Р Е Ш Е Н
И Е
Гр.София, 03.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д
въззивен състав, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска частно гражданско дело № 10807 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.
Образувано е
по Жалба на длъжника по изпълнението „Т.С.“ ЕАД срещу
Постановление на ЧСИ Л.М., рег.№ 785 на Камарата на ЧСИ, район на действие СГС,
от 11.09.2020 г. по изпълнително дело № 20207850400113, с което съдебният
изпълнител е оставил без уважение искането за намляване на адвокатското
възнаграждение на взискателя от 400 на 200 лв. Жалбоподателят твърди се, че
адв. възнаграждение по т. 2 от чл. 10 от Наредбата № 1/2004 г. за минималните
размери на адв.възнаграждения не се дължи, тъй като длъжникът „Т.С.“ ЕАД е заплатил изцяло всички дължими суми в
срока за доброволно изпълнение.
Взискателят Л.Г.Б., чрез пълномощника си адв. М.Л.в предвидения
в процесуалния закон тридневен срок депозира писмени възражения, в които излага
доводи за неоснователност на жалбата.
Частният
съдебен изпълнител в срока по 436, ал.3 от ГПК е депозирал мотиви, в които
излага подробни съображения за неоснователност на жалбата.
Жалбата е
депозирана в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване, съгласно
разпоредбата на чл.435, ал. 2, т. 7 от ГПК, акт, поради което е процесуално
допустима, но разгледана по същество - неоснователна.
Изпълнителното дело № 20207850400113
по описа на ЧСИ Л.М., рег.№ 785 на Камарата на ЧСИ, район на действие СГС е
образувано по изпълнителен лист от 15.07.2019 г. издаден въз основа на влязлото в сила Решение № 550391 от 30.11.2018 г.
по гр. д. № 8108/2018 г. на Софийски районен съд, 173 състав, с което длъжникът „Т.С.“ ЕАД е
осъден да заплати на Л.Г.Б. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 50
лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса.
Към молбата за образуване на изпълнителното производство са приложени Пълномощно
и Договор за адвокатско възнаграждение сключен между взискателя Л.Г.Б.
и Адвокатско съдружие „Си Консулт“, с който е определено
възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 400.00 лв., платени по
банков път след подписването на договора. Приложена е и вносна бележка
за реалното му заплащане.
С Покана за
доброволно изпълнение изх.№ 1115/19.08.2020 г., връчена на длъжника по
изпълнението „Т.С.“ ЕАД на 24.08.2020 г.,
последният е поканен в двуседмичен срок от връчване на поканата да изпълни
доброволно задължението си по посочения изпълнителен лист, вкл. платеното от
взискателя по изпълнителното дело адв.възнаграждение от 400.00 лв.
С Възражение
вх.
№ 1048 от 31.08.2020
г. длъжникът по изпълнението „Т.С.“ ЕАД е
направил възражение срещу постановлението за разноски
на ЧСИ като
в него се твърди прекомерност на адв.възнаграждение на взискателя по реда на
чл.78, ал. 5 от ГПК и е поискано то да бъде намалено на 200 лв.
С
обжалваното Постановление на ЧСИ Л.М., рег.№ 785 на Камарата на ЧСИ, район на
действие СГС, от 11.09.2020 г. по изпълнително дело № 20207850400113, съдебният
изпълнител е оставил без уважение искането за намляване на адвокатското
възнаграждение на взискателя от 400 на 200 лв. за което жалбоподателят
е уведомен със съобщение, изх. № 1286/11.09.2020г., получено от длъжника на 17.09.2020 г.
Настоящият състав
на СГС, намира обжалваното Постановление
за законосъобразно по следните съображения:
Длъжникът по
изпълнението „Т.С.“ ЕАД заявява твърдения за
осъществено плащане в срока за доброволно изпълнение, каквито доказателства по
делото не се съдържат. В разглеждания случай доказателствената тежест лежи
върху жалбоподателя, като в настоящия случай освен твърдението му в подадената
частна жалба за осъществено доброволно плащане в срока за доброволно изпълнение
писмени доказателства не са ангажирани. Това процесуално поведение на длъжника
„Т.С.“ ЕАД налага изводът на съда да приеме този
факт за неосъществил се.
Следва да
бъде допълнено, че доколкото паричната
сума по изпълнителния лист не е била погасена преди образуване на изпълнителното производство, е налице материалноправно
основание за възлагане на разноските
по изпълнението в тежест на длъжника (чл. 79, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК).
Включването в предмета на изпълнително дело № 20207850400113 на адвокатското възнаграждение за защита по изпълнителното дело е
поискано от взискателя в молбата за започване на изпълнението, като
доказването на заплащането е в съответствие с т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. №
6/2013 г. Размерът на възнаграждението е посочен в договора за адвокатско възнаграждение,
платено в брой след сключването на договора. Изрично е посочено и че
договорът се сключва освен за образуване на делото и за процесуално представителство, като това е потвърдено и в
пълномощното, поради което има валидно учредена пълна процесуална
представителна власт (така съгласно Решение №2111 от 30.03.2017 г. на СГС по в.гр.д. №3660/2017г.).Според Решение
№ 82/08.05.2012 г. по гр.д. № 1891/2010 г., Г. К, IV Г.О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК,
„съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство
само в два случая: 1. когато не е дал
повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това
и 2. когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или
отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът
е платил в
срока за доброволно
изпълнение, той отговаря
за разноски в изпълнителното
производство /така и Решение № 16897 от 20.08.2014 г. на СГС
по в. гр. д. № 11738/2014 . В този смисъл длъжникът дължи всички
разноски направени след образуване на изпълнителното дело /Определение № 609 от
8.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2286/2016 г., IVг. о., ГК; Определение № 171 от
5.02.2015 г. наВКСпогр. д. № 6473/2014 г., IVг. о.,ГК1.
На основание гореизложеното и съгласно чл. 10 и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Изм. - ДВ, бр. 28 от
2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г.
и Решение № 5419 от 08.05.2020
на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от
2020 г.),
минималното адв.възнаграждение по процесното изп.дело е както следва: 200
лв. - чл. 10, т. 1 от Наредбата (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм.
- ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в
сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) – за образуване на изп.дело и по чл. 10, т. 2 от Наредбата (изм.
- ДВ, бр. 28 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020
г.) (изм. - ДВ,
бр. 28 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.)
за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания до 1000 лв.(какъвто и настоящият казус) - 200 лв.и съответното минималното
възнаграждение в случая възлиза на 400.00 лв., като в случая уговореното и
платено адв.възнаграждение не се явява прекомерно.
По изложените съображения жалбата
следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Водим от
горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника
по изпълнението „Т.С.“ ЕАД срещу Постановление
на ЧСИ Л.М., рег.№ 785 на Камарата на ЧСИ, район на действие СГС, от 11.09.2020
г. по изпълнително дело № 20207850400113, с което съдебният изпълнител е
оставил без уважение искането за намаляване на адвокатското възнаграждение на
взискателя от 400 на 200 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.