гр.София., 13.05.2019г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, XII въззивен състав, в публично заседание на десети април
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ
КЕХАЙОВА
МАРИНА ГЮРОВА
при участието на секретаря Виктория
Иванова и прокурора Цанков, разгледа докладваното от съдия Захариева ВАНД № 923
по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на глава XXI НПК.
С решение на
Софийски районен съд, НО, 122 с-в от 06.10.2017 г. по НАХД №21018/16 г.
обвиняемият М.М.Д. е признат за виновен в това, че на 28.06.2016 г. около 15,40
часа в София, при управление на моторно превозно средство - л.а. „Опел“ модел
„Вектра“ с рег. № ********по бул. „Андрей Сахаров“ с посока на движение от бул.
„Ал.Малинов“ към бул. „Йерусалим“, в района на № 14, е нарушил правилата на
движение по пътищата, установени в Закона за движение по пътищата (ЗДвП):
чл.116 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен
и предпазлив към пешеходците, ....“, чл.21, ал.1 от ЗДвП „При избиране
скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в километри в час: категория В - населено място
50 км/ч, като Д. се е движил със скорост 60 км/ч и по непредпазливост е
причинил на пресичащата пътното платно за движение на бул. „Андрей Сахаров“ (с
посока отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила) пешеходка В.Д.М.средна
телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в: черепно
мозъчна травма, проявена с тежка контузия на главния мозък в левотеменно и
травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в ляво слепоочно теменно - в
съвкупност довели до разстройство на здравето временно опасно за живота,
счупване на лява хълбочна кост, счупване на лява главулечна ямка, счупване на
лява седалищна кост - в съвкупност довели до трайно затрудняване на движението
на левия долен крайник (ляв крак) за срок, по-дълъг от 30 дни, изкълчване на
лявата раменно лопатъчна става на главата на лявата раменна кост над ставната
повърхност на лопатката с отломъчно костно счупване на двете туберкулни
възвишения на раменната кост, без засягане на ставната повърхност на лопатката
в съвкупност довели до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник
(лява ръка) за срок, по-дълъг от 30 дни, счупване на тялото на единадесети
гръден прешлен и травматична дискова херния Тх10-Тх11 гръдни прешлени, оток но
гръбначния мозък в поддискалните костни пластини в сегмента 10-ти и 11-ти
гръдни прешлени, широко изпъкване на фиброзния пръстен и пулпозното ядро на
диска на Тх10 - Тх11, без фрагментация – в съвкупност довели до трайно
затруднение на движението на снагата за срок по-дълъг от 30 дни, с което е
осъществил престъпния състав по чл.343, ал.1, б.Б, пр.2, вр.чл.342, ал.1, пр.3
от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК, вр. чл.343, ал.1, б.Б,
пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК съдът го е освободил от
наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба в
размер на 2 000 (две хиляди) лева и на основание чл.78а, ал.6, вр.чл.343г,
вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК го е лишил от право да управлява моторно превозно
средство за срок от една година.
С процесното решение с оглед изхода на
делото направените по делото разноски са възложени в тежест на обвиняемото
лице.
Срещу решението в законоустановения срок
е постъпила въззивна жалба от адв. В.К. – защитник на обвиняемия М.Д., в която
се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, като
се посочва, че отразената в постановлението на прокурора фактическа обстановка
не се установява по категоричен начин от ангажираните по делото доказателства.
С въззивната жалба не е направено искане
за допускане на нови доказателства.
В разпоредително заседание на 12.03.2019
г. въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че
обжалваното решение е от категорията актове, подлежащи на контрол пред
въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито
съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на
доказване по делото, не се налага разпит на обвиняемия, свидетели и вещи лица,
както и събирането на нови доказателства.
На 09.04.2019г. в деловодството на съда
е постъпило и допълнение към въззивната жалба от адв. Г. В. и адв. З.Д.– упълномощени
защитници на обвиняемия М.Д.. В последното се посочва, че доказателствата по
делото не водят до категоричен извод за виновност на обвиняемото лице. Според
защитата липсват доказателства, въз основа на който да се установи, че по време
на инцидента обвиняемият Д. се е движел със скорост, превишаваща установената в
закона такава – 50 км/ч за градски условия, доколкото експертът е приел, че
обвиняемият е управлявал процесното МПС със скорост от 60 км/час, позовавайки
се на предположения. Оспорва се използвания от експерта метод за изчисляване на
скоростта, като се моли обвиняемият Д. да бъде оправдан, че е нарушил правилото
на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. По отношение на вмененото на обвиняемия нарушение на
чл. 116 от ЗДвП се посочва, че погрешно съдът е приел едни хипотетични
твърдения относно момента на възприемане на опасността, като не е изследвал
въпроса всестранно и пълно и е изолирал дадените от обвиняемия обяснения.
Алтернативно ако се приеме, че обвиняемото лице виновно е нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в обвинителния акт, се моли да се вземе
предвид обстоятелството, че с
поведението си пострадалата е допринесла за настъпване на процесното ПТП и
причиняване на съставомерните последици, доколкото последната е пресичала
пътното платно на нерегламентирано място. В тази връзка се прави искане
процесното обстоятелство да бъде отчетено при индивидуализацията на наложените
на обвиняемото лице наказания.
Пред въззивната инстанция, обвиняемият Д.,
редовно призован, не се явява, за него се явява редовно упълномощеният му
защитник – адв. Д..
В хода на съдебните прения адвокат Д. поддържа
жалбата и допълнението към нея. Изразява становище, че погрешно
първоинстанционният съд е приел, че средната скорост, с която обвиняемото лице
е управлявал процесното МПС, е била 60 км/час, тъй като видно от материалите по делото,
последната е изчислена на базата на предположение, а използваният метод на „Мартинес“
за определяне на скоростта, в случая е неприложим. Във връзка с горното се
твърди, че погрешно контролираната инстанция е приела, че Д. е нарушил
правилото на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, приемайки, че скоростта на движение на
автомобила е била над 50 км/час, с оглед на което се моли последният да бъде
оправдан по този пункт на обвинението. Оспорва се и
извода на първия съд, че обвиняемото лице виновно е нарушил правилото на чл.
116 от ЗДвП. Ако все пак се приеме, че обвиняемият Д. с действията си виновно е
нарушил правилата на ЗДвП, се моли да се приеме, че с поведението си
пострадалата е допринесла за настъпването на процесното ПТП и за причиняване на
съставомерните последици. Твърди се също така, че не е налице по-тежката форма
на вина, а именно самонадеяност, доколкото видно от предложението на
прокуратурата за освобождаване от наказателна отговорност, обвиняемото лице е
действало при форма на вина непредпазливост. В заключение се иска първоинстанционното
решение да бъде отменено, като на негово място бъде постановено ново, с което
обвиняемият бъде признат за невиновен и оправдан, алтернативно се прави искане да не бъде налагано наказанието
лишаване от правоуправление на МПС, а ако все пак такова бъде наложено,
последното да бъде определено в минимален размер.
Представителят на СГП моли въззивната
жалба на обвиняемия да бъде оставена без уважение. Според прокурора в хода на
съдебното следствие са събрани всички възможни доказателства, като последните
са били подложени на коректен анализ от страна на първия съд. Изразява се становище,
че фактическата обстановка по делото е правилно установена, като първоинстанционното
решение се явява правилно и законосъобразно, с оглед на което последното следва
да бъде потвърдено, а въззивната жалба отхвърлена.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и
след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното
решение, намира за установено следното:
За да постанови решението си,
първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото
доказателства чрез депозираните в досъдебното производство доказателства и
доказателствени средства, които преценява в диференцираната процедура по глава 28
на основание чл. 378, ал. 2 НПК в отклонение от общите правила на традиционния
наказателен процес, без да е необходимо непосредственото им събиране.
Същевременно първоинстанционният съд непосредствено е събрал обясненията на
обвиняемия Д., като е приел и заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство комплексна медико-автотехническата експертиза след разпит на
вещото лице инж. П. в съдебно следствие.
Въззивният съд след собствен комплексен анализ на всички събрани по
делото доказателства намира, че установената фактическа обстановка от районния
съд е обоснована и почива на вярна и добросъвестна интерпретация на събраните
по делото доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, като по същество се
свежда до следното:
Обвиняемият М.М.Д., ЕГН ********** е
роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, неосъждан, работи като продавач в „Д.Д.“ ЕООД, живущ ***.06.2016г.
около 15,40 часа в София обв. Д. управлявал л.а. „Опел“ модел „Вектра“ с дк № ********по
бул. „А.Сахаров“ с посока на движение от бул. „Ал.Малинов“ към бул. „Йерусалим“,
в района на № 14. Булевардът, по който се движел обвиняемия, се състоял от две
платна, отделени със затревен остров и метална ограда. Всяко от пътните платна
се състояло от две ленти за движение, всяка от които широка по 4 метра,
разделени от помежду им с прекъсната разделителна маркировъчна линия М3. Самото
пътно платно е било покрито с дребнозърнест асфалт, без неравности и наклони.
Обвиняемият управлявал автомобила си със
скорост 60 км/ч, въпреки задължението по чл.21, ал.1 от ЗДвП да се движи със
скорост не по-висока от 50 км/ч., т.к. се е намирал в населено място. В този
момент свидетелката В.Д.М.предприела пресичане на пътното платно от дясно
наляво спрямо посоката на движение на автомобила, управляван от обвиняемия, на
необозначено за това място. Както лявата лента, така и дясната лента на
движение са били свободни за движение на автомобили. Обвиняемият Д. имал пряка
видимост и към дясната лента на движение.
Обвиняемият Д. имал обективната
възможност да възприеме своевременно пешеходката – св. М., той не реагирал своевременно на
възникналата на пътя опасност (не успял да спре преди мястото на удара), като последвал
удар между предната част (зоната вляво от десния фар) на управлявания от Д.
автомобил и пешеходката св. М., в лявата ѝ страна. Ударът бил нанесен под
центъра на тежестта на св. М., поради което вследствие на удара краката на
пешеходката били изнесени по посока на движението на автомобила, а горната част
на тялото – в обратна посока. По този начин тялото на св. М. било качено на
предния капак на автомобила, а главата ѝ достигнала челното стъкло и се счупило
от удара. След това св.М. паднала пред колата.
След причиняване на пътно транспортното
произшествие обв. Д. обезопасил местопроизшествието, като поради липса на
светлоотразителен триъгълник поставил резервната си гума със светлоотразителна
жилетка зад автомобила си, който останал да заема лявото платно на бул. „Андрей
Сахаров“ в посоката към бул. „Йерусалим“. Пострадалата пешеходка – св. М. била
откарана по спешност в Окръжна болница.
В резултат от удара на пострадалата Минава
били причинени следните травматични увреждания: черепно мозъчна травма,
проявена с тежка контузия на главния мозък в левотеменно и травматичен
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в ляво слепоочно теменно, които в
съвкупност са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота;
счупване на лява хълбочна кост, счупване на лява главулечна ямка, счупване на
лява седалищна кост, които в съвкупност са довели до трайно затрудняване
движението на левия долен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни; изкълчване на
лявата раменно лопатъчна става на главата на лявата раменна кост над стаената
повърхност на лопатката с отломъчно костно счупване на двете туберкулни
възвишения на раменната кост, без засягане на стаената повърхност на лопатката,
които в съвкупност са довели до трайно затрудняване на движенията на левия
горен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни; счупване на тялото на единадесети
гръден прешлен и травматична дискова херния ТхЮ-ТХИ гръдни прешлени, оток на
гръбначния мозък в поддискалните костни пластини в сегмента 10 и 11 гръдни
прешлени, широко изпъкване на фиброзния пръстен и пулпозното ядро на диска на
ТХ10-Тх11 без фрагментация, които в съвкупност са довели до трайно затруднение
движението на снагата за срок, по-дълъг от 30 дни.
След извършената цялостна служебна
проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав установи, че същият
е постановен при изяснена фактическа обстановка, която съответства на фактите,
изложени в постановлението на СРП с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност на обвиняемия Д. с налагане на административно наказание.
Приетото от първоинстанционния съд,
кореспондира с установеното от настоящата въззивна инстанция и по категоричен
начин се доказва на базата на събраните непосредствено пред първоинстанционния
съд и приобщените по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства и способи на доказване, а именно: показанията на свидетелите В.Ч.Н.
(л.21 от ДП), В.Д.М.(л.22 и л.33 от ДП), Й.С.С.(л.26 от ДП), Л.А.З. (л.28 от
ДП), Р.Д.Р. (л.29 от ДП), О.Ц.Г.(л.30, 31 от ДП), В.И.Т.– (л.32-33 от ДП), обясненията
на обвиняемия Д., дадени в хода на съдебното следствие пред първия съд
(частично), протокол за оглед на местопроизшествие, ведно със скица и фотоалбум
(л. 10-15 от ДП), констативен протокол №549 (л.8 от ДП), както и от останалите
писмени доказателства, ангажирани в хода на досъдебното производство, заключенията
на съдебномедицинска експертиза (СМЕ) (л.35-41 от ДП) и комплексната медико-автотехническа
експертиза (КМАТЕ) (л.46 – 60 от ДП).
Първоинстанционният
съд, след като обосновано е преценил, че е изчерпал всички възможности за
събиране на относими доказателства, е извършил коректен анализ на събраните,
като е изяснил точния им смисъл и не е допуснал превратното им тълкуване или
неоснователно подценяване на едни доказателства за сметка на други.
За да стигне до този извод, въззивният съд
провери основателността на оплакванията на обвиняемото лице и защитата му по
повод доказателствената дейност на районния съд.
Обосновано първата съдебна инстанция е
приела, че в доказателствената съвкупност няма противоречие относно това, кога
и къде обвиняемото лице е управлявал лек автомобил марка л.а. „Опел“ модел
„Вектра“ с рег. № ********. По несъмнен начин е установено и че произшествието
е станало на бул.
„Андрей Сахаров“, в района на № 14, както и че асфалтовата настилка в района на
ПТП е била суха, без неравности и наклони. Горните обстоятелства се установяват
по безспорен начин от ангажираните по делото гласни доказателствени източници,
както и от наличиния по делото протокол за оглед на местопроизшествие, ведно
със скица и фотоалбум.
На следващо място въззивният съд на свой
ред прие за категорично изяснено, че ударът между управлявания от обвиняемия Д.
лек автомобил и пострадалата свидетелка М. е станал след предприето от страна
на последната неправилно пресичане на платното за движение на място, което не е
обозначено за пресичане на пешеходци. В тази насока са данните от протокола за
оглед на местопроизшествие и изготвената от служителите на СДВР скица към
протокола, видно от които липсват данни за наличие на пешеходна пътека или
светофарна уредба на мястото на инцидента. Горното обстоятелство се установява
и от ангажираните по делото гласни доказателствени средства, в това число и от
показанията на самото пострадало лице, в които последната дава сведения, че е предприела
пресичане на пътното платно на 50 м. от пешеходния светофар. Настоящият съдебен
състав кредитира показанията на пострадалата свидетелка и в останалата част,
като намира, че последните не допринасят за изясняване на спорните по делото
обстоятелства, доколкото пред орган на разследването свидетелката не дава
сведения за механизма на осъществяване на процесното ПТП, посочвайки, че е
разбрала едва в болницата, че пострадала при пътен инцидент.
Основният спорен въпрос по делото, с
оглед ангажираните по делото гласни доказателствени източници, се отнася до
обстоятелството имал ли е възможност обвиняемият Д. да възприеме пострадалата М.
своевременно и да избегне удара с нея, е намерил своето правилно разрешение в
мотивите на обжалваното решение. Както правилно е констатирал първоинстанционният
съд информация, че видимостта на обвиняемото лице към пресичащата пътното
платно пешеходка е била възпрепятствана от паркирали на пътното платно
автомобили, се извлича единствено от неговите обяснения. При преценка на достоверността
на последните въззивната инстанция отчете обстоятелството, че обясненията на
подсъдимия/обвиняемия имат двойствена правна природа, като се явяват
едновременно гласно доказателствено средство и основно средство за реализиране
правото на защита, с оглед на което последните бяха оценени много внимателно от
страна на въззивната инстанция. В резултат на извършената доказателствена
проверка настоящият съдебен състав, подобно на районния съд, не възприе с
доверие изнесената от обвиняемия доказателствена информация относно процесния
инцидент, по-конкретно относно факта, че не е имал видимост към пресичащата
пешеходка, поради спрял на спирката автобус на градския транспорт и паркирали
на пътното платно автомобили, доколкото обясненията в тази му част се
опровергават по категоричен начин от показанията на разпитаните по делото
свидетели, станали преки очевидци на инцидента – В. Н. и Й.С.. В показанията си
пред орган на разследването свидетелят Н. е категоричен, че се движел именно в
дясната пътна лента, като пред него е нямало други превозни средства, когато в
района на пешеходния светофар на пазара на Младост 1 до метростанция „Младост
1“, движейки се лявата пътна лента го е изпреварил автомобила, управляван от
обвиняемото лице, който впоследствие инициирал пътен инцидент с пресичеща
пътното платно пешеходка. В същата насока са и показанията на св. Сидери, която
по време на разпита си в хода на разследването дава сведения, че движението в
дясното пътно платно към момента на инцидента се е осъществявало безпрепятствено.
Съгласно
правилата за доказателствената тежест, за да бъдат приети за достоверни
обясненията на подсъдимия/ обвиняемия, не се изисква те да намират подкрепа в
други доказателства, а да не се опровергават от несъмнено установени доказателства.
В настоящия случай въззивният съд констатира, че обясненията на обвиняемото
лице, в частта, в която последният дава сведения, че дясната лента на пътното
платно е била непроходима към момента на инцидента, доколкото е имало спрял
автобус и паркирали автомобили, които от своя страна са му попречили
своевременно да възприеме пострадалата пешеходка, убедително се опровергават от
показанията на свидетелите очевидци на деянието, поради което настоящият
съдебен състав, аналогично на предходния прие, че обясненията представляват
защитна теза, която не е достоверно отражение на действително случилото се
събитие.
Обосновано
районният съд е оценил като висока и надеждна доказателствената стойност на
показанията на разпитаните по делото свидетели възприели изцяло или само
отделни части от осъществилия се пътен инцидент – В. Н., Й.С., Л. З.,Р.Р., О.Г.,
В.Т., доколкото показанията им са информативни и последователни, като не
съдържат логически празноти или противоречия. Съдът установи синхрон между тази
група свидетелски показания относно времето, мястото и механизма на
осъществилото се пътно-транспортно произшествие, както констатира и наличие на
еднопосочност между разказа на очевидците в частта, в която последните са
възпроизвели информация за пътната обстановка по време на инцидента, в т.ч. и
за състоянието на пътната настилка. Предвид горното и с оглед
обстоятелството, че свидетелите са станали случайно очевидци на произшествието,
като не са заинтересовани по никакъв начин от изхода на процеса, настоящият
съдебен състав не намери основание да се поставя под съмнение достоверността на
изложеното от тях, като кредитира показанията им с доверие. Въззивната инстанция
не се довери единствено на показанията на свидетеля О.Г., в частта, в която последният
дава сведения за движението на пострадалата пешеходка, а именно от пазара на Младост
1 към банката, намираща се на отсрещния тротоар, доколкото така соченото
обстоятелство се явява опровергано от останалите ангажирани доказателства по
делото, в това число и от показанията на самата пострадала, в които последната
дава непротиворечиви сведения за посоката си на движение непосредствено преди
инцидента.
Въззивният съд прие за съществен
коректив при преценка на достоверността на ангажираните по делото гласни
доказателствени средства заключението на приета по делото КМАТЕ. От последната
се изяснява безпристрастно и обективно точното място на удара между
управлявания от обвиняемия лек автомобил и свидетелката М. на пътното платно, скоростта
на автомобила, управляван от обвиняемото лице преди произшествието и в момента
на удара, изминалия от пострадалата път до мястото на удара, както и дължината
на опасната зона за спиране на автомобила при конкретните пътни условия и при
скоростта, която се е движел. От процесното експертно заключение се установява
по категоричен начин, че независимо дали пешеходката се е движила с бавен ход,
с бърз ход или спокоен бяг при скорост от 60 км/час, ударът с пострадалото лице
за водача на автомобила е бил предотвратим. Предвид горното експертът е
заключил, че обвиняемият Д. с оглед скоростта, с която се е движел, (изчислена
на 60 км/час) е имал обективна възможност да възприеме пешеходката от момента,
в който е навлязла на платното за движение, както и техническа възможност да спре преди мястото на
удара. Процесното заключение изяснява и причината за настъпилия пътен инцидент,
а именно субективното поведение на водача на автомобила (обвиняемото лице),
който не е възприел или ако е я възприел не е реагирал своевременно на
намиращата се на платното за движение пешеходка, както и субективното поведение
на пострадалата, която е предприела пресичане на платното за движение на място,
което не е обозначено за пресичане от пешеходци.
Разгледаното експертно заключение,
настоящият съдебен състав намира за пълно, точно и ясно, даващо отговори на
всички поставени въпроси, като счита, че последното почива на теоретичната
подготовка и професионални познания на изготвилите го експерти, както и на
ангажираната по делото доказателствена съвкупност. Застъпените във въззивната
жалба доводи за необоснованост и неправилност на експертното заключение, с
оглед обстоятелството, че експертът е използвал неприложим за конкретния случай
метод за изчисляване на скоростта, който се основава на експериментални тестови
изследвания, въззивният съд намира за несъстоятелни. При определяне на
скоростта на водача на участвалия в пътното произшествие автомобил, вещото лице
инж. П. не е направил произволни заключения, представляващи предположения или
хипотези. Напротив, видно от съдържанието на самото заключение, както и с оглед
посоченото от вещото лице по време на изслушването му в съдебно заседание се
установява, че използваният от вещото лице метод е един от възможните и
използваните в практиката методи за изчисляване на скоростта на автомобил, участвал
в пътен инцидент, както и обстоятелството, че за изчисляване на скоростта
посредством цитирания метод от страна на вещото лица са използвани не
предположения, а обективни факти, закрепени в огледния протокол и приложения
към него фотоалбум, от които се извежда точна информация за конкретните
деформации на предната част на автомобила на обвиняемото лице, в това число и
за формата на счупване на предното стъкло. В тази връзка следва да се отбележи
и обстоятелството, че с оглед констатираното хлътване на стъклото на
автомобила, вещото лице е категорично, че скоростта на движения на автомобила
непосредствено преди инцидента е била повече от 50 км/час, като не изключва
възможността последната да е била и по-висока от 60 км/час, с оглед данните за
спирачен път, извлечена от ангажираните по делото гласни доказателствени
източници.
С оглед горните съображения и като взе
предвид обстоятелството, че процесното заключение е било прието от страна на
първоинстанционния съд без да бъде оспорено от страните, въззивният съд не
намери основание да се съмнява в обективността, безпристрастността и наличието
специалните познания на експертите, с оглед на което кредитира изводите им с
доверие.
На следващо място въззивният съд констатира,
че правилно първата инстанция е кредитирала и заключението на изготвената и
приетата по делото съдебномедицинската експертиза по писмени данни, както и заключението
на КМАТЕ, в медицинската ѝ част, като обективно и компетентно изготвени,
доколкото от последните се изясняват в необходимата пълнота и изчерпателност
причинените увреждания на св. М., както и техните медикобиологични
характеристики.
В подкрепа на изложената фактология на
събитията, въззивната инстанция кредитира приобщените в процеса писмени
доказателства и доказателствени средства, а именно констативен протокол,
съставен за процесното ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие, ведно със
скица и фотоалбум, медицински документи по отношение на пострадалото лице,
справка картон на водача М.Д., справка от районен център 112 – София. Въпросният
протокол за оглед според въззивната инстанция е съставен при спазване на
изискванията на НПК, като инкорпорираните в него действия също са извършени в
съответствие с изискванията на процесуалния закон, поради което последният се
явява годно доказателствено средство относно закрепените в него факти и
обстоятелства. При служебната проверка
на останалите писмени доказателствени източници, съдът не констатира допуснати
процесуални нарушения при събирането им, които да обосновават изключването им
от доказателствения материал по делото, като възприема за достоверни данните,
съдържащи се в тях, доколкото по делото липсват други доказателствени
източници, които да ги оборват и/или опровергават.
Констатация за съдебното минало на
обвиняемия Д. към датата на деянието, съдът е направил законосъобразно въз
основа на приложената и приета по делото справка за съдимост в досъдебното
производство и инкорпорираната в хода на съдебното следствие.
При така установена фактическа
обстановка и след задълбочен и прецизен анализ на доказателствената съвкупност
въззивната инстанция намира от правна страна, че в мотивите си
първоинстанционният съд обосновано е приел, че с действията си обвиняемият Д. в
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.Б, пр.2,
вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
От обективна страна се установява, че обвиняемият
Д. 28.06.2016 г. около 15,40 часа в София, при управление на моторно превозно
средство - л.а. „Опел“ модел „Вектра“ с рег. № ********по бул. „Андрей Сахаров“
с посока на движение от бул. „Ал.Малинов“ към бул. „Йерусалим“, в района на №
14, е нарушил правилата на движение по пътищата, установени в Закона за
движение по пътищата (ЗДвП): чл.116 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство
е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, ....“, чл.21, ал.1 от ЗДвП „При избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство
е забранено да превишава следните стойности на скоростта в километри в час:
категория В - населено място 50 км/ч, като Д. се е движил със скорост 60 км/ч и
по непредпазливост е причинил на пресичащата пътното платно за движение на бул.
„Андрей Сахаров“ (с посока отдясно наляво спрямо посоката на движение на
автомобила) пешеходка В.Д.М.средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2
от НК, изразяваща се в: черепно мозъчна травма, проявена с тежка контузия на
главния мозък в левотеменно и травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки
в ляво слепоочно теменно - в съвкупност довели до разстройство на здравето
временно опасно за живота, счупване на лява хълбочна кост, счупване на лява
главулечна ямка, счупване на лява седалищна кост - в съвкупност довели до
трайно затрудняване на движението на левия долен крайник (ляв крак) за срок,
по-дълъг от 30 дни, изкълчване на лявата раменно лопатъчна става на главата на
лявата раменна кост над ставната повърхност на лопатката с отломъчно костно
счупване на двете туберкулни възвишения на раменната кост, без засягане на
ставната повърхност на лопатката в съвкупност довели до трайно затрудняване на
движенията на левия горен крайник (лява ръка) за срок, по-дълъг от 30 дни,
счупване на тялото на единадесети гръден прешлен и травматична дискова херния
Тх10-Тх11 гръдни прешлени, оток но гръбначния мозък в поддискалните костни
пластини в сегмента 10-ти и 11-ти гръдни прешлени, широко изпъкване на
фиброзния пръстен и пулпозното ядро на диска на Тх10 - Тх11, без фрагментация –
в съвкупност довели до трайно затруднение на движението на снагата за срок
по-дълъг от 30 дни.
Правилно първостепенният съд е приел на
основата на установената по делото фактическа обстановка, че обвиняемото лице Д.
е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – „При избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч –за
пътно превозно средство от категория „В” в населено място 50 км/ч“. С оглед
ангажираните по делото доказателствени източници, в частност заключението на
приетата и кредитирана от двете съдебни инстанции комплексна медико-автотехническата
експертиза по делото безспорно се установи, че обвиняемото лице Д. непосредствено
преди инцидента е управлявал автомобила си със скорост, превишаваща
разрешената, а именно 60 км/час, като
според вещото лице в възможно да е била и по-висока.
Не могат да се споделят доводите на
защитата касаещи извършеното от страна на обвиняемото лице нарушение на
разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП. От доказателствата по делото е видно, че
обвиняемото лице е могъл да възприеме пресичещата пътното платно пешеходка, от момента
на стъпването им на платното. Горното обстоятелство се установява от
показанията на свидетеля очевидец на произшествието Н., който дава сведения
пред орган на разследването, че се е движел със скорост около 50 км/ч в дясната
лента за движение, като пред него не е имало други автомобили, с оглед на което
последният е забелязал пешеходката от около 80 метра, когато в района на
светофара е бил изпреварен отляво от автомобила, управляван от обв. Д.. От
друга страна, видно от разясненията на вещото лице П. по време на изслушването
му пред първата инстанция се установява, че дори и ако се приемат за достоверни
твърденията на водача, че последният е възприел пешеходката не от стъпването
ѝ на пътното платно, а едва от момента, в който последната е станала
видима за него (с оглед твърденията му за намиращи се на платното автомобили,
ограничаващи видимостта му), то изводите на вещото лице, че отстоянието от автомобила
на обвиняемия Д. до мястото на удара (независимо от хода на пострадалата) е
било по-голямо от стойността на опасната зона за спиране, биха се запазили. Предвид
горното настоящият съдебен състав аналогично на предходния, намира, че
обвиняемият Д. е следвало да съобрази поведението си и с вмененото му съгласно
чл. 116 от ЗДвП задължение да проявява необходимата внимателност и
предпазливост спрямо пешеходците, когато последните се намират на пътното
платно, независимо от неправомерното в случая поведение на пострадалата.
Нарушението на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и
чл. 116 от ЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, причинено от удар
между лекия автомобил „Опел“ модел
„Вектра“ с рег. № ********, управляван от обвиняемото лице и пострадалата
свидетелка М., вследствие на който удар е настъпил общественоопасен резултат, а
именно причинените на пострадалата телесни увреждания, доколкото подсъдимият,
нарушавайки режима на скоростта и задължението си да проявява
необходимата внимателност и предпазливост спрямо пешеходците, сам се е поставил
в невъзможност да реагира правилно на възникналата опасност на пътя, като е допуснала
сблъсък с пешеходката.
Безспорно по делото се установи, с оглед
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
съдебномедицинската експертиза по писмени данни, че в резултат на осъществилото
се ПТП на пострадалата М. са причинени: черепно мозъчна травма, проявена с
тежка контузия на главния мозък в левотеменно и травматичен кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки в ляво слепоочно теменно - в съвкупност довели до
разстройство на здравето временно опасно за живота, счупване на лява хълбочна
кост, счупване на лява главулечна ямка, счупване на лява седалищна кост - в
съвкупност довели до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник
(ляв крак) за срок, по-дълъг от 30 дни, изкълчване на лявата раменно лопатъчна
става на главата на лявата раменна кост над ставната повърхност на лопатката с
отломъчно костно счупване на двете туберкулни възвишения на раменната кост, без
засягане на ставната повърхност на лопатката в съвкупност довели до трайно
затрудняване на движенията на левия горен крайник (лява ръка) за срок, по-дълъг
от 30 дни, счупване на тялото на единадесети гръден прешлен и травматична
дискова херния Тх10-Тх11 гръдни прешлени, оток но гръбначния мозък в
поддискалните костни пластини в сегмента 10-ти и 11-ти гръдни прешлени, широко
изпъкване на фиброзния пръстен и пулпозното ядро на диска на Тх10 - Тх11, без
фрагментация – в съвкупност довели до трайно затруднение на движението на
снагата за срок по-дълъг от 30 дни, визирани в разпоредбата на чл. 129, ал.
2 от НК. С оглед константната съдебната практика, независимо от броя на
причинените средни телесни повреди, когато на едно лице са причинени няколко
еднакви по характер телесни увреждания, квалификацията на деянието следва да се
определи с оглед на едното от тях, доколкото броят на уврежданията не създава
по-тежък резултат. Предвид горното причинените отделни увреждания на пострадалата
свидетелка представляват и следва да се третират като една средна телесна
повреда като броят и тежестта им са от значение единствено за
индивидуализацията на наказателната отговорност на обвиняемото лице.
Анализът на доказателствените източници
сочи, че вината на обвиняемия Д. се доказва по категоричен начин. Настоящият
съдебен състав не се съгласява обаче с доводите на първия съд, че в случая
деянието е извършено от страна на обвиняемото лице при форма на вина
„самонадеяност“. По делото липсват достатъчно доказателства, които да насочват,
че обвиняемият е имал най-обща (абстрактна) представа за настъпване на
престъпния резултат, като е смятал, че този резултат може да бъде избегнат от
него, доколкото независимо от обстоятелството, че се установи, че последният не
е бил възпрепятстван да възприеме пешеходката при встъпването ѝ на
пътното платно, не се установи с категоричност в кой момент лично е възприел
появилата се на пътя опасност, за да се твърди, че реално е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици от деянието. Предвид горното
според настоящата съдебна инстанция деянието е извършено от обвиняемия от
субективна страна при форма на вина „несъзнавана непредпазливост“ (небрежност).
Обвиняемият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици на
деянието (получените при пострадалата телесни увреждания), но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди. Отклонението от дължимото поведение (нарушенията на
разпоредбите от ЗДвП) поражда за него задължението да предвиди настъпването на
престъпния резултат, който с оглед установените по делото обстоятелства,
обективно е могъл да предвиди.
Настоящият съдебен състав намира за
основателно възражението на защитата, че обвиняемото лице е извършило
процесното престъпление при съпричиняване в значителна степен от страна на
пострадалата, която е предприела пресичане на платното за движение на
необозначено за това място. Наличието на виновно поведение от страна на
пострадалата обаче, не може да доведе до несъставомерност на деянието на
обвиняемия. Приносът на друг участник в движението не изключва
причинно-следствената връзка между допуснатите нарушения на правилата за
движение от страна на обвиняемото лице и настъпилите общественоопасни
последици.
При индивидуализиране на отговорността
на обвиняемия Д. правилно СРС е преценил наличието на предпоставките на чл. 78а НК, доколкото за престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“. пр. 2 вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години или
пробация, обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК, от деянието не са настъпили съставомерни
имуществени вреди. Не са налице и отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7
от НК. Поради това законосъобразно районният съд е освободил обвиняемото лице
от наказателна отговорност, налагайки му административно наказание.
При индивидуализация на наказанието
районният съд е отчел като отегчаващи отговорността обстоятелство мястото на
извършване на деянието (в населено място, при шофиране в градски условия),
както и множеството нарушения на различни разпоредби на ЗДвП в предходен на
деянието период, информация, за които се извлича от приложената по делото
справка с приложения, изходяща от ОПП – СДВР, а като смекчаващо факта, че
превишаването на скоростта над допустимата, в нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП,
не е драстично.
Предвид изложеното, първият съд е
преценил, че за постигане целите на наказанието размерът на глобата следва да
бъде над минималния, около средния, а именно 2 000 (две хиляди) лева, като
на основание чл.78а, ал.4, вр.чл.343г, вр.чл.343 ал.1 б. „б“ пр.2, вр.чл.342
ал.1 пр.3 от НК е лишил обвиняемото лице от право да управлява МПС за срок от
една година.
Като самостоятелно смекчаващо
обстоятелство настоящият съдебен състав отчита посоченото по-горе обстоятелството,
че пострадалата също има принос за причиняване на произшествието, което по
принцип се отразява на обществената опасност на деянието, като обективно я
намалява, но би имало по-съществено значение при евентуална реализация на
гражданска отговорност, а като отегчаващо такова – причиняването на множество
сериозни телесни увреждания на пострадалата – четири средни повреди и
травматични увреди, попадащи извън понятията в смисъла на чл. 129, ал.2 от НК.
Независимо от констатираните по-горе
различия при индивидуализацията на наказанието на обвиняемото лице, въззивният
съд, противно на доводите на защитата, счита, че определените от СРС наказания,
се явяват
справедливо
възмездие за извършеното престъпление, като последните ще окажат необходимото
превантивно и превъзпитателно въздействие по отношение личността на обвиняемия и
останалите членове от обществото. Така определените наказания, с оглед техния
вид и конкретен размер, според настоящия въззивен състав се явяват едновременно
необходимо за поправянето и превъзпитанието му, заслужено и целесъобразно с
оглед целите по чл.12 от ЗАНН. Същевременно включването на нови
индивидуализиращи обстоятелства, в частност констатираното от настоящата
инстанция съпричиняване от страна на пострадалото лице към вредоносния резултат,
не следва да промени крайното заключение при определяне на наказанията на
обвиняемия Д., доколкото с оглед причинените на пострадалата множество тежки
телесни увреждания и предвид данните за множество нарушения на различни
разпоредби на ЗДвП в предходен на деянието период, намаляването на глобата до
законоустановения минимум от 1000 /хиляда лева/, както и неналагането или намаляването
на времето, през което обвиняемото лице ще бъде лишено от право да управлява
МПС, би представлявало неоправдано снизхождение, което подценява обществената
опасност на деянието.
С оглед на обстоятелството, че
обвиняемият е бил признат за виновен по обвинение, за което е внесено
постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, първоинстанционният съд правилно го е осъдил да
заплати разноските по делото в съответствие с разпоредбите на чл. 189, ал. 3 НПК и чл. 190, ал. 2 от НПК.
Предвид изложените съображения и като не
констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила и необоснованост, въззивният съд счита, че обжалвания
съдебен акт следва да бъде потвърден, поради което и на основание
чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 06.10.2017 г. по НАХД № 21018/2016 г. по описа на СРС, НО, 122-ри
състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.