Присъда по дело №1889/2021 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 44/29.07.2021 г. по НОХД № 1889/2021 г. по описа на РС-
Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу С. В. С. с ЕГН **********, с който той е обвинен в това, че за времето от 18,00
часа на 21.10.2020 г. до 09,00 часа на 22.10.2020 г. в гр. Бургас, в условията на опасен
рецидив, е отнел чужди движими вещи, а именно: 1 бр. рибарски прът (въдица) с дължина в
разгънато състояние 2,70 см. с надпис „TEAM DAIWA INTERLINE 902 MHFS“ на стойност
199,00 лева, 1 бр. машинка (макара), марка „CADENCE“ на стойност 138,00 лева, 1 бр.
рибарски прът (въдица) с дължина в разгънато състояние 2,70 см. с надпис „TEAM DAIWA
INTERLINE 902 MFS“ на стойност 199,00 лева, 1 бр. машинка (макара), марка „АТС
VALIANT SW4000“ на стойност 138,00 лева, 1 бр. рибарски прът (въдица) с дължина в
разгънато състояние 2,70 см. с надпис „SEAFOX INLINER“ на стойност 199,00 лева, 1 бр.
машинка (макара), марка „SPITZE 4000 - С“ на стойност 138,00 лева и 3 броя хипроново
влакно с дължина 150 м. всяко на обща стойност 75,00 лева, всички вещи на обща стойност
1086,00 лева от владението на Я. И. Г., без неговото съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и
б. „б“ от НК.
Пред съда производството по делото протече по общия ред. Въпреки, че беше
редовно уведомен за съдебното заседание, в което приключи съдебното следствие,
подсъдимият С. не се яви и не посочи уважителни причини за неявяването си, поради което
и спрямо него производството протече по реда на чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК, като интересите
му бяха защитавани от назначен служебен защитник.
По реда на чл. 279, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 НПК бяха приобщени обясненията му от
досъдебното производство, дадени в присъствието на защитник, в които С. признава за
извършеното деяние, схематично описва неговият механизъм и изразява съжаление.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия
самопризнания. Счита, че не следва да се кредитира двойната СПЕ, според която С. е
невменяем, а следва да се даде приоритет на единичната СПЕ, според която към датата на
извършване на деянието той е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл
да ръководи постъпките си. Посочва, че в други производства спрямо подсъдимия също са
били назначавани психиатрични експертизи, като тяхното заключение също е било, че той е
вменяем, което в комбинация с липсата на данни за хаотично поведение при извършване на
процесното деяние, водят до извод за неправилност на заключението на двете вещи лица.
Поради тази причина прокурорът пледира за признаване на С. за виновен и налагането на
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, както и за възлагане в негова
тежест на сторените разноски.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. Х.К. – БАК заявява, че следва да се
кредитира заключението на двойната СПЕ, според което нейният подзащитен е бил
невменяем както към извършване на деянието, така и към настоящия момент. Счита, че това
изключва неговата наказателна отговорност, поради което и пледира за пълното му
оправдаване.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
1

намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият С. В. С. с ЕГН: ********** е роден на 08.02.1997 г. в гр. Бургас. Той е
българин, български гражданин, неженен, неграмотен. До датата на инкриминираното
деяние, подсъдимият С. е бил осъждан с общо 5 влезли в сила съдебни актове, само за
престъпления против собствеността, като със Споразумение № 422/2016г. по НОХД №
3965/16 г. на PC-Бургас на подсъдимия е било наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от 3 месеца, което е било изтърпяно на 17.02.2017 г, а с Определение по ЧНД №
54/20 г. на PC-Бургас, в сила от 18.02.2020 г. му е било опредено и наложено едно общо
наказание, в размер на най-тежкото измежду наложените по НОХД № 121/19 г., НОХД №
32/19 г. и НОХД № 4548/19 г. и трите по описа на PC-Бургас в размер на най-тежкото от
тях, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, което е било изтърпяно
на 08.09.2020 г.
Подсъдимият С. е с лека умствена изостаналост и страда от „Психични и поведенчески
разстройства дължащи се на комбинирана употреба или употреба на други вещества.
Синдром на зависимост“ и „Параноидна шизофрения“. Той е бил няколкократно лекуван в
ЦПЗ-Бургас, но не бил взет на учет там и състоянието му не се проследявало в лечебното
заведение. Бил лекуван няколкократно и в Психиатричното отделение при СБАЛЛС-Затвора
гр. Ловеч. От 25.08.2018 г. до 06.06.2018 г. е бил лекуван в ЦПЗ – Бургас с диагноза „Остро
полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми“, като с Решение на РС-
Бургас бил преведен за задължително лечения в ДПБ-Царев брод за срок от 2 месеца.
Св. Я.Г. работил на канал за смяна на масла, който се намирал в гр. Бургас, ул.
„Чаталджа“, бензиностанция „Петрол“. В стая за отдих, която се намирала до канала, той
съхранявал 1 бр. рибарски прът (въдица) с 3 дължина в разгънато състояние 2,70 см. с
надпис „TEAM DAIWA INTERLINE 902 MHFS“, 1 бр. машинка (макара), марка
„CADENCE“, 1 бр. рибарски прът (въдица) с дължина в разгънато състояние 2,70 см. с
надпис „TEAM DAIWA INTERLINE 902 MFS“, 1 бр. машинка (макара), марка „АТС
VALIANT SW4000“, 1 бр. рибарски прът (въдица) с дължина в разгънато състояние 2,70 см.
с надпис „SEAFOX INLINER“, 1бр. машинка (макара), марка „SPITZE 4000 - С“ и 3 броя
хипроново влакно с дължина 150 м.
За времето от 18,00 часа на 21.10.2020 г. до 09,00 часа на 22.10.2020 г. подс. С.
отишъл до горепосочения канал. Подсъдимият видял, че прозорецът на помещението, в
което се намирали гореописаните вещи бил с решетка, но самият прозорец не бил затворен.
Пресегнал през отвора и извадил навън описаните по-горе рибарски принадлежности, след
което напуснал територията на бензиностанцията, като взел отнетите вещи и ги занесъл в
дома си. На 22.10.2020 г., около 09,00 ч., св. Г. установил, че била извършена кражба на
посочените вещи и сигнализирал органите на 01 РУ при ОДМВР Бургас.
След проведените ОИМ било установено, че вещите са били взети от подс. С.. Св. С.
- служител на 01 РУ при ОДМВР Бургас провел беседа и снел сведение от С., в които той си
признал за извършеното деяние и посочил механизма на извършването му. Подсъдимият
предал доброволно всички инкриминирани вещи, за което бил съставен протокол.
Впоследствие вещите били върнати на Г. срещу разписка.
2

За случая било образувано досъдебно производство и била назначена съдебно-
оценителна експертиза, която излязла със заключение, че общата стойност на отнетите вещи
е 1086,00 лева. Била назначена и съдебно-психиатрична експертиза на С., която стигнала до
заключение, че той е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си към датата на деянието, а психическото му състояние не е пречка за
участие в наказателния процес.
Подсъдимият С. бил привлечен в качеството на обвиняем, като в последвалия разпит
в присъствието на защитник признал за извършеното.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по производство доказателства, а именно:
От гласните доказателства: показанията на свидетеля Я.Г. (л. 143 гръб от съдебното
следствие), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК
показания от досъдебното производство (л. 17 от ДП) и от приобщените по реда на чл. 279,
ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 НПК обяснения на подсъдимия С.С. от досъдебното производство (л. 49
от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 22-23 от съдебното
производство); протокол за доброволно предаване (л. 11 от ДП); разписка (л. 12 от ДП)
справка от ГД„ИН“ (л. 37 от ДП); копия от медицински документи (л. 38-41 от ДП) и
справка от ЦПЗ-Бургас (л. 42 от ДП).
От експертизите: двойна съдебно психиатрична експертиза (л. 81-99 от съдебното
производство), включително и от отговорите на вещите лица в съдебно заседание (л. 106-107
от съдебното производство) и съдебно оценителна експертиза (л. 21-23 от съдебното
производство).

Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на основание
чл. 305, ал. 3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. Г., доколкото ги намира за логични,
последователни и кореспондиращи с останалия материал.
Съдът обаче не кредитира показанията на св. С. - полицейски служител при 01 РУ-
Бургас, преразказващ информация, получена от подсъдимия при т.нар.
„оперативна/разузнавателна беседа“. Съдът счита, че независимо от начина, по който са
включени в доказателствата по делото, т. нар. „беседи“, проведени от полицейски
служители (дори когато са фиксирани на веществени доказателствени средства, получени
чрез СРС), по същността си представляват предварително снети обяснения от задържано
лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Това е така, защото разпитващите
полицаи не са разследващ орган по смисъла на НПК, а разпитваният няма процесуално
качество на обвиняем. Проведената „беседа“ не е доказателствено средство за установяване
на правно-релевантни факти и има само оперативна стойност за разработване на следствени
3

версии. Задържаното лице няма процесуално качество и поради това нито има пълния обем
от права, гарантирани му от чл. 55 НПК, нито разпитващите имат задължения да го
информират за правото му да запази мълчание. Поради тази причина оперативната беседа
има стойност, равнозначна на саморъчните „обяснения“ на задържания, които правната
доктрина и съдебната практика никога не са приемали за доказателствено средство. В този
смисъл, освен актуалната практика на ВКС, въплътена в Решение № 247/12.12.2016г. по
дело № 895/2016г. на II н.о., е и практиката на ЕСПЧ (делото – „* vs. Bulgaria”).
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем
в присъствието на защитник. Действително обясненията имат двойствена природа – на
доказателствено средство и на основно средство за осъществяване на защитата на
обвиняемия, поради което и подлежат на внимателна проверка и оценка. В случая обаче
обясненията на С. хармонират с останалия, кредитиран доказателствен материал, поради
което и съдът няма причина да не им се довери, като изрично прави уговорката, че отчита
психическото състояние на подсъдимия.
Съдът кредитира и всички приложени по делото писмени доказателства, доколкото
счита, че те приобщени/изготвени по предвидения в НПК ред, не са оспорени от страните и
кореспондират с останалия доказателствен материал.
Съдът кредитира и заключението на вещото лице, по изготвената СОЕ, която намира
за пълна, обоснована и безпротиворечива. Страните също по никакъв начин не са възразили
срещи експертното заключение, поради което и съдът не счита, че следва да излага
допълнителни мотиви за цененето му.
Основният спор по делото е съсредоточен около това, кое от двете заключения по
изготвените СПЕ да се цени. Това е така, доколкото по делото е налична единична СПЕ от
вещото лице Г., според която подсъдимият е бил вменяем към датата на инкриминираното
деяние, и двойна СПЕ на вещите лица Г. и Т., чието заключение е корено противоположно.
Настоящият състав, след като се запозна подробно с двете заключения и изслуша
непосредствено вещите лица, стига до извод, че следва да се даде приоритет на двойна СПЕ,
поради следните причини.
На първо място съдът следва изрично да посочи, че експертизата е приобщена още
преди провеждане на разпоредителното заседание и това е така, доколкото правилният
отговор на някои от въпросите, които подлежат на обсъждане в това заседание (за спиране
на съдебното или за прекратяване на наказателното производство, както и относно
подходящата МНО) изискват експертни знания (по аргумент от чл. 144, ал. 2, т. 3 и т. 4
НПК). Въпросът за психичното състояние на подсъдимия е от такова естество, че неговото
изясняване е безусловно необходимо, преди въобще да се пристъпи към разглеждане на
делото по същество, доколкото това предопределя и дали делото ще трябва протече по
общия ред (ако лицето не може да формира правновалидна воля то и евентуални изявления в
посока приключване на делото със споразумение или съкратено съдебно следствие, няма как
да се ценят от съда), дали производството следва да се прекрати или пък спре. По мнение на
съда обаче това по никакъв начин не следва да се счита за съществено нарушение, от една
страна предвид спецификата на казуса, а от друга предвид обстоятелството, че експертното
заключение е приобщено в хода на открито съдебно заседание, в присъствието на страните,
които не само са имали възможност, но и активно са задавали въпроси на вещите лица и са
имали възможността да вземат становище по правилността на експертизата, включително и
да направят исканията, бележките и възраженията си по заключението – т.е. в пълнота е
спазен принципът за състезателност (Решение № 1079 от 28.10.2015 по ВЧНД 2296/2015 на
СГС). Дори да се приеме, че е било допуснато нарушение с приобщаване на експертизата
4

извън съдебното следствие, то неправилно е да се счита, че това нарушение е съществено,
доколкото по никакъв начин не е довело до ограничаване на процесуалните права на
страните (те са имали възможност да задават въпроси на вещите лица, да ангажират
„контра“ доказателства, да оспорят правилността на заключението, а и оправдателната
присъда е „санира“ всички евентуални нарушения на правата на подсъдимия и неговия
защитник), нито пък е нарушен принципът за непосредствено събиране на доказателствата
от решаващия съд. Да се възприеме, че в хипотеза като настоящата - след като вещите лица
вече са защитили заключението си в открито съдебно заседание, в присъствието на страните
и то е било прието от съда, то чисто формално същото заключение следва да бъде още
веднъж приобщено в хода на съдебното следствие, по мнение на настоящия състав следва да
се приравни на проявна форма на висш формализъм, който по никакъв начин не би
способствал за правилното решаване на казуса, нито в по-голяма степен би обезпечил
правата на страните. Именно поради това настоящият състав не съзира процесуална пречка
да ползва заключението на вещите лица по двойната СПЕ, дадено при обсъждане на
въпросите по чл. 248 НПК.
По същество на това заключение съдът следва да посочи, че го намира за правилно,
обосновано, изчерпателно и напълно кореспондиращо с непосредствените впечатления,
които съдът придоби от подсъдимия, поради което и изводите на вещите лица напълно се
споделят от настоящата инстанция. Самите вещи лица са доказани специалисти в областта
си ( д-р Г. е Началник на психиатричното отделение на СБАЛЛС, а д-р Т. е Началник на
ОДНБПЗ при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен и същевременно асистент при МУ-
Пловдив), с дългогодишен стаж и опит. Отделно от това преди да постановят заключението
си двамата са разполагали с достатъчен период от време (около два месеца), през който
период болният се е намирал в СБАЛЛС при Затвора в гр. Ловеч, което е позволило на
експертите да проследят състоянието му за достатъчно продължително време, включително
и както заявява в.л. Т. в съдебното заседание – да наблюдават взаимодействието му с други
болни, санитари и т.н. Безспорно това, в комбинация с цялата налична медицинска
документация и впечатленията, които лекарите са изградили при предишните
хоспитализации на С. в същото лечебно заведение (видно от приложените епикризи), им е
позволило да изготвят подробно и мотивирано становище. За разлика от тях в.л. Г. изрично
заяви, че преди да изготви заключението си е провела едно единствено интервю с болния в
рамките на един ден, като преди това няма наблюдения от него при предишните му
хоспитализации в болницата (с изключение на още един случай, при който отново тя е
изготвяла друга експертиза по друго дело). Съдът не се съмнява в професионализма и
експертния капацитет на д-р Г., но счита че няма как впечатленията, които експертът е
получил от болния в рамките на едно интервю, да могат да се противопоставят на тези,
които две вещи лица са придобили в рамките на един много по дълъг период от време и то
не само от общуването на болния с тях, но и с други лица. Именно това е позволило на
специалистите да достигнат до извод, че с времето състоянието на болния се влошава, както
и че „шизофренните симптоми“, констатирани през 2018 г., вече са прогресирали до
„Параноидна шизофрения“. Това е позволило на вещите лица и категорично да изключат
възможността за симулация, доколкото е изключено лице с умствена изостаналост в толкова
продължителен период на наблюдение да може успешно да пресъздава болестните
симптоми (за сравнение в.л. Г. изказва мнение, че С. може да симулира, защото „…има
опит“, без обаче това предположение да е реално подплатено с експертни данни). Следва
също така да се отбележи, че в голямата си част експертизата на в.л. Г. се опира на данни от
предишни хоспитализации именно в СБАЛЛС при Затвора в гр. Ловеч, където обаче
лекуващ лекар е бил именно д-р Г., поради което и той най-добре е запознат както с данните
от тези лечения, така и със състоянието на болния през годините. В заключение съдът счита,
че заключението на двойната СПЕ е правилно, обосновано и изчерпателно, като категорично
оборва заключението по единичната СПЕ (смисълът от назначаване на двойна експертиза,
5

освен всичко останало, е и да може да се ангажира по-голям експертен потенциал в лицето
на две вещи лица, за да не се стигне до хипотеза на „дума срещу дума“). Същевременно
съдът не констатира никакви разминавания, противоречия или непълноти в двойната СПЕ,
които да налагат назначаване на нова (този път тройна СПЕ). Това че заключението на тази
експертиза не обслужва обвинителната теза не може да е довод за допускане на ново
изследване, при положение че обсъжданото отговаря на всички критерии за обоснованост и
изчерпателност. Трудно би могло да се мисли за намирането на вещи лица, които да са
запознати по-добре със състоянието на болния още от неговата първа болестна проява и
които да разполагат с по-дълъг период за изследване и наблюдение над С., за да се допусне,
че евентуално те биха могли да изготвят по-изчерпателна или обоснована експертиза.
При всичко казано по-горе съдът категорично счита, че следва да се довери на
заключението на двойната СПЕ за сметка на единичната на д-р Г., поради което и напълно
кредитира заключението на в.л. Г. и в.л. Т.. На база на това заключение съдът достига до
извод, че към датата на инкриминираното деяние, а и към настоящия момент, психичната
болест на подсъдимия го лишава от способността да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Болният е с нарушена психическа годност да
разбира смисъла на извършените следствени действия и не може да участва в наказателния
процес, както и спрямо него не може да бъде реализирана наказателна отговорност. С. се
нуждае от лечение съгласно чл. 89 НК, което обаче предполага задвижване на процедура по
Глава 34 НПК, която е самостоятелна и не може да се разгледа в настоящето производство, а
би следвала да се инициира от прокуратурата, която е страна в настоящето производство.
Тук е мястото съдът да посочи, че не възприема становището на прокурора, че С. е
бил вменяем, което се доказва от това, че поведението му не е било хаотично, както и че при
предходни дела, експертите са излизали със заключение, че е вменяем. Първо съдът
счита, че покатерването по ниска метална решетка, бъркането през отворен прозорец и
измъкването от там на въдици, по никакъв начин не са действия, които изискват някакво
особено планиране, трудност на изпълнение и т.н., които да предполагат, че могат да бъдат
извършени само от лице с нормална психика. Тъкмо напротив – касае се за най-базисни и
елементарни телодвижения, неотличаващи се с абстрактност, сложност или нуждаещи се от
обмисляне и планиране. Погрешно е да се мисли, че болните от „Параноидна шизофрения“
са лишени въобще от възможността да извършват координирани движения и постоянно
поведението им е „хаотично“. Това заболяване се характеризира с качествена промяна на
психичната дейност, като когато болният е в състояние на пристъп – психическата му
продукция се влияе от налудности. Това не означава, че тези налудности лишават болния от
възможността да извършва координирани телодвижения, а само предопределят, че
действията му не са плод на нормално протичащи психични процеси, а се влияят от
емоционално-волевите разстройства на болестта.
На второ място съдът не може да кредитира в настоящето производство експертизи,
извършени по други дела, нито да се произнесе по тяхната обективност, пълнота и
правилност. Това, че при други случаи, при други обстоятелства и най-вече - в друг период
от време, вещите лица са достигнали до извод, че към онзи, точно определен момент,
болният е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, въобще не означава, че в друг момент (в случая към 21-22.10.2020 г.), той
също е бил в състояние на вменяемост. Именно поради това във всяко производство се
назначава нова, отделна и независима експертиза, а не се реципира машинално
заключението от предходното дело (очевидно прокурорът също е съгласен с това, защото в
противен случай нямаше да назначава експертиза по настоящето досъдебно производство, а
щеше да използва наготово заключението от предишната). Между другото, видно от
заявеното от в.л. Г. в съдебното заседание – тя е участвала при изготвянето на предишна
6

експертиза, която е стигнала до извод, че подсъдимият е бил вменяем към онзи момент.
Съдът не счита, че щом веднъж вещото лице се е ангажирало с мнение за вменяемостта на
освидетелствания, то и това мнение би могло да повлияе при формиране на мнение по
следващи експертизи, но счита че този факт също не може да се подмине.
В заключение съдът следва да посочи, че придоби непосредствено впечатление от
подсъдимия в хода на съдебното производство, обективирано в съдебните протоколи, което
впечатление категорично сочи на извод за наличие на сериозно психическо заболяване у
подсъдимия, което по мнение на съда, допълнително затвърждава заключението на двойната
СПЕ.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 304 НПК, съдът постановява оправдателна присъда,
когато се установи, че деянието не е извършено виновно от подсъдимия. Такова произнасяне
по същество държи сметка за правото на защита, неразривно свързано с необходимостта
съдът да признае подсъдимия за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен
начин, в който смисъл са и разпоредбите на чл. 6 от ЕКЗПЧОС и чл. 14, б. „d” от МПГПП.
С оглед горните фактически положения съдът счита, че деянието на С. от обективна
страна консумира инкриминирания състав на повдигнатото обвинение, но липсва
субективна страна на престъплението, което пък прави поведението на подсъдимия изцяло
непрестъпно.
На първо място от обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното
деяние, посредством активни действия. Той се е покатерил по решетката на прозореца,
бръкнал е през него и е взел оставените там въдици, след което си е тръгнал с тях. По този
начин С. е прекъснал фактическата власт на собственика и на владелеца на вещите (св.
Я.Г.), като същевременно е установил своя трайна фактическа власт върху тях. Няма спор,
че всички вещи са „движими“ по смисъла на чл. 110, ал. 2 ЗС, както и че към датата на
инкриминираното деяние те са били „чужди” за подсъдимия, доколкото той не е носител на
правото на собственост върху тях.
На следващо място настоящият състав намира, че владелецът и собственик на вещите
не е давал съгласие на подсъдимия да взима вещите му или да се разпорежда с тях. Това е
така, доколкото съгласието на правоимащото лице следва да е дадено ясно и недвусмислено,
без да остава каквото и да е съмнение в неговата воля. В случая манифестираното от
правоимащото лице поведение категорично изключва даването на съгласие, доколкото
вещите са били оставени в заключено помещение /макар и с отворен прозорец/.
Конкретното деяние не носи признаците на „маловажност” по смисъла на чл. 93, т. 9
НК, тъй като не разкрива липса или незначителност на вредните си последици. Този извод
на съда се извежда най-вече от стойността на отнетите вещи и от обремененото съдебно
минало на С..
На последно място от обективна страна, принципно правилно РП-Бургас е
квалифицирала деянието, като извършено в условията на „опасен рецидив” по смисъла на
7

чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. ”Б” от НК. Това е така, доколкото към датата на довършване на
деянието – 22.10.2020 г. С. като пълнолетен е бил осъждан за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението, на което не е отложено
по чл. 66 НК и наред с това е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 НК, което се доказва от цитираните по-горе осъждания.
Към 22.10.2020 г. не са били изтекли пет години от изтърпяване на наказанията лишаване от
свобода по цитираните присъди, поради което и на основание чл. 30, ал. 1 НК приложение,
принципно следва да намерят именно правилата за опасния рецидив.
От субективна страна обаче, съдът счита, че деянието е извършено от наказателно
неотговорно лице (невменяемо), а от там и няма как да се квалифицира като престъпно.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от НК, наказателноотговорно лице е това лице,
което е пълнолетно и което в състояние на вменяемост извърши престъпление. Т.е.
материалният наказателен закон предвижда, за да бъде ангажирана наказателната
отговорност на едно лице същото да се намира в състояние на вменяемост към извършване
на деянието. В закона няма легално определение за понятието вменяемост. Поради това в
теорията и практиката то се извежда по аргумент на противното от легалното определение за
„невменяемост“, дадено в чл. 33, ал. 1 НК. Вменяемостта следователно ще е налице, когато
деецът притежава способността както да разбира свойството и значението на постъпките си,
така и да ги ръководи. Интелектуалният момент на вменяемостта е свързан със способността
на дееца да възприема със съзнанието си действителността като цяло или отделни нейни
елементи и да ги оценява от определена позиция и съобразно с някакъв критерий. За да бъде
едно лице вменяемо при извършване на деянието то трябва да е могло да разбира свойството
(как деянието изменя действителността) и значението (оценката на обществото за постъпка
и нейното въздействие върху действителността като цяло) на постъпките си. Волевият
момент на вменяемостта е способността на дееца да ръководи постъпките си, неговата
възможност да ги насочва съобразно осъзнатото тяхно свойство и значение. Вменяемостта е
единно качество на човешката психика. Интелектуалният и волевият момент трябва да
съществуват кумулативно.
В случая, на база приетата и кредитирана двойна СПЕ, съдът счита, че към момента
на извършване на деянието подсъдимият не е имал качеството на наказателно отговорно
лице по смисъла на чл. 31 НК и чл. 33 НК, доколкото психичното му заболяване е
представлявало пречка пред него да разбира свойството и значението на извършеното и да
може да ръководи постъпките си. Поради това извършеното от С. не съставлява
престъпление по смисъла на чл. 9, ал. 1 от НК. Доказана е невменяемостта на подс. С. към
момента на извършването на деянието по смисъла на чл. 33, ал. 1 от НК, което изключва
наказателната отговорност на подсъдимия и неговата вина. С оглед на гореизложеното
единственият законосъобразен изход от настоящото производство се явява оправдаването на
подсъдимия на основание чл. 304 от НПК (когато деянието не съставлява престъпление).
Тук е мястото да се посочи, че подсъдимият е бил невменяем още към момента на
извършване на инкриминираното деяние, а не се касае за настъпило впоследствие
продължително разстройство на съзнанието, изключващо вменяемостта, в който случай би
било налице основание за прекратяване на производството на основание чл. 24, ал. 1, т. 5
НПК.
Невменяемостта на дееца по време на извършване на деянието е основание, което
изключва наказателната му отговорност и поради което деянието не е престъпление – чл. 24,
ал. 1, т. 1 от НПК. По това основание в съдебната фаза на делото съдът може да се произнесе
8

само с присъда - арг. чл. 289, ал. 1 и чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.
Разликата в основанията по чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК, обуславяща и
различните способи за прилагането им в съответните фази от наказателното производство,
законодателят е свързал с наличието (липса) на вменяемост по смисъла на чл. 33 НК към
момента на деянието - чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК и изключването й в един по-късен момент - чл.
24, ал. 1, т. 5 НПК. В съдебната практика съществува единично произнасяне (Решение №
108/1989 г. по н.д. № 106/1989 г . на ВК на ВС на РБ), съгласно което - дори в случай на
доказана изначална невменяемост съдът следва да прекрати производството, а не да
оправдава подсъдимия, което виждане е изолирано в практиката на върховната съдебна
инстанция, като след постановяването му са последвали съдебни решения на ВКС в
обратния смисъл – Решение № 457 от 06.12.1999 г. на ВКС по н. д. № 436/99 г., I н. о. и
Решение № 182 от 27.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 53/2011 г., III н. о. В господстващия
смисъл е и практиката на въззивната инстанция – Решение № 54/23.03.2018 г. на ВНОХД №
163/2018 г. на ОС-Бургас, към която настоящият състав напълно се солидаризира, поради
което и с оглед доказаната невменяемост на С. към извършване на деянието, съдът счита, че
следва изцяло да го оправдае по повдигнатото обвинение.

По разноските:

И в двете фази на наказателното производство има сторени разноски, като с оглед
обстоятелството, че подсъдимият беше признат за невиновен, то и на основание чл. 190, ал.
1 НПК разноските следва да останат за сметка на държавата.

По веществените доказателства:

По делото няма приложени веществени доказателства, които да изискват произнасяне
в този смисъл.

9

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

10

Номер на акта:	44
Дата:	29 юли 2021 г. (в сила от 5 април 2022 г.)
Съдия:	Мартин Рачков Баев

Дело:	20212120201889
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 април 2021 г.

Присъда по дело №1889/2021 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите