Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
18.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на двадесет и втори октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря
И.Коцева, като разгледа гр.д. №14326
по
описа на СГС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на В.И.М. ЕГН ********** чрез пълномощнка си
АД „М.и Д.“ от САК, съдебен адрес *** срещу З. „Б.И.“ АД ЕИК ****, р-н Лозенец, ул.“****“ №87 за осъждане на
ответника да й заплати застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 70 000лв., ведно със законната лихва за забава
върху присъденото обезщетение, считано от 16.04.2018г. до окончателното
изплащане на същото. Претендират се разноски.
Ищцата твърди, че на 28.01.2018г. около
09.40ч. в гр.София на ул.“Марко Семов“ в района на бл.95, при управление на лек
автомобил марка „Опел“ модел „Вектра“ с рег.№****,
водачът И.Д., движейки се в посока от ул.“Йерусалим“ към бул.“Г.М.Димитров“
изгубил контрол над автомобила, самокатастрофирал и
реализирал ПТП с пострадали лица. В следствие на удара тежко пострадала ищцата М., която се возела на предна дясна седалка.
Сочи, че виновен за ПТП е И.Д., който управлявал автомобила си с несъобразена
скорост. В резултат на ПТП ищцата получила тежка контузия, изразяваща се във
фрактура на пубисните кости. След инцидента била
откарана в УМБАЛ „Св.Ана“ АД и хоспитализирана в Клиниката по ортопедия и
травматология за периода от 28.01.2018г. до 01.02.2018г. Ищцата твърди, че е
търпяла и продължава да търпи интензивни и продължителни болки и страдания.
Изпитвала силен стрес и страх от изживения инцидент.
Твърди, че към момента на настъпване на ПТП
за процесния лек автомобил е била валидна застраховка ГО на
автомобилистите по ЗП №BG/02/117001503742, валидна от 24.05.2017г. до
23.05.2018г., сключена с ответника.
Ищцата твърди, че с молба от 16.04.2018г. е
предявила пред З. „Б.И.“ АД писмена претенция за заплащане на обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, представила и всички налични документи от
образуваното ДП, което в последствие било прекратено с постановление от
26.03.2018г. на осн. чл.24 ал.1 т.9 от НК. До момента
ответникът не бил определил и изплатил обезщетение, с което обосновава правния
си интерес от предявяване на настоящия иск.
Преписи от исковата молба и приложенията към
нея, на осн. чл.367 от ГПК са връчени на ответника.
В законоустановения
срок ответникът е упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва изцяло
основателността на предявения иск. Счита, че за описаните в исковата молба
травми сумата от 15 000лв. е адекватна в случай, че се докаже основателност на
иска.
Оспорва да е причинен деликт.
Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение между него и собственика на процесния
л.а.
Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от ищцата, която според ответника е била без поставен обезопасителен колан.
Претендира сторените в
производството разноски.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното.
По делото е представен Констативен протокол
за ПТП №К-72 от 28.01.2018г., за станало на същата дата около 09.40ч. ПТП в
гр.София на ул.“Марко Семов“, в р-на на бл.91, където лек автомобил е самокатастрофирал в бордюр и метален стълб. Отбелязано е,
че в резултат на ПТП е пострадала пътничката В.И.М., която получила фрактура на
таза и била настанена в болница „Света Анна“.
Представено е Постановление на СРП от 26.03.2018г.,
с което се прекратява наказателното производство по ДП №11042/2018г. по описа
на СРТП – ОР – СДВР, пр.пр.№2938/2018г. по описа на
СРП на осн.чл.343 ал.2 от НК – по искане на
пострадалия.
От приложената Епикриза
ИЗ №2430/2018г. се установява, че ищцата е постъпила в УМБАЛ „Света Анна“ АД -
София на 28.01.2018г. и е била изписана на 01.02.2018г. Отразената диагноза е
Фрактура рамус супериор осис пубис декстри
/Счупване на горното рамо на дясната срамна кост на таза/. Била извършена
закрита резпозиця на фрактурата.
Представен е и приет като доказателство
болничен лист за временна нетрудоспособност, за периода 28.01.2018г.-02.03.2018г.
Ищцата е предявила претенция до ответника на 09.02.2018г.
за изплащане на обезщетение за претърпяна щета по полица „Гражданска
отговорност“ № BG/02/117001503742.
Не се оспорва от ответника и е видно от застрахователната полица, че
ответникът е застраховател на виновния водач за процесния
период.
До изтичане на тримесечния срок ответникът не
се е произнесъл, с което обосновава правния си интерес от предявяване на иск
пред съда.
Установява се, че ответникът е застраховател
по „ГО“ по отношение на лек автомобил „Опел Вектра“ с
рег.№****** със застрахователна полица № BG/02/117001503742 със срок
на действие от 24.05.2017г. до 23.05.2018г.
Според изслушаната по делото съдебно-психологична
експертиза на вещото лице д-р К.К. се установява, че
след процесното ПТП при ищцата са се наблюдавали соматогенни прояви на тревожност, депресивност,
раздразнителност, които са затруднявали физическото й функциониране, като те са
съпътствали процеса на възстановяване. Негативните емоционални преживявания са
свързани с телесното състояние. Според вещото лице, преживяването макар да е
покривало критериите на внезапност, неочакваност, застрашеност на живота, не е продължило да персистира и да окаже влияние върху ищцата след периода на
възстановяване. Към момента, тя не покрива критериите за актуална психотравма или наличие на постравматичен
стрес, както и критериите за постравматично
разстройство. Няма данни за личностова промяна след
травмата. Има проективни фактори, които са оказали
влияние върху периода на възстановявания – наличие на подкрепяща емоционално
позитивни отношения с партньор, както и подкрепа от страна на родител. Ищцата
няма усещане за безнадежност, поведение на заучена
безпомощност. Вещото лице е заключило, че преживяното ПТП не оказва влияние
върху функционирането на ищцата въпреки наличието на единични стимули, които да
припомнят ситуацията, то те не са внезапни и не покриват критериите за „връщане
на спомени“. Ищцата е с възстановено социално функциониране.
Според изслушаната по делото Комплексна медицинска и авто
- техническа експертиза на вещите лица д-р К.С. и инж.С.А. се установява, че
причината за настъпване на процесното ПТП е от
субективен характер и се дължи на избраната скорост на движение на автомобила –
в случая 80км./ч. и начина на управление от страна на водача И.Д.. Описаният
механизъм се изразява в загуба на контрол върху управлението на автомобила,
който се изнася, напуска платното за движение вдясно, завърта се и с дясната си
странична част се удря в метален електрически стълб, откъсва го в основата и се
установява на около 65м. след ориентира, почти перпендикулярно на платното за движение.
При удара в стълба се получава травмата на В.М., изразяваща се в счупване на
двете срамни кости - горните рамена, счупване на двете седалищни кости,
счупване на сакрум - кръстна кост - в дясно. Вещото
лице е посочило период на възстановяване повече от 30 дни, като в началото
болките са били с висок интензитет. Получените травми от ищцата съответстват да
са в резултат на процесното ПТП, получени при
страничен удар и притискане в областта на таза и неефективност на предпазен
колан.
В съдебно заседание вещите лица са допълнили,
че за този вид счупване окончателното възстановяване е за около 4 месеца.
Направили са коментар за разликата в посочената диагноза като резултат от
рентгеново изследване, при което е имало съмнение за допълнителни счупвания и
направеното изследване със скенер или компютърен томограф,
когато са били установени останалите счупвания, които са без размествания и не
могат да се видят на рентген. Но изводът е, че това не променя терапевтичния
подход на лечение.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Според свидетелката К.Е.М., майка на ищцата,
чийто показания съдът цени при условията на чл.172 ГПК като взема в предвид
възможната й заинтересованост от изхода на спора, когато пристигнала в
болницата, където била приета дъщеря й и я видяла, тя била цялата в порезни
рани по лицето, ръцете, по краката. Счупването била на малкия таз, била
неподвижна и всяко мърдане й причинявало силни болки. Твърди, че лекарите
предложили два варианта на лечение – оперативен или чрез обездвижване. Отказали
операцията с мотив, че е млада, не е раждала и ще трябва да понесе и други
операции. В болницата била неподвижна, след това в къщи продължил неподвижен
режим. Само ръцете можела да движи. Свидетелката се грижела изцяло за нея
денонощно в продължение на месец и половина. След това наели рехабилитатор, за
да започне постепенно раздвижване. Този процес продължил около месец.
Психически ищцата била много неустойчива. Изпитвала силни болки. Твърди, че и
към момента изпитва такива при промяна на времето. Почти половин година провлачвала крака си.
При така събраните доказателства съдът приема
от правна страна следното.
Предявени са преки искове по чл.432 ал.1 КЗ
във вр.чл.477 КЗ за обезщетение от пострадало
/увредено/ лице при ПТП срещу застраховател по „ГО на автомобилистите“ на
виновния водач.
Претендираното
обезщетение произтича от следните обстоятелства: причинна връзка от виновно и противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника.
Твърди се, че от деянието са настъпили неимуществени вреди /болки и страдания/
от посочените увреждания.
Прието е за безспорно между страните, че
ответникът е застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач.
Съдът счита, че от събраните по делото
доказателства се установява противоправно поведение и
вина на И.Ю.Д.за процесното ПТП. Извършил е нарушение на чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДвП
– не е изпълнил задължението си
непрекъснато да контролира МПС – то, което е управлявал. При избиране скоростта
на движение не се е съобразил с атмосферните условия, релефа, условията на
видимост, интензитета на движение и др.обстоятелства, за да спре пред
предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.
Не се доказа от ответника съпричиняване
от страна на ищцата. Според комплексната
медицинска и автотохеническа експретиза,
и в последствие изслушването на вещите лица в ОСЗ, независимо дали е била с поставен
или без обезопасителен колан ищцата по време на ПТП,
той не би бил ефективен с оглед механизма на получаване на удара и травмите.
Ето защо настоящият състав, не приема доказаност на направеното
възражение за съпричиняване.
Налице е категорична практика на ВКС –
решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от
12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от
02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от
04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 от
24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., според която, за да бъде
намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на
пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение пред съда, и да бъде доказан по
категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която
го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се
основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като
е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляването на
обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са
събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в
по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен
колан. В случая не може да бъде изведена категоричност.
При доказан ФС на деликта
и недоказано съпричиняване от ищцата съдът следва да
определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. При
преценка по чл.52 ЗЗД съдът преценява характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици
настъпили в резултат на телесните увреди. Относимо
обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по
т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№
619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на
вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г.,
следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност /решение №
93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение №
158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде
размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив .
В случая като обстоятелства обосноваващи
сравнително по-висок размер на обезщетението
следва да се отчетат, получените тежки травматични увреждания, дълъг
възстановителен период. Отчита се:
- наличието на счупване на двете срамни кости
- горните рамена, счупване на двете седалищни кости, счупване на сакрум - кръстна кост - в дясно.
- продължителен период на пълно обездвижване и
рехабилитация – около четири месеца.
Като обстоятелства обосноваващи сравнително
по-нисък размер на обезщетението спрямо претендираното в случая трябва да се отчете :
-
възстановяване в пълен обем, без констатирани усложнения;
-
липса на постравматичен стрес и постравматично
разстройство.
Като съобразява така събраните доказателства
съдът приема, че като справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди
следва да присъди сумата от 40 000 лева. За разликата до претендираните
70 000 лева искът трябва се отхвърли.
Върху обезщетението се претендира лихва за
забава от датата на която на ответника са били представени всички документи по
заведената претенция – 16.04.2018г., от която дата съдът ще я присъди.
По разноските.
В последното съдебно заседание процесуалният
представител на ищцата е направила възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника на осн. чл.78 ал.5 от ГПК.
Съдът намира същото за неоснователно и ще го остави без уважение. Размерът на
адвокатския хонорар, който ответника е заплатил е в съответствие с Наредба№1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като на осн. §2а е дължим и 20% ДДС.
При този изход на спора и обстоятелството, че
ищцата е била частично освободена от заплащане на държавна такса и разноски, на
основание чл.78,ал.6 от ГПК таксата върху уважения размер на претенцията следва
да се заплати от осъдения ответник, която такса съгласно чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които съдилищата събират по ГПК, е в размер на още 800лв.,
както и разноски от бюджета за вещо лице – психолог в размер на 85,71лв.,
платими по сметка на СГС.
На ищцата
следва да бъдат заплатени разноски в размер на 631,40лв. съобразно уважената
част от иска.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК ищцата следва да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 128,58лв.,
съобразно отхвърлената част от иска и разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1285,80лв., както и по сметка на СГС разноски от бюджета за вещо лице
– психолог, в размер на 64,29лв.
На осн. чл.38 ал.2
от ЗА вр. съгл.чл.7 ал.2 т.4 от Наредба№1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да
заплати на адв.Н.М. от САК сумата от 1485,64лв./хиляда
четиристотин осемдесет и пет лв. и 64ст./, адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство на ищцата.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.
„Б.И.“ АД ЕИК **** със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на В.И.М. ЕГН **********
*** на основание чл.432 КЗ ал.1 вр. чл.477 от КЗ сума
в размер на 40 000лв./четиридесет хиляди/ – представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП на
28.01.2018г. около 09.40ч. в гр.София на ул.“Марко Семов“ в района на бл.95, изразяващи
се в счупване на двете срамни кости - горните рамена, счупване на двете
седалищни кости, счупване на сакрум - кръстна кост -
в дясно, ведно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение,
считано от 16.04.2018г. до окончателното изплащане на същото, като за разликата
от присъдения размер от 40 000лв. до претендирания размер от 70 000лв., ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен.
ОСЪЖДА на осн.
чл.78 ал.6 от ГПК „З. „Б.И.“ АД ЕИК ****
със седалище и адрес на управление ***, да заплати държавна такса по сметка на
Софийски градски съд в размер на още 800лв./осемстотин/ и 85,71лв. разноски от
бюджета за вещо лице, платими по сметка на СГС.
ОСЪЖДА З.
„Б.И.“ АД ЕИК **** със седалище и адрес на управление ***, да заплати
на В.И.М. разноски
в размер на 631,40лв./шестстотин тридесет и един лв. и 40ст./ съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД ЕИК **** със седалище и адрес на управление ***, на осн. чл.38 ал.2 от ЗА вр.
съгл.чл.7 ал.2 т.4 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, да заплати на адв.Н.М. от САК
сумата от 1485,64лв./хиляда четиристотин осемдесет и пет лева и 64ст/ адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство на ищцата.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.3 ГПК В.И.М. да заплати на З. „Б.И.“ АД ЕИК **** със седалище и адрес на управление ***, разноски в размер на 128,58лв./сто двадесети осем лв. и 58ст./, съобразно отхвърлената част от иска и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1285,80лв./хиляда двеста осемдесет и пет лв. и 58ст./.
ОСЪЖДА В.И.М. да заплати по сметка на СГС разноски
от бюджета за вещо лице – психолог, в размер на 64,29лв./шестдесет и четири
лева и 29ст./.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчване
на страните.
СЪДИЯ: