РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. Пазарджик, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря С.ка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20225220101515 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.71 ал.1, т.1 и т.3 от Закона
за защита от дискриминация, във връзка с чл.4 от Закона за защита от
дискриминация.
Подадена е искова молба от Д. Г. А., с ЕГН **********, понастоящем в
Затвора-гр.Пазарджик против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
гр.София, в която ищецът твърди, че на 03.12.2021г., петък, се връщал от
лавката, където бил пазарувал. Когато стигнал до наказателна килия №103,
намираща се в 1-во отделение на Затвора-Пазарджик, където е временно
настанен, постовият надзирател казал да си остави покупките в шкаф, който
се намира в коридора, извън килията и до който той нямал свободен достъп.
Ищецът му казал да си вземе поне киселите млека, за да може да ги сложи
отвън на прозореца, за да не се развалят. Отговорък бил „не може“. Попитал
го защо е позволил на другото лице от съседната наказателна килия да внесе в
килията си всичките си покупки, включително цигари /това за него е
дискриминационно поведение/, надзирателят му отговорил, че той решава.
Твърди, че неговото дискриминационно поведение и подигравателен
1
тон предизвикали у него чувство за нищожност, безсилие и дълбока обида и в
следствие на афект изхвърлил чантата с киселите млека в коридора. Те се
спукали и няколко капки кисело мляко попаднали в долната част на крачола
на постовия надзирател. Той побеснял, станал целият червен и започнал да
крещи: „виж какво ме направи“, „ей сега ще те размажа, мършо“. При
неговите крясъци се приближили няколко надзиратели и го хванали за ръцете
и гърлото. Постовият надзирател съвсем умишлено и целенасочено се
отдалечил от мястото на инцидента, отишъл до стаята си, взел палка, върнал
се при него, където все още бил държан от другите надзиратели и започнал да
го налага с палката по краката, все така крещейки. Твърди, че докато
надзирателят го налагал крещял „ще те размажа, чалма“, което от своя страна
е проява на дискриминация на расова, етническа и религиозна основа. После
бил съборен на земята и закопчан с белезници.
Ищецът твърди, че през цялото действие не е проявявал нито вербална,
нито физическа агресия, нито пък каквато и да е съпротива. Твърди, че
използваните срещу него сила и помощни средства били незаконосъобразни,
според критериите и изискванията на закона.
Твърди, че неимуществените вреди се изразяват в следното: множество
синини и рани по краката, силни болки, особено в областта на лявото коляно,
където скоро претърпял операция, безсъние, породено от болки, чувство на
срам, унижение и безпомощност.
Искането към съда е да установи, че спрямо него е било осъществено
дискриминационно поведение и да му бъде присъдено обезщетение за вреди
от дискриминационно отношение на служители в Затвора-Пазарджик в
размер на 30 000 лева.
Прави искания по доказателствата.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника, чрез процесуалния му представител, с който е
взето становище, че срещу ищеца Д. А. не е била приложена никаква форма
на пряка или непряка дискриминация спрямо другите лишени от свобода в
Затвора-Пазарджик, при сравними сходни условия. Изложени са подробни
съображения. Ответникът счита, че исковата претенция на ищеца е
необоснована и неоснователна и моли да бъде отхвърлена, като такава.
Представя писмени доказателства.
2
В проведените по делото съдебни заседания ищецът поддържа
предявените искове и моли да бъдат уважени. Излага подробни доводи.
Представя и писмени бележки.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, моли съда да приеме,
че по отношение на ищеца не е налице дискриминация и да отхвърли
исковите претенции, като недоказани и неоснователни. Претендира
заплащането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Подробни съображения по същество излага в писмени бележки.
На основание чл.146 ал.2 от ГПК, във връзка с чл.9 от Закона за защита
от дискриминация, съдът е указал на страните, че в производството за защита
от дискриминация ищецът следва да докаже факти, от които може да се
направи предположение, че е налице дискриминация, а ответната страна
следва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.
Съдът, като се запозна с твърденията, изложени от ищеца в исковата
молба и в допълнителните уточняващи молби, и с възраженията на ответника
в писмения отговор и като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Ищецът Д. Г. А., като подсъдим, се намира в Затвора-гр.Пазарджик.
На 03.12.2021г. ищецът бил в наказателна килия в Затвора-
гр.Пазарджик, поради наложено му дисциплинарно наказание. Наказателната
килия се намира в 1-во отделение на затвора, което представлява „Зона с
повишена сигурност“ и където се настаняват лишените от свобода, които
изтърпяват наказание „лишаване от свобода“ при специален режим.
Настанените в наказателна килия нямат право да държат в килиите си
хранителни продукти, поради което в коридора на отделението има обособени
шкафове, в които те могат да оставят храната си. В килията могат да вземат
хранителни продукти колкото за едно ядене.
Около 13.00ч. на същия ден – 03.12.2021г. ищецът Д. А. бил изведен от
наказателната килия, заедно с друг лишен от свобода, настанен в друга килия
- М. Ш., за да си напазаруват от лавката. След като двамата си закупили
необходимите продукти, те били върнати обратно към килиите си в 1-во
отделение. Този ден на работа там на пост №6 бил надзирателят младши
инспектор Т. А. С..
3
В изпълнение на служебните си задължения надзирателят - свидетелят
Т. С. и колегата му – свидетеля С. Х. проверили закупените продукти от
ищеца Д. А. и от лишения от свобода М. Ш.. При проверката надзирателите
установили, че в чантата на лишения от свобода М. Ш. има храна колкото за
едно ядене и му разрешили да внесе храната в килията. При проверката на
ищеца, надзирателите Т. С. и С. Х. установили, че същият е закупил доста
хранителни продукти, които били събрани в четири чанти, пълни догоре.
Тогава надзирателите обяснили на ищеца, че не може да внесе всичката храна
в килията си, а може да вземе със събе си храна за едно ядене. Разпоредили му
останалата храна да остави в обособеното шкафче в коридора. Напомнили му,
че това е правило, важащо в зоната с повишена сигурност, където се
намирали, въпреки, че ищецът бил добре запознат със същото, тъй като и друг
път бил изтърпявал наказание „изолиране в наказателна килия“.
Ищецът, обаче, директно влязъл в килията си с всички носени от него
чанти с храна. Тогава младши инспектор Т. С. отново му припомнил, че няма
право да държи хранителни продукти в килията си в повече от разрешеното и
отново му разпоредил да остави храната в обособеното шкафче в коридора.
Ищецът Д. А. категорично отказал да излезе и да остави храната в
шкафчето в коридора. Започнал да вади от чантите част от продуктите и да ги
оставя върху масата.
Младши инспектор Т. С. отново му разпоредил да изнесе храната в
коридора. Тогава Д. А. започнал да се държи нагло и арогантно. Свил
заплашително юмруци и тръгнал към надзирателя. Започнал да го обижда,
като го нарекъл „мухльо“ и „скапаняк“. Взел една чанта и я хвърлил в
обособеното шкафче в коридора, в резултат, на което продуктите изпаднали
на земята. Всичко се разхвърчало по пода. След което Д. А. влязъл в килията,
взе две кисели млека и ги хвърлил към надзирателя Т. С.. Едното минало
покрай надзирателя Т. С. и се ударило в коридора. Другото се ударило в
левия му крак, в лявата кубинка и му направило цялата униформа в кисело
мляко. След това ищецът продължил да се държи арогантно. Застанал на
вратата на килията и започнал да заплашва надзирателя Т. С., че ще му
откъсне главата. Надзирателят разпоредил на Д. А. да се прибери в килията
си, но последният продължил настъпателно към него.
Тогава се намесили и надзирателите – свидетелите С. Х. и Е. Б., които
4
също отправили разпореждане към ищеца да остане на място в килията си.
Тъй като ищецът не престанал да се държи агресивно и настъпателно, и да
отправя обиди и закани, се наложило надзирателите да употребят физическа
сила и помощни средства, за да го укротят. Използваните от тях помощни
средства са палки и белезници. Първоначално надзирателите Т. С. и Е. Б. се
опитали да приберат ищеца в килията с физическа сила, като го избутат, но
той бил прекалено агресиван, поради което се наложила многократна намеса.
След поставянето на белезниците на Д. А. ситуацията била овладяна и
успокоена. Въпреки това и след цялата тази ситуация при ищеца останала
една чанта с храна. На мястото на инцидента пристигнал и дежурният главен
надзирател – свидетеля Благовест Н., който бил запознат от колегите си със
случилото се. Дежурният главен надзирател разговарял и с ищеца за
случилото се, при което той му казал, че има нужда от медицинска помощ.
След което ищецът бил конвоиран до Медицинския център към Затвора –
Пазарджик, където бил прегледан от д-р А. Б., който при прегледа установил
зачервяване на лявото коляно и на десния крак - зачервяване на подбедрицата
и синини по двете бедра. В издадената медицинската справка е отразено, че
Д. А. е пожелал да бъде допълнително освидетелстван във външно лечебно
заведение.
На 07.12.2021г. ищецът бил прегледан от съдебен лекар в МБАЛ
„Пазарджик“ АД. Видно от издадено му съдебно медицинско удостоверение
№218/2021г. е, че при прегледа му съдебният лекар е установил наличие на
кръвонасядания по долните му крайници и охлузвания по дясната му
подбедрица.
По случая е образувана прокурорска проверка, при която са били снети
писмени обяснения от надзирателите Т. С., Е. Б. и С. Х.. В писмените си
обяснения и тримата служители са категорични, че на 03.12.2021г. Д. А. се е
държал крайно агресивно и е отказал да се подчини на разпорежданията им -
категорично е отказал да остави храната, закупена от лавката в шкафа в
коридора на отделението. Освен това е заплашвал и обиждал младши
инспектор Т. С.. Предвид на това употребата на физическа сила спрямо Д. А.
е била единственият възможен вариант за неговото възпиране и овладяване на
ситуацията.
Със Заповед №Л-1764/10.12.2021г. на Началника на Затвора -
5
Пазарджик на ищеца Д. А. е било наложено дисциплинарно наказание - за
отказа му да изпълни разпореждане на постовия надзирател при прибирането
му от лавката на 03.12.2021г., както и за демонстративното хвърляне на
кофичка с кисело мляко по служителя и арогантното и заплашително
поведение спрямо него. Наказанието е наложено на основание чл.101, т.2 от
ЗИНЗС, във връзка с чл.102 от ЗИНЗС, във връзка с чл.105 ал.1 от ЗИНЗС.
От представените от отвеника писмени доказателства се установява, че
ищецът Д. А. има наложени множество дисциплинарни наказания. Същият е
системен нарушител на правилата и вътрешния ред на Затвора -
гр.Пазарджик. Някои от нарушенията му са свързани с употреба от негова
страна на физическо насилие и неподчинение.
Въз основа на събраните по прокурорската преписка доказателства,
прокурорът е направил извод, че няма данни, служителите на Затвора-
Пазарджик да са извършили действия, осъществяващи състава на
престъпление по чл.131 ал.1, т.2, във връзка с чл.130 ал.2 от НК или друго
деяние от общ характер по НК, както и че същите не са превишили
правомощията си при използване на физическа сила и помощни средства
спрямо Д. А..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл.71 ал.1, т.1 и т.3 от Закона
за защита от дискриминация, във връзка с чл.4 от Закона за защита от
дискриминация - за установяване на нарушение в третирането на ищеца,
представляващо дискриминация, основана на признака „лично положение“ и
за присъждане на обезщетение за вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗЗДискр., в производство за защита от
дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана,
представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че
е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на
равно третиране не е нарушен. В този смисъл са и указанията на съда, дадени
на страните с Определение №1493/21.07.2022г., постановено в
производството по делото, както и в съдебното заседание на 18.10.2022г.
Следователно ищецът, който твърди, че е бил жертва на дискриминация
следва да докаже факти, въз основа на които може да се направи извод, че е
6
налице дискриминация, изразяваща се в различно, неравно третиране на лица
на основата на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки
геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения,
политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане,
възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено съС.ие или
на всякакви други признаци, установени в закон или в международен
договор, по който Република България е страна.
Нормите на ал.2 и ал.3 на чл.4 от ЗЗДискр. съдържат определения на
понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация". Пряка
дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на
признаците по ал.1, отколкото се третира, било е третирано или би било
третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка
дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл.4
ал.1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с
първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено
неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба,
критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са
обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на
целта са подходящи и необходими. И в двата случая, за да се обоснове извод
за наличие на дискриминация по някой от горепосочените признаци, трябва
да се направи сравнение между начина, по който лицето, което твърди, че е
жертва на дискриминация е третирано и начина на третиране на други лица,
които са в същото или сходно положение, т.е. по отношение на които са
налице сравними сходни обстоятелства. Санкционираният от закона
вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория
лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези.
Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг
лица трябва да е обусловен/обвързан именно от защитен признак. В този
смисъл не е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на
определено лице или лица, а е необходимо да се докаже още, че това
неблагоприятно третиране е извършено по някой от признаците, очертани в
чл.4 ал.1 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена
връзка между неблагоприятното третиране и причината за него, която при
всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл.4 ал.1 от
ЗЗДискр. Заключението за наличие на дискриминационно отношение може да
7
се направи тогава, когато са налице доказателства да са осъществени всички
елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма,
както от обективна страна, така и по отношение на субектите. Това означава,
че предмет на доказване са следните обстоятелства: налице ли е разлика в
третирането и то неблагоприятна; случай за сравнение; кой е признака,
предмет на защита; причинна връзка между неблагоприятното третиране и
защитения признак. /В този смисъл Решение №383 от 26.02.2018г. на АдмС -
Варна по адм. д. №400/2017г./.
В настоящия случай не се установи наличието на горепосочените
обстоятелства - нито твърдяната от ищеца неблагоприятна разлика в
третирането, нито наличие на някой от признаците, по които може да е
налице дискриминационно отношение.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, се
налага изводът, че на 03.12.2021г. ищецът, който е бил настанен в наказателна
килия в Затвора-гр.Пазарджик, намираща се в 1-во отделение,
представляващо „Зона с повишена сигурност“, със специален режим и
другото лице, настанено в наказателна килия в този момент – лишеният от
свобода М. Ш., които заедно са били конвоирани до лавката, за да си
напазаруват, са били поставени от служителите на Затвора-гр.Пазарджик –
надзирателите при равни условия. И на двамата им е било разрешено да
внесат в килиите си хранителни продукти, достатъчни за едно ядене. Тъй като
лишеният от свобода М. Ш. е носел само една чанта с храна - за едно ядене,
на него му е било разрешено да я внесе в килията. Хранителните продукти,
закупени от ищеца от лавката, са били събрани в повече от една чанта – в
общо четири чанти, пълни догоре и те далеч са надвишавали количеството за
едно хранене. Затова на ищеца, му е било разпоредено от надзирателите да си
вземе в килията храна само за едно ядене, а останалата храна - да остави в
предвиденото за това място – обособено шкафче в коридора на отделението.
Разпорежданията на надзирателите са в изпълнение на служебните им
задължения и при спазване на правилата, установени и важащи за режима в
това отделение на затвора, представялаващо „Зона с повишена сигурност“.
Употребените от служителите на затвора физическа сила и помощни средства
спрямо ищеца са били необходими за овладяване на агресивното,
непристойно и неуважително негово поведение и отношение към тях и за
нормализиране на ситуацията. Необходими са били за възстановяване на реда
8
в мястото за лишване от свобода и за запазване живота и здравето, както на
ищеца, така и на надзирателите, а и за предотвратяване на лошия пример,
даван от ищеца на другия лишен от свобода, настанен в наказателна килия в
този момент.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че не е осъществена пряка или
непряка дискриминация спрямо ищеца по смисъла на чл.4 ал.1 от ЗЗДискр.,
тъй като не е налице по-неблагоприятно третиране на същия, спрямо други
лишени от свобода в Затвора-гр.Пазарджик, в това число и спрямо лишения
от свобода М. Ш..
По изложените съображения този иск се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен. Това обуславя отхвърляне и на вторият иск - по чл.71 ал.1,
т.3 от ЗЗДискр. Последният би бил основателен единствено в случай на
установено нарушение по ЗЗДискр. от ответника спрямо ищеца, каквото не е
налице.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ответникът Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, гр.София има право на присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение, с оглед искането на процесуалния му
представител, чийто размер, съдът на основание чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка
с чл.37 от Закона за правната помощ, определя на сумата от 200 лева.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от Д. Г. А., с ЕГН **********,
понастоящем в Затвора-гр.Пазарджик против Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, гр.София искове с правно основание чл.71 ал.1, т.1 и т.3 от
Закона за защита от дискриминация, във връзка с чл.4 от Закона за защита от
дискриминация – за приемане за установено, че на 03.12.2021 спрямо него е
осъществено дискриминационно поведение от служители на Затвора-
Пазарджик и за присъждане на обезщетение за вреди от дискриминационното
отношение на служители в Затвора-Пазарджик, като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Г. А., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора-
9
гр.Пазарджик да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
гр.София юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10