Решение по дело №867/2020 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 69
Дата: 30 март 2021 г. (в сила от 21 юни 2021 г.)
Съдия: Павлина Тонева
Дело: 20204120200867
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 декември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Горна Оряховица , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ в публично
заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Павлина Тонева
при участието на секретаря Ивелина А. Панова
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно
наказателно дело № 20204120200867 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „*****“ ****, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр. *****, ул. „****“ № ****, представлявано от управителя В. Р.
И. останал недоволен от Наказателно постановление № 507706-
F516193/06.04.2020 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности” Велико
Търново в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал.2, във вр. с чл. 185,
ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ му е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение по чл. 59а от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Поддържа, че постановлението е
незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалните
правила и в нарушение на материалния закон. Твърди нарушения на чл. 57,
ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Излага, че никъде в АУАН, НП или описаните в тях
документи не е конкретизирано в какво се изразява нарушението, а именно
какви данни не са били подадени от дружеството към НАП, кога е следвало
да се подадат, и какво точно не е изпълнено от негова страна и не става ясно
какво е извършеното от дружеството нарушение при всяка една от
получените доставки на гориво. Счита, че липсата на конкретно описано
нарушение съществено затруднява правото на защита на задълженото лице.
1
Твърди, че не е посочена конкретно нарушената законова разпоредба, а
приетата в НП санкционна норма не съответства на извършените действия от
страна на дружеството, и констатациите на органите по приходите. Отделно
твърди, че дружеството не е извършило нарушението, за което му е наложена
имуществена санкция. Сочи, че дружеството е имало ЕСФП отговаряща на
всички изисквания, която е предавала по дистанционна връзка на НАП данни,
които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Моли съда
да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Претендира
присъждане на заплатените разноски за адвокатско възнаграждение съгласно
приложен списък.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Йорданка
Христова от ВТАК жалбоподателят поддържа жалбата.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ЦУ НА НАП – СОФИЯ, ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ФИСКАЛЕН КОНТРОЛ“, представлявана от гл. юрисконсулт
Д. Б., оспорва жалбата. Счита, че наказателното постановление е правилно и
законосъобразно. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се
доказва по безспорен начин извършеното от дружеството нарушение, а
именно, че в качеството си на получател по доставки на гориво, не е подало в
НАП данни, чрез електронен документ за получаване за доставката и
движението на получените количества течни горива за четири индивидуални
периода. Твърди, че административнонаказателното производство е
проведено при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и от компетентни за това органи. Моли съда да остави без уважение
подадената жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА –
ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
На 04.10.2019 г. М. И. К. и В. К. Х. – инспектори по приходите в ЦУ на
НАП, Главна дирекция „Фискален контрол“, Дирекция „Оперативни
дейности“, Сектор „Мобилни групи“ извършили проверка на търговски обект
по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – бензиностанция, находящ се в с. ***,
ул. „**“ № ***, стопанисван от „****“ *****. При извършената проверка
установили, че документите за получените горива се въвеждат с електронен
четец. Инспекторите изискали да се представят документи удостоверяващи
произхода и доставката на горивата за периода от 01.08.2019 г. до 03.10.2019
г., фактури, акцизен данъчен документ, сертификат за съответствие,
товарителница и др. За извършената проверка е съставен Протокол за
извършена проверка № 0013390/04.10.2019 г. /л.19-л.20/.
2
По – късно след съпоставка с информационните масиви на НАП
инспекторите установили, че ЗЛ не е подало данни за получено гориво по
надлежния ред за 4 бр. доставки на гориво, които подробно описали в
Протокол за извършена проверка № 0004015/14.10.2019 г. /л.110-л.111/, видно
от справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво за дружеството
/л.112/.
За така констатираното нарушение на 14.10.2019 г. М. И. К. съставила
против „****“ *****, ЕИК **** в присъствието на управителя В. Р. И. Акт за
установяване на административно нарушение № F516193/14.10.2019 г., в
който приела, че дружеството е извършило нарушение по чл. 59а от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ /л.15-л.16/. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са
направени писмени възражения по съставения акт, като е посочено, че
данните са подадени.
На 06.04.2020 г., след като разгледал административнонаказателната
преписка, образувана по съставения АУАН № F516193/14.10.2019 г. и
преценил възражението за неоснователно, Началникът на Отдел „Оперативни
дейности” Велико Търново в ЦУ на НАП издал обжалваното Наказателно
постановление № 507707-F516193/06.04.2020 г., с което на основание чл. 185,
ал. 2, във вр. с чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ наложил на „****“ ***, ЕИК *** имуществена санкция в размер на
500 лева за нарушение по чл. 59а от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
изразяващо се в това, че при проверка на 04.10.2019 г. на обект -
бензиностация, находяща се в с. ***, общ. ***, ул. „***“ № **, стопанисван
от дружеството и след съпоставка с Информационните масиви на НАП е
установено, че ЗЛ не е подало данни, за полученото гориво, по надлежния
ред, с което е нарушило реда и начина за подаване на данни, формата и срока
на подаването им, като не е изпълнил задължението в законоустановения
срок, а именно:
- За доставките на гориво - „втечнен нефтен газ“, получена на
03.08.2019 г. в количество 1636,00 кг., осчетоводен съгласно фактура №
**********/03.08.2019 г. издадена от „Газ трейд“ АД, ЕИК *********, по
АДД от 02.08.2019 г. с УКН 0000000004713283.
- За доставките на гориво - „Бензин А95Н“ , получена на 21.09.2019 г. в
количество 2484,00 л., осчетоводен съгласно фактура №
**********/21.09.2019г. издадена от „Ромпетрол България“ ЕАД, ЕИК
*********, по АДД от 21.09.2019 г. с УКН 0000000004826661.
- За доставките на гориво - „втечнен нефтен газ“ , получена на
30.09.2019 г. в количество 1635 кг., осчетоводен съгласно фактура №
**********/30.09.2019 г. издадена от „Газ трейд“ АД, ЕИК *********, по
АДД от 29.09.2019Г. с УКН 0000000004839124.
- За доставките на гориво - „Бензин А95Н“ , получена на 15.08.2019 г. в
количество 2448,00 л., осчетоводен съгласно фактура №
3
00005б4235/14.08.2019г. издадена от „Ромпетрол България“ ЕАД, ЕИК
*********, по АДД от 14.08.2019 г. с УКН 0000000004744892.
Препис от НП бил връчен на управителя В. Р. И. на 10.12.2020 г.
Жалбата против постановлението била подадена на 17.12.2020 г. чрез АНО до
РС – Горна Оряховица.
От показанията на свидетеля И. Н. И. се установява, че данните за 4
доставки на гориво са изпратени от дружеството на НАП, но не се получава
обратна информация дали са получени.
От заключението на назначената и изслушана съдебно – техническа
експертиза /л.91-л.107/, неоспорено от страните и възприето от съда като
компетентно и обосновано се установява, че за периода от 01.08.2019 г. до
02.10.2019 г. дружеството е използвало в бензиностанцията в с. К***
Електронна система с фискална памет /ЕСФП/, която отговаря на
нормативните изисквания. ЕСФП е била дерегистрирана на 02.10.2019 г. и
подменена с друга система, поради което вещото лице не е могло да направи
справка за генерираните от системата данни за въпросния период. За този
период е установено наличието на дистанционна връзка между ЕСФП и НАП
чрез единия от националните мобилни оператори. Вещото лице е
констатирало, че според информация от НАП, за периода от 01.08.2019 г. до
02.10.2019 г. в информационната система на НАП не е регистрирано
прекъсване/възстановяване на връзката на ЕСФП към НАП. От техническа
гледна точка е възможно авария, свързана с прекъсване на захранването,
поправка в резервоара в обект на жалбоподателя, или други събития, ЕСФП
или НИС да генерира невярно отчитане на влети и получени в
бензиностанцията течни горива. След проверка на предоставените от НАП
регистрирани съобщения за доставка на гориво и наличните при
жалбоподателя документи вещото лице е установило, че доставките на
втечнен нефтен газ от 03.08.2019 г. и 30.09.2019 г., и на бензин А95Н от
21.09.2019 г., са въведени документално, което е отразено в ЕСФП, а за
доставката на бензин А95Н от 15.08.2019 г. са подадени данни в НАП на
17.08.2019 г. В Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ липсва изискване при
въведен чрез клавиатурата на ЕСФП документ за доставка на гориво, който не
е изпратен от системата към сървъра на НАП, ЕСФП да прекъсва работа или
да блокира.
Горната фактическа обстановка съдът установи, след като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност показанията на разпитаните свидетели М.
И. К. и И.Н. И., заключението на съдебно – техническата експертиза и
приетите по делото писмени доказателства.
Въз основа на така установените факти по делото, съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от
4
ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
АУАН е съставен от компетентен орган. М. И. К. - на длъжност старши
инспектор по приходите, е орган по приходите по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 4
от ЗНАП, и съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС и т.2.1 от Заповед № ЗЦУ-ОПР-
17/17.05.2018 г., издадена от Изпълнителния директор на НАП /л.64-л.66/, е
бил надлежно оправомощен да състави АУАН.
Актът е съставен в присъствието на представляващия „***“ ****, ЕИК
*** В. Р. И., като й е връчен срещу разписка препис от акта. На
представляващия дружеството е била осигурена възможност да възрази срещу
констатациите на актосъставителя в момента на съставяне на акта, както и да
представи писмени възражения в законния тридневен срок от неговото
подписване.
Началникът на Отдел „Оперативни дейности” Велико Търново в ЦУ на
НАП е надлежно оправомощен да издаде обжалваното НП по силата на т.1.1.г
от Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП
/л.53-л.55/. НП е издадено преди изтичане на шест месеца от съставяне на
акта.
Независимо от това, в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В нарушение на чл. 42, т.4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т.5 от ЗАНН както
контролният, така и наказващият орган не са посочили пълно описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Така и не става
ясно какви данни дружеството не е подало към НАП, кога /в какъв срок/ е
следвало да се подадат и под каква форма /чрез електронен документ за
доставка /ЕДД/ - приложение № 22, или електронен документ за получаване
/ЕДП/ - приложение № 23/, и какво точно неизпълнение на задълженията по
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ е извършило.
В нарушение на чл. 42, т.5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН както
контролният, така и наказващият орган не са посочили конкретно нарушената
законна разпоредба, а са посочили като такава чл. 59а от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ. Така и не става ясно коя от посочените в ал. 3 на чл.
59а от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ хипотези дружеството е нарушило.
Непосочването на пълно описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които е извършено и законната разпоредба, която е
нарушена съставлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, тъй като ограничава правото на
защита на наказаното лице да разбере административнонаказателното
5
обвинение и да организира защитата си по него.
Нещо повече, макар с непълно описание на нарушението и на
нарушената законна разпоредба, от обстоятелствената част на обжалваното
НП става ясно, че е ангажирана отговорността на дружеството за неподаване
на данни в НАП за четири доставки на гориво. Всяко неподаване на данни в
НАП за доставката на получено количество течно гориво осъществява
отделно административно нарушение, за което би следвало да се наложи
отделна имуществена санкция, съгласно чл. 18 от ЗАНН.
С оспореното НП е наложена една имуществена санкция за 4 отделни
административни нарушения, което представлява съществено процесуално
нарушаване на правилото на чл. 18 от ЗАНН. Съгласно чл. 18 от ЗАНН,
когато едно лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените
наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Следователно в
хипотезата на т.нар. реална съвкупност от административни нарушения
законодателят предвижда за всяко от тях да бъде наложено отделно
наказание, а наложените наказания да бъдат изтърпени поотделно.
Така допуснатото процесуално нарушение възпрепятства съда да
извърши цялостна проверка за законосъобразност, вкл. за спазването на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Налагането на обща по размер имуществена
санкция не позволява на съда нейната законосъобразност и справедливост
относно определения от административнонаказващия орган размер, като
поставя санкционираното лице в невъзможност да разбере за кое нарушение
какво наказание му се налага, което несъмнено накърнява правото му на
защита.
Обжалваното НП е незаконосъобразно и по същество, тъй като е
издадено в нарушение на материалния закон.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ всяко лице по
ал. 2 е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и
данни, които дават възможност за определяне на наличните количества
горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива.
За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна
измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за
свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на
метрологичен контрол.
От показанията на свидетеля И. Н. И. и заключението на съдебно –
техническата експертиза безспорно се установи, че за периода от 01.08.2019 г.
до 02.10.2019 г. дружеството е използвало в бензиностанцията в с. К***
Електронна система с фискална памет /ЕСФП/, която отговаря на
нормативните изисквания. Според информация от НАП, за периода от
01.08.2019 г. до 02.10.2019 г. в информационната система на НАП не е
регистрирано прекъсване/възстановяване на връзката на ЕСФП към НАП. За
6
всяка от процесните четири доставки на горива на съответната дата
нивомерната система на жалбоподателя е отчела постъпилото количество
гориво и е изпратила данните за това към НАП по дистанционната връзка.
Вещото лице е посочило, че доставките са въведени документално и това е
отразено в ЕСФП в обекта, като единствено за доставката на гориво от
15.08.2019 г. са подадени данни в НАП на 17.08.2019 г.
С оглед изложеното не се установява дружеството – жалбоподател да не
е подало в НАП данни за полученото гориво от четирите доставки, посочени
в НП. Причините, поради които в НАП не са получени подадените от
жалбоподателя данни са неотносими към неговата отговорност за нарушение
по чл. 59а от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Предвид допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила
и нарушение на материалния закон, обжалваното Наказателно постановление
№ 507706-F516193/06.04.2020 г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности” Велико Търново в ЦУ на НАП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
При този изход на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН е
основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските по
делото в размер на 390 лв., представляващи адвокатско възнаграждение,
съгласно приложен списък на разноските. Поради това следва да осъди НАП
– София да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя направените по
делото разноски в размер на 390 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна помощ и съдействие от
21.01.2021 г. /л.76/.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 507706-F516193/06.04.2020 г.
на Началник на Отдел „Оперативни дейности” Велико Търново в ЦУ на НАП,
с което на „***“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ****,
ул. „***“ № ***, представлявано от управителя В. Р. И., на основание чл. 185,
ал.2, във вр. с чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение
по чл. 59а от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – СОФИЯ да
заплати на „******“ *****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр. ****, ул. „***“ № ***, представлявано от управителя В. Р. И., разноски по
делото в размер на 390 лева /триста и деветдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
7
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8