Мотиви към присъда № 9/ 29. 07. 2013г. по НОХД №
1040 по описа на
Добричкия районен съд за 2013г.
На 02.07.2013г. Районна прокуратура гр. Д* е внесла за
разглеждане в Добричкия районен съд обвинителен акт по дос. производство № 29/2013г.
по описа на Първо РУП при ОД МВР гр. Добрич, по който на същата дата е било
образувано производство пред първа инстанция срещу Д.З.Х. *** с ЕГН ********** за извършено от него престъпление от общ
характер, наказуемо по чл.198 ал.1 вр.
чл.26 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК. В диспозитива на обвинителния акт е посочено, че:
-за времето ***.в гр.Д*
при условията на продължавано
престъпление,като непълнолетен ,но след като е разбирал свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си :
На ***. отнел
чужда движима вещ- телефон „Nokia ХЗ 02" на стойност 230,50
лв. от владението на М.К.Е. с намерение противозаконно да я присвои,като
употребил за това сила.
На ***г. отнел
чужди движими вещи- 1 бр. дамска чанта на стойност 100 лв.,1бр. кожено портмоне
на стойност 15,00 лв.,1бр. сребърна гривна синджир на стойност 60 лв.,1бр.
хирургическа ножица на стойност 15,67 лв.,1бр. пила за нокти на стойност 2лв.,
1бр. флашпамет „Сони" 4 GB на стойност 16 лв., 1бр. несесер за
нокти марка „Олифрейм" на стойност 15 лв.,1бр. парфюм на „Олифрейм"
на стойност 15 лв.,1бр. очила с диоптър на стойност 239,40 лв.,1бр. калъф с
очила на стойност 15,00 лв.,чифт кожени ръкавици на стойност 15,00 лв.,1бр. ветрило
на стойност 5 лв.,5бр. секретни ключове на стойност 10,00 лв.,3 бр.червила на
стойност 18,00 лв.,30 паунда на стойност 71,82 лв.,20 лв.,всичко на обща
стойност 632,89 лв. от владението на М.Г.Д. с намерение противозаконно да ги
присвои ,като употребил за това сила, като общата стойност на отнетото е 863,39
лв.
-престъпление по чл.
198,ал. I вр. с
чл.26,ал. 1 вр. с чл.63,ал. 1 ,т.З от НК
Преди даване на ход на делото от
страна на обвиняемия и неговия защитник е постъпило искане делото да бъде
разглеждано по реда на Глава ХVІІ от НПК:”Съкратено съдебно следствие в
производството пред първа инстанция”.Съдът счете,че не са налице пречки за
разглеждане на делото по този ред.
В съдебно заседание представителя на
ДРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимите да бъде признат за
виновни в извършването на вменените им престъпление, за което да им бъде
наложено наказание “лишаване от свобода “ за срок от една година и шест месеца,като след
редукцията по чл.58а от НК бъди определен
окончателен срок от една година.
Защитата пледира за налагане на
наказание “лишаване от свобода” в предвидения от закона срок,определен по
справедливост от съда.
Подсъдимият се
възползва от процесуалното си право и признава изцяло фактите,изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт,като изразява съгласие да не се
събират доказателства по тези факти.Съдът счита,че самопризнанията му се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и следва
самопризнанието му да се ползва,като към доказателствения
материал по делото са приобщени съгласно чл. 373 ал.1 от НПК събраните в хода
на предварителното производство документи и протоколи.
След преценка на ангажираните в
хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни доказателства, съдът на
осн. чл.373 ал.3 от НПК прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На ****. около *** подс.Д.З.Х. *** в близост до магазин „***".Той
видял св.М.К.Е. ,която била с дамска чанта и държала в ръцете си мобилен
телефон.Подсъдимият се доближил до жената и и нанесъл удари по главата с
дясната си ръка,като след това дръпнал от ръцете на свидетелката мобилния и
телефон „Nokia ХЗ 02" на стойност 230,50 лв.
На ***. около
17,00 ч. в гр.Д*подсъдимият бил на ул. „*" в близост до жилищна сграда
,находяща се на №*.Тогава той видял св.М.Г.Д. ,която се прибирала у дома си в
жилищната сграда.Преди да влезе във входа на сградата свидетелката била
нападната от подсъдимия,който започнал да дърпа дамската чанта на жената в
която имало 1бр. кожено портмоне на стойност 15,00 лв.,1бр. сребърна гривна
синджир на стойност 60 лв.,1бр. хирургическа ножица на стойност 15,67 лв.,1бр.
пила за нокти на стойност 2лв., 1бр. флашпамет „Сони" 4 GB
на стойност 16 лв. ,1бр. несесер за нокти марка „Олифрейм" на стойност 15
лв.,1бр. парфюм на „Олифрейм" на стойност 15 лв.,1бр. очила с диоптър на
стойност 239,40 лв.Дбр. калъф с очила на стойност 15,00 лв.,чифт кожени
ръкавици на стойност 15,00 лв.,1бр. ветрило на стойност 5 лв.,5бр. секретни
ключове на стойност 10,00 лв.,3 бр.червила на стойност 18,00 лв.,30 паунда на
стойност 71,82 лв.,20 лв.Свидетел ката Д. се опитала да задържи чантата,но
подсъдимият успял със сила да я издърпа от нея.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на
събраните в хода на съдебното дирене доказателства-изчерпателно изброени в
протоколно определение на съда,приети и приобщени съгл. 373 ал.1 от НПК.
Подсъдимият
Д.З.Х. *** е осъществил състава на престъплението по чл.198 ал.1 вр. чл.26 от НК.
Грабежът е двуактно
престъпление,което включва състава употреба на сила спрямо пострадалия и противозаконно
отнемане на чужда движима вещ..
Употребата на сила като обективен признак
на престъплението "грабеж" означава деецът да упражни върху друго
лице такова физическо въздействие, което е насочено към преодоляване на
реалната му съпротива с цел запазване владението върху предмета на
посегателство или най-малко към предотвратяване на възможностите му за такава
съпротива. За да е налице грабеж, трябва, когато
упражнява принудата, деецът да съзнава, че посредством нея улеснява
последващото отнемане на чуждата вещ.
Всички тези признаци от
обективната и субективната страна на деянието са налице при процесния случай.
Св. М.Д./д.п. л.29/
сочи:”...хвана ми дамската чанта и започна да я дърпа напред....Държах си
здраво чантата,но то успя да ми я вземе.”
Св.М. Е*/д.п. л.30/ в показанията
си казва:”...усетих,че някой се опита да ми дръпне дамската
чанта......заобиколи и застана пред мен.....След като не успя да изтегли
чантата ми,същият започна да ми нанася удари с дясната ръка по главата.Аз
започнах да викам,в това време лицето продължаваши да ме удря и да дърпа
чантата.”
Деянието е извършено от подсъдимия
виновно при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 пр. І от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал противоправността и обществената опасност на
конкретно извършеното от него деяние и е целял настъпването на вредоносните
последици.
За
да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена
опасност на конкретно извършеното от него деяние , данните за личността му и императивната
разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК,при която определя наказание при условията на
чл.58а от НК.
Подсъдимият,макар и още в непълнолетна възраст
е осъждан двукратно за престъпления против собствеността на гражданите.Настаняван
е в ПД бойчиновци,а впоследствие във ВУИ гр.Р*,където е реализирал бягства.Характеристичните
му данни са лоши.Всички тези обстоятелства съдът преценява като отегчаващи
вината и определи наказанието при техен превес.
Като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчита
единствено непълнолетната му възраст.
Нормата
на чл.63 ал.1 т.3 от НК предвижда задължителна редукция на предвидения в общата
част на НК размер на наказанието по чл.198 от НК.
От
друга страна съдът отчита,че предвидения в закона за такова деяние максимален срок от три години съвсем не е
малък и налагането на наказание именно в този срок няма да бъде несправедливо и
несъответстващо на тежестта на престъплението.
Изложените обстоятелства, преценени спрямо
тежестта на процесното деяние, мотивираха съда да приеме, че справедливо и
относимо към извършеното от подсъдимия престъпление ще бъде налагането на
наказание от вида “лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, тъй
като подсъдимия е многократно осъждан и досегашните наложени наказания не са
оказали необходимото възпиращо и превъзпитаващо въздействие.С оглед
императивната норма на чл.58а от НК този срок следва да бъде намален с една
трета и да си постанови срок от една година лишаване от свобода.Съдът счита,че една година съвсем не е кратък период от
живота на човек,който той да прекара в затвора.
Съгласно ЗИНЗПС подсъдимия следва
да бъде настанен в ПД,тъй като е непълнолетен.Първоначалния „строг” режим е
императивно установен.
Съдът счита,че този срок ще
въздейства предупредително възпиращо на осъдения от извършване на други
престъпления.
По отношение на предявения
граждански иск от М. Е* за нанесени неимуществени вреди съдът счита,че той е
своевременно предявен,но липсват доказателства в тази насока.Разглеждането му
ще доведе до отлагани на процеса и предвид диференцираната процедура, по която
се разглежда делото и нормата на чл.88 ал.2 от НПК съдът счита,че не следва да
бъде приет за съвместно разглеждане.
По този начин и с това наказание
съдът счита,че по отношение на подсъдимия ще бъдат постигнати целите както на
специалната,така и на генералната превенция.
На осн.чл.189 ал.3 съдът възложи на подсъдимия
разноските по делото.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
Съдия:
/Р.Симеонов/