Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 - ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
14169/ 2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно осн.
чл. 124, ал.1 ГПК от П.К. срещу Е.П.П.АД, ЕИК ********,
гр. Варна за установяване в отношенията между страните недължимостта
на сумата от 4 990 лв., след частично прекратяване на производството по делото,
на осн. чл. 233 ГПК по издадена фактура №
**********/26.08.2019г., обективираща стойност на
преизчислени количества енергия за периода от 26.06.2017г. до 25.09.2018г. в
обект, находящ се в гр. Варна, *****.
Ищецът твърди, че служители на Е.С.АД са
извършили проверка на средството за търговско измерване, монтирано в неговия
имот, чиито резултати са обективирани в съставен констативен протокол. Въз
основа на констатациите, включително и за съмнение за софтуерна намеса и външна
намеса в тарифната схема на електромера ответното дружество е издало фактура за
начислена електроенергия, чиято сума ищецът твърди, че не дължи на
електроразпределителното дружество.
В срока за отговор ответникът Е.П.П.АД оспорва иска. Излага съображения, че ищецът е
потребител на електроенергия, съгласно влезли в сила ОУДПЕЕМ като при
извършената корекционна процедура са спазени всички изисквания и методики,
предвидени в ПИКЕЕ. Твърди се, че сумата по издадената фактура инкорпорира
цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия, дължима
на осн. чл. 50 ПИКЕЕ вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Твърди се, че при извършена проверка на
средството за търговско измерване е установено, че точното количество на
доставената и потребена електроенергия в регистър 1.8.4, която е остойностена в издадения документ и подлежи на заплащане.
Претендира присъждане на сторени разноски.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
На 04.12.2014г. в обекта на ищеца, находящ се в гр. Варна, *****, е монтирано средство за търговско
измерване с фабр. № 1115031400701194 с нулеви показания за дневна и нощна тарифа.
От представения по делото констативен протокол № 1105042 се установява, че на 25.08.2018г.
служители на Е.С.АД са извършили техническа проверка на електромер с фабр. № 1115031400701194,
монтиран в обекта на ищеца/
В него е отразен демонтаж на електромер с фабр. 1115031400701194,
със следните показания от скритите регистри на СТИ, както следва: 1.8.1 – 003012,
1.8.2 – 004299, 1.8.3 – 000000 и 1.8.4 – 041554.
Електроенергията в сумарния регистър 1.8.0 не е
отчетена.
Електромерът е поставен в запечатана и пломбирана с
пломба индивидуална опаковка за извършване на метрологична експертиза.
Протоколът носи подпис на служители на Е.С.и на двама
свидетели, поради отсъствие на абоната.
От констативния протокол в БИМ, Главна дирекция “Мерки
и измервателни уреди”, Регионален отдел – гр. Русе се установява, че при софтуерно
четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на
преминала енергия на тарифа – 1.8.4 – 041554, 2 кв. ч. Електромерът съответства
на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерване на ел. енергия, но не съответства на технически характеристики.
Със становище, изготвено от специалист “Енергиен
контрол” на 23.08.2019г., е разпоредено начисляване
на допълнително количество ел. енергия от 41 554 кв.ч. за периода от 26.09.2017г.
до 25.09.2018г., на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при който е
установено точното количество неотчетена ел. енергия.
Начисленото количество ел. енергия е остойностено във фактура **********/26.08.2019г. в размер
на 7 845 лв.
От заключението по назначената съдебно – техническа
експертиза, което като обективно и компетентно дадено, се възприема изцяло от
съда и от проведения разпит на експерта в съдебно заседание се установява, че
демонтирания електромер с фабр. № 1115031400701194 е монофазен статичен
за активна енергия Carat Digitron
M 02, който не е включен към системата за дистанционен отчет, т.е. служителите
на Е.С.не биха могли да установят дистанционно как се променят показанията на
електромера. Към деня на демонтажа, електромерът е метрологично годно и
технически изправно СТИ.
В деня на проверката, служители на Е.С.са получили
информация, чрез компютър, снабден със специализирана програма и специален
четец за електроенергията записана в търговските регистри на СТИ.
Специалисти от БИМ са констатирали външна намеса в
тарифната схема на електромера със следните записвания на ел. енергията – 1.8.1
– отчитащ нощна тарифа от 003012, 5 кв.ч., 1.8.2 – отчитащ дневна тарифа от 004299
кв. ч., 1.8.3 – отчитащ върхова енергия
от 000000 кв. ч., а тази в регистър 1.8.4 – отчитащ електроенергия през почивни
и празнични дни – 041554 кв. ч.
Електроенергията в сумарния регистър не е отчетена
нито от служители а Е.С., нито от служители на БИМ.
Експертът пояснява, че в страната при отчитане на
консумирана електроенергия за битови абонати, какъвто е настоящия случай не се
използва тарифа, отчитаща електроенергия през почивни и празнични дни. В случая
прочетеното количество в регистър 1.8.4 не е реално доставено, поради
неправомерно вмешателство в параметризацията и по –
точно тарифната схема на процесния електромер.
Техническите параметри на присъединителните съоръжения
и техния допустим продължителен ток на захранващите проводници дават основание
на експерта да даде заключение, че електроенергия от 41 554 кв. ч. би могла да
бъде доставена за период от 365 дни.
Левовата равностойност е коректно изчислена в
издадената фактура и възлиза на сумата от 7 845, 84 лв.
Ответникът твърди, че в случая
от една страна, така начисленото за доплащане количество ел. енергия
представлява реално доставена и потребена ел.енергия, а от друга, че
представлява корекция на сметката на потребителя извършена по реда на чл. 50
ПИКЕЕ. Затова и спорният между страните въпрос касае наличието на основание
обосноваващо дължимост на сумата и в частност -
реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ. потребяването му
от абоната и налице ли са предпоставките за приложение на чл. 50 ПИКЕЕ, респ.
спазена ли е процедурата. Установяването на твърденията са реална доставка е
нужно, доколкото договорните отношения между страните почиват на правилата на
договора за покупко- продажба, а купувачът дължи
заплащане на цена само за реално предоставена стока.
Позовавайки се на това основание, ответникът следва да
докаже, че в този период това количество е реално потребено
от абоната. Безспорно СТИ е от одобрен тип и метрологично годно. Начисляването
е извършено на основание становище, изготвено на база прочитане показанията на
регистър 1.8.4 на СТИ, който не се използва за битови абонати за минал период
от време. СТИ е правилно отчитало консумираната ел. енергия, същото е било
метрологично годно, като не е документирано да е налице неточно измерване
дължащо се на неправомерна намеса в схемата му, или схемата на свързване към
електроразпределителната мрежа. Така начисленото за доплащане количество ел.
енергия НЕ Е ОТЧЕТЕНО в сумарния регистър. И доколкото обаче, това количество
липсва като записано в сумарния регистър, то какъвто и да е извод, че то е
реално доставено и потребено от абоната, каквито са
били твърденията на ответника, изначално не би могло да се направи.
Остава неясно кога е извършена тази софтуерна
намеса, в резултат на чии действия, за какъв период е натрупвано това
количество ел.енергия и в кой часови диапазон е натрупано. Така натрупаното
количество е неясно коя тарифа касае, което пък е от значение за дължимата
цена. В случая тя е определена като е ползвана тази одобрена от ДЕВР цена за
технологичен разход. Начисляването е сторено на основание отчетените
показания на СТИ, обхваща период до една година и изчисления по цена за
технологични разходи /чл. 51 ПИКЕЕ/, което влиза в колизия с твърденията за
реална доставка на посоченото количество ел. енергия. На второ място,
ответникът твърди, че в случая се касае за корекция за сметка при приложение на
хипотезата, регламентирана в чл. 50 ПИКЕЕ. Последната предвижда възможност
операторът на съответната мрежа да коригира количествата електрическа енергия в
случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия. В този случай според нормата на правилата, корекцията се извършва за
разликата между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите
количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период не по - дълъг от една година. Обективно
доказателствата по делото са такива, че налагат извод, че е налице неточно
отчитане от СТИ на потребената електрическа енергия,
което се дължи на софтуерна намеса. Въпреки
това обаче следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ е
неприложима, доколкото последната предвижда възможност за корекция при
разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на
доставчика, какъвто не е случаят по делото. Това е така, защото процесният електромер не е смарт,
т.е с дистанционен отчет, поради което и информация в отчетните регистри на
доставчика не постъпва. Проверката чрез софтуерен продукт, дори формално да е
извършена в присъствието на абоната или негов представител, на практика го лишава
от възможността да упражни контрол върху показанията, съобразно чл.10 от ПИКЕЕ.
Констативният протокол не посочва по какъв начин са визуализирани данните от
скрит регистър, което поставя под съмнение проверката на това основание. Следва
да се отбележи още, че съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора
на електропреносната мрежа или на оператора на
съответната електроразпределителна мрежа, а на основание чл.
30 ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната система,
са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от
собственика на измервателната система. Поради това задължението да поддържа
измервателния уред в изправност е на ответника, а не на ищеца- потребител. Ето
защо и при липса на доказателства за виновно поведение на потребителя,
неоснователно се претендира в негова тежест да бъдат вменени последиците от
установеното неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване.
Изложеното
обосновава извод, че ответникът не е провел доказване относно основанието, въз
основа което е извършил начисляване на допълнително количество ел. енергия от 41 554 кв. ч. за период от 26.09.2017г.
до 25.09.2018г, поради което предявеният отрицателен установителен иск по чл.
124, ал. 1 ГПК, следва да бъде уважен.
При този изход на спора в полза на ищецът
следва да бъдат присъдени сторените по делото съдебно – деловодни разноски в
размер на 778, 90 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че П.И.К., ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ на Е.П.П.АД, ЕИК ********, гр.
Варна сумата 4 990 лв. /четири
хиляди деветстотин и деветдесет лева/ по издадена фактура № **********/26.08.2019г.,
цялата в размер на 7 845, 84 лв. обективираща
стойност на преизчислени количества енергия от 41 554 к.ч. за периода от
26.06.2017г. до 25.09.2018г. в обект, находящ се в гр. Варна, *****, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Е.П.П.АД, ЕИК ********,
гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на П.И.К., ЕГН **********,***
сумата от 778, 90 лв. /седемстотин
седемдесет и осем лева и деветдесет ст./, представляваща сторени по делото
съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис
от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: