№ 17068
гр. София, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110145297 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ........ срещу ..........
Предявен иск с правно основание чл.411 КЗ.
Ищецът твърди, че на 10.06.2022 г. в района на гр. София, на
неурегулирано кръстовище на ул. „Люботрън“ и ул. „Капитан Тодор Начев“ е
настъпило ПТП с участието на л.а. „Ауди А3“ с рег. № ............, управляван от
........., и л.а. „Мазда 3“ с рег. № ............, собственост на ..........., управляван от
..........., при следния механизъм: водачът на л.а. „Ауди А3“ с рег. № ............ не
пропуска дясно стоящия л.а. „Мазда 3“ с рег. № ............, поради което го е
удря, в причинна връзка с което на последния са причинени щети. Твърди, че
към датата на ПТП л.а. „Мазда 3“ е застрахован при ищеца по силата на
имуществена застраховка „Каско“, полица № .......... г. със срок на валидност:
14.02.2022 г. – 13.02.2023 г. Твърди, че в качеството на застраховател е
изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от общо 7 034, 58
лв., от която: на 23.12.2022 г. – сумата от 6 473, 21 лв. и на 03.01.2023 г. –
сумата от 561, 37 лв. Счита, че с изплащане на застрахователното
обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу ответника в
качеството на застраховател, при когото към датата на ПТП е застрахована
гражданската отговорност на делинквента – за изплатеното застрахователно
обезщетение в размер на 7 034, 58 лв. и ликвидационните разноски в размер
на 15 лв. или общо за сумата от 7 049, 58 лв. Твърди, че ответникът е погасил
чрез прихващане задължението до размера на сумата 6 633, 96 лв., при което
е останал непогасен остатък в размер на 415, 62 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
1
заплати сумата 415, 62 лв., представляваща неизплатен остатък от регресно
вземане по щета № ..........., ведно със законна лихва от исковата молба до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ........., с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва да
дължи сумата 415, 62 лв., представляваща разход за заместващ автомобил.
Твърди, че като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“
покрива щети във връзка със стойността на увредения автомобил, живота и
здравето на пътниците в него, но не и разходи, които са във връзка с
невъзможността този автомобил да се ползва. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че на 10.06.2022 г. в района на гр. София,
на неурегулирано кръстовище на ул. „Люботрън“ и ул. „Капитан Тодор
Начев“ е настъпило ПТП с участието на л.а. „Ауди А3“ с рег. № ............,
управляван от ........., и л.а. „Мазда 3“ с рег. № ............, собственост на ...........,
управляван от ..........., при следния механизъм: водачът на л.а. „Ауди А3“ с
рег. № ............ не пропуска дясно стоящия л.а. „Мазда 3“ с рег. № ............,
поради което го е удря, в причинна връзка с което на последния са причинени
щети.
Безспорно е между страните, че към 10.06.2022 г. л.а. „Мазда 3“ с рег.
№ ............ е бил застрахован при ищеца по силата на имуществена
застраховка „Каско“, полица № .......... г. със срок на валидност: 14.02.2022 г.
– 13.02.2023 г.
Видно от представената застрахователна полица, същата е сключена за
покрити рискове клауза А – „Пълно каско“, а видно от Добавък № 1 и при
клауза Е+ – „Заместващ автомобил“, по силата на която застрахователят
предоставя на застрахования услугата „Заместващ автомобил“, при
настъпване на застрахователно събитие и изпълнени следните условия: 1.
застрахователното събитие е покрито по Общите условия на застрахователя;
2. собственик е физическо/юридическо лице; 3. застрахованото МПС има
право на доверен сервиз; 4. документи, които доказват обстоятелствата във
връзка със застрахователното събитие са протокол за ПТП или двустранен
КП; 5. отстраняването на щета по преценка на доверен сервиз ще отнеме
повече от 5 работни дни, считано от датата на приемане на автомобила в
сервиза за извършване на ремонта; 6. не представлява „тотална щета“ по
смисъла на Общите условия за застраховка „Каско на МПС“ на
застрахователя; 7. всички застрахователни премии по застраховката са
изплатени от застрахования в пълен размер.
Предоставянето на услугата се извършва след изрично писмено искане
от застрахования и попълване на декларация /чл.3/. Автомобилът се
2
предоставя от определено от застрахователя дружество-наемодател,
предлагащо услугите „рент-а-кар“ и изплащане в негова полза на депозит за
наетия автомобил в размер на 200 лв. от страна на застрахования /чл.4/.
Застрахователят изплаща само стойността на наемната цена на заместващия
автомобил съгласно подписан между наемодателя и застрахования договор.
Всички други разходи по използване на автомобила са за сметка на
застрахования /чл.5/.
С искане за завеждане на претенция от 10.06.2022 г. застрахователят е
уведомен за настъпване на застрахователното събитие, по повод на което е
образувана щета № ............
С възлагателно писмо от 10.06.2022 г. на Автосервиз „СТАР МОТОРС“
е възложен ремонтът на л.а. „Мазда 3“ с рег. № .............
С възлагателно писмо от 05.07.2022 г. застрахователят е възложил на
„СТАР МОТОРС“ да предостави заместващ автомобил до приключване на
ремонта и предаване на автомобила, но не повече от 30 календарни дни.
С приемо-предавателен протокол от 31.08.2022 г. л.а. „Мазда 3“ с рег.
№ ............ е предаден от изпълнителя .......... на собственика М. ...........
Безспорно е между страните, че на водача на л.а. „Мазда 3“ с рег. №
............ е бил предоставен заместващ автомобил, като стойността на
заплатената от ........ наемната цена възлиза на сумата 415, 62 лв.
Безспорно е между страните, че към 10.06.2022 г. гражданската
отговорност на водача на л.а. „Ауди А3“ с рег. № ............ е била застрахована
при ответника.
Безспорно е между страните, че ищецът в качеството на застраховател е
изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от общо 7 034, 58
лв., от която: на 23.12.2022 г. – сумата от 6 473, 21 лв. и на 03.01.2023 г. –
сумата от 561, 37 лв., както и че ликвидационните разноски са в размер на 15
лв.
Безспорно е между страните, че ответникът е погасил задължението до
размера на сумата 6 633, 96 лв.
Според по делото е въпросът относно дължимостта на разликата от 415,
62 лв., за която страните не спорят, че представлява изплатена от
застрахователя по „Каско“ наемна цена на заместващ автомобил.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до
3
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск
на това основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице
/в т.ч. и по застраховка „Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение
по нея; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1
ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка
между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената
застраховка вреди, и наличие на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ между делинквента и ответника по спора.
В случая страните не спорят относно настъпване на ПТП със сочения в
исковата молба механизъм, в причинна връзка с което на л.а. „Мазда 3“ с рег.
№ ............ са нанесени щети, както и че последният е застрахован при ищеца
по имуществена застраховка „Каско“, гражданската отговорност на виновния
водач – при ответника по силата на застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
Предмет на настоящото производство е регресно вземане на ищеца за
сума, представляваща стойност на заплатената от ........ наемната цена в
размер на 415, 62 лв., за която страните не спорят, че е била изплатена от
ищеца в качеството на застраховател по имуществена застраховка „Каско“.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 9 от 02.02.2018 г. по гр. д.
№ 1144/2017 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, преки
и непосредствени вреди от деянието са тези вреди, които се намират в
причинна връзка с деянието. Причинната връзка е зависимост, при която
деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на
конкретното действие или бездействие на деликвента. Възможно е деянието
да не е единствената причина за резултата, тоест вредата, да е предпоставена
от съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е
соченото в процеса за вредоносно такова, но това не изключва отговорността
за деликт, а само определя нейния обем. Причинната връзка не се предполага,
а трябва да се докаже - ППВС № 7 от 30.12.1959 г., т.2. В хипотезата на чл.45
ЗЗД доказването на причинно следствената - връзка между поведението на
дееца и увреждането, чието обезщетение се търси, е за ищеца. Това значи, че
той следва по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е
решаващо, вътрешно необходимо (не случайно) свързано с резултата; в
цялата поредица от явления причината да предшества следствието и да го
поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието. Деянието е
необходимо условие за настъпване на вредата тогава, ако при мислено
изключване на поведението на деликвента, тя не би настъпила, т. е. ако при
това изключване неправомерният резултат не настъпи, следва да се
констатира, че е налице причинна връзка между поведението на деликвента и
настъпилия вредоносен резултат. Необходимо е обаче, причинният процес да
4
се ограничи до неговото типично, закономерно, а не случайно развитие. То е
достатъчно условие, когато би причинило вредата само при обичайно
стечение на обстоятелствата.
Относно критериите за преценка на наличие на причинно-следствена
връзка между противоправното поведение на виновно причинилия ПТП водач
на МПС и последвалите вреди е постановено по реда на чл. 290 ГПК решение
№ 196 от 10.11.2017 г. по т. д. № 396/2017 г., ТК, ІІ ТО на ВКС. С него е
разяснено, че причинно-следствената връзка между противоправното деяние
и вредата от него като елемент на фактическия състав на генералния деликт,
уреден в чл. 45 ЗЗД, е налице, когато деянието е необходимо и закономерно
условие за настъпването на увреждането, а не е случайно свързано с
последното и принципно доказателствената тежест за наличието на такава
връзка, както и за всички елементи от фактическия състав на цитираната
норма, се носи от ищеца, който претендира репариране на вредата от
непозволеното увреждане.
В разглеждания случай ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение за отстраняване на щета, която по преценка на доверения сервиз
се твърди да е отнела повече от 5 работни дни, считано от датата на приемане
на автомобила в сервиз за извършване на ремонта. Извършването на ремонта
за срок от повече от 5 работни дни не е пряка и непосредствена последица от
естеството на причинените щети, а е свързано с организацията на работата в
сервиза, извършил ремонта. С оглед на това заплатеното застрахователно
обезщетение от застрахователя по застраховка „Каско“ не е във връзка с
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, поради
което не са налице предпоставките за възлагането им в тежест на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ (в посочения
смисъл – решение № 1891 от 14.07.2022 г. по в. гр. д. № 10014/2021 г. на СГС,
II Е състав; решение № 3067 от 9.06.2023 г. по в. гр. д. № 2172/2022 г на СГС,
II Е състав; решение № 2922 от 26.10.2022 г. по в. гр. д. № 6991/2021 г. на
СГС, , II Е състав; решение № 3187 от 23.06.2023 г. по в. гр. д. № 2162/2022 г.
на СГС, IV-А състав; решение № 2785 от 14.10.2022 г. по в. гр. д. №
1588/2022 г. на СГС, III-Б състав и др.).
За пълнота следва да се посочи и че по делото са ангажирани
доказателства кога е приключил ремонтът, доколкото с приемо-предавателен
протокол от 31.08.2022 г автомобилът е бил предаден обратно на собственика,
но не и кога е започнал – представено е възлагателно писмо до сервиза от
10.06.2022 г., но не и приемо-предавателен протокол за предаване на
автомобила за ремонт, с оглед на което дори да се приеме, че се касае за
подлежащи на обезщетяване вреди, то не се установява да се е осъществила
предпоставката ремонтът да е продължил повече от 5 работни дни.
По изложените съображения искът се явява неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото.
5
В полза на ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3, вр.
ал.8 ГПК, сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ........, ЕИК ......... срещу ........., ЕИК ...........
иск с правно основание чл.411 КЗ за сумата от 415, 62 лв., представляваща
неизплатен остатък от регресно вземане по щета № ........... във връзка с ПТП,
настъпило на 10.06.2022 г. в гр. София, ведно със законна лихва от исковата
молба – 11.08.2023 г. до окончателното изплащане – като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ........, ЕИК ......... да заплати на ........., ЕИК ..........., на
основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6