№ 790
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Десислава Зисова
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело №
20211100108857 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Д. В. В., с която е
предявен срещу „Е.М.“ ООД иск с правно основание чл.439 ГПК, за липса на
вземане в общ размер от 67498,85 лв., включваща главница от 45 962,71 лв.,
просрочена лихва за забава от 19 134,20 лв. за периода от 05.03.2009 г. -
14.01.2010 г., и разноски за сумата от 1301,94 лв. и 1 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че претендираното от него вземане е погасено по
давност. Същото е установено със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по гр.д.
№1752/2010 г. на СРС, 32 състав в полза на „Р.Б.“ ЕАД, срещу него и
солидарните длъжници Б.И.Б., Б.Н. В.а, В.Д. В. и П.Н.И.. Позовава се на
погасяване на вземането поради изтичане на 5-годишна давност, тъй като от
последното извършено изпълнително действие по образуваното срещу него
изпълнително дело до датата на подаване на исковата молба не са извършвани
действия в период, превишаващ 5 години (между 2012 г. и 2017 г.). Твърди,
че на 03.04.2012 г. със запорно съобщение е наложен запор върху банковите
му сметки, а след тази дата не са извършвани изпълнителни действия спрямо
него, които са довели до прекъсване на давността. Позовава се на хипотезата
на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, по силата на която изпълнителният процес е
прекратен ex lege на 03.04.2014 г., а към 03.04.2017 г. е изтекла погасителната
1
давност за вземането.
Ответникът признава иска. Посочва, че по силата на договор за цесия е
придобил от „Р.Б.“ ЕАД процесното вземане и погасителната давност на
вземането е изтекла на 03.04.2017 г. Моли да не бъдат присъждани разноски в
тежест на „Е.М.“ ООД, тъй като не е станал повод за завеждане на делото.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.439 ГПК:
Безспорно е между страните, а и се установява от представените
писмени доказателства, че между страните е имало образувано изпълнително
дело №20108410401648 по описа на ЧСИ Н.М. за сумите, предмет на иска,
установени със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК
по гр.д. №1752/2010 г. на СРС, 32 състав. Безспорно е между страните и че в
периода от 03.04.2012 г. до предявяване на иска по изпълнителното
производство не са извършвани изпълнителни действия, представляващи
прилагане на отделен изпълнителен способ. От тук следва, че давностният
срок за погасяване на вземанията е 5-годишен (чл.117, ал.2 ЗЗД) и е започнал
да тече от 03.04.2012 г. - последното изпълнително действие, представляващо
прилагане на отделен изпълнителен способ. По делото няма данни да са
предприети други действия по смисъла на чл.116 ГПК, с които да е
прекъсната давността. На основание чл.119 ЗЗД, с погасяването на главното
вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, в това
число за лихва за забава и разноски. Поради това погасени по давност за
вземанията за законната лихва върху главницата и разноските.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е
основателен. Вземанията, предмет на принудително изпълнение, не
съществуват, тъй като са погасени по давност.
По разноските:
Съгласно чл.78 ГПК отговорността за разноските зависи от
основателността на претенцията, предявена пред съда – при уважаване на
иска, разноските се възлагат в тежест на ответника и обратното – при
отхвърляне на иска, разноските понася ищецът. С ал.2 на чл.78 ГПК е
установено изключение, съгласно което ако ответникът с поведението си не е
2
дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. И двете предпоставки, предвидени в чл.78, ал.2 ГПК, са
осъществени в настоящия случай. С отговора на исковата молба ответникът
признава претенцията на ищеца. Съгласно чл.120 ЗЗД давността не се прилага
служебно – за да настъпи правопогасяващото й действие, е необходимо
изрично изявление на длъжника, в което се позовава на нея. Ищецът нито
твърди, нито представя доказателства преди предявяване на иска да е
отправял изявление до ответника, с което да се позовава на погасителна
давност. Поради това ответникът не е имал основание да преустанови
претенцията си за плащане. Извънсъдебно поведение, представляващо
оспорване на претендираните права, би било налице, ако въпреки отправено
изявление за погасяване по давност, ответникът продължава да претендира
плащане. Доколкото обаче възражението за изтекла давност се предявява за
първи път с исковата молба, първата възможност на ответника да вземе
становище по него е с отговора. Именно с отговора ответникът е признал
изцяло предявения иск и изрично е заявил, че не оспорва претендираните от
ищеца права – че вземането не съществува поради погасяването му по
давност.
Настоящият състав споделя практиката, обективирана в Определение №
95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК. В цитирания
акт се приема, че „титулярят на вземане има право да го претендира от
длъжника и ако получи изпълнение, то е надлежно, дори възможността за
принудителното му изпълнение да е била погасена с изтичането на давност.
… Извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да
бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за
несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при
признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба; но
влече отговорност за вреди при отправянето на последващи покани, след
като длъжникът се е позовал на давност…. Отговорност за разноски би
възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори
предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла
погасителна давност.“
По тези съображения следва да се приеме, че са налице и двете
предпоставки на чл.78, ал.2 ГПК: ответникът с поведението си не е дал повод
за завеждане на делото и е признал иска, поради което разноските по делото
следва да се възложат върху ищеца.
По изложените мотиви Софийският градски съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.439
3
ГПК, че Д. В. В., ЕГН **********, не дължи „Е.М.“ ООД, ЕИК *******,
вземане в общ размер от 67498,85 лв., включващо главница от 45 962,71 лв.,
просрочена лихва за забава от 19 134,20 лв. за периода от 05.03.2009 г. -
14.01.2010 г., разноски за сумата от 1301,94 лв. и 1 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, което вземане е установено със Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по гр.д.
№1752/2010 г. на СРС, 32 състав, в полза на „Р.Б.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4