Р А З П О
Р Е Ж Д А Н Е
Номер 4364 Година 20.05.2020
Град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ХII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
двадесети май Година
2020
в
закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 5980 по описа за 2019
година и за да се произнесе взе предвид следното:
На 20.05.2020 г. по делото е постъпило уведомление
от А., че АС отказва да изпълни искането на съда по чл. 25, ал. 5 ЗПП с изх. № 2866/2020
г., за определяне на адвокат, вписан в НРПП, който да бъде назначен за особен
представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника, докато съдът не определи
депозит за възнаграждението му в посочения в същото уведомление минимален размер
от 215.88 лева по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (л. 53-54).
Този отказ обаче е незаконосъобразен. Не
само защото ЗПП не предвижда възможност за АС да отказва да определя по искане
на съда адвокат, вписан в НРПП, който да бъде назначен за особен представител
по чл. 47, ал. 6 ГПК, нито пък да обуславя определянето му от размера на определения
от съда депозит за възнаграждението му (чл. 25, ал. 5 и чл. 26, ал. 1 ЗПП). Нито пък вписан в НРПП адвокат може да
отказва да бъде определен за такъв представител, нито да обуславя изпълнението
на това представителство от размера на определеното му от съда възнаграждение.
Тъкмо напротив. Длъжен е да го изпълни (чл. 44 ЗА). Иначе носи дисциплинарна отговорност (чл. 131 ЗА). Но и защото, ВКС приема в
задължителната си практика, че правната
уредба на особеното представителство се съдържа в чл. 47, ал. 6 и чл. 48, ал. 2 ГПК, и свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК. Особеният представител се
назначава с акт на съда, от който произтича и неговата представителна, спрямо
отсъстващата страна, власт. Неговото представителство, съобразно чл. 36, ал. 1
ЗА, е възмездно, но определянето на възнаграждението му е подчинено на
специални правила, които се съдържат в чл. 47, ал. 6 ГПК. А според тях, то се
определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като
размерът му може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл.
36, ал. 2 ЗА, препращащ към Наредба № 1/2004 г., но не по-малко от една втора
от него. Следователно. Няма пречка, съобразно фактическата и правна сложност на
делото, съдът да определи и по-нисък с ½ размер на възнаграждението от
минималния, предвиден в Наредба № 1/2004 г., защото само той е органът, в чиято
дискреция е както преценката за назначаване на особен представител, така и
служебно осъществявания контрол за законосъобразно и справедливо
съдопроизводство (така
и Опр. 403-2019-III
г.о.).
В случая се касае до предявени от ищеца
по делото два иска за главница и лихва по чл. 422, ал. 1 ГПК с цена от общо 1264.75
лева, по които основните спорни въпроси са вече разрешени със задължителното за
съдилищата ТР № 4-2014-ОСГТК на ВКС, което само по себе си определя по-ниска
фактическа и правна сложност на делото (така и т. 3 от ТР 6/2012 ОСГТК). А именно последната обуславя и размера
на депозита за възнаграждението на особения представител, респективно
последното (чл.
47, ал. 6, изр. 2 ГПК).
Спазено е и законовото изискване, при определяне на размера му под минималния
за съответния вид работа, същият да не е по-малко от една втора от същия - към
момента определяне от съда на депозита от 159.27 лева за същото възнаграждение,
минималното такова по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004 г. е било 318.53
лева (1/2 от което е
159.27 лева),
а сега е 215.89 лева (½
от което е 107.95 лева).
Такава е и задължителната практика на ВКС по този въпрос (Опр. 403-2019-III г.о.).
Изложеното налага извод, че А. няма никакво
законово основание да не изпълни задължението си по чл. 25, ал. 5 и чл. 26, ал.
1 ЗПП и определи адвокат, вписан в НРПП, който да бъде назначен за особен
представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника по делото, нито пък има законово
основание да обуславя изпълнението му от определяне преди това на предложеното от
същия съвет – минимално възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК). Поради това следва незабавно да се
изпрати повторно искане по 25, ал. 5 ЗПП до А. за определяне на адвокат, вписан
в НРПП, който да бъде назначен за особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на
ответника по делото, с препис от настоящото разпореждане.
Воден от горните мотиви, Старозагорският
районен съд
Р А З П О Р Е Д И:
ДА СЕ ИЗПРАТИ незабавно на А. повторно искане
за определяне на адвокат, вписан в Националния регистър за правна помощ, който
да бъде назначен за особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника по
делото, с препис от настоящото разпореждане.
ДЕЛОТО да се докладва след постъпване на
уведомителното писмо от А., с което е определен адвокат за назначаването му за
особен представител на ответника по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: