Р Е
Ш Е Н
И Е № 232
гр. Бургас, 10.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, в открито съдебно заседание на
двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ : Иво Добрев
при
секретаря Тодорка Стоянова, като разгледа докладваното от съдията Добрев
търговско дело № 651 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
молба на Б.М.И., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис център 1,
ет.2, офис №11 против „Алба Бетон“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.“Шейново“ №60 с искане за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в общ размер на 70 440.55 лева, от които 64 486.68 лева-
дължими суми по договор за паричен заем от 15.03.2013г. и анекс от 13.11.2013г.
към него, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане, сумата от 1000 лева неустойка
за забавено плащане върху посочената по-горе сума, считано от 16.03.2018г.,
сумата от 4953.87 лева мораторна лихва, дължима от 17.03.2018г. до датата на
предявяване на иска. Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът който е и съдружник в ответното
дружество твърди, че „Алба Бетон“ ООД
осъществявало различни бизнес начинания, едно от които било свързано с
договор за съвместна дейност от 21.11.2011г. по повод на предоставена концесия
за придобиване на подземни богатства- пясък и чакъл от находища в с.Вишна и
с.Дъскотна, община Руен. Този договор бил прекратен със споразумение, подписано
на 27.06.2018г., считано от 01.07.2018г. Наред с това ищецът лично и чрез
дружество което управлявал и представлявал- „К.-Б“ ЕООД финансирал дейността
включително и на ответника. На 15.03.2013г. предоставил заем на „Алба Бетон“
ООД, обективиран в договор от същата дата. Размерът на заема бил определен- до
50 000 лева, срокът за връщането му до 15.03.2018г., като включително била
предвидена неустойка за забава върху невърнатия заем, в размер на 2% за всеки
просрочен ден, но не повече от 1000 лева. На 19.11.2013г. страните подписали
анекс към договора за заем, с който размера на заеманите средства се увеличил
до 70 000 лева. В изпълнение на задълженията си ищецът превел по банков път по
сметка на дружеството- ответник суми в общ размер на 64 486.68 лева, които суми
били осчетоводени в счетоводството на длъжника. Заемът не бил върнат в
уговорения срок, а ответникът изпаднал в забава след 15.03.2018г. Предвид
клаузата на чл.10 от договора последният дължал неустойка в посочения по-горе
размер, както и обезщетение за забава/мораторна лихва/ в размер на законната
лихва от 16.03.2018г. до датата на завеждане на делото. Във връзка с банковите
преводи се прави уточнението, че ищецът се именува в Република Турция с имената
Б. К..
В предоставения му срок ответното
дружество не е подало отговор на исковата молба, не е ангажирало доказателства,
не е взело становище и направило възражения по така предявените срещу него
претенции, не е заявил насрещни права. След законовия срок, ответното дружество е депозирало писмен
отговор.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца поддържа исковата молба и иска от съда предявените претенции
да бъдат уважени. Ответното дружество чрез процесуалния си представител
изразява становище за неоснователност на исковете, като заявява, че поддържа
изложеното в подадения извън срока
отговор, а именно, че договорът за заем, подписан между страните е симулативен
такъв, съответно нищожен, и има за цел да оправдае извършените банкови преводи.
Сочи, че предоставените суми всъщност представляват допълнителни парични вноски
по смисъла на чл.134 ТЗ, направени и от двамата съдружници –ищецът и А. М.
Х..
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
От представения по делото договор за
паричен заем от 15.03.2013г., сключен между страните, се установява, че ищецът
в качеството си на заемодател се е задължил да предаде в собственост на
ответното дружество сумата до 50 000 лв., а заемополучателят се е задължил
да върне сумата в срок до 15.03.2018г. Уговорено, че предаването и връщането на
заемната сума ще се осъществи по банков път. Уговорено е още, че
заемополучателят ще дължи възнаградителна лихва. В чл.10 от договора е
предвидена неустоечна клауза в размер на 2 % от заемната сума за всеки
просрочен ден, но не повече от 1000 лв.
От приетия по делото анекс към
договора от 15.03.2013г., сключен на 19.11.2013г. се установява, че страните са
договорили по-голям размер на заемната сума, която заемодателят следва да
предаде на заемателя, а именно – до 70 000 лв., с уточнение, че всички
останали клаузи се запазват в договорения вид.
По делото са представени преписи от
банкови извлечения от Инвест банк, от които се установява, че ищецът е превел
по банковата сметка на ответника, суми както следва: 42137,97 лв. с дата на
вальор 21.03.2013г., 6805,09 лв. с дата 18.06.2013г., 5829,59 лв. с дата
14.04.2014г., 9714,03 лв. от 18.11.2013г. Представени са и банкови извлечения за превод на суми от ищеца
по сметка на ответника с превод на български език за датите 21.03.2013г.,
14.04.2013г. 17.06.2013г., 18.11.2013г. В банковите документи името на ищеца е Б.
К., но видно от представено по делото писмено доказателство от Министерство на
вътрешните работи на Република Турция, Б. М. К.е турски гражданин под името Б. К..
Според удостоверение за идентичност на лице с различни имена, Б. М. К.и Б.М.И.
са имена на едно и също лице.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да даде отговори на
поставените от ищеца в исковата молба въпроси. Вещото лице е депозирало молба с
искане съдът да задължи ответната страна да представи счетоводните документи,
относими към поставените въпроси, поради непредоставянето на такива от страна
на ответника. В съдебно заседание, ищецът е предоставил писмени доказателства –
счетоводна документация на ответното дружество: счетоводен баланс към
31.12.2013г., отчет за приходите и разходите за 2013г., отчет за паричните
потоци за 2013г., отчет за собствения капитал за 2013г., годишен финансов отчет
за 2013г., счетоводен баланс към 31.12.2014г., отчет за приходите и разходите
за 2014г., отчет за паричните потоци за 2014г., отчет за собствения капитал за
2014г., годишен финансов отчет за 2014г., отчет за паричните потоци за 2015г.,
отчет за собствения капитал за 2016г., отчет за паричните потоци за 2016г.,
отчет за собствения капитал за 2017г., отчет за паричните потоци за 2017г., въз
основа на които е изготвена експертизата. Според приетото по делото заключение
на вещото лице, което се кредитира от съдът како компетентно дадено и
неоспорено от страните, ищецът е направил банкови преводи по сметка на
ответника за обща сума в размер на 64486,68 лв., разпределена както следва:
42137,97 лв., 6805,09 лв., 5829,59 лв., 9714,03 лв., съответно на датите
22.03.2013г., 18.06.2013г., 18.11.2013г. и 14.04.2014г. Според вещото лице
данните от данните, отразени в ГФО за 2013г. и 2014г. на ответника е видно, че
постъпилите по банков път суми, съгласно договора за паричен заем от
15.03.2013г. и анекса към него са осчетоводени. Пояснено е, че годишните
финансови отчети представляват сруктурирано представяне на информация за
финансовото състояние, резултатите от дейността и паричните потоци на
дружеството, представена като активи, пасиви, собствен капитал, приходи,
разходи, парични потоци и в този смисъл, същият отразява вярно финансовото
състояние на предприятието, тъй като е изготвен на база счетоводните записвания
въз основа на счетоводни документи през съответната година. Сочи се, че в т.3
„Парични потоци“ от ГФО за 2013г., свързани с получени или предоставени заеми
за текущия период, е отразено постъпление в размер на 58 000 лв., толкова
колкото са постъпилите средства за 2013г. по договора за заем. За същия период,
в т.8 „Други задължения е отразена сумата от 78 000 лв., в която сума е
включена и сумата на постъпилите средства по договора за паричен заем. В т.3 „Парични потоци“ от ГФО за 2014г.,
свързани с получени или предоставени заеми за текущия период, е отразено
постъпление в размер на 6 000 лв., каквато е и преведената от ищеца сума по
договора за заем за 2014г. За същия период, в т.8 „Други задължения е отразена
сумата от 73 000 лв., в която сума е включена и сумата, постъпила по банков път
за 2014г. Вещото лице е посочило още, че
според представените счетоводни документи, не са налични данни, от които да се
установява връщане на заемодателя на сумата от 64486,68 лв., платена по банков
път по сметка на ответното дружество по договор за паричен заем от 15.03.2013г.
С оглед на така изложената
фактическа обстановка настоящият състав счита, че предявеният иск с правно
основание чл.240 ал.1 и чл.79 ал.1 ЗЗД разгледан по същество си е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.240 ЗЗД,
с договорът за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари, а
заемателят се задължава да върне заетата сума. По своята правна природа
договорът за заем е неформален такъв, с оглед валидността на облигационното
правоотношение е достатъчно постигане на съгласие между страните, придружено с
предаване на заетата парична сума. Обективирането на договора в писмена форма
има значение единствено за доказването му, когато заетата сума е на стойност
над 5 000лв. В разглеждания случай от съдържанието на процесния договор за заем
и анекса към него, банковите извлечения, счетоводните документи и заключението
на вещото лице се налага извода, че страните са изразили воля да сключва
договора, като се удостоверява и реалното предаване от заемодателя на заемателя
сумата в общ размер от 64486,68 лв., чрез четири банкови превода по сметка на
ответното дружество (42137,97 лв. с дата на вальор 21.03.2013г,, 6805,09 лв. с
дата 18.06.2013г., 5829,59 лв. с дата 14.04.2014г., 9714,03 лв. от
18.11.2013г.). Предаването на самите суми се признава и от ответното дружество
в съдебно заседание, оспорва се само основанието, на което са предадени. Ето
защо съдът приема, че страните са обвързани от договор за паричен заем, поради
и което за ответника, в качеството си на заемополучател съществува задължение
да върне получената сума от общо 64486,68 лв., след настъпване на договорения
падеж – 15.03.2018г.
В представения след преклузивния
срок писмен отговор на исковата молба, както и в съдебно заседание, ответното
дружество изразява становището, че договорът за заем е симулативен такъв,
съответно нищожен, и има за цел да оправдае извършените банкови преводи. Сочи,
че предоставените суми всъщност представляват допълнителни парични вноски по
смисъла на чл.134 ТЗ, направени и от двамата съдружници в дружеството
–ищецът и А. М. Х..
По отношение на възраженията на ответното дружество за симулативност на
договора за заем и твърденията, че парите са получени на друго основание, а
именно, че същите представляват допълнителни парични вноски по смисъла на
чл.134 ТЗ, съдът намира следното: с решение № 179 от 08.04.2019 г. по гр. д. № 163/2018
г., I г.о. на ВКС е даден отговора на въпроса
дали с изтичане на срока по чл. 131 ГПК за отговор на исковата молба се
преклудира възражението на ответника за нищожност по чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, поради противоречие със закона, на договора, от който ищецът черпи права.
В мотивите си ВКС е посочил, че съгласно чл. 131 ГПК, възраженията на ответника
срещу предявения иск и фактите, на които те се основават, следва да бъдат
заявени в срока за отговор на исковата молба. С изтичане на този срок всички
правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения,
се преклудират, и не могат да бъдат въведени по-късно в производството пред
първоинстанционния съд, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства – чл. 133 ГПК. Съгласно чл. 147 ГПК до приключване на съдебното
дирене страните могат да навеждат нови обстоятелства и да представят нови
доказателства, ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно,
или когато се касае за нововъзникнали обстоятелства. Възражението за нищожност
на договор, по който ответникът е страна, следва да бъде въведено с отговора на
исковата молба, тъй като обстоятелствата във връзка със сключване на този
договор са му известни и той е могъл своевременно да се позове на тях, както и
да представи и да поиска събиране на доказателства за установяването им.
Релевирането му след преклузията по чл. 133 ГПК не може да бъде взето предвид и
разгледано от съда. Ако ответникът не се е позовал на нищожността на договора,
съдът не може служебно да констатира нищожността, освен когато основанието за
нищожност е пряко установимо от договора. В процесния случай не се обосновава
извод за наличие на основание за нищожност на договора, което да е пряко
установимо от самия договор за заем. За пълнота следва да се отбележи, че според
правната доктрина и съдебна практика, при привидния договор липсва съгласие да
се породят правните му последици, като той се сключва, за да създаде привидност
за трети лица, но страните реално не желаят възникването на правните последици
на договора. За успешното доказване привидността – абсолютна или относителна
симулация на договор, е необходим писмен документ – обратно писмо, в който е
посочено, че съгласието за сключване на договора не е истинско, а е привидно,
както и да разкрива действителната воля по сделката. Ответната страна в процесния сличай не е
ангажирала никакви доказателства, в подкрепа на твърденията си за симулативност
на договора, както и че парите са предадени на друго основание, т.с. че същите
представляват допълнителни парични вноски на съдружниците в дружеството.
По иска за неустойка: в чл.10 от
договора за паричен заем е предвидена неустойка при забава на заемополучателя
за погасяване на задължението на падежната дата в размер на 2 % от заемната
сума за всеки просрочен ден, но не повече от 1000 лв. Както бе посочено
по-горе, задължението за връщане на заемната сума не е изпълнено на падежа –
15.03.2018г., поради което считано от 16.03.2018г. се дължи уговорената
неустойка за забава в размер на 2%, която в случая се равнява на сумата от
1289,73 лв., но предвид договорката за максимален размер от 1000лв. на
дължимата неустойка, то съдът намира, че претенцията по чл.92 ЗЗД е основателна
за предявения размер, тъй като същата е дължима и се отнася за 16.03.2018г.,
като първи просрочен ден след падежа.
По иска за мораторна лихва: ищецът е
поискал присъждане на мораторна лихва в размер на 4953,87 лв. върху дължимата
главница, считано от 17.03.2018г. до датата на завеждане на исковата молба –
17.12.2018г. В съдебната практика е възприето становището, че не може да се
присъжда едновременно неустойка по чл.92 ЗЗД и обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД
за едно и също забавено изпълнение на парично задължение, тъй като е
недопустимо кумулиране на вземане за неустойка и на обезщетение за заплащане на
законна лихва за едно и също неизпълнение – така в Решение № 68 от 9.07.2012 г.
на ВКС по т. д. № 450/2011 г., I т. о., ТК. Такова присъждане едновременно на
неустойка и на лихва за забава за едно и също неизпълнение означава длъжникът
да заплати два пъти обезщетение за забава. В процесния случай страните са
договорили само и единствено неустойка за забавено плащане вместо предвидената
от закона лихва за забава. При неизпълнение на договора между страните,
кредиторът може да претендира само уговореното в договора, в случая неустойка
за забава, а не и лихви за забава, което би означавало едностранно изменение на
валидно сключения договор. Горното обуславя извод за отхвърляне на претенцията
с правно основание чл.86 ЗЗД като неоснователна.
Предвид
изхода на делото, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съобразно
уважената част от исковите претенции. Същият е представил списък с разноски по
чл.80 ГПК, от който съдът намира че общият размер на реално сторените възлиза
на 6822,62 лв., от които такива за заплатена държавна такса в размер на 2817,62
лв., доказателства за заплатената банкова такса не са представени, сумата от
5лв. за издаване на обезпечителна заповед, 400 лв. за възнаграждение за вещо
лице, като доказателства за заплатена банкова такса в размер на 2,20 лв. не са
представени, както и за сумата от 3600 лв. – заплатен адвокатски хонорар по
банков път. Неотносими са посочените в списъка разноски за вписване на запори
при частен съдебен изпълнител, които са разноски в изпълнителното производство,
и разноските в размер на 45 лв. по фактура № ***724 от 11.04.2019г. за превод
на документи, тъй като фактурата е издадена на юридическото лице „К. Б“ ЕООД,
което не е страна по настоящото дело. Предвид гореизложеното на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 6342,80 лв., съобразно уважената част от
исковите претенции.
Съдът не
следва да се произнася по отношение на разноски на ответника за заплатено
адвокатско възнаграждение, съобразно на отхвърлената част от исковата
претенция, тъй като липсва искане в тази насока.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Алба Бетон“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.“Шейново“ №60, представлявано от А. М. Х. да заплати на Б.М.И., ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес:***, офис център 1, ет.2, офис №11 сумата от 64486,68 лв.
/шестдесет и четири хиляди четиристотин осемдесет и шест лева и шестдесет и
осем стотинки/,
представляваща неизплатено задължение по договор за паричен заем от 15.03.2013г.
и анекс към него от 19.11.2013г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Алба Бетон“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Шейново“ №60, представлявано
от А. М. Х. да заплати на Б.М.И., ЕГН **********
***, със съдебен адрес:***, офис център 1, ет.2, офис №11 сумата от 1000 лв.
/хиляда лева/, представляваща договорна лихва за неустойка за забава върху
главницата от 64486,68 лв/шестдесет и четири
хиляди четиристотин осемдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки/ в
размер на 2% от заемната сума, но не повече от 1000 лв, на основание чл.10 от
договора за паричен заем от 15.03.2013г.
ОТХВЪРЛЯ иска на Б.М.И., ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес:***, офис център 1, ет.2, офис №11 за осъждане на „Алба
Бетон“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ул.“Шейново“ №60, представлявано от А. М.
Х. да заплати сумата от 4953,87 лв./четири хиляди деветстотин петдесет и
три лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща мораторна лихва върху
главницата от 64486,68 лв. /шестдесет и
четири хиляди четиристотин осемдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки/ за
периода от 17.03.2018г. до 17.12.2018г.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА „Алба Бетон“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул.“Шейново“ №60, представлявано от А. М. Х. да заплати на Б.М.И., ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес:***, офис център 1, ет.2, офис №11 сумата от 6342,80 лв.
/шест хиляди четиридесет и два лева и осемдесет стотинки/, представляваща
съдебно-деловодни разноски съобразно уважената част от исковите претенции.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: