Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 08.04.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и трети февруари през
две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка Костадинова-Младенова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №10197 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 15.06.2020 год., постановено
по гр.дело №4495/2019 год. по описа на СРС, ГО, 81 с-в /при допусната от СРС
очевидна фактическа грешка при отразяване на годината на образуване на първоинстанционното
дело, която е посочена като 2018 год./, З. „О.“ АД е осъдено да заплати на
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД по искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ вр.
с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 554.13 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета №44012131902577 и направени ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 22.08.2019 год. до окончателното й изплащане и
сумата от 57.85 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 1.04.2019 год.
до 22.08.2019 год., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски
по делото в размер на 853.57 лв.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника З. „О.“ АД. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният
съд не бил обсъдил всички доказателства по делото и направил изводите си
относно механизма на ПТП само въз основа на писмените доказателства,
представени от ищеца. Спорният между страните въпрос бил свързан с механизма на
настъпване на ПТП. СРС бил приел, че товарният автомобил бил леко навлязъл в
лентата за движение на водача на лекия автомобил и по този начин станал причина
за ПТП. Единствените данни за подобна констатация се съдържали в показанията на
свидетеля, разпитан по искане на ищеца. По делото били приет снимков материал,
който не бил оспорен и от него се установявала каква е била пътната маркировка
на местопроизшествието. Видно било, че
при кръговото движение имало три пътни ленти, като най-дясната, в която се
намирал лекия автомобил, била само за надясно. Свидетелят бил посочил, че се е
намирал в най-дясната лента, т.е. той нямал право да продължи направо към
кръговото движение, а следвало да завие надясно. Следователно твъденият от
ищеца механизъм на ПТП и вината на водача на товарния автомобил не били
доказани. Освен това вредоносният резултат бил съпричинен от страна на водача
на лекия автомобил. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а исковете
– отхвърлени, евентуално – частично отхвърлени /с оглед релевираното възражение
за съпричиняване/. Претендира и присъждането на направените разноски по делото
и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
по жалбата „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД счита, че решението на СРС следва да
бъде потвърдено. Поддържа, че по делото било доказано, че вина за настъпване на
процесното ПТП имал водача на товарния автомобил, застрахован по задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ при ответното дружество. Видно било, че
при настъпване на ПТП и двата автомобила били навлезли в процесното кръстовище
на пл.“Сточна гара“, движейки се успоредно един на друг. Видовен за ПТП бил
водачът на товарния автомобил, тъй като при навлизане в кръстовището бил
навлязъл леко в съседната, дясна лента за движение, в която се намирал лекия
автомобил, като с предната си дясна част бил осъществил контакт с лявата част
на лекия автомобил, при което на последния били нанесени щети. Водачът на лекия
автомобил не се пристроявал в лентата за завой надясно. Ответникът не бил
оборил презумпцията за вина на водача на товарния автомобил, тъй като
разпитаният свидетел С./водач на лекия автомобил/ бил заявил, че е бил спрял в
самото кръстовище и двамата автомобила са изчаквали да се включат в движението.
Това местоположение на превозните средства се потвърждавало и от показанията на
свидетеля К./водач на товарния автомобил/, който бил заявил, че изчаквал
движението, като зад него минавали и завивали автомобили в посока ул.“Козлодуй“.
От представения снимков материал било видно, че в кръговото кръстовище на
пл.“Сточна гара“ имало четири пътни ленти, като в третата пътна лента имало
хоризонтална пътна маркировка за движение направо и надясно. Четвъртата,
най-дясна пътна лента, при преминаването над Владайска река , за вече движещите
се в кръговото кръстовище автомобили, била маркирана за завой надясно, т.е. за
излизане от кръговото кръстовище и включване в ул.“Константин Стоилов“. Такава
маркировка „завой надясно“, в най-дясната, четвърта лента, имало точно на
мястото, на което ул.“Владайска река“ се включвала в кръговото кръстовище, т.е.
тази маркировка касаела вече навлезлите в кръстовището и завиващи към
ул.“Константин Стоилов“ автомобили /по посока на ул.“Козлодуй“/, а не на
движещите се по ул.“Владайска река“. Според показанията на свидетеля К.зад него
преминавали автомобили, които завивали надясно в посока към ул.“Козлодуй“, т.е.
движещите се именно в тази четвърта пътна лента. Следователно неоснователни
били възраженията на жалбоподателя, че лекият автомобил се намирал в лентата за
завой надясно. Освен това анализът на снимковия материал сочел, че маркировката
в най-дясната пътна лента указвала движение „направо и надясно“. Дори и двата
автомобила да се намирали в края на ул.“Владайска река“, изчаквайки включване в
кръговото кръстовище, то местоположението на лекия автомобил в дясната пътна
лента било правомерно и съответно на указаната пътна маркировка. Освен това
според показанията на свидетеля С., той бил преместил колата напред след удара,
за да може да излезе от шофьорската врата, с което се обяснявало
местоположението на превозното средство върху маркировката „завой надясно“,
която обаче била върху най-дясната пътна лента, от четирите ленти на самото
кръгово кръстовище и била за излизане от него. При проследяване на траекторията
на движение на лекия автомобил при движение в дясната пътна лента на
ул.“Владайска река“, включването в кръговото кръстовище изисквало
преминаване/пресичане именно на най-дясната лента с посочената маркировка.
Твърдението на ответника, че водачът на лекия автомобил нямал право да продължи
направо през кръговото кръстовище, а следвало да завие надясно, не било
доказано. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени
за разглеждане искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите,
изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Встъпването
в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в
изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу
застрахователя на гражданската отговорност на деликвента – чл. 411, ал. 1 КЗ се
обуславя от установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи
факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и
плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните
разноски за неговото определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу
причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т.е., че вредите са
причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение и 3/
наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за
застраховка „гражданска отговорност” между деликвента и ответника.
Установено е по делото, а и не се
спори, че на 30.11.2018 год. между ищеца и „Лизингова къща София Лизинг“ ЕАД бил сключен валиден договор за имуществено
застраховане „Каско +“, с обект лек
автомобил „Пежо“ с рег.№СА ******и със срок на застрахователно
покритие от 00.00 ч. на 01.01.2019 год. до 31.12.2019 год. По силата на договора ищецът е приел да покрива
риска от повреди по собственото на застрахования МПС, а последният – да заплати застрахователна премия в размер на 490
лв. /която не се спори, че е била заплатена/
Доказано е също така, че в срока на действие
на договора за имуществено застраховане – на 28.01.2019 год. е настъпило
застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие в гр.София, на
кръговото кръстовище на пл.“Сточна гара“, с участието на горепосочения
застрахован автомобил, управляван от С.Н.С.и товарен автомобил „МАН ТГЛ 4000“ с
рег.№******управляван от Г.С.К., за което на 05.03.2019 год. застрахователят
/ищецът/ е изплатил на сервиз „София Франс Ауто – ТСК – София-1“ АД /извършил
ремонта на процесния автомобил/ застрахователно обезщетение в размер на 1 539.13
лв. /фактът на осъщественото от ищеца заплащане на застрахователно обезщетение
не е бил спорен между страните/.
Безспорно е между страните и съществуването на валиден
договор за застраховка „гражданска отговорност” между ответното дружество и
собственика на товарен автомобил „МАН ТГЛ 4000“ с рег.№******със срок на
застрахователно покритие от 25.05.2018 год. до 24.05.2019 год., който покрива и
отговорността на водача Г.С.К..
С регресна покана от 08.03.2019 год., получена на
11.03.2019 год., ищецът поканил ответника да му възстанови сумата от
1 554.13 лв., от която 1 539.13 лв. – заплатено застрахователно
обезщетение и 15 лв. – ликвидационни разноски. С писмо от 11.04.2019 год.,
получено на 12.04.2019 год., ответникът отказал да удовлетвори регресната
претенция на ищеца.
Спорният между страните въпрос по
същество във въззивното производство е свързан с механизма на настъпването на
процесното ПТП, в т.ч. чия е вината за неговото настъпване.
Настоящият съдебен състав приема, че
събраните писмени доказателства, гласните доказателства чрез разпита на
свидетеля С.Н.С., чиито показания следва да бъдат ценени като ясни,
последователни, житейски логични и кореспондиращи с останалия доказателствен
материал, както и заключенията на вещото лице по допуснатите и изслушани в
първоинстанционното производство първоначална и допълнителна съдебни
автотехнически експертизи, които при преценката им по реда на чл. 202 ГПК
следва да бъдат кредитирани, обсъдени в съвкупност, установяват деликта и
причинната връзка с вредите – след събиране на гласните доказателства, вещото
лице е уточнило, че механизмът на процесното ПТП е този, посочен на стр. 4,
абзац 2 от заключението, а именно същото е настъпило на 28.01.2019 год. в
гр.София, при едновременно навлизане на лекия автомобил и товарния автомобил
/които са се движили успоредно един на друг/ в кръговото кръстовище на
пл.“Сточна гара“, при което настъпил удар между дясната страна на товарния
автомобил и лявата страна на лекия автомобил, в резултат на което били увредени
предната лява врата на огледалото на последния. Установено е също така, че пътното
платно, на което е настъпило произшествието, е с четири пътни ленти, като на
третата от тях има хоризонтална пътна маркировка за движение направо и надясно,
а на четвъртата от тях /най-дясната/ – за движение наляво, като лекият
автомобил се е движел в третата пътна лента, а товарният автомобил – във
втората. При това местоположение на превозните средства следва да се приеме, че
причината за настъпване на ПТП е поведението на водача на товарния автомобил,
който е навлязъл в съседната пътна лента, по която се е движел лекия автомобил,
без да го пропусне.
Не следва да бъдат ценени
показанията на свидетеля Г.С.К., тъй
като на първо място те се опровергават от отразеното в съставения двустранен
констативен протокол /който е подписан от посочения свидетел/, а на второ място
не кореспондират с писмените доказателства по делото, установяващи организацията
на движение на процесното кръстовище и местоположението на превозните средства,
в т.ч., че лекият автомобил се е движел малко по-напред от товарния автомобил,
като следва да бъде отречено и описаното от свидетеля К.местоположение на лекия
автомобил в най-дясната пътна лента, както обосновано е приел и СРС,
позовавайки се на снимковия материал по делото /на л. 111 от
първоинстанционното дело/.
В този смисъл СГС приема, че по
делото е доказано, че действията на водача на товарен автомобил „МАН ТГЛ 4000“
с рег.№*******– Г.С.К., съставляват граждански деликт. Той е извършил нарушение
на правилата за движение по пътищата, свързани с осъществяването на маневри –
нарушил е правилото на чл. 25, ал. 2 ЗДвП. Деянието на посочения водач е
противоправно и в пряка причинна връзка от него са настъпили твърдените
увреждания на застрахованото при ищеца МПС. Вината се предполага – чл. 45 ал. 2 ЗЗД. Следователно увреденият има срещу виновния водач вземане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е
платил обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е възникнало
регресно право срещу деликвента, респ. срещу неговия застраховател по
застраховка „гражданска отговорност“.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, въззивният съд приема, че разпоредбата на чл. 386,
ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне
до пълно репариране на вредоносните последици. В съдебното производство
дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”
се остойностява с размера на действителната стойност на вредата към деня на
настъпване на събитието – чл. 499, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилаганата от
застрахователя методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 год. Също така
обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество,
т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго от същия вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качеството, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КТ и съответно е лимитирано от
застрахователната сума по договора – чл. 386, ал. 1 КЗ. В частност от
кредитираното заключение по първоначалната съдебна автотехническа експертиза се
установява, че стойността на ремонта, необходим за отстраняване повредите на
процесния лек автомобил по средни пазарни цени възлиза на 1 579.47 лв.
/която сума е в по-висок размер от заплатената и претендирана от ищеца –
1 539.13 лв./.
Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ
изрично включва в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните
разноски, направени за определяне на заплатеното обезщетение. В частност
експертното заключение е било необходимо за ищеца при преценката за наличието
на основание за заплащане на обезщетение и при определяне на вида и размера на
щетите и съответно следва да се счита за такива обичайни разноски, които е
установено въз основа на събраните писмени доказателства по делото и
заключението по съдебната автотехническа експертиза, че възлизат на 15 лв.
В този смисъл законосъобразно първоинстанционният
съд е приел, че ищецът се легитимира като кредитор на претендираното регресно
вземане в размер на 1 554.13 лв.
/включващо и направените от него ликвидационни разноски от 15 лв./, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане и тъй като ответникът е в забава от 11.04.2019 год. /виж
чл. 412, ал. 3 КЗ/ – и на вземане за обезщетение за забава в размер на 57.85
лв., който е определен при правилно приложение на правилото на чл. 162 ГПК.
Ето защо въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея решение на СРС – потвърдено,
като правилно.
По отношение на
разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на
разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят
/ответникът/ следва да бъде осъден да заплати на ищеца действително направените
разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер
на 411.41 лв. /с ДДС/.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не
подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 15.06.2020 год., постановено по гр.дело
№4495/2019 год. по описа на СРС, ГО, 81 с-в.
ОСЪЖДА З. „О.“ АД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК*******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените
разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер
на 411.41 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/