата е дължима в деня на подписване на договора за кредит и е
финансирана от ищеца, като следва да му бъде възстановена заедно с месечните
вноски по погасителния план.
Видно
от представено искане-декларация за потребителски кредит, ответникът е дал
изричното си съгласие да бъде сключена застраховка „Живот“ по Специалните
условия на Групова полица № 81005TBI2011 на ЗК
„Уника Живот“ АД.
От
фактура № 43402/25.07.2017 г., издадена от „СТА“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София ж.к. „Красна поляна“ 1, бл.10, ап.49,
се установява, че на датата на съставяне на фактурата, ответникът е закупил 2
бр. смартфон Samsung SM-G955F Galaxy S8 Plus Dream при единична
цена 1639 лева с ДДС. Във фактурата е посочено, че цената за стоката е
заплатена чрез плащане в брой на сума в размер от 120 лева и чрез банков превод
на сума в размер от 3158 лева. Получателят по фактурата и ответник в настоящото
производство е подписал издадената фактура.
Между
страните е постигнато съгласие, при пълно или частично просрочие на три поредни
месечни вноски, цялото непогасено задължение на кредитополучателя, съгласно
погасителния план, да се стане предсрочно и незабавно изискуемо, считано от
датата на падежа на последната от трите поредни месечни погасителни вноски –
обстоятелство, което се установява от чл.16, т.2 от процесния договор.
Страните
са се уговорили цялата кореспонденция между тях, да бъде изпращана на
посочените в процесния договор адреси – така чл.25.8, като евентуална промяна в
адреса, следва да бъде съобщена на другата страна, незабавно /чл.25.10/. В
чл.25.11 от договора е предвидено изрично, че всички писма, изпратени на
последния писмено посочен от страната адрес, се считат за получени дори ако
същата страна е променила адреса си, но не е изпълнила задължението си по
чл.25.10 от договора.
Видно
от писмо до ответника, изпратено до адреса вписан в процесния договор, а именно
– гр. Добрич, ***, ищецът е заявил правото си да обяви предсрочна изискуемост
на вземанията по процесния договор. В изестието за доставяне изрично е
посочено, че ищецът изпраща до ответника уведомление за предсрочна изискуемост
на договор № **********. Видно от текста на уведомлението, поради неизпълнение
от страна на ответника, и просрочие в изплащането на вноски с падежи:
25.08.2017 г., 25.09.2017 г. и 25.10.2017 г., на осн. чл.16, т.2 от договора,
цялото непогасено задължение на С.К.И. към „Ти Би Ай Банк“ АД е обявено за
предсрочно изискуемо, считано от 26.10.2017 г.
От
представена по делото обратна разписка се установява, че пратката съдържаща горепосоченото
уведомление е останала непотърсена от получателя.
По
делото е допуснато изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, заключението, на
която е неоспорено от страните и като обективно, и компетентно е прието от
съда. Съгласно същото, към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 01.03.2018 г., ответникът не е извършил плащания по
процесния договор. Към същата дата, той дължи плащане на сума в общ размер на
3999,59 лева, от която: 3536,96 лева – главница, 378,91 лева – договорна лихва
по месечните вноски с падежи за плащане от 25.08.2017 г. до 25.07.2019 г.,
83,72 лева – обезщетение за забава в плащането на месечните вноски, за периода
от 25.08.2017 г. до 13.02.2018 г. Съгласно експертното заключение, към
01.03.2018 г. неизплатеният остатък по месечни вноски с настъпил падеж е в
размер на 1167,99 лева, от които: 960,12 лева – главница по месечни вноски с
падежи за плащане от 25.08.2017 г. до 25.02.2018 г. вкл.; 182 лева – договорна
лихва по вноски с падежи от 25.08.2017 г. до 25.02.2018 г. вкл. и 25,87 лева –
обезщетение за забава в плащането на месечните вноски по размер на закононната
лихва по чл.9.4 от договора, за периода от 25.08.2017 г. до 01.03.2018 г.
Изчислен към датата на изготвяне на експертизата, неизплатеният остатък по
месечни вноски с настъпил падеж е в размер на 4249,04 лева, от които: 3536,96
лева – главница по месечни вноски с падежи за плащане от 25.08.2017 г. до
25.07.2019 г. вкл.; 378,91 лева – договорна лихва по вноски с падежи от
25.08.2017 г. до 25.07.2019 г. вкл.; 333,17 лева – обезщетение за забава по
чл.9.4 от договора, за периода от 25.08.2017 г.
до 01.08.2019 г.
Видно
от отговора по т.3 от заключението на съдебната експертиза, търсената главница
е формирана от две суми – предоставения кредит в размер на 3158 лева и сумата
от 378,96 лева, представляваща еднократна такса оценка на риска.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи.
Претенцията
на ищеца намира правно основание в разпоредбите на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК
вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 240 и сл. ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съгласно
разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в
разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявен положителен установителен иск, в тежест
на ищеца е да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираното
вземане, в т.ч., че е налице валидно възникнало правоотношение между страните,
елемент от съдържание на което е задължението на ответника да престира
определена/определяема парична сума по договор за кредит, при неизпълнението на
това задължение от страна на ответника. При въведено възражение от страна на
ответника, в тежест на последния е да установи
и докаже възражението си против вземането, в т.ч., че е извършил
цялостно или частично плащане на претендираните суми или че са налице
обстоятелства, които го освобождават от задължението за плащането им.
По
делото бе безспорно установено, че ищецът и ответникът се намират в
облигационна връзка, възникнала въз основа на сключения между тях договор за
потребителски кредит. При данни, че крайният падеж на договора е 25.07.2019 г.,
а датата на предсрочната изискуемост е 26.10.2017 г., изискуемостта на
посочените в издадената заповед за изпълнение, респективно - исковата молба,
суми, е настъпила към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес – момента, към който се формира силата на пресъдено нещо. Съгласно
разрешението, прието с т. 1 на ТР 8/2017 г. от 02.04.2019 г. на ВКС, ОСГТК,
предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване на дължимост на вземане
по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, може да бъде уважен
за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено
нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 ГПК.
Предвид
горното, възражението на ответника, въведено чрез назначения му особен
представител, за неоснователност на ищцовата претенция, поради това, че не е
бил уведомен за обявената предсрочна изискуемост, се явява неоснователно.
Съдът
намира за неоснователно и възражението на ответника, че по време на действие на
договора, ищецът е увеличил едностранно и необосновано лихвения процент, тъй
като при усвоен кредит в размер на 3158 лева, ищецът претендира главница от
3536,96 лева. В случая не се касае за промяна в размера на главното задължение
поради едностранно начисляване на лихви, а за сбор от две суми – 3158 лева
/размер на усвоения кредит/ и 378,91 лева /еднократна такса за оценка на
риска/, като същите формират общия размер на претенцията за главница. Тук
следва да се посочи, че не е налице и твърдяната от ищеца неравноправна клауза
относно размера на договорната възнаградителна лихва, доколкото същата не е
била увеличавана своеволно от ищеца, а и договарянето ѝ е израз на
свободната воля на страните по облигационното правоотношение.
Съдът,
обаче, намира искът за главница, в частта за горницата над 3158 лева до пълния
претендиран размер от 3536,96 лева, представляваща сумата от 378,91 лева –
„еднократна такса за оценка на риска“, за неоснователен, поради нищожност на
договорната клауза, според която същата е начислена.
Съдът
е длъжен служебно и без да е налице възражение от страна на ответника
/потребител в процесния случай/, да извърши проверка за наличие на нищожна
клауза, на която ищецът основава вземането си, като при установяване на такава,
претенцията следва да бъде отхвърлена.
Претендираната
от заявителя такса за оценка на риска противоречи на чл. 10а ЗПК и чл.16, ал. 1 ЗПК. От изложеното в исковата молба не може да се установи дали потребителят
/ответник в настоящото производство/, предварително е бил уведомен за характера
на тази такса и условията, при които тя се начислява. Отделно, събирането на
„такса за оценка на риска” сочи, че кредиторът поставя
в тежест на кредитополучателя да оцени собствената си кредитоспособност, което
е в категорично противоречие с нормата на чл. 16, ал.1 ЗПК, задължаваща
кредитора, преди сключване на договора, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя.
При
горните доводи, съдът намира ищцовата претенция за доказана по основание и
размер, за следните суми: 3158 лева – главница, 378,91 лева – договорна
възнаградителна лихва и 83,72 лева - обезщетение за забава.
С
оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно на уважената част от иска, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените разноски в исковото производство в общ размер на
985,63 лева, от които: 114,64 лева –
държавната такса, 137,79 лева - депозит за вещо лице, 461,62 лева – депозит за
особен представител и 271,58 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно
т. 12 от ТР № 4/2013г., т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе
по разноските в заповедното производство. Доколкото ищцовата претенция е
основателна по горните съображения, то ответникът дължи и сторените от ищеца
разноски в заповедното производство в размер на 117,67 лева.
Ответникът
също има право на разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно на
отхвърлената част от иска, но доколкото същият не е сторил разноски, такива не
следва да се присъждат.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК, че С.К.И., ЕГН **********
с адрес: ***, дължи на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК №513/02.03.2018 г. по ч.гр.д. №828 по описа на ДРС за
2018 г., а именно:
-
3158 лева, представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит
№ ********** от 25.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от
01.03.2018 г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница, в
частта за горницата над 3158 лева до пълния претендиран размер от 3536,96 лева;
-
378,91 лева – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 25.08.2017 г. до 26.10.2017 г.
и
-
83,72 лева - обезщетение за забава, начислено за периода от 25.08.2017 г. до
13.02.2018 г.
ОСЪЖДА
С.К.И., ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев” № 52-54, сумата от 985,63 лева, представляваща разноските сторени
от ищеца в настоящото производство, както и сумата от 117,67 лева - сторените
разноски по ч. гр. дело № 828/2018 г. по описа на Районен съд Добрич.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано, с въззивна жалба, пред Окръжен съд Добрич, в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: