№ 5413
гр. София, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100506168 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6168/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “ДЗИ Общо
застраховане” ЕАД гр.София ЕИК ******* срещу решение №3772 от 01.03.2024 г по гр.дело
№54401/2022 г на СРС , 141 състав ; с което въззивникът е осъден да заплати на основание
чл. 405 КЗ на „Т.**“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.******* сумата от 13 947,52 лв., представляващо дължимо застрахователно обезщетение
по договор за застраховка „Каско+“ на влекач „ДАФ ФТ ХФ 105.410“, с рег.№ ******* ,
съгласно застрахователна полица № 440122220002117, за настъпило на 07.06.2022 г. около
23:02 часа, в Република Чехия, по магистрала D2 и в района на км. 44 985, , в началото на
отбивката за бензиностанция „ШЕЛ“ застрахователно събитие /увреждане на МПС/, ведно
със законната лихва от 06.10.2022 г до окончателното заплащане на сумата , както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2377,12 лв., разноски пред СРС.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . В случая е налице
основание за отказ за изплащане на застрахователното обезщетение , защото застрахованият
не е изпълнил задължението си за предотвратяване и ограничаване на вредите . Водачът на
МПС е имал „рецидивиращо поведение“ , защото е извършил много нарушения на ЗДвП , а
застрахованият не е „ограничил източника на опасност за застрахованото имущество“ . СРС
е следвало да приложи последици по чл.161 ГПК , защото ищецът не е представил
тахографските шайби на процесния влекач .
1
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в които оспорва въззивната жалба . Налице
са всички предпоставки за изплащане на застрахователното обезщетение от ответника .
Последният не е доказал неизпълнение на задължения по полицата от застрахования , което
да е съществено с оглед интереса на застрахователя .За периода 2018 г – 2023 г водачът на
влекача е извършил три нарушения на ЗДвП , но тези факти са неотносими , както и не
водът до извод за „рецидивиращо поведение“ или за „груба небрежност“ . СРС е отказал да
приложи последици по чл.161 ГПК , защото тахографските записи не са у ищеца .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 12.03.2024 г
и е обжалвано в срок на 26.03.2024 г /по ел.поща/ .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива в случая не се
констатират . Относно доводите за неправилност въззивният съд е ограничен до изложените
във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска СРС е приел , че безспорно между страните е налице застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско +”, съгласно застрахователна полица №
440122220002117, със срок на действие от 04.02.2022 г. до 03.02.2023 г. за процесното МПС,
както и че образуваната при ответника щета №44012952200179 е приключила с отказ да
бъде изплатено застрахователно обезщетение на основание т.10.3 от Общите условия на
застраховка „Каско”. Това се установява и от представените по делото комбинирана
застрахователна полица № 440122220002117, писмо с изх. № 0-92- 10746/11.08.2022 г.
относно щета №44012952200179, с което застрахователят е постановил отказ за изплащане
на застрахователно обезщетение на основание т.10.3 от Общите условия по застраховка
„Каско+”, който е потвърден с писмо на застрахователя с изх. № 0-92-11181/19.08.2022 г.
Според уведомление за щета по застраховка „Каско+” от 08.06.2022 г., на процесното МПС
са били налице следните щети : челно стъкло, таван, предна броня, решетки, резервоар,
ходова част, десен калник, ляв калник, предна дясна гума, ляво и дясно огледало. Описан е
следният механизъм на увреждане: на 08.06.2022 г. в Чехия, път Е65, близо до Бърно, преди
бензиностанция „Шел“ – община Ладна, при отбиване от главния път, в посока паркинга на
бензиностанция „Шел“ – Ладна, кабината се удря в пътен знак – табела, и влекачът се
обръща в канавката.
Представен е протокол за ПТП рег. № KRPB-32-1/ DNPO-2022-KAP от 08.06.2022 г. от
Регионална дирекция полицията на Южноморавски регион, звено „Магистрали“, гр.
Подивин, от който се установява, че събитието е настъпило на 07.06.2022 г., в 23:02 ч., на
магистрала D2, км. 44,985 – в кадастъра на община Ладна, в началото на отбивката за
бензиностанция „Шел“, GPS координати 581742,075/1205820,386, с участието на влекач с
полуремарке марка ДАФ, модел ФТ ХФ 105, рег. № *******, с водач П.Г. В.. Ищецът е
2
собственик на процесния влекач според свидетелство за регистрация част I .
Представени са Общи условия на застрахователя по застраховка „Каско+“, приети с
Решение на Управителния съвет на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД на 13.06.2016 г., в сила
от 15.09.2016 г., с последно изменение от 01.10.2018 г., в сила от 05.11.2018 г. и Общи
условия на застрахователя по застраховка „Каско+“ в актуалната им редакция, с последно
изменение от 14.04.2021 г., в сила от 15.05.2021 г.
Представен е фиш за глоба в размер на 2 000 крони, незаплатена на място № В
1131027/08.06.2022 г., наложена на П.Г. В. за нарушение на чешкото законодателство, като в
графа „описание на деянието“ е посочено следното: т.а. *******, магистрала D-2, 45,1 км.,
посока Бърно, посочена е и форма на вината – небрежност. Представена е и квитанция №
00331/08.06.2022 г. за заплащане на глобата.
Според удостоверение за налагане на задължение на място от 08.06.2022 г., от което се
установява, че община Бржецлав, отдел „Строителство и околна среда“, е наложила на
причинителя на авария П.Г. В. задължение на място да обезпечи в срок до 10.06.2022 г. за
своя сметка във фирма, имаща лиценз за унищожаване на опасни отпадъци ликвидиране на
следната авария: изтичане на особено опасно вещество – дизел от резервоар на гориво на
камион на магистрала D2, около 44-ти км., в посока Бърно и изтичане на приблизително 50-
100 л. дизел в нетрамбована канавка и шахта за оттичане на дъждовна вода в канализацията,
служеща за отводняване на магистралата.
Според протокол за излизане на кола от Служба за спешна медицинска помощ на
Южноморавска област от 08.06.2022 г., от който се установява, че спешен екип е пристигнал
на мястото на ПТП – село Ладна, магистрала D2, 44 км., посока Ланжхот – Бърно, и е
прегледал водача П.Г. В.. В протокола е посочено, че водачът не помни произшествието и
какво го е предшествало, че е в съзнание и обикаля камиона, твърди, че му се е завило свят
и след това е дошъл на себе си едва в канавката, ориентиран за личността си и за мястото,
съдейства, в окосмената част на главата хематом с малка екскориация над челото и над
лявото ухо, по лицето и шията парченца стъкло, ориентиран неврологично, зеници
изокорични, реагират, болки в гръдния кош отляво, свободно дишане, без задух, шийни
прешлени свободни, безболезнени, няма други травматични наранявания, отрича болки в
гърдите, отказва транспортиране до медицинско заведение за преглед. Поставена е диагноза
мозъчно сътресение, открита рана, натъртване на гръдния кош.
Представен е и протокол за отказ от предоставяне на здравни услуги от страна на П.Г. В. от
08.06.2022 г.
Представена е справка от МВР, Областна дирекция на МВР – Варна, сектор „Пътна
полиция“ от 26.06.2023 г., за съставени актове, издадени наказателни постановления и
ЗППАМ на П.Г. В. за периода от 2018 г. до от 26.06.2023 г., от която се установява, че лицето
е извършило три нарушения на ЗДвП, съответно на 20.06.2020 г., 03.05.2022 г. и на
10.05.2023 г.
Представена е и справка за представители за уреждане на претенции съгласно Четвърта
3
автомобилна директива, както и преписката по процесната щета.
От заключението по приетата пред СРС съдебно-автотехническа експертиза, се
установява, че влекач „ДАФ ФТ ХФ 105.410“, с рег.№ ******* е претърпяло ПТП на
07.06.2022 г. на магистрала D2, в района на км. 44 985 , в началото на отбивката за
бензиностанция „ШЕЛ“, общ. Ланда в Чешката Република. Установява се следния
механизъм на извършване на ПТП: на 07.06.2022 г. около 23:02 часа, влекач „ДАФ ФТ ХФ
105.410“, с рег.№ ******* с полуремарке „Шмитц“, с рег.№ ******* се движи по магистрала
D2 и в района на км. 44 985 на територията на Чешката Република, в началото на отбивка за
бензиностанция „ШЕЛ“, водачът губи контрол върху товарната композиция, отклонява
се вдясно по посоката си на движение, настъпва съприкосновение с крайпътен знак и
композицията се преобръща в крайпътна канавка. Вещото лице дава заключение, че
съгласно материалите по делото, здравословното състояние на водача на влекача се е
влошило, вследствие на което П. В. е изгубил контрол върху управляваната товарна
композиция и е настъпило процесното ПТП. Установява се още, че щетите върху увредения
влекач се намират в пряка и причинно - следствена връзка с настъпилото на 07.06.2022 г.
произшествие на магистрала D2. Посочва се, че стойността, необходима за възстановяване
на влекач „ДАФ ФТ ХФ 105.410“, с рег.№ *******, изчислена на база средни пазарни цени
към датата на ПТП е в размер на 11 715,92 лв. Вещото лице посочва още, че причината за
настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на влекача, който е изгубил контрол
върху товарната композиция, както и че водачът е имал възможност да предотврати
настъпването на процесното ПТП, ако е запазил движението си върху пътното платно, без да
се отклонява вдясно по посоката си на движение.
В о.с.з на 14.11.2023 г пред СРС вещото лице допълва, че уврежданията, описани в задача
втора от експертизата, били видимите увреждания, констатирани от представените по
делото доказателства. Посочва, че е установил щетите от снимковия материал, приложен по
делото, който бил черно-бял, поради което не се виждали всички подробности по
уврежданията. Заявява, че за да се установи пълният обем на уврежданията трябвало да се
направи разоборудване и втори опис, като без оглед на превозното средство не можело да се
установи пълният обем на неговите увреждания. Посочва, че при представяне на цветен
снимков материал с добра резолюция можело по-детайлно да се обхванат уврежданията.
Заявява, че е възможно процесното ПТП да настъпи и поради движение с несъобразена
скорост, заспиване, разсейване, резултат от преумора и неспазване на нормативното
уредените задължения за почивка на шофьора. Посочва, че за справка на средните пазарни
цени на увредените части е използвал софтуер за оценка на вреди по превозни средства
„Аудатекс“, където по номер на детайлите и номер на рамата излизали всички увреждания с
техните цени, „Нелас“, където се предлагали алтернативни части и „Пит Макс Ауто“, където
по номера на детайла, излизали всички алтернативи, които се предлагали на пазара. Сочи, че
когато не се предлагали алтернативи, те се заменяли с оригинал, както и че нямало
алтернативи за степенки, за резервоари и други.
С приетата пред СРС допълнителна САТЕ се установяват следните допълнителни
4
увреждания по композицията, невключени в първоначалното заключение на вещото лице, а
именно: увреждания по предна дясна джанта, задна дясна джанта, деформация по десен
резервоар (изразява се като огъване по целостта долната му част) и удължение кабина дясна
страна на влекач „ДАФ“. Така средната пазарна стойност за възстановяване на всички
увредени части по влекач „ДАФ ФТ ХФ 105.410“, с рег.№ *******, възлиза на сумата в
размер на 13 947,52 лв.
От правна страна СРС е приел , че по иска с правно основание чл.405, ал. 1 КЗ в тежест на
ищеца е да установи следните обстоятелства:
- възникването на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС“ с ответника по отношение на процесния автомобил;
-настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което
застрахователят носи риска и в причинна връзка, с което са настъпили вреди на процесния
автомобил;
-действителният размер на вредите, както и
-изпълнение на задълженията си за уведомяване на застрахователя и компетентните органи
за настъпилото ПТП в предвидения срок.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже възраженията
си, включително и наличието на основание за изключване на отговорността му –
неизпълнение на договорно задължение от страна на застрахования, което е значително с
оглед интереса на застрахователя, респ. наличието на основание за намаляване на
застрахователната му отговорност.
Според СРС безспорно е наличието на застраховка „Каско+”, с покритие към датата на ПТ
и съответното уведомление за щета от 08.06.2022 г. Ответникът е отказал изплащане на
застрахователно обезщетение с писмо с изх. № 0-92- 10746/11.08.2022 г., на основание т.10.3
от Общите условия по застраховка „Каско+”, който отказ е потвърден с писмо на
застрахователя с изх. № 0-92-11181/19.08.2022 г.
Според СРС от събраните по делото писмени доказателства и заключения по приетите
САТЕ и допълнителна САТЕ се установява механизма на настъпване на ПТП, в причинна
връзка с което са настъпили процесните вреди в размер на 13 947,52 лв. Установява се, че
към договора намират приложение Общите условия на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД за застраховка на МПС „Каско +“, приети с Решение на Управителния съвет на „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД на 13.06.2016 г., в сила от 15.09.2016 г., с последно изменение от
14.04.2021 г., в сила от 15.05.2021 г. Съгласно т.10.3. от Общите условия, застрахованият
е длъжен да взема мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди, да спазва
предписанията на ЗАСТРАХОВАТЕЛЯ и на компетентните органи за отстраняване на
източниците на опасност за причиняване на вреди, включително да съхранява с грижата на
добър стопанин и при спазване на разпоредбите на ЗДвП документите за собственост и
регистрация на МПС.
Според т.9.1.8. предвижда, че ЗАСТРАХОВАТЕЛЯТ не предоставя застрахователно
5
покритие за щети, настъпили в резултат на умишлени действия или груба небрежност на
ЗАСТРАХОВАНИЯ, самоубийство или опит за самоубийство/убийство на:
ЗАСТРАХОВАНИЯ, членове на неговото семейство, лица, живеещи заедно с него в едно
домакинство, негови работници и служители, лица, работещи под негов контрол, независимо
дали са били упълномощени да управляват, ремонтират, охраняват МПС или да извършват
други дейности, или лица, на които ЗАСТРАХОВАНИЯТ е предоставил МПС за ползване по
договор за наем, за послужване, на лизинг и други или при умишлено причиняване на
застрахователно събитие от друго лице, имащо право да получи застрахователно
обезщетение.
Според СРС в случая не е налице основание за отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение . Съгласно чл. 408 от КЗ застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение само при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което
има право да получи застрахователното обезщетение; при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застрахования с цел получаване на застрахователното
обезщетение от друго лице; и при неизпълнение на задължение по застрахователния договор
от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие. В КЗ изрично са визирани хипотези, при които застрахователят
може да откаже заплащане на обезщетение след настъпване на застрахователното събитие,
тъй като е налице неизпълнение от застрахования на основни задължения, приети от
законодателя за значителни с оглед интереса на застрахователя, а именно:
/1/ ако неточно обявеното или премълчано обстоятелство при сключване на договора или на
новонастъпило обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието
/2/ ако застрахованият не е изпълнил задължението си за уведомяване на застрахователя за
настъпването на застрахователното събитие в законоустановените срокове с цел да попречи
на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или
неизпълнението е направило невъзможно установяването им от застрахователя
/3/ ако настъпването на застрахователното събитие е следствие на неизпълнение на
задължението за предотвратяване и ограничаване на вредите и в договора е предвидено, че
на това основание застрахователят може да откаже плащането на обезщетението.
Според СРС е налице е константна съдебна практика относно императивния характер на
разпоредбата на чл. 211 КЗ (отм.), сега чл. 408 КЗ, вкл. решение № 168 от 11.05.2016 г. по т.
д. № 2284 / 2014 г., ТК, II ТО на ВКС, съобразно която не всяко задължение на
застрахования, скрепено с договорна санкция за отказ за заплащане на застрахователно
обезщетение, може да се приеме за договорено в съответствие с нормата на чл. 211, т. 2 КЗ
(отм.) и да обуслови отказ, единствено на основание факта на неизпълнението му, без
установяване на причинна връзка с конкретно застрахователно събитие, а само това, което
по своето съдържание би могло да обуслови като последица настъпване на
застрахователното събитие или увеличен размер или обхват на вредите или е от
6
естество да препятства доказването им. В същия смисъл е и практиката по Решение № 49
от 29.07.2013 г. по т. д. № 840 / 2012 г., ТК, I TО на ВКС, с която се приема, че приложението
на чл. 211, т. 2 от КЗ (отм.) е обусловено от установяването на пряка причинно-следствена
връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в общите условия към
застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на
застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото.
Не може по договорен път причинната връзка да бъде презюмирана, като същата следва да
се докаже в процеса, на основание чл. 154 ГПК, от застрахователя. В този смисъл са
Решение № 102 от 02.10.2012 г. по т. д. № 615 / 2011 г., ТК, І ТО на ВКС и Решение № 167 от
07.02.2017 г. по т. д. № 1655 / 2015 г., ТК, ІІ ТО на ВКС. С Решение № 105 от 11.07.2017 г. по
т. д. № 1325/ 2016 г., ТК., I TО на ВКС e даден oтговор на правния въпрос досежно
кумулативността на предпоставките по чл. 211, т. 2 КЗ (отм.) и тежестта на доказване в
смисъл, че правно релевантно за правото на застрахователя да откаже плащане на
застрахователното обезщетение е такова неизпълнение на договорните задължения от страна
на застрахования, което е съществено и предвидимо и последиците от него да са значителни
с оглед интереса на застрахователя. Тежестта за доказване на такова неизпълнение, което да е
основание за освобождаването му от отговорност е в тежест на застрахователя. В негова
тежест е и доказването на причинната връзка между неизпълнението (действие или
бездействие) и настъпилото застрахователно събитие, респ. увеличаването на вредите.
Според СРС в случая не е налице неизпълнение на предвиденото в т.10.3. от ОУ
задължение за застрахования да взема мерки за предпазване на застрахованото МПС от
вреди, като спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за
отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди. Неоснователно е в тази
връзка възражението на ответника, че за кратък период от време от страна на водача П.
В. са били налице множество нарушения на ЗДвП, като въпреки това от страна на ищеца
не били взети никакви мерки за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на
вреди на застрахованото имущество. От събраните по делото доказателства се установява, че
за периода от 2018 г. до 26.06.2023 г. водачът е извършил три нарушения на ЗДвП, което не
води до извода за рецидивиращо поведение от страна на водача, още по-малко за проява на
груба небрежност от страна на застрахования да не отстрани водача П. В. от управление
на МПС . Не се доказа от страна на ответника, чиято бе доказателствената тежест за това и
твърдяната груба небрежност от страна на водача на процесното МПС, както и наличието на
съпричиняване от негова страна. Изложеното обуславя извод за неоснователност на
възражението на ответника за наличие на основание за отказ.
Според СРС искът е доказан по размер с приетата допълнителна САТЕ , която установява ,
че стойността, необходима за възстановяване на влекач „ДАФ ФТ ХФ 105.410“, с рег.№
******* , изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 13 947,52 лв.
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят и от настоящия съд . Не
може да се приеме , че е налице основание по чл. 408 ал.1 т.3 от КЗ и т.10.3. от ОУ за отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение поради неизпълнение на задължение по
7
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на
застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до
възникване на застрахователното събитие. Чисто хипотетично /теоретично/ е възможно да се
приравни на такова неизпълнение поведение на застрахования , при което той знае , че
определен водач на МПС постоянно извършва нарушения на правилата за движение по
пътищата , но въпреки това продължава да му възлага работа по управление на МПС . Тези
факти обаче подлежат на пълно доказване от страна на застрахователя , както и последният
трябва да установи не просто данни за извършени административни нарушения , а такива ,
от които следва ,че водачът е на практика непригоден да управлява МПС - че не познава
правилата за движение или че постоянно и умишлено ги нарушава и пр. При това трябва да
се има предвид , че периодичното нарушаване на правилата за движение , което не е
умишлено може да е следствие от най-различни фактори . Ако съответното лице е
професионален шофьор е нормално същият да пътува непрекъснато и при различни
пътни условия , в различни страни и при действието на различно законодателство . Който не
работи , той не греши . Логично е шофьор професионалист да допуска повече на брой пътни
и други административни нарушения спрямо лице , което е любител шофьор и ползва
инцидентно своето МПС и то предимно само на територията на РБ . В случая от
периодичното допускане на пътни нарушения от водача на процесния влекач не следва , че
същият има „рецидивиращо и опасно поведение“. Не следва и че ако тези нарушения
въобще са станали известни на работодателя/възложителя му - което не е доказано по делото
- , че последният в случая не е следвало да допуска водача до управление на МПС като така
„ограничи източника на опасност за застрахованото имущество“ . В пълна „безопасност“ по
логиката на застрахователя застрахованото имущество /МПС-влекач/ би се намирало ако
същото е в престой на паркинг и не се ползва по предназначение , което е абсурдно .
Отделно , ПТП е настъпило не поради доказана от ответника „груба небрежност“ на водача
на влекача или на ищеца . В доктрината и съдебната практика /решение № 184/2016 г. по т. д.
№ 3092/2014 г. на II т.о., решение № 348 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 387/2010 г., IV г.
о., решение № 18/2012 г. по гр. д. № 434/2011 г. на III г.о. и цитираната в него практика,
решение № 33/2018 г. по гр. д. № 2292/2017 г. на III ГО, определение № 244/21.04.2011 г. по
т. д. № 882/2010 г. на II т.о./ се приема, че груба небрежност е налице, когато не е положена
грижата , която и най-небрежният човек би положил в подобна ситуация . В случая , данните
са , че на водача му е прилошало и същият е изгубил контрол върху МПС по независещи
от него причини . Не е доказано дори да има непредпазливост на водача , още по-малко
груба небрежност . Не е налице основание за отказ за изплащане на застрахователното
обезщетение по чл. 408 ал.1 т.3 от КЗ и т.10.3. от ОУ .
Неоснователен е и доводът на въззивника , че искът трябва да се отхвърли само защото
ищецът не е представил тахографските шайби на процесния влекач . За да се приложат
последици по чл.161 ГПК СРС е следвало да посочи в съответно определение какви
факти ще счита за доказани ако не се изпълни задължението за предоставяне на
въпросното доказателство . Това не е сторено от първоинстанционния съд , който първо е
8
предупредил в определение от 20.03.2023 г ищеца за неуточнени последици по чл.161 ГПК ,
а впоследствие в о.с.з на 14.11.2023 г е оставил без уважение искането за прилагане на
последици по чл.161 ГПК . Тези действия на СРС представляват процесуално нарушение ,
но настоящият съд не е контролно-отменителна , а въззивна инстанция и следва да реши
спора по същество при наличните доказателства , особено след като във въззивната жалба
няма доказателствени искания . Въззивникът не е мотивирал конкретно във въззивната си
жалба по каква причина е необходимо до делото да се представят тахографските шайби и
какво твърди в тази връзка . Съдът не счита , че евентуалното представяне на шайбите би
имало съществено значение по делото – същите не могат да бъдат разчетени без помощта на
съответното вещо лице . С тахографски шайби не може да се докаже скоростта на МПС
непосредствено преди МПС . Отделно въззивникът е разполагал с възможността да докаже
възраженията си по отношение поведението на водача на МПС и с други доказателствени
средства , включително и да постави допълнителна задача на САТЕ , което не е сторено
своевременно .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди . С оглед изхода на делото в
тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна за адвокатско възнаграждение .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3772 от 01.03.2024 г по гр.дело №54401/2022 г на СРС , 141
състав .
ОСЪЖДА “ДЗИ Общо застраховане” ЕАД гр.София ЕИК ******* да заплати на „Т.**“
ЕООД, ЕИК ******* гр. София сумата от 1986 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9