Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 245
12.04.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева и.
административно дело № 1049 по описа на
съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.128,
ал.1, т.8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искане
(първоначално подадена жалба, а впоследствие и две уточняващи молби) от Й.Т.Г.,
подадено чрез пълномощник – адв. М.К.Д., с посочен адрес на упражняване на
дейността: гр. В., ул. „К. М.“ ***, ет.***, за обявяване на нищожността на Решение №343 от 14.05.2018г. на
Административен съд – Хасково, постановено по АНД (К) №35/2018г., с което е
оставено в сила Решение №319/30.11.2017г., постановено по АНД №1247 по описа на
Хасковски районен съд за 2017г.
В подадената първоначално жалба се твърди, че се
обжалва посоченото решение, като постановено в противоречие с материалния закон,
при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необосновано. Сочи се, че в рамките на процеса било поискано преюдициално
запитване, както и били направени оплаквания относно нарушаване правото на
недискриминация на Г.. Направено било, освен това, искане за допълване на
протокола, предвид обстоятелството, че пълномощника на Г. не била казвала думи,
каквито били записани там, а именно, че счита делото за изяснено от фактическа
страна. Напротив, именно неизяснеността на фактическата обстановка мотивирала
пълномощника на Г. да направи доказателствени искания в процеса. Исканията били
оставени без уважение. В съдебното заседание по молбата за допълване на
протокола не бил прослушан записа от оспорваното съдебно заседание, което
обезсмислило възможността да докаже твърденията си. С жалбата се моли да бъде
отменено обжалваното решение като незаконосъобразно и да бъде върнато делото за
разглеждане от друг състав на Административен съд – Хасково.
В допълнително подадена уточняваща молба се сочи, че
се уточнява предмета на търсената съдебна защита, а именно, че с депозираната
пред ВАС жалба против окончателното и влязло в сила решение по КАНД №35/2018г.
по описа на Административен съд – Хасково Г. претендирал извършването на
касационна проверка на съдебното решение, като считал последното за нищожно,
поради противоречието му с основни норми на Правото на ЕС, в т.ч. и
антидискриминационното европейско законодателство, правото на справедлив
съдебен процес, както и забраната за унизително отнасяне и наказание (което се
счита, че било извършено от АНО). Сочи се, че със същата жалба Г. претендирал и
отмяна на влязло в сила решение по КАНД №35/2018г. по описа на Административен
съд – Хасково. Твърди се, че нищожността на съдебното решение се предпоставяла
от липсата на надлежно произнасяне, предвид разпоредбата на чл. Компетентност и
квалифицираност от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. В
случая, макар актовете на районните съдилища, постановявани по реда на чл.63,
ал.1, изр.1 от ЗАНН, да подлежали на съдебен контрол по реда и условията,
предвидени в АПК, по отношение на касационните основания процесуалният
административен закон препращал към НПК – чл.348, ал.1-3. Правомощията на
административния съд като касационна инстанция да се произнася по отнесения за
решаване пред него правен спор били в значителна степен по-ограничени от тези
на въззивната съдебна инстанция и в големия брой случаи упражняването им било
поставено в зависимост от релевираните в сезиращия съда документ касационни
основания. Въпреки това, можело да се каже, че административния съд разполагал
с всички необходими правомощия, регламентирани в чл.222 от АПК, за да извърши
цялостна проверка за законосъобразност на санкционното производство.
Подадена е допълнително и молба вх. №1125/15.02.2019г.
в Административен съд – Хасково, в която се сочи, че конкретните основания, с които се обосновава претенцията за нищожност на
съдебния акт, са: потвърждаване на нищожен – поради постановяване при липса
на компетентност административен акт, както и потвърждаване на
незаконосъобразен и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила съдебен акт, вкл. и несъобразяване с влязло в сила съдебно решение.
Уточнява се, че отрицателните факти не подлежат на доказване, а
доказателствената тежест е върху ответната страна, която трябва да докаже
липсата на отрицателния факт. В тази връзка липсата на компетентност била факт,
за който съдът следи служебно и в този смисъл доказателствената тежест не била
върху жалбоподателя, претендиращ нищожност на основание същия порок на
обжалвания административен акт.
Ответникът в производството, Кмет на Община Хасково,
не изразява становище по съществото на спора.
Съдът, след
като се съобрази с изложените в иска основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Предмет на искането за прогласяване на нищожност е
Решение №343/14.05.2018г. на Административен съд – Хасково, постановено по АНД
(К) №35 по описа за 2018г.
Решението е постановено в производство по реда на
Глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), образувано по касационна жалба от Й.Т.Г. срещу Решение
№319/30.11.2017г., постановено по АНД №1247 по описа на Районен съд – Хасково
за 2017г. Като страни в производството са били конституирани Община Хасково и
Окръжна прокуратура - Хасково.
С Решение № 343/14.05.2018г., постановено по АНД (К)
№35 по описа на Административен съд – Хасково за 2018г., е оставено в сила
Решение № 319/30.11.2017г., постановено по АНД №1247 по описа на Хасковския
районен съд за 2017г. Решението на касационната
инстанция е окончателно.
Настоящият състав намира искането за прогласяване на нищожност на посоченото решение за допустимо, но неоснователно, по изложените по-долу съображения.
По съществото на искането следва да се посочи, че
обхватът на проверката в производството по чл.128, ал.1, т.8 от АПК, насочена
срещу необжалваемо съдебно решение, по необходимост се ограничава само до
валидността на съдебния акт. Това е така, тъй като съдебното решение, в
качеството си на държавен правосъден акт, с който е разрешен правен спор, се
ползва от стабилитет, настъпващ вследствие неизменимостта му от съда, който го
е постановил, необжалваемостта му пред горната инстанция и неотменимостта му по
реда на отмяната. Необжалваемостта на решението заздравява недопустимите и
неправилните съдебни актове. Тя е условие за пораждане на правните последици от
решението и по-специално на силата на пресъдено нещо. В случая предмет на
контрол е съдебно решение, което е окончателно. След като решението се ползва
от сила на пресъдено нещо, не е възможно ново повдигане на същия правен спор,
тоест преразглеждане на установяванията, правните квалификации и изводите по
същество, което става чрез оспорване на допустимостта и правилността на
съдебното решение. Безсрочната възможност по чл.128, ал.1, т.8 от АПК е открита
само за нищожните решения, тъй като само те не са годни в нито един момент да
породят присъщите на съдебния акт правни последици.
Установените изисквания
за валидност на съдебното решение са то да бъде постановено от надлежен
орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната
дейност на съда, да са спазени изискванията за писмена форма и подпис, както и
да може да бъде разбрана изразената от съда воля. Иначе казано, за да е налице нищожност на съдебно решение, следва то
да е постановено при толкова съществен порок на процесуалните правила, който да
води до нетърпимостта му в правния мир, а именно: да е постановено от незаконен
състав, извън задължителната писмена форма, извън правораздавателната власт на
съда или при липса на формирана воля. Т.е. касае се за недостатъци, свързани с
функционирането на съда, с надлежното сформиране на състава му, с
изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове, с формата на
съдебното решение или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана изразената
воля. Нищожно съдебно решение ще е налице, когато решението е постановено от
незаконен състав, еднолично от съдия, вместо от съдебен състав, когато това е
предвидено в закона, само от съдебни заседатели, или с участието на лице, което
не е съдия в съответния съд, или лице, което не е било избрано за съдебен
заседател, устното и неподписано решение. Обобщено казано, за да бъде обявено едно решение за нищожно, е необходимо наличието на изключително тежък порок,
засягащ компетентността на съда, изразената в решението воля или много тежък порок
във формата на решението.
Съдебният акт на Административен
съд - Хасково е постановен в рамките на правораздавателната власт
на касационната инстанция, от законен състав-тричленен касационен състав с
участието на представител на Окръжна прокуратура – Хасково, в съответствие с разпоредбата на чл.217, ал.1 и
ал.2 от АПК (в съответната приложима редакция). Решението е писмено и е подписано от съдебния състав, който е приключил
съдебното дирене. Ясно е изразена волята на съда да се потвърди обжалваното пред
него съдебно решение, като мотивите са подробни, ясни и разбираеми. Т.е. не се
установяват такива тежки пороци, които да водят до нищожност на съдебния акт.
Наведените в искането на Г. основания не представляват порок, обосноваващ
нищожност на Решението на Административен съд - Хасково. Твърденията по-скоро представляват несъгласие с
изводите на касационната инстанция, касаещи съответствието на първоинстанционния съдебен акт с материалния
закон. Те не могат да обосноват нищожност на Решение №343/14.05.2018г. по АНД (К)
№35 по описа на Административен съд – Хасково за 2018г. Ето защо искането е неоснователно.
За
пълнота следва да се посочи, че с влизане
в сила на Решение
№343/14.05.2018г. по АНД (К) №35 по описа на Административен съд – Хасково за 2018г., въпросът за валидността на съдебно Решение №319/30.11.2017г., постановено по
АНД №1247 по описа на Районен съд – Хасково за 2017г., е решен със сила на присъдено нещо. Дали съдът в
касационното решение е изложил или не мотиви досежно преценката си за
валидността на обжалваното първоинстанционно съдебно решение, е ирелевантно за допустимостта на иска по чл.128, ал.1,
т.8 от АПК. Не мотивите на съдебното решение, а силата на
присъдено нещо, която съдебното решение притежава, е релевантния факт. Ето защо
възраженията в
последната подадена уточняваща молба, а именно – че конкретните основания, с които се обосновава
претенцията за нищожност на съдебния акт, са: потвърждаване на нищожен – поради
постановяване при липса на компетентност административен акт, както и
потвърждаване на незаконосъобразен и при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила съдебен акт, вкл. и несъобразяване с влязло в сила
съдебно решение, са неоснователни, като
следва да се посочи, че фактът, че Г. не е съгласен с мотивите на съда, не обосновава допустимост на правото
на иск по
чл.128, ал.1, т.8 от АПК по отношение на
това съдебно решение.
По
изложените съображения съдът счита искането за неоснователно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на Й.Т.Г., подадено чрез
пълномощник – адв. М.К.Д., с посочен адрес на упражняване на дейността: гр. В.,
ул. „К. М.“ ***, ет.***, за обявяване на нищожността на Решение №343 от
14.05.2018г. на Административен съд – Хасково, постановено по АНД (К)
№35/2018г., с което е оставено в сила Решение №319/30.11.2017г., постановено по
АНД №1247 по описа на Хасковски районен съд за 2017г.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: