МОТИВИ към присъда № 50
по НОХД № 107/2018 год.
Подсъдимата С.А.Б. ***, с ЕГН **********. Не притежава
свидетелство за управление на МПС. Предадена е на съд за това, че на 20.02.2018
г. в гр. Тутракан, обл. Силистра, по ул. „Д. Благоев“, управлявала моторно
превозно средство – лек автомобил „Алфа Ромео“, с рег. № СС 34 28 АН, с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1.2 на хиляда, а именно 1.23 на хиляда, установено по надлежния ред с уред
„Алкотест 7510“, фабр. № ARBB 0048 - престъпление по чл. 343б, ал.
1 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура поддържа предявеното обвинение. Пледира подсъдимата да бъде призната
за виновна по повдигнатото й обвинение, като
й бъде наложено наказание по вид „лишаване от свобода" в размер под
средния,предвиден от закона. Счита, че са налице условията за прилагане на чл.
66 от НК с изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимата
заявява, че признава вината
си и съжалява за извършеното от нея.
Защитникът
на подсъдимата Б. намира обвинението за недоказано по несъмнен начин и пледира
за нейното оправдаване.
Като анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди становището на
страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 19 срещу 20 февруари 2018 г. подсъдимата С.Б. и св.
А.К. били на гости на св. Ш.М. - сестра на св. К.. До дома на домакинята
двамата се придвижили с л.а. „Алфа Ромео“ с per. № СС 34 28 АН, собственост на
св. А.К..
Влизайки в дома на сестра си, св. А.К. поставил
контактния ключ за лекия си автомобил в джоба на якето си, а самото яке закачил
на закачалка. По време на гостуването подсъдимата Б. употребила алкохол -
водка. Докато разговаряли, подсъдимата и св. К. се скарали. Свидетелят излязъл
от дома на сестра си без яке, за да се поразходи и успокои. В продължение на
около десет минути св. К. не се завърнал при подсъдимата и св. Ш.М.. Двете жени
започнали да го търсят из дома и двора на имота. След като не го открили, подсъдимата
С.Б. решила да приведе в движение леката кола на св. К. и да потърси последния
из града. Тя взела ключа за автомобила от джоба на якето на св. К.. Св. Ш.М.
опитала да възпре подсъдимата, но след като видяла, че няма да може, влязла и
тя в автомобила, заедно с подсъдимата Б..
Управлявайки лекия автомобил на св. К., подсъдимата и
нейната спътница започнали да търсят свидетеля по улиците на гр. Тутракан. Подсъдимата
Б.,управлявайки автомобила по ул. „Д. Благоев“, навлизайки в един от завоите,
пред дом № 94 загубила контрол върху
управляваното от нея моторно превозно средство. Това довело до сблъсък между
л.а. марка „Алфа Ромео“ с per. № СС 34 28 АН, управляван от подсъдимата Б. *** л.а.
„Опел Вектра“ с per. № СС 5185 СВ, собственост на св. Р.М.. При сблъсъка между
двете превозни средства се чул силен шум, от който св. Р.М. се събудил. Веднага
станал и погледнал през прозорец от втория етаж на къщата си с изглед към ул. „Д.
Благоев“ и към паркирания му там автомобил. Видял колата, врязала се в неговото
МПС. Участъкът, където бил паркиран автомобила на св. Р.М. бил добре осветен и
свидетелят ясно видял лицето на водачката на л.а „Алфа Ромео“ през предния
панорамен прозорец на автомобила, в който тя седяла. Св. Р.М. познавал
подсъдимата по физиономия, тъй като последната работила известно време като
продавачка в магазин,редовно посещаван от него. Свидетелят също така видял как
св. Ш.М. слязла от задна лява врата на л.а. „Алфа Ромео“. Тя отворила предната
лява врата,откъдето слязла подсъдимата. Съпругата на св. Р.М. подала сигнал на
тел. 112 за настъпилото ПТП.
След като св. М. и подсъдимата Б. излезли от
катастрофиралия автомобил, те напуснали местопроизшествието.Двете се отправили пеш
по ул. „Д. Благоев“ към кръстовището с ул.”Силистра”. Малко по-късно двете жени
били настигнати от св. Р.М.,който тръгнал след тях с автомобил, собственост на
неговия баща. Св. М. поканил св. М. и подсъдимата Б. да се качат в неговия
автомобил и всички заедно да изчакат идването на полицията при претърпелите ПТП
автомобили. Докато свидетелката и подсъдимата се настанявали в колата на св. Р.М.,
край тях минал патрулен автомобил на полицията, който се движел към
местопроизшествието. Св. Р.М., управлявайки своята кола, следвал автомобила на
полицията. Всички спрели при катастрофиралите автомобили.
От патрулната полицейска кола слезли св. Б.Д. и св. А.А.
***. Свидетелите попитали кой е управлявал автомобила, причинил пътното
произшествие и подсъдимата С.Б. признала, че тя е била водач на инкриминираното
МПС.Последната признала пред служителите на полицията, че е употребила „2-3
чаши водка“. Полицейските служители поискали да представи документи за
правоуправление, при което водачката признала, че не притежавала СУМПС. Тази
информация била потвърдена при справка с ОДЧ при РУ на МВР Тутракан, а след
това била потвърдена и самоличността на присъстващите на местопроизшествието
лица. Чрез оперативния дежурен било потърсено съдействие от компетентен
служител на „Пътна полиция“ за извършване на проверка за употреба на алкохол с
техническо средство. До пристигането на място на полицейски инспектор от звено
“Пътна полиция“ Д.Р., който следвало да извърши проверката за алкохол, подсъдимата
Б. и нейната спътничка останали на място при полицейските служители.
След пристигането на местопроизшествието, св. Д.Р.
извършил проба с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен номер
„ARBB-0048“. Уредът отчел 1,23 на хиляда концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимата
Б.. От св. Д.Р. бил попълнен талон за медицинско изследване бл. № 0035127. В
талона били отразени датата и часа, когато била извършена пробата, техническото
средство с което била извършена пробата и резултатът от нея.
Във ФЦСМП - клон Тутракан бил съставен протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и
/или наркотични вещества и техни аналози с дата 20.02.2018 г., съставен в 04.50
часа. Подсъдимата Б. отказала да даде кръвна проба за химическо изследване.
За констатираните нарушения на ЗДвП св. Д.Р. съставил
АУАН бл. № 953487/20.02.2018 г. Подсъдимата подписала акта без възражения.
Техническото средство „Алкотест 7510“, фабр. № ARBB 0048,с което е била извършена проверката за наличие на
алкохол в кръвта на подсъдимата, е одобрено за употреба и технически
изправно,към датата на извършване на проверката.Поредната последваща,
въвеждането в експлоатация на техническото средство, проверка, е била извършена
на 10.11.2017 г. от св.В.Б.,служител в лаборатория за проверка на средства за
измерване към Главна дирекция „Национална полиция”, оправомощена да извършва
последващи проверки на средствата за измерване,използвани от полицията.При
извършване на последната,свидетелят се ръководил от правилата на чл.765-781 от
Наредбата за средствата за измерване,които подлежат на метрологичен контрол.
Горната фактическа обстановка,съдът извежда от
събраните по делото доказателства:гласни-показанията на свидетелите и писмени
такива,приети от съда.Съдът кредитира всички събрани доказателства по
делото,като непротиворечащи си,логични,последователни и взаимно допълващи се.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна се налагат следните изводи:
От обективната страна изпълнителното деяние на престъплението
по чл.343б, ал.1 от НК се изразява в управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда. Законодателят е счел, че шофирането в
нетрезво състояние може да бъде едновременно и административно нарушение и престъпление.
Разграничителният критерии, който обосновава по-високата обществена опасност на
деянието, се явява единствено концентрацията на алкохол в кръвта на водача на
МПС. Оттук следва, че за да се квалифицира деянието като престъпно, най-важно и
водещо е да се докаже по безспорен начин не са само факта на употреба на
алкохол от водача на МПС,но и количеството на алкохол в кръвта,което да е над
1.2 на хиляда.
На практика няма спор,че на инкриминираната дата
подсъдимата Б. е употребила алкохол,след което е управлявала посоченото по-горе
МПС.Тези факти се доказват не само от обясненията на подсъдимата,но и от
свидетелските показания и показанията на техническото средство,с което е била
извършена проверката на подсъдимата за употреба на алкохол.Няма спор и досежно
факта,че подсъдимата Б.,след като е била отведена на основание чл.7 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/или
наркотични вещества и техни аналози, във ФСМП гр.Тутракан,е отказала да даде
кръвна проба за химическо изследване, което е документирано по установения от
Наредбата, ред.Съгласно разпоредбата на чл.6 ал.9 от Наредба № 1,когато
лицето,подлежащо на проверка,откаже да даде кръвна проба за
изследване,употребата на алкохол се установява въз основа на показанията
на техническото средство,с което е била извършена проверката.И тук стои
въпросът за цифровото изражение на концентрацията на алкохол в кръвта на
проверявания.
Проверката на подсъдимата Б. дали е употребила
алкохол, е била извършена с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с
фабричен номер „ARBB-0048“.Същото е одобрен тип техническо средство съгласно
разпоредбите на Наредбата за средствата за измерване,които подлежат на
метрологичен контрол.На 10.11.2017г. техническото средство,с което е била
извършена проверката,е преминало в лаборатория за проверка на средства за
измерване към Главна дирекция „Национална полиция”, поредната последваща,
въвеждането в експлоатация, проверка и същото е одобрено за експлоатация от св.Б..
Последния посочва,че при извършване на тези последващи проверки на технически
средства, той и колегите му работят с
допустими грешки съгласно Наредбата за средствата за измерване и по-точно
регламентираните в чл. 781. При тези проверки те не се съобразявт с данните на
производителя за допустими технически грешки. Това са параметри, които се
съдържат в техническата спецификация на тези средства. В чл.781 от Наредбата, мерната единица е
посочена в мг/л. И в мг/л и в промили допустимите грешки, които са посочени в
Наредбата в проценти от отчетените показатели на техническото средство, са едни
и същи и те са както следва: До отчетени показатели от техническо средство до
0.400 мг/л, или това е до 0.84 промила, допустимата грешка е в диапазона от
плюс – минус 0.032 процента от отчетения показател от техническото средство; В
диапазона от 0.400 мг/л или това е 0.84 промила, до 2.000 мг/л, или това е до
4.1 промила, допустимата грешка е плюс – минус 8 процента от отчетения
показател и над 2.000 мг/л, или това е над 4.1 промила, допустимата грешка е
плюс – минус 30 процента от отчетения показател. Всички технически
средства,допускащи грешки,посочени по-горе,се приемат при последващите
проверки,за технически изправни и се допускат до експлоатация от контролните
органи.
В конкретния случай техническото средство е отчело
наличие на алкохол в кръвта на подсъдимата с концентрация 1.23 промила. Ако се
изчисли, съгласно допустимите от Наредбата /чл.781/грешки, действително
констатирано количество алкохол, е в диапазона от 1.13 промила до 1.32 промила.
Имайки предвид горното,настоящия състав
на съда намира за недоказано обстоятелството основополагащо обвинението,а
именно,че подсъдимата е управлявало инкриминираното МПС с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда или по-точно с концентрация 1.23 на
хиляда,поради липса на достатъчно и безспорни доказателства за размера
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимата.В конкретния случай това е от
особена важност,тъй като деянието й може да бъде квалифицирано както като
административно нарушение,така и като престъпление.
Принципно положение в наказателния
процес, залегнало в разпоредбата на чл.103, ал.1 от НПК, е това, че прокурорът
в делата от общ характер носи тежестта на доказване. Това следва не само от
функциите на прокурора на публичен обвинител, а и от презумпцията за
невиновност на подсъдимия, визирана в чл.16 от НПК.Алинея 3 на чл.103 от НПК
повелява,че не могат да се правят изводи във вреда на обвинения поради това,че
той не е доказал своите възражения.
От друга страна недопустимо е да се
утежнява положението на подсъдимата,за това,че Наредбата за средствата за
измерване,които подлежат на метрологичен контрол и в частност чл.781,разрешават
установяването на концентрация на алкохол в кръвта,да се извършва с технически
средства,допускащи грешки в такъв широк диапазон,несъобразен с посочената от
производителя максимално допустима грешка за съответния тип техническо
средство.Още по-малко е допустимо за това,че производителя на техническото
средство,не е въвел в последното програма,приспадаща определена допустима
грешка,каквато например има в техническите средства „Трафик –радар”.
Представителя на обвинението твърди,че
след като подсъдимата е отказала във ФЦСМП-Тутракан да даде кръвна проба за
химическо изследване,тя е приела буквално показанията на техническото
средство,което в конкретния случай е 1.23 промила. Съдът намира това
становището на прокурора, за незаконосъобразно.Поначало не съществува законово
задължение за проверявания за даване на
кръвна проба за химическо изследване за установяване на концентрацията на алкохолно
съдържание в кръвта, след като такова е установено с техническо средство.На
следващо место,чл.7 от Наредба № 1,регламентираща действията на контролните
органи при отчитане на техническото средство на концентрация на алкохол в
кръвта на проверявания над 1.2 на хиляда,не предвижда „приемане” на показанията
на техническото средство от проверявания,поради което следва да намери
приложение разпоредбата на чл.6 ал. 9 от същата наредба при отказ за даване на
кръвна проба за химическо изследване,а именно употребата на алкохол от
проверявания се определя въз основа показанията на техническото средство.Така
формулирана горната разпоредба,по никакъв начин не задължава буквалното
приемане на отчетената от техническото средство стойност на концентрация на
алкохол в кръвта на проверявания.Напълно законосъобразно е становището на
обвинението,че присъдата не може да почива на предположения.И тук стои въпросът
кога са налице предположения-когато приемаме за действителна, отчетената от техническото средство стойност
/1.23%/,игнорирайки обстоятелството,че това техническо средство е експлоатирано
след последваща проверка,допускаща отчитането на грешки в рамките на плюс-минус
8 % от съответното показание или когато приемаме,че действителната концентрация
на алкохол е в диапазона от 1.13 до 1.32 промила, отчитайки обстоятелството,че
техническото средство е възможно да е допуснало грешка плюс-минус осем процента
от отчетеното показание.Веднага трябва да се отбележи,че е ирелевантен въпросът
дали са налице други,алтернативни способи и методи за определяне на точната
концентрация на алкохол в кръвта на проверявания. Липсата на такава процесуална
възможност е недопустимо да се използва в подкрепа на доказването на обвинението
и против защитата на подсъдимия.
Съгласно всичко гореизложено и
ръководейки се от правилото на чл.304 от НПК, съдът призна подсъдимата С.А.Б.
за невиновна и я оправда по повдигнатото и обвинение за извършено престъпление по смисъла на чл.343б,ал.1
от НК.
Водим от горното, съдът постанови
своята присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ………………..