РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен, 05.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговско отделение, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ Г.
ЧЛЕНОВЕ: 1……………………….
2………………………
при секретаря ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ и в присъствието
на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ Г. т.д. № 14 по описа за
2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от Р. С.Ю., чрез
пълномощник, Ищцата твърди, че на 26.09.2018 г. в гр.Плевен в района на
кръстовището на бул.“Г. *** на пешеходна пътека л.а. „Ф.К. “ с ДК № ****,
управляван от ответницата, нарушава правилата за движение по пътищата, като не
пропуска пресичащата на пешеходна пътека отдясно - наляво спрямо движението на
автомобила пешеходка.За удостоверяване на настъпилото ПТП е бил съставен
констативен протокол с пострадали лица от 19.10.2018 г. от ОДВР отдел „Пътна
полиция“, в който е отразено, че причина за настъпилото ПТП е виновното
поведение на водачката на л.а. „Ф.К. “ с ДК № **** К.Г..В резултат на
настъпилото ПТП ищцата е получила физически и психически травми, изразяващи
разкъсно-контузна рана в поясната част, оток в окосмената част на главата,
увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия с
установена медиална дискова херния на ниво С5-6.Била е откарана по спешност в
болница, където са извършени многобройни манипулации, изследвания и е
освободена за домашно лечение.На следващия ден поради силно главоболие и болки
в областта на поясния отдел на гръбначния стълб постъпва в болница.След месец
болките в областта на шиен отдел на гръбначен стълб и ограничения в движението
се увеличават и отново постъпва в болница, където е проведено медикаментозно
лечение и физиотерапия.Поставена е и диагноза медиална дискова херния на ниво
С5-6.До настоящия момент е на мускулни инжекции в много обострено състояние,
ходи приведена на една страна.През първите месеци трудно се придвижва сама и
трудно може да покрива ежедневните си нужди, като е принудена да ползва чужда
помощ.Болките и травмите не са отшумели, а получената травма ще бъде
пожизнена.След катастрофата в продължение на повече от 61 дни е в отпуск поради
временна нетрудоспособност.За проведеното лечение е извършила разходи в общ
размер на 311.86 лв.Не се чувства добре след ПТП нито физически, нито
емоционално.Лишена е за дълго време от обичайния си динамичен живот, да
упражнява своите хобита и спортове, които обича.Преживеният шок и стрес
вследствие на претърпяната злополука ще останат завинаги в съзнанието й.За
процесния лек автомобил има сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, валиден към датата на ПТП с ответника с полица BG22118001644355,
с валидност от 06.06.2018 г. до 05.06.2019 г.По повод на настъпилото ПТП в ЗК“***“
АД е образувана щета № 1404-1000-03-18-7810/24.10.2018 г., по която същият не е
определил и изплатил застрахователно обезщетение в 3-месечния срок.Прави се
искане да се постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати
сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП на 26.09.2018 г. и 311.86 лв.
имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, ведно със законната лихва
от 25.01.2019 г., както и направените разноски, включително адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
За ответника Застрахователна
компания „***“АД със седалище гр.С. , чрез
пълномощник, се изразява становище да се постанови решение съобразно
доказателствата.
Съдът намира за установено
следното от фактическа страна.
На
26.09.2018 г. около 19.55 ч. в гр.Плевен в района на кръстовището на бул.“Г. ***.Тошев,
на пешеходна пътека, е настъпило ПТП, за което е съставен констативен протокол
с пострадали лица от 19.10.2018 г., в който е отразено, че причина за
настъпването на ПТП е виновното поведение на водачката на л.а. „Ф.К. “, с ДК № **** К.Г., в който е
отразено, че лекият автомобил при движение, приближавайки пешеходна пътека тип
М8.1, не пропуска преминаващата пешеходка Р. Ю. и я удря.
За процесния л.а. „Ф.К. “, с
ДК № **** има сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, валиден
към датата на ПТП, със ответника с полица BG22118001644355 с валидност от 06.06.2018 г. до
05.06.2019 г.
По повод на настъпилото ПТП в
ЗК „***“ е образувана щета № 1404-1000-03-18-7810/24.10.2018 г., по която
същият не е определил и изплатил застрахователно обезщетение в посочения в КЗ
срок.
За изясняване на механизма на
настъпилото ПТП са събрани гласни доказателства.
От показанията на водача на
лекия автомобил К.Г. се установява, че ПТП е настъпило на пешеходна пътека на
„Технополис“, било е привечер, към 19-20 ч.Спомня си само как я е видяла в
последния момент пред нея.Ударила я е съвсе леко с огледалото, спряла е
веднага, пострадалата е имала болки в кръста, заминала е в „Бърза помощ“ и след това лекарите са
казали, че няма нищо.За да не мине през нея е свила и я е тръкнала с
огледалото.Един мъж я е придружил до тротоара.Не мисли, че скоростта е била над
превишената.Максимум 50 км/ч.Наказателното
постановление е влязло в сила.
От показанията на свидетеля З.З.
, живущ на съпружески начала с ищата, се установява, че с нея са се свръщали от
магазин „****“, пресичали са заедно пешеходната пътека на бул.“Г.К. “ на
26.09.2018 г. около 19.45 ч.Било е вече тъмно.Пресекли са първото платно,
стигнали са до островчето, погледнал е надясно светофара, идвали са коли в
далечината, продължили са тяхното движение по пешеходната пътека, стигнали са
до средата и в тои момент лек автомобил е връхлетял неговата приятелка.Не е
имало паркирани автомобили преди пешеходната пътека, автомобилът е бил първи в
редицата.Имало е достатъчно видимост.Булевардът там е доста широк, както и
пешеходната пътека.Вече са били пресекли половината пътно платно, били са
стигнали до островчето, огледали са се, тръгнали са да пресичат и автомобилът я е връхлетял по
средата на пешеходната пътека.Автомобилът е идвал от тяхна дясна страна откъм
Военна болница от светофара отдолу.Автомобилът е завил наляво в посока към магазините,
не е имал мигач, явно момичето, което е шофирало автомобила, не ги е видяло и е искало да завие, за да
не ги удари челно с предницата.Затова самият удар се е получил с дясното
огледало, което е било счупено вследствие на удара, и двете врати.Вървяли са заедно, ищцата е
била от дясната му страна, т.е. най – близо
до автомобила.Не е видял спирачни следи.Според него ударът е бил сигурно с
около 50 км/ч.
Показанията на свидетелите следва да се кредитират като обективни,
включително при условията на чл.172 ГПК, тъй като същите имат непосредствени
впечатления от настъпването на ПТП и последвалите промени в живота на ищцата.
От заключението на ВЛ инж.П., неоспорено от страните, което съдът
възприема като обективно и компетентно, се установява, че няма данни да се
определи скоростта чрез пресмятане, а ВЛ е използвало поставения пътен знак за
посоката на движение на автомобила, определящ максимална допустима скорост 40
км/ч.Пешеходката е предприела пресичане на пътното платно на пешеходната
пътека, означена със знак Д17 и начертана на пътното платно видима, ясно
изразена.Водачът е имал техническа възможност да възприеме пътния знак и
начертаната пешеходна пътека.Движението на автомобила е в условията на
неограничена видимост и обзорност.Паркираните автомобили не ограничават
видимостта на водача към пътните знаци.Водачът на автомобила е имал техническа
възможност да предотврати произшествието, без да извършва маневра завой
наляво.Следвало е да извърши технически действия за екстрено спиране на
автомобила със спирачната уредба.Пешеходката не попада в опасната зона за
спиране на автомобила.
От приложеното медициниско удостоверение № 568/2018 г. е
видно, че при прегледа на ищцата след ПТП е установена плитка разкъсно-контузна
рана в поясната област, оток в окосмената част на главата.
От приложените болнични листове е видно, че Р. Ю. е била
в отпуск поради временна нетрудоспособност през периода 27.09.2018 г.-21.10.2018
г. и от 02.11.2018 г. - 7.12.2018 г.
От
заключението на ВЛ доц.д-р П.Л., неоспорено от страните, което съдът възприема
като обективно и компетентно, се установява, че пострадалата не е губила
съзнание, при първия преглед в СПО е имала оплаквания в поясната
област.Външният и неврологичен преглед не показал отклонения.Рентгенографията
на шийни прешлени не установява травматични увреждания.Поставена е диагноза „
травма на лумбосакралните плексуси“.
При КТ-изследване от 02.10.2018 г. е установено наличие на ниво С5-6 (пети-шести шийни прешлени) на медианна дискова херния.
При контролно МР изследване се установява наличие на втора протрузия с
образуване на херния на ниво С6-7.
При КТ-изследване е установено наличие на две дискови хернии в шийния
отдел на гръбначния стълб.Според ВЛ те представляват постоянно общо
разстройство на здравето, неопасно за живота.При проведения преглед са
установени разкъсно-контузна рана и охлузване, които сами по себе си
представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота.Причинна
връзка между травмата и увреждането в областта на шийните прешлени е налице.
Въз
основа на гореизложеното съдът приема, че предявеният иск с правно основание
чл.432 КЗ е доказан по основание.
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, между прекия причинител на вредата и застрахователя.Следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В случая е налице валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП-26.09.2018 г., по силата на което
ЗК“***“АД е поела задължение да обезщети увреденото при използването на
застрахования автомобил „Ф.К. ” трето лице.
Л.а. „Ф.К. “ с ДК № ****, управляван от К.Г.,
в района на кръстовището на бул.“Г. ***, на пешеходна пътека, означена със знак
Д17, причинява ПТП, като удря пресичащата пътното платно отляво надясно на
пешеходната пътека пешеходка Р. Ю., при поставен пътен знак за посоката на
движение на автомобила, определящ максимална допустима скорост 40
км/ч.Отстоянието на автомобила „Ф.К. “ е по-голямо от опасната зона при спокоен
и бърз ход на пешеходката, като водачът е имал техническа възможност да
предотврати произшествието.
Посочените обстоятелства обосновават извод за
противоправното и виновно поведение на водача, довело до настъпване на ПТП и
вредните последици, т. е. водачът с поведението си е осъществил деликтния
състав по чл. 45 от ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответника, че
пострадалата с поведението си значително е допринесла за настъпването на ПТП, с
оглед на определените правила в чл.113 и сл. от ЗДвП.
За да се определи дали е налице съпричиняване
на вредоносния резултат, респ. степента на участие на пострадалия в цялостния
съпричинителен процес, е необходимо да се изходи от механизма на ПТП.
Според т.6, б.“а“ от ТР № 2/22.12.2016 г. на
ВКС по т.д.№ 2/2016 г., ОСНК, правото на
пешеходеца при пресичане на пътното платно, в зависимост от мястото на
пресичане е абсолютно, на специално очертана или неочертана с маркировка върху
пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, като се
упражнява при спазване на правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.
Съобразно доказателствата по делото съдът
приема, че от страна на пешеходката Р. Ю. не е допуснато нарушение на
горепосочените правила, за да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат,
тъй като не се установяват конкретни нейни действия или бездействия, с които тя
обективно да е способствала за вредоносния резултат ( решение № 98/24.06.2013 г. на ВКС по т.д. №596/2012 г., второ т.о.).
Пресичането от пешеходците е задължително
само по пешеходните пътеки.Ищцата се е движела по пешеходната пътека,
обозначена с пътен знак Д17 на бул.“Г.К. “, за водача на лекия автомобил е
съществувало задължение да й осигури предимство.Той е следвало да намали
скоростта или да спре, тъй като Р. Ю. е преминавала по нея.
Ищцата като пешеходец е имала задължение с
оглед на чл.113, т.1 ЗДвП да се съобрази с разстоянието до приближаващите се
превозни средства и с тяхната скорост за движение, което е изпълнено от нейна страна
с оглед на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност.След като са пресякли първата част на платното и са стигнали до
островче, приятелят на ищцата е погледнал надясно, видял е, че светофарът е
пуснал коли, но те са били в далечината, затова са преценили, че могат да
продължат тяхното движение и да стигнат до тротоара.
Пътният участък е прав, с малък наклон на
изкачване по посока на движение на автомобила, с неограничена видимост.Скоростта
е ограничена с пътен знак - 40 км/ч.Имало е улично осветление, което е
създавало възможност за виждане на обекта, макар че ПТП е настъпило в тъмната
част на денонощието.
Не е нарушена от ищцата и въведената
забрана като пешеходец внезапно да
навлезе или да пресича платното за движение при ограничена видимост - чл. 114, т. 1
и т. 2 от ЗДвП.
По отношение на доказаността на
размера на предявените искови претенции съдът намира следното.
Ищцата претендира сумата в размер на
311.86 лв. имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, които са
доказани, с оглед на представените доказателства за извършването на тези
разходи: фактура № 000000006798/17.10.2018 г. - болничен престой - 154 лв.;
фактура № **********/13.11.2018 г. - мека яка - 30 лв.; фискални бонове за лекарства и прегледи: от
08.10.2018 г. - 26.73 лв.; от 17.10.2018 г. - 14.51 лв.; от 04.10.2018 г. -
9.60 лв.; от 08.10.2018 г. - 2.90; от 03.10.2018 г. - 2.90 лв.; 02.11.2018 г. -
18.38 лв.; 17.11.2018 г. - 34.28 лв.; 03.10.2018 г. - 2.96 лв.; 29.11.2018 г. -
15.60 лв.
Според чл.52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта по чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно понятие и за определяне на справедлив размер на обезщетението е
необходимо във всеки конкретен случай да се съобразяват фактите, които изпълват
съдържанието на това понятие.
От
показанията на свидетеля З.З. се
установява, че е било проведено медикаментозно и
физиопроцедурно лечение, след откриването на дисковата херния.Вкъщи се е
налагало да й помага за елементарни ежедневни нужди до края на зимата, понеже
студеното време е обостряло състоянието
й с дисковата херния, вечер е изпитвала особено силни болки.Вероятно вследствие
на медикаментите или стреса е качила около 10 кг.Наложило се е да си постави
мека шийна яка, която я ползва и до сега, както и в колата, за да може тя да
поема вибрациите, за да не я боли.Наложило се е да си смени работата след ПТП
заради болката.До тогава е била и много активна шофьорка, но след това само се
вози.След инцидента е станала изключително плаха и много страхлива, затворила
се е в себе си, чувствала се е след поставената диагноза не дотам пълноценен
човек, защото заболяването няма лечение, остава си за цял живот.Консервативното
лечение не помага и само в краен случай е хирургичното лечение.Много са обичали
да ходят на кино, но след ПТП докторите са й забранили.Приемала е обезболяващи
лекарства.Имала е предписани общо сигурно около 10 препарата, които е трябвало
да приема.
От
заключението на ВЛ доц.д-р Л. е видно, че симптоматиката на шийните дискови
хернии е разнообразна, в зависимост от локализацията и притиснатите нерви, но
включва главоболие, болка в областта на раменете и ръцете, спазъм на
паравертебралната мускулатура, ограничена подвижност, което е рефлекторна
реакция за предпазване или намаляване на болките, изтръпване на пръстите на
ръцете, намалена чувствителност.Тези симптоми са
проявени и при покой, но се усилват при движение.Болковият синдром е
продължителен - седмици и месеци.Шийната херния не може да се
самоизлекува.Консервативното лечение и физиотерапията имат за цел овладяване на
възпалението и болковите прояви.При евентуално влошаване на състоянието
лечението е само оперативно.Препоръчва се подходяща гимнастика, намаляване на
теглото, избягване на напрежение и др.Наличието на шийна херния не се отразява
върху протичането на една бременност, но последната може да доведе до обостряне
на симптоматиката на заболяването.Все още са налице болки и нарушение в
сетивността.В с.з. ВЛ е пояснило, че консервативното лечение трябва да го
провежда цял живот.При прохлаждане, изстудяване, седене на студено,
натоварване, отново трябва да има болкоуспокояващи, физиотерапия и
др.Неврохирурзите избягват да извършват хирургични операции на гръбначния стълб
в областта на шията - извършват се само в краен случай, защото там всяка грешка довежда до пълно
инвалидизиране и отпадане на функциите на долни и горни крайници и към това се
пристъпва само в краен случай.
От заключението на ВЛ д-р Г., неоспорено от страните, което съдът
възприема като обективно и компетентно, се установява, че непосредствено при
възникналото ПТП при ищцата е била кратка (часове)
уплаха за живота и здравето й.След претърпяното ПТП при нея е възникнало
невротично, свързано със стрес разстройство.специфична/изолирана / фобия /F40.2 по МКБ 10/.Фобийното разстройство
персистира (продължава) и към момента, като не се отчита динамика,
не е налице инвалидизация, причинена от него.
Както се посочи,
справедливото обезщетяване по смисъла на чл. 52 ЗЗД
означава да бъде определен от съда онзи максимално точен паричен еквивалент на
болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически
сътресения, нанесени на конкретното пострадало лице и то към момента на
непозволеното увреждане.
В резултат на ПТП
при ищцата са установени повърхностна травма ( разкъсно - контузна рана ) по окосмената част на главата, появата на две дискови
хернии с шийния отдел на гръбначния стълб на ниво С5-6 и С6-7, появил се е
болков синдром, който е продължителен - седмици и месеци, наложило се е да
приема лекарства, включително и болкоуспокояващи, които са посочени в
заключението на СМЕ при отговора на въпрос № 4.Консервативното лечение при
дисковите хернии не може да доведе до окончателно възстановяване -може да се
постигне ремисия с овладяване на болковата симптоматика, подобряване на
подвижността, но са възможни рецидиви.Към настоящия момент все още при ищцата
са налице болки и нарушение в сетивността.Наложило се е да носи шийна яка, за
да не я боли.
След ПТП на 26.09.2018 г. до края на зимата,
т.е. за период от около половин година, се е налагало да й се помага във връзка
с елементарните ежедневни нужди, тъй като студеното време е обостряло нейното
състояние.Наложило й се е да смени и работата си.Била е в посочения период от
време - около два месеца, в отпуск поради временна нетрудоспособност.
Участието на
ищцата в ПТП на 26.09.2018 г., както и настъпилите промени в здравословното й
състояние, са се отразили негативно и върху психиката й.Непосредствено при
възникване на ПТП е била кратка /часове/ уплаха за живота и здравето й.След
претърпяното ПТП при ищцата е възникнало невротично, свързано със стрес
разстройство.Специфична/изолирана /фобия/F40.2 по МКБ 10/.Фобийното разстройство персистира и към
момента.
Участието на ищцата в ПТП на 26.09.2018 г. се е отразило негативно и на
социалния й живот, както и на отношението към
околните - още след удара е станала изключително
плаха и много страхлива, затворила се е в себе си, не шофира след инцидента,
като преди това е активно е шофирала,
забранено й е било да ходи на кино от лекарите, а преди това е обичала
да ходи.
Ето защо въз основа на гореизложеното съдът
намира, че справедливият размер на обезщетението възлиза на 35 000 лв. ( определение № 579/28.09.2018 г. на ВКС по
т.д.№ 902/2018 г., ІІ т.о. ).
Следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата на
основание чл.432 КЗ сумата в размер на
35 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди от настъпилото на 26.09.2018 г. застрахователно събитие по
договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, както и сумата в
размер на 311.86 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди.
Следва да бъде
осъден ответникът да заплати на ищата и законната лихва върху горепосочените две главници поотделно, считано от 25.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, поради
следното.
Съгласно чл.497, ал.1,
т.1 и т.2 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок, считано от
по - ранната от двете посочени дати.В процесния случай то се претендира за периода след изтичането
на тримесечния срок по чл.496, ал.1 КЗ.Щетата е образувана при ответника на 24.10.2018 г., а законната лихва се иска от
25.01.2019 г.
При този изход на процеса
следва да бъде осъден ответникът да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на ПлОС държавна такса в размер на 1 400 лв. и разноски за вещи лица в размер на 850 лв.
Следва да бъде осъден ответникът на основание чл.38, ал.2 ЗА да заплати на адв.П. сумата в размер на 1 580 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство пред ПлОС, което е определено на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ ответникът Застрахователна
компания „***”, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление гр.С. , ул.Ч.В.
***, да заплати
на ищцата Р. С.Ю., ЕГН **********, сумата от 35 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди от настъпилото на 26.09.2018 г. застрахователно събитие по
договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, ведно със законната
лихва върху горепосочената главница от 35 000 лв., считано от 25.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ ответникът Застрахователна
компания „***”, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление гр.С. , ул.Ч.В.
51Д, да заплати на ищата Р. С.Ю., ЕГН **********, сумата от 311.86 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди от настъпилото на 26.09.2018 г. застрахователно
събитие по договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, ведно със законната лихва върху
гоепосочената главница от 311.86 лв., считано
от 25.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПРИСЪДЕНИТЕ суми с оглед на чл.236, ал.1, т.7 ГПК в полза на ищцата Р. С.Ю. могат да бъдат заплатени от
ответника Застрахователна компания „***“АД със седалище гр.С. по следните раплащателни ( или друг вид) сметки: IBAN ***, валута RZBBBGSF, чийто титуляр е Т. И. П., ЕГН **********, клиент на Р. (България)ЕАД, с клиентски номер: А95692.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът Застрахователна компания „***”,
ЕИК *** , със седалище и адрес на управление
гр.С. , ул.Ч.В. 51Д, да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на 1 400 лв. и разноски
по делото за вещи
лица в размер на 850 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗА
ответникът Застрахователна компания „***”, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление гр.С. , ул.Ч.В.
51Д, да заплати
на адвокат Т. И. П., ЕГН **********, САК, личен адвокатски №***, с адрес гр.С. , ул.”Б. ”№ 11-13, офис 5, сумата от 1580 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно
процесуално представителство пред ПлОС.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Велико
Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните чрез
връчване на препис от същото.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: