Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 01,12.2014
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на тридесети
октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :АНИ ХАРИЗАНОВА
При секретаря М.К. в присъствието
на прокурора................ като разгледа докладваното от съдията Харизанова
гр.д.№2184 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе
предвид следното :
В исковата си молба срещу М.П.В.
с ЕГН ********** *** ищецът “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс”ЕАД , ЕИК *********
със седалище и адрес на управление град София , община Младост , ж.к.Младост 4,
Бизнес Парк София, сграда 14, представлявано от Мишел Жорж Мари Фуйе твърди, че
по силата на договор за потребителски заем с номер CASH-04667412, сключен на 23.02.2012г. е предоставил на ответника паричен
кредит в размер на 800 лв. Твърди, че тази сума е предоставена лично на клиента
съгласно чл.1 от договора , с което ищецът е изпълнил задължението си по него.
Твърди, че на основание чл.3, изр.2 от договора за ответникът е възникнало
задължение да погаси заема на 32 седмични вноски всяка по 43 лв., които вноски
съставляват изплащане на главницата по заема и добавка, представляваща печалба
на ищцовото дружество. Твърди се, че ответникът е преустановил плащане на
вноските по кредита на 23.05.2012г. като към тази дата е погасил 12 седмични
вноски. Твърди се, че на основание чл.5, изр.2 от договора вземането на ищеца е
предсрочно изискуемо в пълен размер ако кредитополучателя просрочи четири или
повече вноски. При това положение ответникът дължи сумата от 832 лв.
представляваща оставащите 20 броя погасителни вноски към 15 юни 2012г. към която дата е станал
изискуем заема в целия му размер. Твърди се, че ответникът дължи обезщетение за
забава в размер на 102.49 лв. за периода от настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита 15.06.2012г. до 26.02.2014г. Твърди се, че към настоящия
момент ответникът дължи на ищеца главница в размер на 595 лв., надбавка по чл.4
от договора в размер на 237 лв. и обезщетение за забава в размер на 102.49
лв.Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№896/2014г. по описа
на РС-Пазарджик, по което е издадена заповед за изпълнение. Твърди се, че срещу
тази заповед е подадено възражение от длъжника и това е мотивирало правния
интерес на ищеца да предяви настоящия иск. Моли се съда да постанови решение, с
което да се приема за установено по отношение на ответника, че за ищеца
съществува вземане за следните суми: сумата от 595 лв. главница по кредита,
сумата от 237 лв. представляваща надбавка по чл.4 от договора и сумата от
102.49 лв. обезщетение за забава за периода от настъпване на предсрочната
изискуемост на посочения кредит
15.06.2012г. до 26.02.2014г., ведно със законната лихва от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, както и
съдебно деловодните в заповедното производство. Претендират се разноски в
настоящото производство.В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира
доказателства.
В срока по
чл.131 от ГПК от ответника по делото, чрез пълномощника му, е постъпил писмен отговор, с който се оспорва
иска. Инвокира се твърдение, че процесният договор за кредит е произвел
действие, тъй като липсва съгласие от ответната страна за сключване на договора
при предложените общи условия. Релевира се довод, че процесните суми не се
дължат,тъй като на твърдяната от ищеца дата 15.06.2012г. не е настъпила
предсрочната изискуемост на вземането. Според ответника от представените по
делото документи не може да се установи нито размера на изплатената сума, нито
размера на остатъчната такава, както и липсват каквито и да било указания за
размера на лихвата , размера на надбавката , която се претендира.
В съдебно
заседание ищцовото дружество не изпраща представител. О същото е постъпило
писмено становище, с което е направена конкретизация на заявените в исковата
молба факти. Твърди се, че съгласно сключения от страните договор ответникът е
следвало да въре сумата от 1 376 лв., която сума фигурира на страница
първа от договора в поле“ обща стойност на плащанията“. Разликата между тази
сума и отпуснатия кредит в размер на 800 лв. представлява оскъпяването на
кредита. Дължимата сумата 1 376 лв. е била разсрочена на 32 седмични
вноски- всяка по 43 лв според погасителен план, съставен по кредита. Поддържа
се, че в текста на договора се съдържа поле“ съгласие на заемател“ и в същото е
посочено, че с полагане на подписа си в съответните полета заемателят приема
общите условия и извършва
удостоверяванията , отпечатани на обратната страна на документа и дава своето
съгласие да стане заемател при условията
на договор, част от този документ. С полагането на подписа си ответницата е
удостоверила, че е получила от представител на заемодателя сумата в размер на
800 лв., както и погасителен план с всички падежни дати. В посоченото поле
клиентът сам е удостоверил с полагането на подписа си, че сумата –предмет на
договора е усвоена от него . Поддържа се, че последната падежна дата по
договора е изтекла и вземането е станало ликвидно и изискуемо дори и без
кредитора да се позовава на уговорената в договора предсрочна изискуемост.
В съдебно
заседание ответникът, чрез пълномощника
си адв.Лубмева, заявява, че оттегля оспорването на авторството на представения договор. Поддържа оспорването,
че към 15.06.2012г. не е настъпила пресрочната
изискуемост на кредита и в тази връзка е неоснователно и претендираното
обезщетение за забава за периода от 15.06.2012г. до 26.02.2014г. Подробни
съображения по съществото на спора са изложени в хода на устните състезания
чрез представените по делото писмени бележки.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с твърдените в исковата молба обстоятелства,
взе предвид изразените от страните становища и обсъди представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на изискванията на
чл.235 от ГПК прие за установено следното:
Видно е от
приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№896/2014г. по описа на РС-гр.Пазарджик,
че със заявление вх.№4238 от 18.03.2014г. ищецът в настоящото производство е
отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Издадена е заповед №456/21.03.2014г., с която е разпоредено длъжникът/
ответникът в настоящото производство/ да заплати на заявителя/ настоящ ищец/ сумата от 595 лв. главница, възнаградителна
лихва в размер на 237 лв. за периода от 23.05.2012г. до 05.10.2013г., мораторна
лихва в размер на 102.49 лв. за периода от 15.06.2012г. до26.02.2014г., ведно
със законната лихва считано от 18.03.2014г. до окончателното изплащане на
сумата.Изрично в заповедта за изпълнение е отразено, че вземането произтича от
следните обстоятелства : договор за кредит CASH от 23.02.2012г.В срока по чл.414 от ГПК от длъжника в заповедното
производство е постъпило възражение . Заповедният съд е дал по реда на чл.415
от ГПК надлежни указания на заявителя за
възможността му да предяви иск за установяване на вземането си. В преклузивният
едномесечен срок по чл.415 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск.
При това
положение съдът дължи първо произнасяне по допустимостта на иска преди да
премине към разглеждането му по същество. Предявеният специален положителен
установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК е процесуално допустим, тъй
като същият е предшестван от развило се заповедно производство между същите
страни и за вземане, което е идентично с вземането -предмет на исковата
претенция . Искът е предявен в преклузивният срок по чл.415 от ГПК от
легитимирана страна- заявител в заповедното производство и след надлежно и
своевременно/ в срок/ депозирано възражение от
длъжника.
По
основателността съдът намира следното:
От
представения в оригинал -договор за потребителски заем CASH-04667412-, който не се оспорва от
ответника с оглед променената му позиция в хода на процеса, се установява, че
страните по делото са сключили на 23.02.2012г. договор при общи условия, по
силата на който ищецът като заемодател е предоставил на ответницата в
качеството на заемател сумата от 800 лв. В текста на договора се съдържа така
нар.поле“ удостоверяване на изпълнението“. Това поле съдържа изявление, скрепено с подписа на
заемателя, че е получил от заемодателя сумата от 800 лв., както и че е получил
погасителния план с всички падежни дати. Заедно с договора ищецът е представил
и погасителен план, в който изрично е отразено, че касае процесния договор.
Този погасителен план е подписан от ответника на 23.02.2012г. факт ,който не се
оспорва и то този начин ответникът е обективирал волята си че е съгласен с
погасителния план и с начина на плащане . Според т.4 от общите условия съставляващи неразделна
част от процесния договор и приети от ответника, чрез подписване на договора
седмичните или месечни погасителни
вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с надбавка ,
покриваща разноските на заемодателя по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалба на
заемодателя . седмичните или месечни вноски , посочени в поле „погасителна
вноска“и определени като периодичност в поле“ срок“ се изплащат на определена
дата , наречена падеж. Падежът е датата, на която се дължи вноска в зависимост от начина на изплащане на
задължението по настоящия договор съответно ден от всяка седмица при седмично
изплащане на заема или ден от месеца при месечно изплащане на задължението.
Вноските са посочени като точна дата в приложения погасителен план, съставляващ
неразделна част от договора. Видно от отразеното в приложения погасителен план
страните са постигнали съгласие заемът
да се погасява на 32 седмични вноски, всяка от по 43 лв. като в погасителния
план точно е фиксирана падежната дата на всяка вноска.Според чл.5 от Общите
условия на договора при неплащане на една или повече седмични вноски или
месечни вноски в зависимост от начина на
изплащане на задължението / в настоящия случай е на седмични вноски/ заемателят
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата
върху всяка забавена погасителна вноска. При просрочване на четири или повече
седмични вноски , считано от падежната дата на четвъртата непогасена вноска ,
вземането става предсрочно изискуемо в целия му размер , включително с всички
определени надбавки , ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на
вземането, без да е необходимо изпращане
на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост.
Според инвокираните от ищеца твърдения
ответникът е погасил 12 месечни вноски съгласно погасителния план.Видно от
същия падежната дата на 12-тата вноска е на 18.05.2012г. Ответникът нито наведе
твърдения, нито ангажира доказателства, че е погасил някоя от следващите
погасителни вноски, а установяването на този правнозначим факт е в негова
тежест. При това положение и съгласно коментираните по-горе общи условия на
договора четвъртата непогасена поредна месечна вноска е 16-тата седмична погасителна вноска, чиито
падеж е на 15.06.2012г.
При така
установената по делото фактическа обстановка от правна страна съдът преви
следните изводи:
Предявен е
иск с правно основание чл.422, във вр.с
чл.415, ал.1 от ГПК във вр.с чл.240, ал.1 и 2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
С иска по
чл.422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано по
реда на заповедното производство в хипотезата на подадено възражение от страна
на длъжника. Искът е положително установителен и съгласно разпределяне на
доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване ищецът
следва да докаже претенцията по основание и размер.
Безспорно
се установи от представените и обсъдени по- горе писмени доказателства, че
страните по делото са обвързани от облигационна връзка, намираща правна опора в
договора за заем. Установи се по делото, че ищецът е изправната страна по
договора. Същият е изпълнил всичките си задължения по договора съгласно
постигната между страните договореност, обсъдена по- горе и залегнала в общите
условия договора, които общи условия са безусловно приети от ответника,чрез
полагане на подписа му. Установи се, че ищецът е дал в заем на ответника сумата от 800 лв. и
това е станало в деня на сключване на договора.Полагайки подписа си под
изричния текст в договора “удостоверяване на изпълнението”, ответникът е признал
факта на изпълнение от страна на съконтрахента си. Изправната страна по
една облигационна връзка, характеризираща се с двустранност/ наличие на
задължения и за двете страни/ каквато е коментираната, има право да иска изпълнение
от неизправната страна. Процесуален ангажимент на ищовата страна с оглед
тежестта на доказване съгласно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК е да
установи фактите и обстоятелствата , от
които извлича изгодни за себе си правни последици. В този ред на мисли
съдът намира за недоказани
твърденията в исковата молба до кой момент кредитът е заплащан от
ответницата и в кой точно момент е преустановено плащането на седмичните
погасителни вноски , при все че още с писмения отговор , а и в хода на цялото съдебно
дирене, ответната страна поддържаше възражения в тази насока. От представения по делото погасителен план,
подписан и от двете страни по договора и съставляващ неразделна част от постигнатите между страните уговорки, не може
да се установи този съществен с оглед
предмета на доказване факт. Ищцовото дружество не доказа не само иска по
основание, а и по размер. При инвокирано в тази насока възражение от ответника
още с писмения му отговор ищецът не установи
по размер както претенцията си за главница по договора, така и за надбавка ,
покриваща разходите, така и за добавка, съставляваща печалба като единствено се
задоволи да представи обсъдения по-горе погасителен план, от които други
изводи, освен че размера на погасителната вноска е 43 лв. не биха могли да се
направят. Не се представиха
доказателства как се формира конкретния размер на всяка вноска – каква
част е главница, каква е сумата за обслужване на кредита и кое точно е
печалбата на дружеството заемодател, за да се извлече извод, че размера на
претендирата главница е именно исковия такъв, а именно - 595 лв.Не може да се
обоснове извод, че размера на надбавката
по чл.4 от договора е претендирания
такъв от 237 лв.
Предвид
изложеното съдът счита, че недоказването на юридическите факти, на които ищецът
основава вземането си за главница и
надбавка по договора, обуславят извода, че същите не са се осъществили и оттам
и извода ,че ответникът не му дължи посочените суми на поддържаното от него
договорно основание. Предвид акцесорността на претенцията, касаеща обезщетение
за забава в размер на 102.49 лв. за периода от 15.06.2012г. до 26.02.2014г., то
същата следваща съдбата на главната претенция също остана недоказана.
Ето защо
претенциите като неоснователни следва да се отхвърлят като следва да се приеме
за установено по отношение на ответника
,че не съществува вземане на ищеца по Заповед№456 от 21.03.2014г. по
ч.гр.д.№896/2014г. по описа на РС-Пазарджик за сумата от 595.00 лв.,
представляваща главница по договор за
потребителски заем с номер CASH-04667412, сключен на
23.02.2012г, за сумата от 237 лв., представляваща надбавка по чл.4 от договора
и за сумата от 102.49 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
15.06.2012г. до 26.02.2014г.
Съобразявайки
указанията, дадени в т.12 от ТР№4/18.06.2014г, по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на
ВКС според които съдът, който разглежда
иска по реда на чл.422 от ГПК следва да се произнесе за дължимостта на
разноските , направени в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноски както в исковото така и в
заповедното производство, счита че предвид изхода по настоящото дело следва да
се отхвърли претенцията за разноски в
заповедното производство в размер на 125 лв.
Ответницата своевременно/ още с писмения си отговор/ е
направила искане за присъждане на разноски, но това искане не следва да се
уважава, макар и същата с оглед изхода по делото/ отхвърлен иск/ да има право
на разноски, тъй като не е ангажирала
доказателства , че такива е сторила в настоящото исково производство.
Така
мотивиран Пазарджишкият районен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от на “БНП ПАРИБА Пърсънъл
Файненс”ЕАД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София ,
община Младост , ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 14, представлявано от
Мишел Жорж Мари Фуйе срещу М.П.В. с ЕГТ ********** *** иск с правно основание
чл.422 от ГПК във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че съществува
вземане на БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс”ЕАД , ЕИК ********* по Заповед№456 от 21.03.2014г. по
ч.гр.д.№896/2014г. по описа на РС-Пазарджик за сумата от 595.00 лв.,
представляваща главница по договор за
потребителски заем с номер CASH-04667412, сключен на
23.02.2012г, за сумата от 237 лв., представляваща надбавка по чл.4 от договора
и за сумата от 102.49 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
15.06.2012г. до 26.02.2014г.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на “БНП ПАРИБА Пърсънъл
Файненс”ЕАД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София ,
община Младост , ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 14, представлявано от
Мишел Жорж Мари Фуйе срещу М.П.В. с ЕГТ ********** *** за заплащане на сумата
от 125 лв., направените по ч.гр.д.№896/2014г.
по описа на РС-Пазарджик разноски.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на М.П.В. с ЕГТ ********** *** за
заплащане на сторените в настоящото производство съдебно деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :