Р Е
Ш Е Н
И Е №
Гр. Тополовград, 03.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Тополовградският
районен съд в публично заседание на пети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА СЕМЕРДЖИЕВА
При секретаря: К.П.
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 62 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът М.С.В. твърди, че с ответницата са живели в
бащината къща на ищеца на съпружески начала. Тъй като на ищеца брат му и
съпругата му са завели дело за делба на имота, по предложение на ответницата се
твърди, че страните за да не плащат наем на брата на ищеца са решили да се
преместят да живеят при майката и бащата на ответницата и около средата на
месец септември 2016 г. са се преместили там, като заедно с това са преместили
и цялото движимо имущество, съставляващо обзавеждане на цял един етаж от 72
кв.м. В исковата молба подробно са описани движимите вещи, които са били
пренесени в дома на родителите на ответницата от № 1 до № 48 /лист 3-5 от
исковата молба/ Ищецът твърди, че всички вещи са негова лична собственост и
в настоящият момент са във владение на
ответницата, от неговото задържане на 18.11.2016 г. и въпреки опитите и
писмата, които е писал ищеца, ответницата продължава да ползва неговото
имущество, отказва да осъществи контакт с ищеца и да предаде движимите вещи.
Поради което претендира да бъде постановено решение, с
което да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца обезщетение под формата
на периодични плащания – месечен наем от 150 лв., считано от 18.11.2016 г. до
приключване на делото с влязло в сила решение, като алтернативно се претендира,
ако ответницата желае да задържи вещите и продължи да ги ползва, да заплати на
ищеца сумата от 4000 лева.
В съдебно заседание ищецът подържа иска изцяло и
претендира за неговото уважаване със всички законни последици.
Ответницата оспорва предявеният иск като неоснователен
и недоказан. Подала е писмен отговор по чл.131 от ГПК в който твърди, че исковете
са допустими, но са изцяло неоснователни и недоказани и се претендира тяхното
отхвърляне и присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание ответницата не се явява лично, но
чрез процесуалния си представител – адв.Н. подържа
оспорените обстоятелства в исковата молба и твърденията си в писмения отговор.
Пълномощника на ответницата в с.з. по същество твърди, че ищеца по никакъв
начин не е доказал, че е собственик на процесните
вещи и ответницата ги е получила, разполага с тях или ги ползва. Поради което моли
да бъдат отхвърлени исковете.
От събраните по делото доказателства съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Страните са живели на
съпружески начала, първоначално в дома на родителите на ищеца в с.С.,
общ.Тополовград.
Междувременно поради
влошаване на отношенията между страните с родителите на ищеца, последните са се
преместили да живеят в дома на родителите на ответницата, като през 2016 г.
ищеца е бил задържан и понастоящем е в затвора в гр.Бургас. Тези факти и
обстоятелства се доказват от изложената в решението по приложеното гр.д. №
366/2019 г. по описа на ТгРС фактическа обстановка,
като в настоящото производство доказателства в тази насока липсват. От
приложеното ч.гр.д. № 116/2020 г. на ТгРС и приетите
копия от документи по ч.гр.д. № 130/2020 г. се установява, че тези две дела са
образувани по заявления за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против ищеца в качеството му на длъжник по заповедните производства. От ч.гр.д.
№ 116/2020 г. е видно, че В. е имал сключен договор за лизинг на устройство
предоставено от В. - notebook sony vaio svf 1521A 1 E,
№ S **********, както и на Notebook Lenovo IDEAPAD 300-15 + Mause. От
приложените ксерокопия на документи по ч.гр.д. № 130/2020 г. по описа на ТгРС е видно, че ищеца е имал сключен договор за
лизинг на устройство МОДЕМ Huawei E3372H с Виваком. В с.з. ищеца е представил постановление за отказ
да се образува досъдебно производство от 22.05.2018 г. на прокурор при РП –
Елхово, от което е видно, че В. е подал жалба по отношение на трето лице не
страна по настоящото дело Ангел Златарев, че е присвоил негови вещи, а именно:
1 бр. ъглошлайф, марка „AGM 1048“; 1 бр. дрелка, марка RAIDER RD ID 02+; 1 бр. гедоре,
марка FORCE и 1 бр.
крик, тип крокодил, марка „RAIDER“.
Прокурора е отказал образуване на ДП поради това, че липсват данни за
извършване на престъпление. Преди това е изготвена разписка от ОД на МВР Ямбол,
РУ – Елхово с дата 20.04.2018 г. приложена по делото, от която е видно, че
посочените по-горе вещи описани в постановлението на прокурора са предадени от
инспектор Павлов и получени от Р.А.Г. - ответница по настоящото дело.
Така установената
фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства,
които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи съставени по съответния ред
и в съответната форма.
С оглед на изложеното и
като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.
59 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неоснователно обогатяване, като
размера на обезщетението който се претендира е посочен алтернативно като
месечен наем от 150 лева, считано от 18.11.2016 г. до приключване на делото с
влязло в сила решение или като обща сума в размер на 4000 лева.
Съдът счита, че
предявения иск е допустим, тъй като е подаден от лице имащо правен интерес и са
спазени всички изисквания за неговото редовно разглеждане.
Но съдът намира, че иска
е изцяло неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
За да бъде уважен такъв
иск следва ищеца да докаже, че ответника се е обогатил за негова сметка
неоснователно и дължи обезщетение в размера на обедняването му. В случая ищеца
по никакъв начин не е доказал по безспорен и категоричен начин, че ответницата Г.
се е обогатила неоснователно за негова сметка за да му дължи някакво
обезщетение. Ищеца твърди в исковата молба, че той е собственик на разнородни
движими вещи, подробно описани в молбата от номер 1 до номер 48 и тези вещи по
негови твърдения са се ползвали от ответницата без основание с което тя се е
обогатила, а той поради лишаването от правото да ползва вещите е обеднял. Тези
негови твърдения по никакъв начин не се доказаха в хода на съдебното
производство. Въобще липсват безспорни и категорични доказателства ищеца да е
собственик на процесните вещи. Единствено съществуват
косвени доказателства за една минимална част от описаните вещи, а именно тези
под номер 28, 29, 30, 31 и 40, 41 и 42. За първите четири вещи с номера от 28
до 31 са налице данни в представените от ищеца документи в с.з. – постановление
на прокурора при РП – Елхово и разписка, като вещите под номер 28, 29 и 30 в
исковата молба, а именно дрелка, ъглошлайф
и крик – тип крокодил не са индивидуализирани като марка и модел в исковата
молба за да се прецени дали тези вещи са идентични с посочените в
постановлението на прокурора и в разписката. Единствено веща гедоре, под номер 31 в исковата молба е с посочена марка и
тя съвпада с посочената вещ в постановлението и разписката. Но от тези писмени
доказателства не може да се направи категоричен извод, че тази вещ макар и да
се установява, че е лична такава на ищеца се ползва от ответницата и тя неоснователно
се е обогатила ползвайки веща. Това, че с разписка ответницата Г. е получила
веща от полицейския служител е в следствие на факта, че ищеца през този период
е бил в затвора и вещите предмет на образуваната преписка са били върнати на
негова близка, в случая ответницата, а не лично на него поради обективна
невъзможност това да се случи. Липсват каквито и да е доказателства ответницата
да е ползвала тази вещ за себе си или да се е разпоредила с нея.
Относно вещите под номер
40,41 и 42 в исковата молба, а именно рутер, лаптоп Сони
и лаптоп Леново за тях се съдържат данни в приложените по искане на ищеца
ч.гр.д. № 116/2020 г. на ТгРС и документите от
ч.гр.д. № 130/2020 г. на ТгРС. Тези устройства са
били предоставени на лизинг от Виваком на ищеца, но
по делото липсват категорични доказателства посочените вещи в договорите с Виваком които са строго индивидуализирани като модел и
номер да са идентични с тези посочени в исковата молба, тъй като в нея ищеца не
е индивидуализирал вещите по техните характеристики. Единствено е посочил
марката на лаптопите, не и марката на рутера. Но дори и да се приеме, че тези
вещи са идентични с тези описани в договорите с Виваком,
то няма доказателства ищеца да ги е придобил, тъй като посочените по-горе дела
се водят именно на основание неизплатени задължения от страна на ищеца към Виваком, включително и задължения свързани с изплащането на
тези вещи, взети на лизинг. Освен това няма никакви доказателства по делото
тези вещи да се ползват от ответницата неоснователно и тя да се е обогатила по
някакъв начин ползвайки ги или разпореждайки се с тях.
Относно всички останали
движими вещи, посочени в исковата молба, по делото липсват каквито и да е
доказателства за собствеността на ищеца върху тях, респ. доказателства тези вещи
да се ползват от ответницата неоснователно.
По никакъв начин не се
доказа твърдението на ищеца, че по приложеното по негово искане гр.д. №
366/2019 г. по описа на ТгРС, ответницата признава,
че е ползвала процесните вещи. Действително това дело
е водено между същите страни с друг предмет и на друго основание, но в него
липсва каквото и да е признание от страна на ответницата за ползване на която и
да е от вещите посочени в исковата молба по която е образувано настоящото
производство.
С оглед на гореизложеното
съдът намира, че иска е изцяло неоснователен и недоказан и следва да се
отхвърли.
При този изход на делото
следва да се присъдят разноски на ответницата, предвид факта, че последната е
представлявана от адвокат съгласно представеното по делото пълномощно, но в
последното липсва каквато и да е сума договорена между страните и данни да е
изплатена такава. Поради което няма как да бъде определен размера на дължимите
разноски.
Водим от гореизложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и
недоказан предявеният иск от М.С.В. с ЕГН ********** понастоящем в затвора гр.Б.,
против Р.А.Г. с ЕГН **********,*** с правно основание чл.59 от ЗЗД за присъждане
на обезщетение за неоснователно обогатяване под формата на периодични плащания
– месечен наем от 150 лв., считано от 18.11.2016 г. до приключване на делото с
влязло в сила решение, или общо в размер на 4000 лв./четири хиляди лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
съобщението на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: