№ 100
гр. **, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ** в публично заседание на тринадесети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20243100900634 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А. З. Й. с ЕГН
********** от ****, починал на 29.12.2024г., чрез пълномощник адв. В. Ш.
АК **, заместен в хода на производството от законните си наследници Г. А. З.
с ЕГН ********** с адрес ****, дъщеря, и С. З. З. с ЕГН ********** с адрес
****, внук,
срещу ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК ********* със
седалище гр. София, жк Дианабад, бул.Г.М.**** 1, с която е предявен иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (в сила от 01.01.2016г.), вр. чл.45 и чл.52
от ЗЗД, за присъждане
на сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за обезвреда на
претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на
28.10.2023г. в гр.**, на кръстовището на ул. **** и ул. ***** по вина на водача
на лек автомобил БМВ 320 с рег. № **** Д. И. И. с ЕГН **********, обхванат
от действието на валидна към момента на застрахователното събитие
застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG
/30/123001848087, издадена от ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК
*********, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от
нанесените травматични увреждания – средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на дясна лакътна кост в горната й част, обусловило трайно
затрудняване движенията на дясната ръка за период, по-дълъг от един месец и
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявото колянно капаче,
обусловило трайно затрудняване движенията на левия крак за период, по-
дълъг от един месец, както и неблагоприятни изживявания, преживян стрес от
случилото се, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.07.2024г.
до окончателното й плащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
1
В исковата молба ищeцът твърди, че на 28.10.2023г. около 09.50 часа в
гр. ** на кръстовището на ул. „****" и ул. „*****" е настъпило ПТП с
участник МПС л.а. „БМВ" 320 с per. № ****, управляван от Д. И. И. ЕГН
**********, който при движение на заден ход блъска пострадалия пешеходец
А. З. Й. ЕГН **********. В следствие на настъпилото ПТП пострадалият е
получил две средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на дясната
лакътна кост в горната й част и счупване на лявото колянно капаче.
По случая е било образувано ДП № 457 /2023г. по описа на с-р „ПП" при
ОД-МВР-**.
Съгласно протокол № 283 от 04.04.2024г. по АНД № 1327/2024г. по
описа на 36-ти състав на Районен съд - **, водачът И. е сключил споразумение,
като се е признал за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1,6.
„б", пр. 2 от НК, като същия е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание „ГЛОБА" в размер на 2000 лева.
Твърди се, че към момента на ПТП МПС л.а. „БМВ" 320 с peг. № **** е
имал сключен валиден договор за застраховка "Гражданска Отговорност" при
ЗАД „ДаллБогг : Живот и Здраве", полица № 3013001848087, валидна до
18.12.2023г.
На 15.07.2024г. към застрахователя е изпратена Застрахователна
претенция на основание чл. 498 от КЗ връзка с чл. 380 от КЗ, като в отговор на
писмо с изх. № 3823 / 02.08.2024г. от дружеството, с писмо от 23.08.2024г.
ищецът е предоставил на застрахователя изисканата документация.
Твърди се, че към настоящия момент липсва отговор по щета № 0801-
005575/2024-01, образувана при застрахователя. Сочи се, че исковата молба е
заведена след изтичане на предвидения 3-месечен срок, визиран в чл. 496, ал.
1 от КЗ, като застрахователното дружество не е изпълнило задълженията си по
чл. 496, ал. 2 от КЗ.
В уточнителната молба ищецът пояснява, че от две години е пенсионер,
като живее и се грижи сам за себе си. Преди катастрофата бил в много добро
физическо и психическо състояние. Не е имал проблеми с придвижването,
както и тежки заболявания. Сочи, че има лодка, с която излизал в морето за
риба, като до лодката отивал от дома си с личния си велосипед. След ПТП
животът му коренно се променил. Направена му била операция на десния
лакът, който след това бил гипсиран, съотв. гипсът бил отстранен на 30 ден.
Левият му крак също бил гипсиран, като гипсът бил премахнат след около 40
дни. Тъй като живее сам не можел да се обслужва без помощта на дъщеря си.
Не можел да си готви сам, както и да се къпе. Болките в крака и ръката били
много силни през първите седмици. Пиел болкоуспокояващи, но и те не му
помагали. Спял неспокойно, като сънувал кошмари. В началото на
оздравителния процес ползвал инвалидна количка. Страхувал се от
движението и превозните средства навън. След около 40 дни болките в двата
крайника започнали да стават поносими. Към настоящия момент имал болки в
лявото коляно, когато ставал и сядал. Не ползвал вече велосипед, защото се
страхувал някой да го удари отново. Не можел да ходи на риба с лодката, тъй
като му било трудно да се качи на нея и да я управлява. Счита, че няма да се
възстанови напълно и в психично отношение. Твърди, че вече не може да
ползва и двата се крайника както преди.
Молбата е за уважаване на исковата претенция в цялост.
Посочена е банковата сметка, по която да се извършат плащанията :
2
„Райфайзен БАНК" - IB AN ***** BIC **** c титуляр адв. В. Ж. Ш. ЕГН
********** от Адвокатска колегия гр. **.
В законоустановения срок ответникът ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ ЕИК ********* е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска
по основание и размер и моли същият да бъде отхвърлен. В случай, че съдът
намери иска за доказан по основание, то настоява да бъде намален неговия
размер.
Не се оспорва съществуването на валидно застрахователно
правоотношение във връзка с ползването на л.а. марка БМВ с peг.№**** по
силата на Застрахователна полица № BG/ЗО/123001848087/19.06.2023г. -
19.06.2024г., сключена със „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.
Оспорва се претендирания размер на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди като необосновано прекомерно завишен.
Оспорват се твърдените с исковата молба травми, получени от ищеца
като вид и характер, вкл. тяхната продължителност. Посочва се, че липсват
медицински документи, обвързани с проследяването на здравословното
състояние на пострадалия, липсват медицински документи относно
възстановителните процеси, липсват контролни прегледи, които са
необходими при твърдените контузии, както и данни за проведена
рехабилитация. Видно от представената с исковата молба медицинска
документация е, че при ищеца е налице заболяване на опорно-двигателния
апарат, поради което се твърди, че част от уврежданията се дължат на това
съпътстващо заболяване. Същият е накуцвал и преди процесното ПТП,
поради което се счита, че уврежданията му в долния крайник не са или поне не
изцяло следствие от ПТП .
Оспорва се твърдението, че процесното ПТП е дало отражение на
психиката на ищеца. Твърди се, че емоциите, които ищецът е изживял, са
обичайни за такъв род събития и не надхвърлят нормалната психологическа
реакция.
Въведено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия А. Й., изразяващо се в пресичане на необозначено
място, бил е с тъмни дрехи, не се е съобразил с отстоянието и скоростта на
преминаващите автомобили, нито с извършваните маневри, не се е огледал,
изскочил е внезапно на пътното платно. Твърди се, че ищецът не е провел
правилно лечение като не е спазил необходимото лечение и лекарски
предписания.
Оспорва се претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на
претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират, по
аргумент за неоснователност на главните искове. Счита, че в настоящия
случай приложимо е правилото на чл. 497 от КЗ като ищецът не е представил
всички, изискани по извънсъдебната преписка документи и следователно
съгласно ал. 2 на същата разпоредба, лихва следва да се дължи след изтичане
на законоустановения 3-месечен срок от предявяване на застрахователната
претенция, т.е. 17.10.2024г.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа
заявената искова претенция. Ответното дружество настоява за нейното
отхвърляне.
Правната квалификация на предявения от ищеца иск : чл.432, ал.1, вр.чл.
45 и чл. 52 ЗЗД във вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД.
3
В тежест на ищеца е да установи виновно противоправно действие,
извършено от Д. И. И.; настъпили за ищеца вреди –телесни увреждания и
психически страдания; причинно-следствена връзка между деликта и вредите;
наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
между ответното дружество и делинквента; вид и тежест на неимуществените
вреди, претендирани от ищеца, както и да обоснове размера на
претендираното обезщетение. Единствено субективният елемент – вината – се
предполага - до доказване на противното.
Ответникът следва да установи изпълнението си по договора за
застраховка „Гражданска отговорност“, както и останалите релевирани
възражения, вкл. и това за съпричиняване на резултата от страна на
пострадалия.
Ответното застрахователно дружество носи тежестта да докаже
изпълнението си по договора за застраховка, както и твърдяното
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, а именно, че като
пешеходец е навлязъл рязко и внезапно на пътното платно, нарушавайки
разпоредбите на чл.114, ал.1 от ЗДвП във вр.чл.166, ал.1 от ППЗДвП,
скъсявайки времето за реакция на водача, което е в пряка и непосредствена
причина за произлезлите вреди, както и че не е не е провел правилно лечение
като не е спазил лекарските предписания.
Влязлата в законна сила присъда е задължителна, съгласно чл. 300 от
ГПК за гражданския съд, разглеждащ гражданско-правните последици от
деянието относно това дали то е извършено или отречено, дали е
противоправно и дали деецът е виновен , като задължителната сила на
присъдата се разпростира досежно всички признаци на престъпния състав и
досежно правната квалификация на деянието. Съгласно т. 15 от Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2012г. на ОСГТК, ВКС с присъдата и
с решението по чл. 78а НК фактическият състав на престъплението е
установен по съдебен ред и постановеното от наказателния съд, и в двата
случая, има обвързващата сила по чл. 300 ГПК за гражданския съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 383, ал.1 от НПК одобреното от
наказателния съд споразумение има последиците на влязла в сила присъда и
има задължителната сила на всички юридически и физически лица,
учреждения и длъжностни лица.
СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съобрази заключенията на САТЕ и СМЕ приема за установено
от фактическа страна следното :
По делото се установява наличието на настъпило застрахователно
събитие, причинено от Д. И. И. с ЕГН ********** от гр.**, чиято гражданска
отговорност като водач на МПС е застрахована при ответното ЗАД
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК ********* по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
От приложения по делото Протокол № 283 от 04.04.2024г. от проведено
открито съдебно заседание по анхд № 1327/2024г. по описа на ВРС, се
установява, че между Районна прокуратура ** и обвиняемият Д. И. И. е
сключено споразумение по реда на чл. 381 от НПК, по силата на което Д. И. се
признава за виновен в това, че на 28.10.2023г. в гр. ** при управление на МПС
– л.а. марка БМВ модел 300 с рег. № ****, нарушил правилата за движение по
4
ЗДвП, а именно : чл. 40, ал.1 от ЗДвП - Преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и
няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението“ и чл. 40, ал.2 от ЗДвП - „По време на движението си назад
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности“ и по непредпазливост причинил на А. З. Й. средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна лакътна кост в горната й
част, обусловило трайно затрудняване движенията на дясната ръка за период
по-дълъг от един месец и средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
лявото колянно капаче, обусловило трайно затрудняване движенията на левия
крак за период по-дълъг от един месец – престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“,
пр. 2 вр. чл. 342, ал.1 от НК. На осн. чл. 78а, ал.1, т.1 от НК вр. чл. 375а, ал.2 от
НПК Д. И. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 2 000 лева.
Не се спори от страните, както и се установява при извършена служебна
справка в Информационна база данни на Гаранционен фонд, че към момента
на извършване на деянието МПС марка БМВ модел 300 с рег. № **** има
активна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, за което е
издадена застрахователна полица № BG/30/123001848087/19.06.2023г.
Съгласно заключението на вещото лице по проведената САТЕ
произшествието при съобразяване с данните от огледния протокол, съдържащ
се в досъдебното производство събитието е станала в светлата част на
денонощието, при суха пътна настилка и ясна видимост за лица и предмети.
Установено, че на 28.10.2023г. около 9.50 часа в гр.** на кръстовището на ул.
**** и ул. ***** е настъпило ПТП между лек автомобил и пешеходец. Така
л.а. БМВ модел 300 с рег. № ****, управляван от Д. И. с ЕГН ********** при
маневра заден ход не пропуска пешеходеца А. З. Й. с ЕГН ********** (**),
пресичащ от ляво на дясно за движението на МПС и допуска удар. В резултат
на пътния инцидент пешеходецът получава счупване на дясна лакътна кост в
горната й част и счупване на лявото колянно капаче. По автомобила не са
установени увреждания относими към произшествието.
Асфалтовата настилка е била износена, на места с неравности. В зоната
на ПТП е нямало хоризонтална разделителна маркировка между двете пътни
ленти за насрещно движение, нямало е положена пешеходна пътека или пътни
знаци обозначаващи място за пресичане на пешеходци. Скоростта на движение
на автомобилите е била ограничена до 50 км/ч за градска зона.
Вещото лице докладва, че ПТП-то не било запазено, като пешеходецът и
автомобилът са напуснали точката на ПТП преди обслужване на инцидента от
разследващ полицай; автомобилът е заснет паркиран на левия тротоар на ул.
***** при посока на погледа към бул. Сливница, при обслужване на
произшествието; травмите на пешеходеца са относими при съприкосновение с
подлежащата настилка; пътния участък в който е настъпило ПТП-то се
характеризира с асфалтова пътна настилка, липсва положена маркировка
спрямо двете пътни ленти, предназначени за насрещно движещи се
автомобили; няма описани и заснети пешеходни пътеки или знаци, указващи
място за пресичане на пешеходци; автомобилите движещи се по ул. ***** са с
предимство спрямо останалите пресечни улици; пътния трафик по ул. Н.** **“
е средно натоварен в конкретния часови диапазон и сезон; пешеходецът е бил
5
блъснат спрямо пътното платно, на минимално разстояние след кръстовището
на ул. Н.** и ул. Д-р ****, спрямо дясната част на ул. Н.**, гледано в посока на
движение към бул. Цар Освободител“; към момента на удара лекият
автомобил е изпълнявал маневра ляв завой, съпроводена с движение на заден
ход; няма данни за деформация или описано зачистване на задната част на
процесния автомобил, като в снимковия албум се оглежда и заснема задна
лява част на автомобила в зоната на задна броня; описаните контейнери за
разделно сметосъбиране не са обвързани пряко с видимостта между
пешеходеца и автомобила; избраната посока на огледа е към частта без изход
на ул. П.** при ъгъла между двете улици; пътното платно на ул.,,*****“
варира с ширина от 6.9 до 6.7 метра, а това на ул. Д-р П.**“ с 5.7 до 5.9 метра;
при ляв и десен бордюр на описаните улици има ползваем тротоар с покритие
от бетонни плочки; -в снимковия албум изрично са заснети контейнерите за
отпадъци, като е възможно да са били обект на използване от пешеходеца,
имащ домашен адрес в непосредствена близост; заснета е изрично лява част на
ул. Н.**, непосредствено след кръстовището с прилежащ ляв тротоар, което
води до извода за настъпило съприкосновение описвано в Констативния
протокол, именно в зоната на улицата след кръстовището гледано към бул.
Сливница.
Според вещото лице при този тип и място на удара, от автомобил
движещ се на заден ход, следва, че процесният автомобил да се е движил на
заден ход от ул. Д-р П.** в участъка без изход към ул. Н.** с посока към бул.
Сливница. При този механизъм на ПТП, видимостта между автомобил и
пешеходец се е закривала за кратко време от ствола на разположеното дърво
при ляв ъгъл след кръстовището гледано по посока на огледа (дърво с окачени
кабели висящи към настилката на тротоара). Видимостта е била предимно в
страничните огледала и през ляво рамо, т.е. при поглеждане през самия
прозорец. Същевременно липсват данни каква е била траекторията на
пресичане на пешеходеца след дъвото – дали е пресичал по диагонал, когато
водачът ще има по-голяма видимост в лявото огледало или перпендикулярно,
когото би имал видимост през ляво рамо в плюс ляв прозорец. В крайна
сметка ударът е настъпил на пътното платно в зоната на дясна част на пътното
платно, без да е била налична и използвана от пешеходеца пешеходна пътека.
Вещото лице докладва, че пешеходецът е станал видим за участниците в
движението по ул. Н.** непосредствено след стъпване на пътното платно, а за
водача на процесния автомобил към момента на навлизане на автомобила
спрямо същото платно на улицата. Вероятното разстояние между пострадалия
и автомобила е било по-малко от 15 метра, като се има в предвид диагонала
спуснат от приетия Ор.1 към снимания домашен адрес, пред който е настъпил
удара, отчетен мащабно с инструментите на ,,Google Earth pro“. Поради
липсата на основни технически входни данни по случая, е невъзможно да се
изследват скорости на движение на пешеходеца и автомобила, опасна зона на
автомобила при изчислената скорост, време на движение на автомобила и
пешеходеца до момента на ПТП, от където и да се анализира
предотвратимостта на ПТП-то. По делото няма входни технически данни за
точната начална и крайна позиция на пешеходеца, спрямо която да се изготвят
изчисления, съответно да се установи времето на реакция на водача и
предотвратимостта на произшествието. Независимо от това, вещото лице
изразява мнение, че при описвания механизъм на ПТП в момента на
съприкосновение между автомобила и пешеходеца, основна възможност за
недопускане на ПТП в динамичен план е имал водача на автомобила. Преди
6
настъпване на опасността, основна възможност за предотвратяване на ПТП е
имал пешеходецът с непредприемане на пресичане на пътното платно докато
има движение на автомобили спрямо желаната за използване част от пътното
платно.
Вещото лице по Съдебно-медицинската експертиза докладва, че в
резултат на ПТП А. Й. е получил Счупване на дясна лакетна кост в областта на
олекранона, обусловило трайно затруднение на движенията на десния горен
крайник за повече от 30 дни и Счупване на лявото колянно капаче, обусловило
трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за повече от 30
дни. Счупването на олекранона е лекувано с операция - наместване и
задържане на костните фрагменти с метал. Счупването на колянното капаче е
лекувано с гипсова имобилизация. Счупването причинява много силни болки,
усилващи се при всяко движение на счупената кост. След обездвижването
болките намаляват значително. Обездвижената ръка и крак създават
неудобство за самообслужване и дискомфорт и налагат подпомагане от трети
лица за около месец. Ищецът е починал като причината за смъртта не е във
връзка с ПТП-то.
Съгласно епикризата на името на А. Й. от ИЗ № 11818 на Клиника по
ортопедия и травматология в МБАЛ „Св. Анна"-**, пострадалият е приет на
28.10.2023г. и е изписан на 06.11.2023г. с окончателна диагноза: Счупване на
горния край на лакетната кост в дясно. Придружаващи заболявания: Счупване
на пателата в ляво. 111.9 ХБ. Извършена е операция на 01/11/23 поради
счупването на горния край на лакътната кост в дясно. Съгласно оперативен
протокол №906 /09.30ч. до 10.45ч./ е извършено открито наместване на
фрактурта с вътрешна фиксация, радиус и улна с 2 бр. К-игли и един бр. винт
(З,5мм.) - Вебер. Проведена е начална ЛФК. Изписан е за амбулаторно лечение
с дадени указания за режим у дома.
Поставена е гипсова имобилизация за дясна лакътна и лява колянна
става за 4 седмици.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че гипсовата имобилизация
на капачката обездвижва крака, но може да се използва за ходене като се
стъпва с прав крак, тъй като носещата функция на крайника не е нарушена.
Конкретно за този вид счупване не се налага ползването на помощно средство
при положение, че кракът е имобилизиран, тъй като счупването е на върха на
капачката. Вещото лице предполага, че поради накуцването във връзка със
съществувала към момента на ПТП умерена гонартроза на лява коленна става,
пешеходецът е загубил равновесие и е паднал върху коляното и лакътя, в
резултат на което са се получили счупванията.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на
ищцовите свидетели – Й. Н. Й., зет на ищеца и М. Н. Х., майка на св. Й. Й.,
както на свидетеля на ответника – Д. И. И., водач на л.а. БМВ модел 300 с рег.
№ ****.
Св. Й. пристига на място минути след настъпване на произшествието,
където заварил тъст си и водача на МПС. Споделя, че след прибирането му у
дома и докато бил с гипсовата имобилизация на ръката и крака, А. Й. не
можел да се обслужва сам. Налагало се да ползва памперси, поради
невъзможността да се придвижва свободно до тоалетната. Не можел да си
готви сам, затова дъщеря му приготвяла храната. Ищецът имал
продължителни болки, чувствал се отчаян, не бил пълноценен за себе си.
7
Животът му се променил основно, тъй като преди ПТП той се грижел
самостоятелно за себе си, имал лодка, с която излизал в морето, а до нея ходел
с колело, а след катастрофата се обездвижил. В началото ползвали количка, за
да го придвижват, впоследствие той ползвал патерици, но му било трудно.
Свидетелят изнася, че на 28.12.2024г. ищецът паднал, счупил тазобедрена
става и на 29.12.2024г. е починал.
Св. М. Х. твърди, че е ходила в дома на ищеца в периода, когато бил с
гипс, като сочи, че тогава той бил в количка. Бил отпаднал, получил „нещо
като стрес“, не можел да спи спокойно. Св. Х. сочи, че преди ПТП ищецът
ползвал колело, с което се придвижвал до лодката си; водел нормален начин на
живот, в който се обслужвал самостоятелно, а след катастрофата се отчаял,
казвал, че не му се живее, че не може да излиза навън, както и че трябва друг
да го обслужва.
Св. Д. И. пояснява механизма на ПТП като изнася, че като водач на
лекия автомобил, излизайки от еднопосочна улица, която се води с адрес ул.
****, на заден ход, изчаквайки А. Й. да пресече и мине зад автомобила, също
така и да пресече улицата, за да може да излезе от нея с автомобила,
опитвайки се да го изчака, давайки назад плавно, той попада в сляпата зона на
задното огледало, при което водачът не могъл да го види. Същевременно
трябвало да бърза да направи маневрата, с оглед да избегне сблъсък с колите,
които идвали от насрещното платно. Свидетелят твърди, че погледнал в двете
странични огледала, но не видял пешеходеца. Последно го видял през
прозореца на колата, пресичайки улицата, и надявайки се, че той вече е
пресякъл, тъй като бил вече в края на улицата. Контактът между А. Й. и
автомобила станал в лявата част на автомобила. Пешеходецът бил отляво на
пътното платно, автомобилът се движел бавно, „може би около 10 км/ч“.
Излизайки от пресечката свидетелят видял пешеходеца през прозореца как
пресича.
ВЪЗ ОСНОВА на изложените факти и обстоятелства, безспорно
установени от еднопосочните и взаимнодопълващите се писмени и гласни
доказателства, както и предвид компетентните и неоспорени експертни
заключения, се налагат следните правни изводи :
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищецът установява
наличието на всички елементи от фактическия състава на чл.432, ал.1 от КЗ
във вр.чл.45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователя за
обезвреда на настъпилите за него в резултат на деликта неимуществени и
имуществени вреди.
С оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК и чл. 383, ал.1 от НПК
одобреното от наказателния съд споразумение има последиците на влязла в
сила присъда, поради което се установява несъмнено извършването на
твърдяното в исковата молба деяние, неговата противоправност и вината на
водача на МПС.
С пълно и пряко доказване ищецът доказва и наличието на останалите
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – настъпилите
за него болки и страдания от причинените травми, техния характер, степен и
продължителност във времето, както и пряката им причинна връзка с
деянието.
8
Налице е и хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ.
Доказва се наличието на валиден договор за застраховка „ГО” към
датата на реализиране на ПТП между собственика на причинилия
увреждането автомобил и ответника като застраховател по риска. Предвид
обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в чл. 477, ал.1 от КЗ,
застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото
лице на основание чл. 45 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.477, ал.2 от КЗ
застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което е
налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
ползва моторното превозно средство на законно основание.
Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с
Постановление № 4/23.12.1968г. по гр.д.№ 2/1968 г. на Пленума на ВС,
понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка
на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи
обезщетение, съставляващо справедлив паричен еквивалент на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер
на моралните вреди, с оглед на характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на болките, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания, както и икономическата конюнктура в
страната към момента на причиняване на вредите. Следва задължително да
бъдат изтъкнати и надлежно оценени всички обстоятелства, обосноваващи
размера на дължимото по чл.52 ЗЗД обезщетение. С оглед определяне
справедлив размер на дължимото обезщетение, следва да бъдат съобразени
характера, степента и продължителността на търпените от ищеца болки и
страдания от причинените с ПТП травми, така и наличието на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Ищецът А. З. Й. към момента на ПТП е бил на 64 години; с данни по
делото (л. 33) за наличие на умерена гонартроза на лява колянна става към
същия момент и липса на друга информация за наличие на хронични или
други заболявания. Преди ПТП ищецът е бил нормално подвижен, обгрижвал
се е сам, ползвал колело; несемеен. Установява се, че ищецът е възпрепятстван
да обгрижва себе си и домакинството си в продължение на повече от месец,
през който е бил подпомаган от трети лица при ежедневните битови и
хигиенни нужди. Извършена е оперативна намеса с поставяне на медицинско
изделие на лакътната става, като след операцията е последвала гипсова
имобилизация, а лявото капаче е било обездвижено само с гипсова
имобилизация без оперативна намеса. Според вещото лице носещата функция
на левия долен крайник не е била нарушена. Липсват категорични данни дали
след освобождаването на крака от гипса ищецът е ползвал патерици,
независимо, че такива са му били осигурени, или е вървял без тях. Доказва се
наличието на травми на психиката, доколкото в резултат на инцидента ищецът
се е чувствал отчаян, сънят му бил нарушен; не можел да излиза и да води
предишния си начин на живот. По делото липсват данни за извършени
рехабилитации или посещения при психиатър или психолог, както и
медицински документи за прием на медикаменти за стабилизиране на
психическото здраве на ищеца.
Анализираните по-горе писмени и гласни доказателства установяват
средна по степен и продължителност, понесена от ищеца травма, като
свързаните с нея болки и страдания, с оглед критериите за справедливост,
могат да бъдат репарирани със сумата от 30 000 лева.
9
Застрахователят релевира възражение за съпричиняване, обосновано с
твърдения за принос в причиняването на увредата поради внезапно и рязко
навлизане на ищеца на платното за движение, с което е скъсила времето за
реакция на водача на МПС, както и че е пресичал на необозначено за това
място; бил с тъмни дрехи и не е извършил необходимото лечение според
лекарските предписания.
Съгласно т.7 от Постановление № 17/18.11.1963 т. на Пленума на ВС по
приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, регламентиращ възможност за намаляване на
обезщетението за вреди при деликт, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване, е необходимо и достатъчно да се установи причинната
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
Съпричиняване по смисъла на посочената правна норма е налице, когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици. Приносът в настъпването на увреждането е винаги
конкретен, независимо дали поведението на пострадалия е било
противоправно, в частност – в нарушение на Закона за движение по пътищата,
и виновно. Намаляването на обезщетението за вреди на основание чл.51 ал.2
ЗЗД е допустимо само при наличието на категорични доказателства, събрани в
процеса, че вредите не биха настъпили, респ. не биха настъпили в съответния
обем и тежест, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал
предпазен колан. Т.е. предпоставките за отчитане на съпричиняването и
неговия размер са безспорно установена причинно-следствена връзка между
поведението на увредения и вредите, заедно с преценка кои от тях не биха
настъпили, или биха имали по-малък обем /брой, интензитет/, при липса на
личен принос.
Възражението за съпричиняване за настъпването на вредите е
неоснователно : От показанията на св. И. се установява, че пешеходецът е бил
видим за него както при пресичането му в посока от казаните към тротоара на
ул. *****, така и - от левия към десния тротоар на същата улица. Свидетелят
изнася, че е предприел маневрата към ул. Н. **, очаквайки пешеходецът вече
да е преминал платното. Следователно липсва внезапност и изненада за
водача на МПС в преминаването на ищеца по платното за движение, по което
той е предприел маневрата „заден ход“. Не се установи с какъв цвят дрехи е
бил облечен ищецът, но това е без значение, доколкото същият е бил напълно
видим за шофьора. Установи, че в констативния протокол не са описани и
заснети пешеходни пътеки или знаци, указващи място за пресичане. Съгласно
чл. 113, ал.2 от ЗДвП по двулентовите двупосочни пътища в населените места,
когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат
платното за движение и извън определените за това места, като при това
спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4, а именно : преди да навлязат на
платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства; да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не
спират без необходимост на платното за движение; да не преминават през
ограждения от парапети или вериги. В конкретния случай не се установи, че
пешеходецът не се съобразил с поведението на водача на МПС, доколкото се
установи, че е предприел пресичането преди МПС-то да е отпочнало
маневрата.
По изложените съображения приносът на ищеца за причиняване на
резултата - настъпилите травматични увреждания - остава недоказан. Като
10
основателен и доказан искът следва да бъде уважен за сумата от 30 000 лева,
като за разликата над 30 000 лева по предявения размер от 50 000 лева, като
неоснователен и недоказан - отхвърлен.
Предвид липсата на пълно или частично плащане на уважената искова
претенция дължима е и претендираната законна лихва за забава. В решение №
128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на I т. о., решение № 50043/06.06.2023
г. по т. д. № 53/2022 г. на I т. о. и решение № 50001/03.02.2023 г. по т. д. №
2530/2021 г. на I т. о., както и в други актове на ВКС е прието, че на
основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива спрямо увреденото
лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава за плащане
на обезщетение за вреди от датата на предявяване на претенцията от
увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на
произнасяне или плащане на обезщетение дължи законната лихва върху
обезщетението за собствената си забава. Изложени са съображения, че при
уважаване на иск за обезщетение за вреди от деликт законната лихва върху
главницата се дължи без да има отправена покана от датата на деликта, ако е
поискана от ищеца /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/. В хипотезата на пряк иск по чл. 432, ал.
1 КЗ от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" за обезщетение за вредите, причинени от застрахования
деликвент, в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не от увреждането. Изложени са аргументи, че разликата в
периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение
за забава от делинквента на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД и от
застрахователя по застрахователния договор следва както от разпоредбите
на чл. 429, ал. 1, ал. 3 КЗ, така и от въведената с новия КЗ абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск срещу застрахователя
на деликвента по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
съгласно чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ- отправянето на писмена
застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл. 380 КЗ. След
предявяване на тази претенция за застрахователя тече нормативно
установеният срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и
неплащането на застрахователно обезщетение в срока е свързано, от една
страна, с изпадане на самия застраховател в забава, за която дължи лихва, а от
друга страна, с възможността увреденото лице да предяви иск на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Следователно в конкретния случай лихвата за
забава се дължи от 17.07.2024г. до окончателното плащане на главницата, като
иска за периода 15-16.07.2024г. следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
На осн.чл.83, ал.1, т.4 от ГПК във вр.ТР 6/2012г. по т.д.№2/2012г. на
ОСГТК на ВКС ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и
разноски по делото.
С оглед изхода по спора и на осн.чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на съда авансираните от бюджета на
съдебната власт суми в размер на 1440 лева за държавна такса и
възнаграждение на вещото лице по СМЕ.
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК във вр. чл. 38, ал.1, т.
3 от ЗАдв ответното дружество дължи на адвокат Ш. за всеки един от ищците
11
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 1000 лева.
На осн.чл.78, ал. 3 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковете
ищците следва да заплатят на ответното дружество разноски за адвокатско
възнаграждение, депозит свидетел и възнаграждение на вещото лице по САТЕ
в общ размер от 332 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК *********
със седалище гр. София, жк Дианабад, бул.Г.М.**** 1, да заплати на Г. А. З. с
ЕГН ********** с адрес ****, дъщеря, и С. З. З. с ЕГН ********** с адрес
****, внук, в качеството им на законни наследници на ищеца А. З. Й. с ЕГН
********** от ****, починал на 29.12.2024г., заместили го в хода на съдебното
производство, по една втора от сумата от 30 000 лева, представляваща
обезщетение за обезвреда на претърпени от А. З. Й. с ЕГН **********
неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 28.10.2023г. в гр.**,
на кръстовището на ул. **** и ул. ***** по вина на водача на лек автомобил
БМВ 320 с рег. № **** Д. И. И. с ЕГН **********, обхванат от действието на
валидна към момента на застрахователното събитие застраховка „Гражданска
отговорност" по застрахователна полица № BG /30/123001848087, издадена от
ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК *********, изразяващи се в
претърпени болки и страдания в резултат от нанесените травматични
увреждания – средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна
лакътна кост в горната й част, обусловило трайно затрудняване движенията на
дясната ръка за период, по-дълъг от един месец и средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на лявото колянно капаче, обусловило трайно
затрудняване движенията на левия крак за период, по-дълъг от един месец,
както и неблагоприятни изживявания, преживян стрес от случилото се, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 15.07.2024г. до окончателното й
плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 30 000 лева до
претендираните 50 000 лева и иска за присъждане на законна лихва за периода
15-16.07.2024г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК ********* със
седалище гр. София, жк Дианабад, бул.Г.М.**** 1 да заплати по сметка на
Окръжен съд ** в полза на бюджета на съдебната власт авансираните от
бюджета на съдебната власт суми в размер на суми в размер на 1440 лева за
държавна такса и възнаграждение на вещото лице по СМЕ.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК ********* със
седалище гр. София, жк Дианабад, бул.Г.М.**** 1 да заплати на адв. В. Ж. Ш.
с личен № ********** АК ** разноски за адвокатско възнаграждение в общ
размер от 2000 лева.
ОСЪЖДА Г. А. З. с ЕГН ********** с адрес ****, и С. З. З. с ЕГН
********** с адрес ****, да заплатят на ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ ЕИК ********* със седалище гр. София, жк Дианабад, бул.Г.М.****
1 разноски за адвокатско възнаграждение, депозит свидетел и възнаграждение
на вещото лице по САТЕ в общ размер от 332 лева.
12
НА ОСН.ЧЛ. 127, АЛ.4 ОТ ГПК банковата сметка, по която могат да
бъдат преведени сумите по исковите претенции е Райфайзен БАНК IBAN
**** **** с титуляр адв. В. Ж. Ш..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването на
препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – **: _______________________
13