Определение по дело №344/2020 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 юни 2020 г. (в сила от 16 юни 2020 г.)
Съдия: Доротея Енчева Иванова
Дело: 20203330200344
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 юни 2020 г.

Съдържание на акта

               П Р О Т О К О Л

 

 

2020 година                                                                                        гр. Разград

Разградският районен съд                                                   наказателен състав

На  дванадесети юни                                                                       2020 година

В публично заседание в следния състав:

                                                                                                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

                            

 

Секретар: Сребрена Русева

Прокурор: ДЕСИМИРА НЕДКОВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдията

ЧН дело № 344 по описа за 2020 година

 На именното повикване в 10:00 часа, се явиха:

 

ЗА РАЗГРАДСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА, се явява прокурор Недкова.

МОЛИТЕЛЯТ М.М., редовно призован чрез Следствени арести гр. Разград, явява се лично и със защитници адв. Др. П. и адв. Ст. Д. упълномощени отпреди.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.

 СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в днешно съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 65 НПК.

ДОКЛАДВА постъпилата молба от обвиняемия М.Х.М. подадена, чрез защитника му адв. П., с която моли да бъде изменена взетата по отношение на същия мярка за неотклонение „задържане под стража“, ката счита, че са налице новонастъпили обстоятелства по отношение на тази мярка.

 ПРОКУРОРЪТ: Считам подадената молба за процесуално допустима. Няма да соча други доказателства.

АДВ. Д.: Ние молим в производството да бъдат събрани важни доказателства свързани с предмета на делото. Още при предишното обсъждане на въпроса за мярката за неотклонение е поставено пред съда искането за изясняване на проблема с така наречената проверка на служители на МВР, които отишли в дома на подзащитния ни, където е трябвало да изтърпява мярката „домашен арест“ и почукали  на вратата и стигнали до извод, че обвиняемия го няма. Във връзка с това, както и колегата П. е изложил аргументи е поискано, чрез жалба до ръководството на ОДМВР да се извърши проверка как и по какъв начин служителите на МВР са посетили адреса на който трябва да бъде обвиняемия, какво са извършили и как са стигнали до извода, че обвиняемият не се намира на този адрес. Моля да се изиска от ОДМВР преписка образувана по жалба от адв. П., свързана с извършването на проверката, при която е направена констатация, че обвиняемият не е бил намерен на адреса. Считам, че е важно и е част от проблемите, които ще изложим като аргументи пред съда в пренията си. Нямам други искания.

АДВ. П.: Нямам други искания.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че изложените от адв. Д. са обстоятелства ирелевантни, това е така, т.к. спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ при преценка за наличие на предпоставките на чл. 63, а не по искане на прокуратурата за изменение на мярката за неотклонение „домашен арест“, поради нарушаването или наличието на предпоставките на чл. 66 от НПК. По този въпрос и Окръжния съд се произнесе по предходното искане за изменение на мярката за неотклонение. Считам поради тези причини искането за неоснователно.

 СЪДЪТ след като изслуша становищата на страните, намира така направеното искане за неоснователно и неотносимо към предмета на настоящото дело. По този въпрос, първоначалното вземане на мярка за неотклонение спрямо обвиняемия М. *** за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, съдът с определение е взел мярка за неотклонение „домашен арест“, която обаче в законноустановения срок е била обжалвана пред ОС Разград и ОС Разград се е произнесъл с определение по реда на чл. 64, ал. 7 от НПК, обсъждайки всички обстоятелства визирани в чл. 63, ал. 1 и ал. 2 относно най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“. Впоследствие отново е имало искане за изменение на мярката „задържане под стража“ по молба на обвиняемия М. с определение по което съдът е потвърдил отново мярката за неотклонение „задържане под стража“, като отново е обсъдил тези въпроси и относно мярката „домашен арест“. Впоследствие по делото пред ОС Разград отново е поставен въпроса относно изпълнение на мярката „домашен арест“ и посещение от полицейските служители като ОС Разград отново се  е произнесъл като е оставил без уважение искането, т.к. е счел, че е ирелеванто относно подлежащите на доказване факти. Това становище на въззивния съд се споделя и от настоящия съдебен състав, предвид обстоятелството, че съдът е сезиран за изменение на мярка „задържане под стража“ в по-лека такава и преценка на обстоятелствата по отношение на които тя е била взета, т.е. следва да бъдат преценени други обстоятелства, които са в предмета на доказване. Ето защо съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за събиране на доказателства относно изпълнение на взетата мярка „домашен арест“ по определение от 28.02.2020 г. на РС Разград по ЧНД № 155/2020 г. изменено впоследствие в „задържане под стража“ с определение на 05.03.2020 г. на ОС Разград.

 СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и

                                        О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

ПРОКУРОРЪТ: Считам депозираното пред вас искане за изменение на мярката на обв. М. за неоснователно. Считам, че към момента не са настъпили каквито и да е нови обстоятелства, които да водят до промяна на извода за наличие на предпоставките на чл. 63 от НПК. В настоящото производство съдът следва да прецени законността на задържането на обвиняемия, като включително да бъде дадена преценка за наличието на обоснованото предположение и на наличието на реалната опасност от укриване и извършване на друго престъпление. Считам, че от събраните доказателства следва да се направи извод, че е налице, както обоснованото предположение, че обвиняемия М. е автор на престъпленията, така с оглед съдимостта му и събраните данни за личността му извод, че е реална опасността да извърши престъпление и да се укрие. Обвиняемият е задържан на 05.03.2020 г. Към настоящия момент същия е бил задържан за срок малко над 3 месеца, което означа, че сме в разумните граници на срока на задържане и не удължават по никакъв начин срока на чл. 63, ал. 4 от НПК поставя. Освен това, видно от събраните доказателства, от хода на досъдебното производство, че ние сме на финала на това разследване, срока е до 05.07.2020 г., в който е планирано същото да приключи. Поради това считам, че молбата на обвиняемия е неоснователна и следва да я оставите без уважение.

АДВ. Д.: Ние молим да приемете, че молбата на обвиняемия е основателна и съобразявайки се с изискванията на закона, като прецените всички обстоятелства по делото да приемете, че сега при разглеждането на това дело са налице законовите и фактически основания за изменението на мярката. Както и прокурора спомена, съдът следва да проследи от началото на производството развитието на процесуалните действия, по специално въпросите за мярката за неотклонение. При повдигане на обвинението имаме искане на прокурора за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, РС Разград преценява, че спрямо обвиняемия следва да бъде взета мярка „домашен арест“ с поставяне на гривна. Следва протест от районния прокурор и образуване на ВЧНД в ОС Разград. Прокуратурата пред ОС Разград представя доказателства, че служители на МВР са посетили адреса в гр. Разград, на който съгласно материалите по делото е следвало да бъде обвиняемия и са докладвали, че не са го намерили. Във връзка с това и ОП Разград е изложила аргументи в подкрепа на искането си, че обвиняемият трябва да бъда задържан под стража. Казвам това, за да подчертая, че съображенията на прокурора, имащи отношение към въпросната мярка за неотклонение  също трябва да бъдат обсъждани. Това е било един от аргументите на прокуратурата да иска задържане под стража. Адвокат П. е изготвил жалба срещу докладната записка и справка, че не е намерен, посочил е, че се касае най-вероятно за небрежност от страна на служители на МВР, които са отишли на този адрес, където има няколко входа на жилищната сграда, са извършили небрежно проверката, без да проверят внимателно и да  установят в тази сграда, където живеят повече хора, къде точно се е намирал обвиняемият, той е бил там. Прокурорът твърди, че обвиняемият щял да се укрие и осуети завършване на делото, ако искаше да го направи можеше да го направи преди ОС Разград да реши, че мярката следва да бъде „задържане под стража“, той не го прави, даже се явява най-добросъвестно и изпълнява своите задължения. Този аргумент на прокурора не отговаря на действителните факти. На следващо място съдът ще провери какво е събрано като доказателства, нищо ново. От тези доказателства кореспонденцията свързана с телефонните комуникации и общуването по телефон е документирано по надлежния ред. Приложени са показания на свидетели по делото, които според нас нямат значение съществено. Искам да подчертая показанията на свид. В. А.. Той нашироко обрисува Валя като разюздана и без никакви задръжки в сексуалните си контакти жена. Цялостния разпит представлява едно недопустимо за наказателен процес съдържание на разказ на едно порнографско изложение на нещата. И в тези показания виждаме следното, тезата на прокурора, че подзащитния ни е извършил деянието по чл. 159 е несъстоятелна. Ако трябва да обобщим В. е проститутка, обича този начин на живот, обича едва ли не ежедневно да има сексуални контакти с мъже, сама организира тези занимания и се свързва това с показанията на един Д., който като се напил, бил проведен разговор, че В. може да му укаже сексуални услуги и той се възползвал. Моля съда да отчетете обстоятелството, че тези данни сочат по-скоро за едно обикновено сводничество по чл. 155 НК и няма тази продължителност в чл. 159, което е квалифициран отделен наказуем състав по тази глава от НК, нито имаме набиране, транспортиране, укриване и т.н.. В. е жена, която се занимава с проституция в гр. Р., живеела е на семейни начала с подзащитния ни и считам, че трябва да отчетете това обстоятелство. И да се оцени значението на факта, че той има постоянно местоживеене и адрес, има семейство, деца за които полага грижи и няма данни и основания да се предполага, че ще се укрие или извърши друго престъпление. Три месеца не са малък срок за задържане под стража, те по същество са едно изтърпяване на наказание и винаги съдилищата са се произнасяли, че мярката не бива да се превръща в наказание „лишаване от свобода“. Сам прокурорът заяви, че делото е към приключване и следва да приключи след по-малко от месец. Нашето становище е, че каквото е относимо към разследването е извършено и фактическата обстановка е изяснена, тогава отпада каквато и да е необходимост за нуждите на разследването подзащитния ни да бъде задържан под стража. Считаме, че продължаването на наказателния процес може да се осъществи в пълно съответствие със закона и ако спрямо М. се вземе една по-лека мярка за неотклонение. В самото начало на процеса РС Разград правилно прецени обстоятелствата каква да бъде мярката.

АДВ. П.: Поддържам казаното от колегата. Действително досъдебното производство е пред своя край. Дефакто има изявление на РП Разград, че са събрани всички доказателства. Ако бъде изменена мярката за неотклонение на обвиняемия, същият не би повлиял на свидетелите, т.к. вече доказателствата са събрани. Относно това, че същият би могъл да се укрие, считам че след поставянето на гривна, същият няма как да напусне дома си, града или страната. Относно твърдението, че същият можел да извърши ново престъпление, т.к. имал две висящи дела, те са повече от година висящи, същият и по тях е с изрядно процесуално поведение, не се е отклонявал от съдебните заседания. Считам, че това предположение не почива на никакви факти, а е само пожелателно твърдение от страна на държавното обвинение. Предвид горното, моля да измените мярката за неотклонение. Считам, че мярката „домашен арест“ би била адекватна и не би затруднила приключването на делото.

РЕПЛИКА НА ПРОКУРОРА: В нито един момент не съм твърдяла, че сме събрали всички доказателства по досъдебното производство. Искам да акцентирам, мярката за неотклонение обслужва не само досъдебното производство, а цялото наказателно производство.

СЪДЪТ ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ

ОБВИНЯЕМИЯТ М.М.: Наистина съм осъждан многократно на условна присъда и пробация ефективно пет месеца. Имал съм дела, не съм се укривал, явявал съм се по призовки и в полиция. Моля да ми бъде заменена мярката с домашен арест.

СЪДЪТ се произнесе с определение.

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 65 НПК образувано по молба на  обвиняемия М.Х.М., чрез защитника му адв. П., с която моли взетата по отношение на същия мярка за неотклонение „задържане под стража“ да бъде изменена в по-лека, т.к. са налице новооткрити обстоятелства. Молбата се поддържа в съдебно заседание от страна на обвиняемия и защитниците му. Прокурорът застъпва становище, че така депозираната молба е неоснователна.

СЪДЪТ като съобрази становищата на страните и приложените към досъдебното производство доказателства намира следното: с постановление за привличане от 26.02.2020 г. обвиняемият М. е привлечен като обвиняем с обвинение за две престъпления по чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 155, ал. 3, вр. ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и за двете престъпления, за които е привлечен в качеството на обвиняем законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ като и двете се явяват тежки умишлени по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. При постъпване на молба на искане за изменение на мярката за неотклонение по реда на чл. 65 от НПК, съдът следва да прецени всички обстоятелства свързани със законността на задържането, като отново следва да бъдат преценени дали е налице обосновано предположение, свързано със съпричастност от страна на обвиняемия по отношение по повдигнатите обвинения, дали за същите се предвижда наказание „лишаване от свобода“, както и дали от доказателствата по делото съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление. Отделно от това съдът следва да съобрази и дали задържането е в сроковете предвидени в чл. 63 ал. 4 от НПК. Както и предходните съдебни състави на РС Разград и ОС Разград са отбелязали в случая от приложените доказателства по досъдебното производство може да се направи обосновано предположение относно съпричастността на обвиняемия, относно обвинението по чл. 155, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и както е посочил и ОС Разград, макар и обвинението по чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр. ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК да е разколебано, то остава другото обвинение, което само по себе си е достатъчно, за да бъде искана мярката за неотклонение „задържане под стража“, предвид факта, че същото се явява тежко умишлено и законодателят е предвидил наказания от 1 до 6 години „лишаване от свобода“. От доказателствата по делото и справката за съдимост на обвиняемия М. безспорно се установява, че същият е многократно осъждан, като същият е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ ефективно и е освободен на 27.02.2018 г. В случая макар и  досъдебното производство, както изтъква прокурора да е в процес на приключване, то все още наказателното производство не е приключило, т.к. последното се състои от две фази – досъдебно производство и съдебно производство. А целта на мерките за неотклонение е да обезпечат нормалното приключване на цялото наказателно производство и евентуално изпълнението на последващо наказание. Това е визирано в разпоредбата на чл. 57 от НПК, очертаващо целите на мерките за неотклонение. Предвид предходните осъждания, лошите характеристични данни, спецификата на обвинението съдът намира, че в случая реалната опасност обвиняемия да се укрие, да извърши друго престъпление и да осуети нормалното приключване на наказателния процес като цяло, все още е налице и в тази връзка съдът намира, че към настоящия момент няма промяна в обстоятелствата по отношение на които е била взета най- тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“. Както бе изтъкнато и от прокурора и от защитниците, и от доказателствата по делото става ясно, че обвиняемият е задържан на 05.03.2020 г. когато му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, към настоящия момент са изтекли три месеца от задържането му, а съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от НПК мярка за неотклонение „задържане под стража“ в досъдебното производство не може да продължи повече от осем месеца, ако лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление, т.е. в случая задържането е в разумни граници и предстои приключване на подготвителната фаза на наказателното производство, а именно: досъдебното производство. Ето защо, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на обвиняемия М.Х.М., ЕГН **********, обвиняем по ДП № 330 ЗМ-222/2019 по описа на ОДМВР Разград мярка за неотклонение „задържане под стража“.

ОПРЕДЕЛЯ 1-месечен срок, в който ново искане от страна на обвиняемия и защитата му за изменение на мярката за неотклонение са недопустими.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране с частна жалба или протест в 3-дневен срок пред Окръжен съд Разград.

 В СЛУЧАЙ на жалба или протест съдът насрочва делото за 18.06.2020 година от 14:00 часа.

ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 10:41 часа.

ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.

 

 

СЕКРЕТАР:                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: